Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24
гр. Пловдив, 15.01. 2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, първи състав, в открито заседание на дванадесети
декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 652 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М.Д.Л., против решение № 320 от 05.08.2018 г., постановено по т.д. № 14 по описа за 2017 г. на Смолянския окръжен съд в следните части, с които:
- е признато за установено, че М.Д.Л.
дължи на „У.Б.“ АД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 441/7.ІХ.2016 год.
по ч.гр.д. № 790/2016год.
на СРС: сумата 366.58 лв. главница по договор за банков кредит № ***год., анекс № 1/30.VІІІ.2010 год., анекс № 2/29.ХІ.2011 год.
и анекс № 2/23.ІV.2013 год., с
настъпил падеж към 31.VІІІ.2016 год., сумата 266.54 лв. - договорни
лихви по чл.4а /възнаградителна лихва с настъпил падеж/ от анекс № 3/23.ІV.2013 год.
към договора за кредит, начислени за периода от 10.VІІ.2016 год.
до 9.VІІІ.2016 год.,
сумата 6.18лв. - лихви по чл.4.2 /лихва върху
просрочена главница/ от анекс № 3/23.ІV.2013 год. към договора за кредит, начислени
за периода от 10.VІІ.2016 год. до 31.VІІІ.2016 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК - 31.VІІІ.2016 год.
до окончателното и изплащане;
- М.Д.Л. е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД съдебните
разноски в заповедното производство в размер на 31.82 лв. /тридесет
и един лева и осемдесет и две стотинки/, съобразно
уважената част от иска по чл.422, ал.1 ГПК;
- М.Д.Л. е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД сумата 42259.85 лв. /четиридесет и две хиляди двеста петдесет и девет лева
и осемдесет и пет стотинки/, представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за банков кредит № ***год., анекс №1/30.VІІІ.2010 год., анекс № 2/29.ХІ.2011 год. и анекс № 3/23.ІV.2013 год. към него, която е настъпила с обявяването на предсрочната
изискуемост на кредитополучателя с връчване на препис от исковата молба на
27.ІІІ.2017 год., ведно със
законната лихва върху сумата,считано от 27.ІІІ.2017 год. до
окончателното и изплащане и 3 344.09 лв. /три хиляди триста четиридесет и четири лева и девет
стотинки/ съдебни разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от предявените искове.
Във въззивна жалба се съдържа оплакване, че в обжалваните части решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Затова искането решението да се отмени в тези части и вместо това, да се постанови друго, с което се предявените обективно съединени искове да се отхвърлят изцяло, като на страната се присъдят направените деловодни разноски.
Въззиваемият „***“ АД оспорва въззивната жалба, изразявайки становище, че решението на Смолянския окръжен съд в обжалваните му части е правилно и следва да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените
оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по предявени от „У.Б.“ АД обективно съединени искове като следва:
- иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване, че ответницата М.Д.Л., дължи на
„У.Б.“ АД сумата 47731.95 лева - главница по договор за банков кредит № ***г.,
анекс № 1/30.08.2010 г., анекс № 2/29.09.2011 год. и анекс № 3/23.04.2013 г.
към него, сумата 6294.02 лева - дължими лихви по кредита, от които: 1567.43 лева
договорна /възнаградителна/ лихва по чл.4а от анекс № 3/23.04.2013 г. за
периода от 10.10.2015 г. до 11.03.2016 г., 4021.22 лева - лихва върху
просрочена главница по чл.4.2 от анекс № 3/23.04.2013 г. за периода от 10.09.2015
г. до 30.08.2016 г. и 705.37 лева - наказателна лихва при просрочие по чл.4.1
от анекс № 3/23.04.2013 г. за периода от 10.09.2015 г. до 30.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК - 31.08.2016 г. до окончателното и изплащане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК № 441/07.09.2016
г. по ч.гр.д. № 790/2016 г. на СмРС и издаден изпълнителен лист на 09.09.2016
г.;
- при условие на евентуалност, в случай, че предсрочната
изискуемост не е настъпила към датата на подаване на заявлението и при
отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, е предявен и осъдителен иск за осъждане
на ответника М.Д.Л. да заплати на „У.Б.“ АД неизплатения остатък от кредита
т.е. на същите суми, предмет на установителния иск.
Безспорни са основните релевантни факти, на които се
основават предявените искове: между страните е сключен
договор № 1534 от 21.08.2007 г. за предоставяне на ипотечен кредит в размер на
53550 лв. със срок на погасяване до 21.08.2027 г., с цел рефинансиране на
ипотечен кредит № 996/08.12.2005 г. в „***“ АД и потребителски кредит за лоялен
клиент № 1195/01.08.2006 г. и ремонт. Кредитът е бил напълно усвоен от
ответницата. Договорът е бил изменян по искане на кредитополучателката Л. с три
анекса – Анекс № 1 от 30.08.2010 г., Анекс № 2 от 29.11.2011 г. и Анекс № 3 от
23.04.2013 г. Изменението на договора
чрез посочените анекси е наложено от затрудненията на кредитополучателката да
погасява своевременно месечните вноски по кредита, поради което се е наложило
пресруктуриране на кредита, с промяна на някои от първоначално уговорените условия
във връзка с олихвяването и погасяването на кредита.
Безспорно е също, че позовавайки
се на неизпълнение от страна на длъжника, банката-кредитор е решила да обяви
кредита за предсрочно изискуем и в тази връзка се е снабдила със заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за процесните суми, по
реда на чл.417 г. и по ч.гр.д. № 790/2016 г. на Смолянския районен съд.
За да уважи частично установителния
иск по чл.422 ГПК, Смолянският окръжен съд е приел, че по договорното
правоотношение между страните, е установено неизпълнение на задължението на
кредитополучателя при погасяване на месечните анюитетни вноски по кредита,
макар и в по-малък от действително заявения размер. Тъй като банката не е
доказала настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита към
датата на подаване на заявлението, доколкото липсвало редовно уведомяване на
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът е приел, че установителният
иск е основателен само за вноските с настъпил към същата дата падеж.
При определяне размера на погасената
част от кредита, съответно на непогасената част от дължимия остатък, с оглед
направените от ответницата възражения и въз основа на доказателствата по делото,
Смолянският окръжен съд е приел, че клаузите на т.11.1.3, която
позволява едностранно изменение на лихвата от страна на банката в
посока само на увеличение, както и на тези по
т.11.2, т.11.2.1, т.11.2.1.1, които позволяват на банката да начислява необосновано
високо обезщетение или неустойка, при забава в плащането на дължимите анюитетни вноски, от
раздел ІІ на договор за банков кредит, които не са и индивидуално
договорени с кредитополучателя, са нищожни, съгласно чл.146 ал.1
ЗЗП.
Приел е
също, че тъй като банката едностранно е определяла размера на задълженията на
кредитополучателя, чрез прилагане на посочените неравноправни клаузи от
първоначалния договор при сключване на трите анекса, клаузите от тези анекси, в
които е посочен размера на дълга-главница, към който са капитализирани
непогасени задължения на кредитополучателя по първоначалния договор, също са
нищожни, тъй като представлявали спогодби върху непозволен договор по смисъла
на чл.366 ЗЗД.
Въз
основа на тези изводи и направените от допълнително заключение на съдебно-счетоводната
експертиза изчисления, Смолянският окръжен съд съдът е преизчислил погасената
част и непогасения остатък от дълга, като с осчетоводените суми за наказателни лихви върху целия остатък от
непогасената главница, съгласно чл.4.2 от раздел І, във връзка с
т.11.2,т.11.2.1 и т.11.2.1.1 от раздел ІІ на договор за банков кредит и
анексите към него, са приспаднати текущи задължения на кредитополучателя. Въз
основа на тези изчисления, е установено, че погасените при посочените условия
задължения възлизат както следва: лихва върху редовен дълг в размер на 36630.14 лв., наказателна
лихва върху просрочена главница в размер на 0.62 лв., такси за
управление на кредита и предоговаряне в размер на 1188.57 лв. и главница
в размер на 10923.57 лв.; съответно,
дължимият остатък към 31.08.2016 г. възлиза на: главница в размер на 366.58 лв.
с настъпил падеж към 31.08.2016 г.; главница с ненастъпил падеж - на 42259.85
лв.; лихва по чл.4а от анекс № 3 /лихва върху редовен дълг/ за периода от 10.07.2016
г. до 09.08.2016 г. - на 266.54 лв., лихва с ненастъпил падеж върху редовен
дълг за периода 10.08.2016 г. до 31.08.2016 г. - на 179.71 лв., лихва по чл.4.2
от анекс № 3 /лихва върху просрочена главница/ за периода 10.08.2016 г. до 31.08.2016
г. – на 6.18 лв.
При
така установените и относими към правния спор факти, първоинстанционният съд е уважил
предявения установителен иск само за непогасените вноски с настъпил към датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК падеж, и съответно е уважил евентуално
предявения осъдителен иск за непогасения остатък от главницата в размер на 42259.85 лв., предвид настъпилата в хода на процеса предсрочна
изискуемост на задължението.
В подкрепа на въззивната си жалба
против тези части от решението, с които са уважени предявените искове,
ответницата Л. на първо място поддържа
възражението, че след като е установено наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит и в трите анекса, и обемът на права и задължения,
регламентирани с тези клаузи, стоят в основата на договора, тяхната нищожност
водела до нищожност на целия договор.
Изразеното
в тази насока становище е неоснователно.
Според
правилото на чл.26, ал.4, пр.2 ЗЗД, нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. Посочената
разпоредба предвижда две основни предпоставки, обуславящи частичната
недействително на сделката: обективното условие - действителната част от
сделката да е годна да породи правните последици, и субективното - наличие на
предположение, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
Подобно правило се съдържа и в специалната разпоредба на чл.146, ал.5 ЗЗП по отношение на неравноправните клаузи в потребителските договори, но то съдържа единствено обективното условие, договорът да може да се прилага и без неравноправните клаузи.
В конкретния случай, предвид
доказателствата по делото, е установено, че за неравноправни клаузи по смисъла на
чл.146 във вр. с чл.143 ЗЗП са обявени клаузата
на т.11.1.3, която позволява едностранно изменение на лихвата от страна на
банката в
посока само на увеличение, както и тези на
т.11.2, т.11.2.1, т.11.2.1.1 от договора за кредит между страните, уреждащи
правото на банката да начислява необосновано високо обезщетение или
неустойка, при
забава в плащането на дължимите анюитетни вноски.
От
съдържанието на посочените уговорки се налага изводът, че същите не засягат
съществените елементи на договора – предмет и цена. Недействителността на
уговорката т.11.1.3 води единствено до невъзможността
на банката-кредитор да променя едностранно първоначално уговорения размер на
възнаградителната лихва, но не и до отпадането на уговорката за такава лихва,
представляваща цената на кредита.
Недействителността
на другите посочени клаузи, също не засяга функционалността на договора, с
оглед съществените му елементи, доколкото тези уговорки са свързани с определени
последици от евентуалното неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателя - определяне размера на обезщетение в полза на банката, в
качеството й на изправен кредитор.
От
изложеното следва, че естеството на предвидените в неравноправните клаузи правни
последици, не са от такова естество, което да се отрази или да засегне
съществените елементи на процесния договор за банков кредит, така щото без тях
този договор да не може да изпълни предназначението си. Следователно, в случая
е налице частична недействителност на договора по смисъл на чл.146, ал.5 ЗЗП,
като в действителната си част договорът е произвел предвидените от страните
правни последици.
Неоснователно
е и следващото, поддържано от ответницата възражение, че във връзка с приетата
предсрочно настъпила изискуемост на остатъка от задължението, на което се
основава решението по осъдителния иск, първоинстанционния съд не е взел предвид
незначитителната част на неизпълнението, поради което било недопустимо
развалянето на двустранния договор.
