№ 92
гр. Пазарджик, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201878 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СВ. ВЛ. Т., ЕГН **********, от гр.
Пазарджик, ул. ***, чрез адв. К. У. против Електронен фиш за налагане на
глоба, серия К № 4822470 на
ОДМВР Пазарджик, с който жалбоподателката е била санкциониран за
извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал.4 от с.з. с глоба в размер на 1200 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му
представител депозира становище за отмяна на фиша. Претендира разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител, но също представя
писмено становище за даване ход на делото, потвърждаване и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 09.05.2021г. с преносима система за контрол на скоростта на МПС -
ATCC -ARH CAM S1 било заснето движение в гр. Пазарджик, бул. „Ст.
Стамболов“ в посока към кръстовище с ул. „Д.Греков“ , на лек автомобил с
рег. номер ***** със скорост 94 км/ч ограничение в населено място до 50
км/ч х( л. 13) .
Установен бил собственикът на автомобила –жалбоподателката ( л. 7) и
с обжалвания ЕФ тя е санкциониран за управление на МПС с превишена
скорост - 91 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената
скорост ) - нарушение по чл.21,ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4
вр .чл. 182, ал.4 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 1200 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -
„Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
2
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4
ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се
издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
3
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата
и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала
след включването й от оператор. Това действие от страна на оператора - по
стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе
дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП - мобилни
автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно
чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Принадлежността на
процесното устройство към точно този вид средство за измерване е
призната на база на установената дефиниция и данните в удостоверението
за одобрен тип средства за измерване, протокол от периодични проверки- л.
13-17
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
4
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата
и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани
всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния
фотос – л.11 и сл. Всеки съдържа визуализация на момента на заснемането,
който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в
близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му
номер достатъчно ясно.
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето под единия фотос – на л. 13 са разположени
относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на
действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със
системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни -
дата и час, местоположение , конкретно отстояние на уреда от автомобила
към момента на отчитане на скоростта,налично ограничение, както и
отмерена скорост и параметри на мястото по GPS –( отделен компонент в
АТСС). .
Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният
автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 94 км/ч ( при
предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в
системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 91 км/ч с издадения
ЕФ, датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на
нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия
автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
5
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси ,
отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег.
номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен
автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за
контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в
съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване
акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е
попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата
протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( Наредбата ) , тоест спазено
е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на нарушението,
чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените
параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в
който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен номер и
разположение. В протокола надлежно са отразени: „ режим на измерване“ –
„С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено под карето, в
спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата) ; въведеното
ограничение на скоростта с пътния знак, мястото на контрола с конкретния км
на посочения път, времето на контрол и всички други, относими към
процесното измерване задължителни параметри. Съвсем ясно и конкретно е
обозначено мястото на контрол– което е напълно идентично с отразеното в
ЕФ и възраженията в тази обратния смисъл са голословни. Посочени в единия
от фотосите са координатите на местоизвършването (по GPS) , които са
напълно достатъчни за „индивидуализация на мястото на контрол“ ( виж
решение 1018/16.12.20г. на АС Пазарджик по канд 1138/29).
При наличното в протокола отразяване „ режим на измерване“ – „С“ –
тоест устройството е било стационарно, е напълно ирелевантно дали то е
било в или извън паркиран служебен автомобил. Важното е, че е било
стационарно, а не в движещ се служебен автомобил. И е така, защото -
според ал. 2 на чл.11 от Наредба „В случаите на осъществяване на контрол с
мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се
6
предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават“. Напълно
логично е предписаното с ал.2 –когато такъв контрол се осъществява с АТСС
във време на движение , нарушителите се спират на място и се предприемат
действия по реализиране на административно-наказателна отговорност, като
фишове не се съставят. И е така, тъй като, когато и измервателният уред
също в движение, скоростта няма да е достоверно установена. В случая
несъмнено е установено( от отразеното в надлежно попълнения протокол на
л. 8) , че режимът на измерване е стационарен, поради което и
неоснователно се претендира , че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ.
Не съставлява съществено нарушение на процедурата липсата на
отразяване в протокола на номера на първото и последното статично
изображение , тъй като тези данни нямат пряко отношение към процесното
нарушение и неговото установяване. За последното са приложени надлежни
фотоси, които съдържат дата и час на създаването им/ на нарушението
/заснемането , както и индивидуалния, уникален номер на всяко от тях – ( виж
долния десен ъгъл). От друга страна посочен в протокола е общият броя
изображения.
Липсата в протокола на „ служител, настроил ползваната АТСС не засяга
редовността на процедурата по установяване на нарушението при наличие на
всички пет фотоси с ясни изображения и налични върху единия параметри,
които фотоси са генерирани поради правилното действие на АТСС.
По делото е наличен и фотос, който да онагледява поставянето на
измервателния уред – л. 9 , а изискването на чл. 10 от наредбата е : „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда“.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо
извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред. Пътният
участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е бил обозначен
7
по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква
поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания
измервателен уред са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е
гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
дадено при първоначалното сертифициране ( виж удостоверението от БАН
чл. 4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична
проверка – виж протокол за такава и чл. 4, ал.3 от Наредба 8121з-
532/12,05,15г).
Установен е бил и собственика в лицето на посочения в СРПМС ( л. 8)
жалбоподател , който в срока по чл. 189, ал.5 от ЗДвП не е подал декларация (
л.15) с име и СУМПС на водач на процесната дата, комуто а е предоставил
управлението на собствения си автомобил.
В процесната ситуация именно жалбоподателкта следва да понесе
отговорността за санкционираното с фиша нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
доколкото ясно са заявено в първата част на санкционния акт обстоятелствата
по извършването му – управление в посоченото населено място, при
ограничение на скоростта до 50 км/ч , с 91 км/ч или движение с 41 км/ч над
установената максимална скорост. Коментираното съдържание на фиша, в
неговата описателна и квалификационно- санкционна част, прави напълно
реализуемо правото на защита и съдебния контрол върху него и опровергава
твърденията на защитата в обратния смисъл.
Възразява се от защитата относно описанието на нарушението и неговата
правна квалификация. В описателната част са отразени обстоятелства в
съответствие с изискването на чл. 189, ал.4 от ЗДвП: за движение на
посоченото място и време при посоченото ограничение на скоростта до 50
км/ч и измерената скорост, която я превишава, както и самото превишение
спрямо разрешената стойност. При това правилно е възприето нарушение по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тоест има пълно съответствие между описанието и
квалификацията на нарушението, затова и възраженията за нарушено право
на защита в този смисъл са неоснователни. Възразява се по-нататък, че се
засягало правото на защита, защото санкционната норма установявала
повторност, която не е вменена като обстоятелство, доколкото е
8
квалифициращо. Сред реквизитите на ЕФ , фиксирани законодателно в чл.
189, ал.4 от ЗДвП, не присъства нормата, въз основа на която се налага
наказанието, а само „ …описание на нарушението, нарушените разпоредби ,
размер на глобата….“. От наложения размер на глобата и все пак наличния
състав на чл. 182, ал.4 от ЗДвП става ясно, че тя е определена по правилата на
чл. 182, ал.4 , доколкото превишението е над 40км/ч и следва да се наложи
при повторност на основание ал. 4 чл. 182 вр. ал.1, т.5 ( 2х600) именно 1200
лева. При положение, че липсва и твърдение за повторност на нарушението-
квалифициращо обстоятелство, което е следвало да се отрази сред
обстоятелствата по извършване на нарушението, следва да се измени
възприетото от административно-наказващия орган основание за ангажиране
на санкцията и да се определи такава по основния състав, за който са
изложени твърдения за всички елементи , като дори е фиксирано като цифра
превишението, което има обуславящо значение за съответната санкционна
разпоредба. И тя е чл. 182 ,ал.1, т.5 ЗДвП, която предвижда глоба 600 лева.
Тази корекция е напълно допустима предвид ТР 8/ 16.09.2021на ОСС от I и
II колегия на ВАС, според т.1 , от което „ В производството по реда на
раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и
наказания районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението“. Щом това е допустимо при въззивната проверка на НП, то
допустимо е и само по отношение на санкционната норма по ЕФ. В случая -
не само фактите са изложени ясно и в пълен обем, но и те са получили своята
съответна правна квалификация по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, доколкото
нарушението се изразява в бездействие по отношение задължението за
движение със скорост до посочената такава в нормата. Така, че при напълно
ясна фактология и съответна квалификация, в съзвучие с ТР е решението да
се възприеме съответната на основния състав санкционна норма и тя е по чл.
182, ал.1 т.15 от ЗДвП, предвид отчетеното превишение от 41 км/ч . Тя
установява глоба в размер на 600 лева, до който размер ЕФ следва да се
измени на основание чл. 63, ал.7, т.1 вр. ал.2,т.4 ЗАНН .
Тези изводи обосновават решението за присъждане на разноските, като
основателни са и двете претенции , но: до размера на ½ от платения ( 300 лева
9
– л. 6) хонорар за жалбоподателя ( доколкото се уважава ½ от претенцията му
за отмяна на глоба от 1200 лева) и ½ от подлежащото на заплащане
юристконсулско възнаграждение, което е се дължи в хипотезата на чл. 63,
ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2 ГПК и
което предвид броя на съдебните заседания и обема на доказателствения
материал се определя в размер на 80 лева. Така жалбоподателката ще дължи
на ОД МВР Пазарджик 40 лева , а ще има да получава от Дирекцията 150
лева.
По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 4822470 на
ОДМВР Пазарджик, с който СВ. ВЛ. Т., ЕГН **********, от гр. Пазарджик,
ул. *** е санкционирана за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП на
осн. чл. 189, ал. 4 ЗДвП с глоба в размер на 1200 лева като на осн. чл. 182,
ал.1 т.5 от ЗДвП.
НАМАЛЯВА глобата – на 600 лева.
ОСЪЖДА СВ. ВЛ. Т., ЕГН **********, от гр. Пазарджик да заплати на
ОД МВР Пазарджик сума в размер на 40 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на СВ. ВЛ. Т., ЕГН
********** сума в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10