О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../……..2020 год.
гр.Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито заседание, проведено на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл. с. ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия И. Чавдарова
въззивно частно
търговско дело № 841 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 263507/06.08.2020г.,
депозирана от Е.Н.М. с ЕГН **********, адрес: ***, действаща чрез процесуалния
си представител адвокат К.Т. ***, с искане за допълване на Определение № 260214/23.07.2020г.,
постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
В молбата се излага, че Е.Н.М. е депозирала молба с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за
допълване на Решение № 5265 от 26.11.2019г., постановено по гр. дело №
1021/2019г. на ВРС, която е оставена без уважение с Определение №
5686/29.04.2020г, постановено по същото дело. Твърди се още, че срещу така
постановеното определение е депозирана частна жалба, същата е изцяло уважена от ВОС, но по
отношение на искането, отправено с нея, за присъждане на сторените при това
обжалване съдебно-деловодни разноски съставът на ВОС е постановил, че такива не
се дължат, доколкото не се касае за самостоятелно производство, а продължение
на исковото. Изразява се несъгласие с последния извод на съда, като се излагат
съображения във връзка с това.
Отправено е искане за допълване на Определение
№ 260214/23.07.2020г., постановено по настоящото дело, като се осъди „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК
*********, да заплати на адв. К.Т. сумата от 215 лв. –
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в провелото се
частно производство и заплатена държавна такса.
В законоустановения преклузивен срок
по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, действаща чрез процесуалния
си представител юрисконсулт М.И., в който се излага, че молбата е
неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение. Изразява
се съгласие с извода на съда, че в производството по чл. 248 ГПК разноски не се
дължат.
Относно допустимостта
на молбата:
Молбата
е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска
допълване на определението в частта за разноските, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Относно
основателността на молбата:
Разгледана
по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Последователно се приема в практиката
на ВКС /напр. Определение № 114 от 20.05.2016г. на ВКС по ч. гр. д. № 1847/2016г.,
II г. о., ГК, Определение № 627/18.08.2014г. по ч. гр. дело № 696/2014г., ІІІ
ГО на ВКС и др./, която настоящият съдебен състав споделя, че в производството
по чл. 248 ГПК не се дължат разноски, доколкото същото има несамостоятелен
характер, т.е. явява се продължение на исковото.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК е
неприложима в това производство, тъй като определението по чл. 248 ГПК няма
характер на акт по чл. 81 ГПК - с него не се решава материалноправен или
процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно
производство. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не представлява образувано
ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство. Същото
има несамостоятелен характер, тъй като негов предмет са заявени и осъществени
разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече
приключилото в съответната инстанция дело. При липса на основание за присъждане
на разноски в производството по чл. 248 от ГПК, няма основания за присъждане на
разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това
производство акт. По изложените съображения искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса в производството по депозираната
частна въззивна жалба срещу определението на ВРС по чл. 248 от ГПК е
неоснователно.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. №
263507/06.08.2020 г., депозирана от Е.Н.М. с ЕГН **********, адрес: ***,
действаща чрез процесуалния си представител адвокат К.Т. ***, с искане за
допълване на Определение № 260214/23.07.2020г., постановено по настоящото дело,
в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.