Решение по дело №11209/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3992
Дата: 6 юни 2017 г. (в сила от 30 октомври 2018 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20161100511209
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е    № ……

       гр. София, 06.06.2017  г.

 

 

                              В      И  М  Е  Т  О      НА       Н  А  Р  О  Д  А  

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV „Д” състав в публичното заседание на двадесет и първи през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Здравка Иванова

                                                            ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска

                                                              Мл. съдия :  Мария Богданова

при участието на секретаря Поля Георгиева, като взе предвид докладваното от съдия Иванова гр. д. № 11209 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивната жалба е подадена от ответника З. „Б.и.“ АД, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4545/14.0.42016 г., с което на основание чл. 208 КЗ (отм.) З. „Б.И.“ АД, с ЕИК:********, е осъдено да заплати на А.Д.П., с ЕГН : ********** сума в размер на 1 200, 14 лв., представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Автокаско“, сключена за лек автомобил Инфинити, с per. №********за събитие настъпило на 04.04.2014 г., изразяващо се в нанесени щети на автомобила, след кражба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2015 г. - подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноските в производството.

В жалбата се излагат твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Ищецът не е доказал пълно и главно размерът на претенцията си и претърпените щети. Не е възможно на база оценка на част от щетите по повод липсващи детайли да се възприеме заключението на САТЕ и да се прави извод за размера на вредите. Поддържа, че е налице изключен риск по т. 1. 10 раздел ІІІ от ОУ действащи към договора. СРС е обсъдил Общи условия в сила от 26.02.2014 г., които не са се прилагали към момента на сключване на полицата. Въпреки това, в тези Общи условия, в т. 1. 9 от раЗ.ел ІІІ – изключени рискове, се повтаря дословно хипотезата на т. 1. 10 от ОУ от 17.04.2013 г. Следователно, не всички твърдени от ищеца щети подлежат на обезщетяване, тъй като за констатираните при огледа липсващи части не се дължи застрахователно обезщетение. Те представляват изключен риск по ОУ. Понеже са осъществени обстоятелства, изрично посочени като изключен риск, те не подлежат на съдебна преценка. Ако се прецени, че фактурата съставлява стойността на действителните щети, следва да се приспаднат липсващите детайли и предвид изплащане на застрахователно обезщетение от ответника, претенцията е изцяло неоснователна. Моли да се отмени решението като се отхвърли иска за заплащане на обезщетение. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ищеца.

Въззиваемата страна ищецът А.Д.П., редовно призован, не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. По законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по въззивната жалба.

С § 34 от ПЗР на новия Кодекс за застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., е отменен КЗ, действащ към момента на настъпване на риска - кражба и който следва да се приложи към правоотношението.

По силата на договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования и при настъпване на застрахователното събитие - да му заплати застрахователно обезщетение. Договорът за имуществено застраховане е сключен при Общи условия, приети от застрахования, съгласно чл. 186, ал. 1 КЗ (отм.). С приемане на общите условия, същите стават част от индивидуалния застрахователен договор и при тълкуването им следва да се използват критериите на чл. 20 ЗЗ. - отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор.

Установените по делото факти сочат, че е било налице застрахователно правоотношение между ищеца и ответното дружество З. „Б.и.“ АД по застраховка „Автокаско и злополука на местата в МПС”, като е настъпила вреда в резултат на  кражба на застрахованото МПС на 04.04.2014 г. в срока на действие на договора. В първото по делото съдебно заседание пред СРС е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца общо сумата от 3 911, 70 лв. Първоначално е заплатена сумата от 1 000 лв. на 11.02.2015 г., а впоследствие, самата от 2 911, 70 лв. на 24.07.2015 г.

Пред СРС е представена е фактура с доставчик „В.А.“ ООД и получател А.Д.П. за извършени ремонтни работи на гореописания лек автомобил по щета № 14015201006995 в З. „Б.И." АД с данъчно събитие на 04.06.2014 г. за сумата 6 111, 84 лева с ДДС.

От доказателствата, приети пред СРС се установява, а и не е било спорно, че са реализирани предпоставките, необходими за уважаване на предявения иск. Ищецът не е оспорвал, че е получил от ответника сумата от 3 911, 70 лв. – с две плащания.

Спорен по делото е въпросът дали с извършеното плащане ответникът е удовлетворил претенцията на А.Д.П.. Следователно, спорът касае размера на обезщетението, което е дължал ответника при реализиране на събитието по застраховката и дали ответникът е имал основание да откаже частично плащане на застрахователното обезщетение, както и дали всички описани вреди съставляват покрит застрахователен риск по ОУ на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение за покритите рискове в уговорения срок, но не повече от действителната стойност на увреденото имущество (чл. 15, ал. 2 и 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г.). При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.). Действителната стойност на вредата е определена съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) - това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

В съответствие с процесуалния закон, в тежест на ответника е било да установи, по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че са се реализирали изключенията по закона или според ОУ на договора за застраховка „каско” за изплащане на целия размер застрахователно обезщетение.

Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в хипотезите на чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.), чл. 190, ал. 4 КЗ (отм.), чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.), чл. 206, ал. 3 ТЗ (отм.) В тези случаи е предвидено, че застрахователят може само да намали обезщетението, а отказ от изплащане може да направи само ако изрично е предвидил това в договора. Хипотезите на чл. 211, т. 1, 2 и 3 КЗ (отм.) касаят изцяло неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор и умишлено причиняване на вредите на застрахованото имущество.