Развалянето
на договора и обявяване на остатъка от вземането по един договор с разсрочено
изпълнение за предсрочно изискуемо, са различни правни последици, произтичащи
от неизпълнението на длъжника, поради което и съдържащото се в чл.87, ал.4 ЗЗД
правило в случая е неприложимо за предсрочната изискуемост.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Това означава на първо място, че с волеизявлението си за предсрочна изискуемост, кредиторът едностранно изменя договора, като съобразно уговореното, заявява правото си да събере предсрочно вземанията си, произтичащи от този договор в този вид и размер, който те биха имали при изтичане срока на договора. Реципрочната последица на това волеизявление е, че неизправният длъжник губи преимуществото си от разсрочено изпълнение на задължението и от момента на уведомяването на обявената предсрочна изискуемост дължи неизплатения остатък от описаните вземания на кредитора на същото договорно основание.
Освен това, в уговорките по т.16 от Договора за кредит, на т.15.4 от Анекс № 2, както и тази на чл.29.3 от Общите условия към Анекс № 3, на които се основава предсрочната изискуемост, не се съдържа изискване за минимален размер на задължението, като необходимо условие за настъпване на предсрочната изискуемост. От съдържащата се в т.29.3 от ОУ към Анекс № 3 – формулировка „всяко изискуемо задължение“, може да се изведе, че настъпването на предсрочната изискуемост не зависи от размера на неизпълнението и обявяването й от страна на кредитора е допустимо дори при частично неизпълнение на което и да е от задълженията – главница и/или лихва. От изложеното следва, че решаващият извод на С.ският окръжен съд, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на длъжника е извършено с получаването на препис от исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК от ответника - 27.03.2017 г., е обосновано, поради което и решението в частта, с която е уважен евентуално предявения осъдителен иск е правилно.
В този смисъл решението на Смолянския окръжен съд в обжалваните му части представлява законосъобразен отговор на повдигнатия от страните правен спор, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 320 от 05.08.2018 г., постановено по т.д. № 14 по описа за 2017 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която:
- е признато за установено, че М.Д.Л.
дължи на „У.Б.“ АД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 441/7.ІХ.2016 год.
по ч.гр.д. № 790/2016год.
на СРС: сумата 366.58 лв. главница по договор за банков кредит № ***год., анекс № 1/30.VІІІ.2010 год., анекс № 2/29.ХІ.2011 год.
и анекс № 2/23.ІV.2013 год., с
настъпил падеж към 31.VІІІ.2016 год., сумата 266.54 лв. - договорни
лихви по чл.4а /възнаградителна лихва с настъпил падеж/ от анекс № 3/23.ІV.2013 год.
към договора за кредит, начислени за периода от 10.VІІ.2016 год.
до 9.VІІІ.2016 год.,
сумата 6.18 лв. - лихви по чл.4.2 /лихва върху
просрочена главница/ от анекс № 3/23.ІV.2013 год. към договора за кредит, начислени
за периода от 10.VІІ.2016год. до 31.VІІІ.2016 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 31.VІІІ.2016 год.
до окончателното и изплащане;
- М.Д.Л. е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД съдебните
разноски в заповедното производство в размер на 31.82 лв./тридесет
и един лева и осемдесет и две стотинки/,
съобразно уважената част от иска по чл.422, ал.1 ГПК;
- М.Д.Л. е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД сумата 42259.85лв. /четиридесет и две хиляди двеста
петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит № ***год., анекс № 1/30.VІІІ.2010 год., анекс № 2/29.ХІ.2011 год. и
анекс № 3/23.ІV.2013 год. към
него, която е
настъпила с обявяването на предсрочната изискуемост на кредитополучателя с
връчване на препис от исковата молба на 27.ІІІ.2017 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.ІІІ.2017 год. до окончателното и изплащане и 3344.09 лв. /три хиляди
триста четиридесет и четири лева и девет стотинки/ съдебни разноски в исковото
производство, съобразно
уважената част от предявените искове.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: