РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1124
гр.Пловдив, 22. 05. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 20,03,2019 година, в състав :
Административен съдия :
Стоил Ботев
с
участието на секретаря В. К. , като разгледа докладваното от съдията
адм. Дело № 3203/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 1 , т.1 , буква „а“, във вр. с
чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Жалбоподателят
– „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Р.Д.К.,
с ЕГН ********** обжалва Заповед за налагане на принудителна административна
мярка ФК № 127-0224493/27.09.2018 г. на връчена на 09.10.2018 г., с която е
постановена ПАМ – запечатване на търговски обект – ресторант “Китчън”, находящ
се в гр. ***и стопанисван от “***” ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него
за срок от 7 дни на основание чл.186,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата, както и в хода по същество
от адв. Р. се твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради
което се иска неговата отмяна. В жалбата се твърди, че налагането на ПАМ от
рода на процесната в случая не отговаря на нито една от целите на закона,
визирани в чл.22 от ЗАНН. Твърди се, че посочените мотиви относно срока на
мярката са несъстоятелни, както и че мярката в случая по чл.186 от ЗДДС не би
могла да предотврати или поправи вредните последици за фиска, защото такива не
са налице, тъй като всички продажби са документирани. Претендират се и съдебни
разноски.
Ответникът -
Началник отдел “Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юк. Е. счита жалбата за неоснователна,
настоява за отхвърлянето й, претендира юк. Възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на
законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в
настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира
за установено от фактическа страна на следното.
С обжалваната заповед ответникът
приложил спрямо дружеството – жалбоподател принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – ресторант „Китчън“ , находящ се в гр.***и забрана за достъп до него за срок от 7-седем дни
на осн. чл.186, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл. 187, ал.1 от същия закон.
На основание чл. 188 от ЗДДС във
връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния
акт.
С определение от десети октомври, две хиляди и осемнадесета година по частно
адм. дело № 3078 по описа за 2018 год.
съдът е отменил разпореждането с което е допуснато предварително
изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и
забрана за достъп до същия), обективирана в Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК № 127-0224493/27.09.2018г., издадена от
Началник отдел „Оперативни Дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП на „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***представлявано от управителя Р.Д.К.,
както и е осъдена ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на „***“ ЕООД, сумата от 50 лв., представляваща заплатената
държавна такса за образуване на съдебното производство.
С Определение от 14.11.2018г. по Административно дело 13540/2018г. на Върховен административен съд горното
определение е оставено в сила.
За да наложи процесния ПАМ административния орган е приел за доказано,
че жалбоподателят към 21,09,2018г. не е изпълнил задължението си да отпечати
месечните си отчети за месеци март, април , май , юни , юли и август 2018г. по
фискалната памет на наличното в обекта ФУ.
Като е отчел търговското значение на
мястото на проверявания обект, разнообразието на цени и предлагани стоки и като
е съобразил размера на реализираните обороти от продажби за деня на проверката,
органът по приходите е приел, че с това свое поведение проверяваното лице
накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй
като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като
последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци. Формиран е извода, че една от целите на
търговеца е именно отклонение от данъчното облагане.
В настоящия ПАМ ответният административен орган е посочил в мотивите си три групи основания:
1. Защита на особено важни държавни интереси - тази предпоставка най-общо е
мотивирана със съждения относно характера и целта на наложената ПАМ. Добавено е
още, че отпечатването на месечен и годишен отчет е нормативно установено
задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обект, което
следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно
задължение от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска,
тъй като не позволява да се осъществи присъщата на администрацията контролна
дейност. Като е отчел търговското значение на мястото на проверявания обект,
разнообразието на цени и предлагани стоки и като е съобразил размера на
реализираните обороти от продажби за деня на проверката, органът по приходите е
приел, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено
държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да
бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява
неправилното определяне на дължимите данъци. Формиран е извода, че една от
целите на търговеца е именно отклонение от данъчното облагане. Тук именно
следва да се посочи, че сам по себе си фактът на неотпечатване в
законоустановения 7-дневен срок от изтичане на месеца на съкратения отчет на
фискалната памет от наличното в обекта фискално устройство, при наличие на
дистанционна връзка с НАП и подаване на данните по чл. 118 от ЗДДС от
фискалното устройство в Националната агенция за приходите, може да обоснове
единствено налагане на административно наказание на „***“ ЕООД за нарушение на
чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, но не и извод за отклонение
от данъчното облагане, още по-малко това би могло да доведе до някакви
негативни последици за фиска. Не е вярно и твърдението на администрацията, че
така извършеното административно нарушение (неотпечатването в законоустановения
7-дневен срок от изтичане на месеца на съкратения отчет на фискалната памет за
м.03.2018г. от наличното в обекта фискално устройство), не позволявало да бъдат
проверени извършените от лицето продажби, последица от което било неправилното
определяне на дължимите данъци. Всъщност възможната последица от едно такова
нарушение е единствено забавяне във времето на извършването на проверка от
контролните органи, но не и нейното възпрепятстване, нито неправилно определяне
на дължимите данъци (при констатираното от приходните органи отпечатване на
съкратения отчет за м.03.2018г. със
закъснение на дата 21.09.2018г.);
2. Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта - мотив за наличието на тази предпоставка е
принципната възможност да възникне тази хипотеза, като са изложени и аргументи,
че на дружеството са издадени / л. 9-21/ шест АУАН № F411740/29.09.2018г.; АУАН № F411761/29.09.2018г ; АУАН №
F411773/29.09.2018г; АУАН № F411789/29.09.2018г., АУАН №
F409892/29.09.2018г. и АУАН №
F411795/29.09.2018г. , за неиздаване в срок на месечните отчети за месеци от март , до август 2018 година.
3. От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда за бюджета, „ а именно, съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на
конкретния субект“, съответно „това нарушение препятства нормалната контролна
дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване
на търговския оборот“.
От правна страна съдът следва да изложи следното:
Така изложените мотиви очевидно не
съдържат конкретно установени факти, касаещи
важни държавни интереси или сериозно затруднено изпълнението на акта или
причиняването на значителна или трудно поправима вреда за
бюджета.
Очевидно е, че с така изложените
мотиви административният орган не доказва конкретна необходимост от защита на
особено важни държавни интереси.
Заповедта съдържа обемни мотиви,
които обаче са общо формулирани. Тези констатации не обосновават доводите в
заповедта, че „...една от целите пред търговеца е именно отклонение от
данъчното облагане..“, от което за фиска биха произлезли значителни и
трудно поправими вреди. Необосновани се явяват и доводите на органа за създадена
от търговеца организация на дейността му
с цел отклонение от данъчно облагане.
Вярно е, че обществените отношения,
свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги във или от
търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и
предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки - съобразно целите
на закона (чл. 4, ал. 2 АПК) и без да се засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6,
ал. 2 АПК).
Съдът счита , че сам по себе си фактът на неотпечатване в
законоустановения 7-дневен срок от изтичане на месеца на съкратения отчет на
фискалната памет от наличното в обекта фискално устройство, при наличие на
дистанционна връзка с НАП и подаване на данните по чл. 118 от ЗДДС от
фискалното устройство в Националната агенция за приходите, може да обоснове единствено налагане на административно наказание на „***“
ЕООД за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
но не и извод за отклонение от данъчното облагане, още по-малко това би могло
да доведе до някакви негативни последици за фиска. Не е вярно и твърдението на
администрацията, че така извършеното административно нарушение (неотпечатването
в законоустановения 7-дневен срок от изтичане на месеца на съкратения отчет на
фискалната памет за м.03.2018г. от наличното в обекта фискално устройство), не
позволявало да бъдат проверени извършените от лицето продажби, последица от
което било неправилното определяне на дължимите данъци. Всъщност възможната
последица от едно такова нарушение е единствено забавяне във времето на
извършването на проверка от контролните органи, но не и нейното
възпрепятстване, нито неправилно определяне на дължимите данъци. В случая съдът
констатира, че е налице отпечатване на
съкратения отчет за м.03.2018г., към
21.09.2018г., т.е преди датата на издаването на настоящата ПАМ.
В случая съдът следва да приеме, че
не са налице безспорни доказателства за извършените нарушения.
Съдът направи служебна справка с НАП
Пловдив и установи че по издадените / л. 9-21/
шест АУАН №
F411740/29.09.2018г.; АУАН №
F411761/29.09.2018г ; АУАН № F411773/29.09.2018г; АУАН №
F411789/29.09.2018г., АУАН № F409892/29.09.2018г. и АУАН № F411795/29.09.2018г. , за неиздаване
в срок на месечните отчети за месеци от март , до август 2018 година не е издадено нито едно НП. Горното
обстоятелство ще бъде кредитирано от настоящия състав , като се приеме че не са
били налице годни и безспорни доказателства
за твърдяното за извършено нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
След като наказващия орган е приел,
че не следва да се издава НП за констатираните нарушения , то съдът не следва
да приема , че е налице нарушение на материалния закон , към датата на
проверката.
Както по-горе се каза , съдът констатира,
че от данните по приложената административна преписка и от справката в НАП, не се установява към
настоящия момент да е издадено наказателно постановление, а този факт от своя
страна, лишава дружеството от възможността, предоставена му от чл. 187, ал. 4
от ЗДДС (а именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от
органа, който я е приложил, по молба на лицето, след като бъде доказано от
него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло), макар в заповедта
тази възможност да е изрично указана.
При това положение, съдът приема , че допускането
на предварителното изпълнение на наложената ПАМ преди издаването на шестте наказателни
постановления, по горните ауан, води до ограничаване правото на защита на
засегнатото лице.
Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налагат да се приеме, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна, като издадена при
неправилно приложение на материалния закон, поради което същата ще следва да бъде отменена.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски
по производството, след като съдът обсъди направеното възражение за
прекомерност на адв. Хонорар.
Настоящото съдебно производство е
административно по своя характер по
което се жали ПАМ , без определен материален интерес. От друга страна съдът
установи , че адв. Р. се е явил само в последното о.з. на 20,03,2019г. заявил е, че се отказва от допуснатия до разпит свидетел
и е представил адв. Пълномощно, от
18,03,2019г. за 600лева.
Предвид горното съдът счита че на
жалбоподателя следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100 лева, тъй
като производството е по реда на АПК, а възнаграждението следва да се определи
съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
V-ти състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на „***” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от управителя Р.Д.К., с ЕГН ********** Заповед за налагане на
принудителна административна мярка ФК № 127-0224493/27.09.2018 г. връчена на 09.10.2018 г., с която е
постановена ПАМ – запечатване на търговски обект – ресторант “Китчън”, находящ
се в гр. ***и стопанисван от “***” ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него
за срок от 7 дни на основание чл.186,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Пловдив да заплати на “***” ЕООД с ЕИК *** сумата от
100 /сто/ лева за съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в 14 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: