РЕШЕНИЕ № 260883

 

гр. Бургас, 16.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1296/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на О.А.Ч., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, с която претендира приемане за установено, че ответниците Е. В.. К. и А.В.К., двамата с адрес ***, й дължат сума в размер от 5950 лева, представляваща наемна цена за периода 01.06.2017-01.11.2018 год. по договор за наем от 30.04.2017 год., сключен за недвижим имот в гр. П.., ул. ….ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от 14.11.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4701/13.12.2018 год. по ч. гр. д. № 8390/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК във вр. с чл. 228, чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ЗЗД.

Ответниците оспорват иска, ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски. В писмения си отговор по делото, в условие на евентуалност, двамата ответници са предявили процесуално възражение за прихващане с вземането си срещу наемодателя-ищец за сборната сума от 14 207,62 лева – дължимо от ищеца на двамата ответници обезщетение, за направени от тях разноски поради неизпълнение на договора за наем (ремонт на жилището, закупуване на обзавеждане за него и разходи на жилищни помещения за периоди, през което наетият обект е бил негоден за експлоатация).

Възражението за прихващане е уточнено устно в откритото съдебно заседание на 29.05.2019 год.

Ищецът оспорва допустимостта и основателността на възражението, моли за отхвърлянето му.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото е представен писмен договор за наем, сключен между страните на 30.04.2017 год., по силата на който ищецът О.Ч., чрез довереника си Н.. М.., е предоставил на двамата ответници ползването на жилищен имот – апартамент № 19, находящ се в гр. П.., ул. „… ведно с мебелировката и оборудването му (т. 3 от договора). Наемната цена е определена месечно, за сумата от 350 лева – т. 4. 1., а договорът е сключен като срочен, за периода 01.05.2017-01.11.2018 год. Според ищеца, двамата наематели не са платили наемната цена за периода 01.06.2017-01.11.2018 год., или общо 5950 лева.

За заплащането на процесните главно и акцесорно вземания е издадена Заповед за изпълнение № 4701/13.12.2018 год. по ч. гр. д. № 8390/2018 год. на БсРС, срещу която са депозирани възражения от двамата длъжници по чл. 414, ГПК.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за неоснователен. Процесният договор за наем не е оспорен по автентичност, поради което съдът намира, че страните са били надлежно обвързани от представеното писмено съглашение от 30.04.2017 год. Договорът е сключен от довереник на наемодателя, като от съдържанието му ясно се установяване представителната власт на Н.. М.., действаща от името на наемодателя О.Ч., поради което възраженията на ответниците за липса на валидно възникнала облигационна връзка между страните са неоснователни.

Уважаването на иска за дължимост на наемната цена изисква доказване материално-правната легитимация на наемодателя като изправна страна по съглашението, престирала точно и пълно, съгл. чл. 228 и 230 във вр. с чл. 63, ЗЗД. Такова доказване по делото не е проведено. В т. 2, абз. втори от наемния договор е уговорено, че предаването на имота на наемателите следва да бъде извършено през периода 01.05.2017-01.11.2018 год. Съдът намира, че това си задължение наемодателят е изпълнил на 12.05.2017 год., видно от представеното Приложение № 1 от същата дата, с което е съставен и опис на недостатъците на наетото жилище, вкл. и даденото от наемодателя съгласие за извършване на ремонтни дейности от контрахентите. Изложеното мотивира съда да приеме, че задължението на ответниците за заплащане на наемната цена е възникнало от момента на получаване фактическата власт върху договореното жилище, т. е. от 12.05.2017 год. Това им парично задължение, обаче, е било прекратено на 31.07.2017 год., на която дата електроснабдяването на наетия имот е било с прекъснато – по искане на собственика на имота-клиент на „ЕВН България“ АД, видно от представеното писмо на третото лице. Правно ирелевантно е обстоятелството дали наемодателят е подал това искане, тъй като в тежест на посочената страна по договора е да създаде и поддържа условия за ползване на имота през целия срок на наемния договор. Съдът намира, че от 31.07.2017 год. и до края на облигационната връзка на 30.10.2018 год. наемателите К. са били поставени в състояние на пълна и безусловна невъзможност за ползване на наетата вещ съобразно предназначението й. На следващо място, на 06.08.2017 год. достъпът на двамата наематели до имота е бил преграден чрез запечатване на жилището от съпруга на ищеца – вж. бележката на л. 44 по описа на делото, т. е. за периода 31.07.2017-30.10.2018 год. наемната цена от 5250 лева не се дължи от ответниците поради неизправното поведение на контрахента-наемодател.

По отношение главницата за периода 01.06.-30.07.2017 год. съдът намира, че ответниците дължат наемна цена от общо 700 лева (по 350 лева месечно). Делото не съдържа данни за заплащането й, поради което искът следва да бъде приет за основателен. Това становище на съда, обаче, представлява сбъдване на условието, под което е предявено възражението за съдебно прихващане с насрещното вземане на наемателите за обезщетение по чл. 230, ал. 2, ЗЗД, като съдът дължи разглеждането му по същество – т. 11в от 4/2013-2014-ОСГТК на ВКС. Претендираното насрещно вземане представлява сбор от паричните разноски, направени от ответниците във връзка с отстраняване неизправности по наетото жилище, както и за заплащане цената за обитаване на други имоти за периода, през който процесният нает обект е бил негоден за ползване или двамата не са имали достъп до него. В тежест на наемодателя-ищец е установяване факта, че към датата на предаване фактическата власт върху имота на наемателите жилището е било годно за обитаване – чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 230, ал. 1, ЗЗД. Такива доказателства в настоящия съдебен процес не са ангажирани – недостатъците на жилището са изброени в съставения писмен опис от 12.05.2017 год., поради което не е надлежно опровергано отрицателното твърдение на ответниците, че жилището не е било годно за обитаване към момента на предаването му от наемодателя. Предвид изискването за непосредственост, показанията на свидетелите, разпитани по преюдициалното гр. д. № 8385/2018 год. на БсРС, не могат да бъдат ценени като доказателство в настоящото производство.

Предвид неизпълнението задължението на наемодателя по чл. 230, ал. 1, ЗЗД, в тежест на същата страна е възникнало задължението за обезщетяване на контрахентите му – ал. 2, която разпоредба не изключва дължимостта на наемната цена в разглежданата хипотеза. Извършването на ремонт в наетия обект е последица от недостатъците на жилището, водещи до създаване на съществени неудобства за нормалната му експлоатация (мухъл по стени, повредени смесител и душ и дефектен сифон в душ-кабината, повредени климатици); през периода на ремонта, а и след запечатването на жилището от наемодателя, ответниците са направили и разноски за наем на други жилищни помещения. В тази насока следва да се има предвид, че лошото състояние на жилището е признато в т. 4 на съставения писмен опис, като чрез представителя си Н.. М.. наемодателят е изразил съгласие за извършване на ремонт. Съдът намира, че ответниците са доказали направените разноски за ползване на други жилищни имоти, вкл. хотелски услуги – чрез заплащане на наемна цена по фактурата и разписката от 12.08.2017 год. (общо 390 лева) и разписката от 15.09.2017 год. – 400 лева. Общият разход за наемане на жилищата по тези 4 документа възлиза на 790 лева, т. е. между така дължимото на двамата ответници обезщетение по чл. 230, ал. 2, ЗЗД и дължимата на ищеца наемна от 700 лева следва да бъде извършено съдебно прихващане, поради което приетата за основателна част от главния иск също следва да бъде отхвърлена като неоснователна – с изрично произнасяне в диспозитива на решението (чл. 298, ал. 4, ГПК; 21-2013-ІІ ГО и 741-2012-ІІ ГО на ВКС). За другите вземания, въведени в предмета на възражението за съдебно прихващане, съдът не дължи произнасяне, тъй като е настъпил целеният от това защитно средство в съдебния процес ефект – погасяване на задълженията до размера на по-малкото (наемната цена от 700 лева; чл. 104, ал. 2, ЗЗД).

Изложеното мотивира съда да приеме, че главният иск е неоснователен и по отношение периода 01.06.-30.07.2017 год., поради което той следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД.

Неоснователността на предявените искове налага в полза на ответниците да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес – 600 лева за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на О.А.Ч., род. на *** год., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, за приемане за установено, че ответниците Е.В.К., род. на *** год., и А.В.К., род. на *** год., граждани на Руската федерация, двамата с адрес гр. Бургас, кв. …. й дължат сума в размер от 5250 лева, представляваща наемна цена за периода 31.07.2017-01.11.2018 год. по договор за наем от 30.04.2017 год., сключен за недвижим имот в гр. П.., ул. „…, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от 14.11.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4701/13.12.2018 год. по ч. гр. д. № 8390/2018 год. на БсРС.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на О.А.Ч., род. на *** год., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, за приемане за установено, че ответниците Е.В.К., род. на *** год., и А.В.К., род. на *** год., граждани на Руската федерация, двамата с адрес гр. Бургас, кв. ….й дължат сума в размер от 700 лева, представляваща наемна цена за периода 01.06.-30.07.2017 год. по договор за наем от 30.04.2017 год., сключен за недвижим имот в гр. П.., ул. „…. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от 14.11.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4701/13.12.2018 год. по ч. гр. д. № 8390/2018 год. на БсРС, поради погасяването на вземането за наемната цена от 700 лева чрез извършено съдебно прихващане с насрещното парично вземане на ответниците Е.В.К. и А.В.К. против О.А.Ч., за дължимото на двамата ответници обезщетение по чл. 230, ал. 2, ЗЗД в размер от 790 лева, във връзка с неизпълнение от наемодателя О.А.Ч. на договора на наем от 30.04.2017 год., което обезщетение представлява направени от двамата ответници разходи за наемане на жилищен обект съгласно Фактура № 2023086/12.08.2017 год. и разписки за платени суми от 12.08.2017 год. и 15.09.2017 год.

 

ОСЪЖДА О.А.Ч., род. на *** год., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Е.В.К., род. на *** год., и А.В.К., род. на *** год., граждани на Руската федерация, двамата с адрес гр. Бургас, кв. …. деловодни разноски в размер от 600 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