Ответникът е представил пред СРС Общи условия на З. „Б.И.“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства „Автокаско“. В раЗ.ел III, озаглавен „Изключени рискове“ е включена точка 1, която урежда кога не се покриват загуби или повреди на ППС.

Съгласно т. 1. 10 от ОУ на ответника, които са приложими към датата на сключване на застрахователния договор на 16.10.2013 г. - „Не се покриват загуби или повреди на ППС при кражба на отделни части, принадлежности, багаж и оборудване на ППС. В случай, че при такава кражба са нанесени повреди на застрахованото МПС, такива се обезщетяват.“. Такова е съдържанието на текста на т. 1. 9 от раЗ.ел ІІІ на новите ОУ, в сила от 01.03.2014 г., приложени пред СРС,

Позовавайки се на посочените клаузи, ответникът поддържа, че не всички претендирани от ищеца щети по откраднатото МПС след неговото връщане са подлежали на обезщетяване, тъй като констатираните при огледа липсващи части, представляват изключен риск, за които не се дължи застрахователно обезщетение.

Като съобрази уговореното в ОУ на застрахователния договор, въззивният съд намира, че е реализирана хипотеза, при която застрахователят има основание да откаже заплащане на пълния размер на застрахователното обезщетение при кражбата на МПС.

По делото е установено, че автомобилът е възстановен във фирмен сервиз на марката, за което е издадена данъчна фактура № 13144/04.06.2014 г. за сумата 6 111, 84 лв. с ДДС - нови части, труд и материали.

От приетото по делото заключение на съдебно - автотехническата експертиза, се установява, че общият размер на обезщетението за  възстановяване на частите определени като „липсващи“ по МПС в описа на застрахователя извършен в момента на откриване на ППС на 04.04.2014 г., а именно: лайсна водобран задна лява, лайсна водобран задна дясна и стъкло предна лява врата, по средни пазарни цени към датата на огледа, възлиза на 2 258, 94 лв. с ДДС. Вещото лице е посочило, че при извършване на оценката и справката за цени на необходимите за възстановяване на процесния автомобил части, че за тази марка алтернативните доставчици не предлагат части. Поради това, частите за ремонта следва да са от фирмения сервиз.

Основателно ответникът поддържа, че се претендира обезщетение за части, които са липсвали към момента на връщане на МПС и извършване на описа от застрахователя, поради което не са подлежали на обезщетяване, съгласно уговореното в ОУ на договора. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се приеме за установено, че посочените по – горе части са били налични по МПС и само повредени към момента на откриването му, поради което са подлежали едИ.твено на ремонт, който се включва в обезщетението, а не на пълно възстановяване.

Съгласно текста от ОУ, на приложимите ОУ на застрахователния договор, на който се позовава застрахователя – т. 1. 10 от раздел ІІІ : „Не подлежи на възстановяване кражбата на отделни части от МПС - принадлежности, И.трументи, багаж и оборудване“. Право на застрахователно обезщетение възниква само по отношение на повредените части на МПС, настъпили при кражбата му.  

Правилно СРС е приел, че в описа на претенцията при огледа на МПС от застрахователя са констатирани липсващи части, които са включени във фактурата при ремонтиране на МП : лайсна водобран /шахта/ задна лява, лайсна водобран /шахта/ задна дясна и стъкло предна лява врата. Неоснователно обаче СРС е направил правен извод, че по иска по чл. 208 КЗ (отм.) липсващите части подлежат на обезщетяване за целия претендиран размер от 1 200, 14 лв. - след изменението на иска по чл. 208 КЗ (отм.). По изричната уговорка между страните, с която ищецът се е съгласил при подписване на договора, в изключените от покритие рискове е посочено, че не се покриват липсите на части от откраднатото МПС.

Решението, с което искът е изцяло уважен за остатъчната сума от 1 200, 14 лв. следва да се отмени и вместо това - да се постанови друго, с което искът да се отхвърли.

По разноските за СГС :                                                                                                                                                                 

С оглед изхода от спора, в полза на ответника ЗД „Б.и.“ АД се дължат разноските пред СГС в размер на 350 лв. за  адвокатски хонорар и 25 лв. за държавна такса, за които има данни да са реално направени по делото.

Така мотивиран съдът

 

                                                     Р    Е   Ш    И   :  

               

ОТМЕНЯ решение № 4545/14.0.42016 г., с което на основание чл. 208 КЗ (отм.) ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК :********, е осъдено да заплати на А.Д.П., с ЕГН : ********** сумата от 1 200, 14 лв., представляваща  неизплатена част от застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Автокаско", сключена за лек автомобил Инфинити, с peг. №********за събитие настъпило на 04.04.2014 г., изразяващо се в нанесени щети на автомобила, след извършена кражба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2015 г. - подаване на исковата молба до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.П., с ЕГН : ********** срещу ЗД „Б.И." АД, с ЕИК :******** за заплащане на сума в размер на 1 200, 14 лв. - неизплатена част от застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Автокаско", сключена за лек автомобил Инфинити, с peг. №********за събитие настъпило на 04.04.2014 г., изразяващо се в нанесени щети на автомобила, след кражба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2015 г. - подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА А.Д.П., с ЕГН : **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. К. К.  срещу ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК :********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за пред СГС в размер на  350 лв. за адвокатски хонорар и 25 лв. - държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването на съобщенията до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

 

 

 

 

 

        2.