Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….

Гр. Вeлико Търново, 20.09.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря А.Б. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 1405 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – гр. София, чрез пълномощника си адвокат ххх в исковата си молба твърди, че на 25.03.2015г. водачът ххх при управление на лек автомобил „Дачия” с рег. № СА 8917 ХН по ул. „Никола Габровски” № 40 в гр. В. Търново, преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила били причинени имуществени вреди. Ищецът изтъква, че в качеството си на застраховател по договор за застраховка „Каско” с № 5С000407075 от 03.06.2014г. по отношение на горепосочения автомобил, е образувал застрахователна преписка № 470414151512801 за причинените вреди. Навежда твърдение, че е извършил оглед на автомобила и е оценил щетите на 145.20 лв., които на 07.12.2015г. са били изплатени на търговеца, извършил ремонта. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника, който съгласно Закона за пътищата и Правилника за приложение на закона следва да ремонтира и поддържа общинските пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е създал предпоставка за настъпване на произшествието. Ищецът изтъква, че на основание чл. 213 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало правото да претендира от ответника платеното застрахователно обезщетение. Била издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 877/2016г., по описа на Великотърновския районен съд относно посочената сума като е подадено възражение от страна на ответника по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че на 07.04.2016г. ответникът е внесъл по банковата му сметка сумата от 145.20 лв., което съгласно правилата в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД довело до погасяване на разноските за производството по чл. 410 от ГПК в размер на 145 лв., на обезщетението за забава върху главницата за периода от 28.03.2016г. до 07.04.2016г. в размер на 0.20 лв., като от от главницата е останал непогасен остатък в размер на 145.20 лв. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочената сума по заповед за изпълнение на парично задължение № по частно гражданско дело № 877/2016г., по описа на Великотърновския районен съд, както и относно осъждането му да заплати направените по делото разноски.

Ответникът Община Велико Търново, в отговора си оспорва исковата претенция като счита същата за неоснователна. Изтъква, че е заплатил претендираната от ищеца сума по регресната покана от 04.01.2016г., което е довело до погасяване на задължението по издадената заповед за изпълнение. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното и прави следните правни изводи:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

По делото не се оспорват обстоятелствата, обуславящи възникване на регресното право на ищеца по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ спрямо ответника. Спорен е единствено погасителният ефект на извършеното от ответника плащане след издаване на заповедта за изпълнение.

С регресната покана от 04.01.2016г. застрахователят е поискал от причинителя на вредата да възстанови единствено заплатеното застрахователно обезщетение от 145.20 лв., без да включва нито обезщетение за забава, нито бъдещи разноски за събирането му. При това положение с плащането от 07.04.2016г., което е извършено в същия ден с връчването на препис от заповедта за изпълнение, ответникът е изпълнил претенцията на ищеца като валидно е погасил поисканата от него сума за главница по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Твърденията на ищеца за извършени погасявания на част от главницата, на начисленото обезщетение за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до 07.04.2016г. и на присъдените със заповедта за изпълнение разноски от 145 лв. с плащането на сумата по процесното платежно нареждане, се намират в противоречие с правилата в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

            Според т.12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. А според т.10в от същото ТР ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. При тази изрична нормативна уредба на разноските в заповедното производство, съдът не споделя развитите от ищеца доводи в исковата му молба, за приложение на разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД и заплащане на разноски при извършеното от ответника плащане на сумата 145.20 лв., представляваща главницата по издадената заповед за изпълнение.

Под „лихва” в горепосочената разпоредба на чл.76, ал.2 от ЗЗД следва да се разбира само акцесорно задължение имащо характер на възнаграждение, което възниква заедно с главния дълг по силата на договора или закона, а не и акцесорно задължение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД имащо характер на обезщетение за забава. С оглед на това, когато заедно с главницата се дължи и обезщетение за забава, както е в разглеждания случай, правилата за погасяване, съдържащи се в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, са неприложими като следва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. В същия смисъл е и практиката на ВКС – решение №1276 от 8.10.1999г. по гр. д. №577/1999г., V г. о. и решение №111 от 27.10.2009г. по т. д. №296/2009г., І т. о. От гореизложеното се достига до извода, че извършеното от ответника плащане на 07.04.2016г. е погасило главницата от 145.20 лв., поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ за същата сума, за която е издадена и заповедта за изпълнение по частно гражданско дело № 877/2016г., по описа на Великотърновския районен съд, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 145 лв., представляваща сбор от направените в заповедното производство разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение, тъй като с първоначалното неизпълнение на задължението си е дал повод за образуването му. Обстоятелството, че в регресната покана не е определен срок за изпълнение не освобождава ответника от задължението му да престира в един разумен срок след получаването й съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” №5, срещу Община Велико Търново, представлявана от кмета ххх, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ за заплащане на сумата от 145,20 лв. /сто четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил „Дачия” с рег. № СА 8917 ХН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2016г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 877/2016г., по описа на Великотърновския районен съд.

            ОСЪЖДА Община Велико Търново, представлявана от кмета ххх, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” №5, сумата от 145 лв. /сто четиридесет и пет лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело № 877/2016г., по описа на Великотърновския районен съд.

            ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД  ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” №5, да заплати на Община Велико Търново, представлявана от кмета ххх, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       Районен съдия: