Р
Е Ш Е
Н И Е
№......
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданска колегия
в публично заседание на пети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря.............................Х. К.…...…..……...................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №2477 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.245 вр. с чл.128, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че работил
в ответното дружество на длъжността „О.“ с място на работа в гр.К. до
20.07.2019 г., когато със Заповед №***/19.07.2019г. трудовото правоотношение е
прекратено, поради забавяне изплащането на трудово възнаграждение на работника.
Твърди, че не е получавал трудово възнаграждение за м.01.2019г., м.02.2019г.,
м.03.2019г., м.04.2019г., м.05.2019г., м.06.2019г. и м.07.2019г. В трудовият му
договор бил упоменат срока, в който следва да се заплати трудовото
възнаграждение, като в случая този срок не бил спазен от страна на
работодателя, поради което му се дължала и лихва за забава. До подаване на
исковата не му били заплатени общо седем нетни трудови възнаграждения, чийто
размери и лихви, които му се дължали са както следва: за м.01.2019г. трудово възнаграждение в нетен
размер ***лв., със лихва за забава от 01.04.2019г. в размер на ***лв.; за
м.02.2019г.-***лв., и лихва за забава от 01.05.2019г. в размер на ***.; за
м.03.2019г.- ***лв. и лихва за забава от 01.06.2019г. в размер на ***лв.; за
м.04.2019г.- ***лв. и лихва за забава от 01.07.2019г. в размер на ***лв.; за
м.05.2019г. -***лв. и лихва за забава от 01.08.2019г. в размер на ***лв.; за
м.06.2019г. - ***лв. и за м.07.2019г.- ***лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „С.С.“ ООД, с ЕИК:***да
заплати на С.И.Г. сумата от общо *** лв. главница- неизплатени трудови възнаграждения и ***лв. лихва за
забава разпределени по месеци, както следва: трудово възнаграждение за
м.01.2019г. в нетен размер ***лв., със лихва за забава от 01.04.2019г. до 16.09.2019г. в
размер на ***лв.; за м.02.2019г.-***лв., и лихва за забава от 01.05.2019г. до 16.09.2019г. в
размер на ***.; за м.03.2019г.- ***лв. и лихва за забава от 01.06.2019г. до 16.09.2019г. в
размер на ***лв.; за м.04.2019г.- ***лв. и лихва за забава от 01.07.2019г. до 16.09.2019г. в
размер на ***лв.; за м.05.2019г. -***лв. и лихва за забава от 01.08.2019г. до 16.09.2019г. в
размер на ***лв.; за м.06.2019г. - ***лв. и за м.07.2019г.- ***лв., както и законната лихва върху трудовите възнаграждения от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира съдебни
разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищецът и
дружеството са били в трудови правоотношения. Оспорва твърдението, че
дружеството е останало задължено с претендираните в исковата молба суми.
Твърди, че посочените в исковата молба размери, не са дължими. Ищецът бил
назначен на непълно работно време - 4 часа, при сумирано отчитане на работното
време. Твърди, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения в сроковете,
договорени в т.6 от сключения между страните трудов договор. Моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Не е спорно между страните, а и
от представения трудов договор №*** от 25.02.2016 г. се установява, че ищецът е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „охранител“. В
т.6 на трудовия договор е уговорено, че месечното трудово възнаграждение за
съответния месец се изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца, за
който се отнася, но не по-късно от последния ден на третия месец след месеца,
който е изработен.
Не се спори и че със заявление от 18.07.2019 г., получено от работодателя на 19.07.2019 г., ищецът е прекратил трудовия си договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Последвала е Заповед за освобождаване №***/19.07.2019 г., връчена на ищеца на 25.07.2019 г.
Приети по делото са заверени копия на извлечения от разплащателни ведомости /фишове за заплати/ за периода от
м.01.2018г. до м.12.2018г.вкл., подписани от ищеца и неоспорени, и за периода
от м.01.2019 г. до м.07.2019г., неподписани от ищеца.
По делото е назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението за претендирания период /м.01.2019 г.- м.07.2019 г./ начисленото трудово възнаграждение на ищец е в общ брутен размер е ***лв., а в нетен размер- ***лв. /помесечно посочени в таблица 1 на стр.6 от заключението/. Дължимото нетно трудово възнаграждение, което ищецът е имал право да получи за срока на действие на трудовия договор / периода м.01.2018 г.-м.07.2019 г./ е в общ брутен размер ***лв., а в нетен размер-***лв. /помесечно посочени в таблица 2 на стр.6-7 на заключението/. Трудовите възнаграждения на ищеца за претендираните месеци от м.01.2019 г. до м.07.2019 г.вкл., изплатени с 12 бр. РКО, са в нетен общ размер ***лв. от дължимия ***лв., и остават неизплатени суми в общ размер ***лв. /посочени помесечно в таблица 3 на стр.7 на заключението/. Размерът на лихвата за забава за всяко неизплатено трудово възнаграждение е общо ***лв. Според експертизата счетоводството на ответника е водено редовно.
Приети
като доказателства са заверени копия на 12 бр. разходни касови ордери: РКО
№16281/15.04.2019г. за сумата ***лв., РКО №24821/20.05.2019г. за сумата ***лв.,
РКО №17121/23.05.2019г. за сумата ***лв., РКО №18989/04.06.2019г. за сумата ***лв.,
РКО №23653/24.06.2019г. за сумата ***лв., РКО №19455/24.07.2019г.за сумата ***лв.,
РКО №22822/31.07.2019г. за сумата ***лв., РКО №20288/06.08.2019г. за сумата ***лв.,
РКО №22307/21.08.2019г. за сумата ***лв., РКО №22285/12.09.2019г. за сумата ***лв.,
РКО №24435/16.09.2019г. за сумата ***лв. и РКО №22296/18.09.2019г. за сумата ***лв.,
всички с основание- плащане заплата
и/или частично доплащане заплата, оспорени от ищеца.
На основание чл.193, ал.1 от ГПК е
открито производство по оспорване автентичността на подписите положените срещу „получил сумата“, в разходни касови
ордери: РКО №16281/15.04.2019г., РКО №24821/20.05.2019г., РКО
№17121/23.05.2019г., РКО №18989/04.06.2019г., РКО №23653/24.06.2019г., РКО №19455/24.07.2019г.,
РКО №22822/31.07.2019г., РКО №20288/06.08.2019г., РКО №22307/21.08.2019г., РКО
№22285/12.09.2019г., РКО №24435/16.09.2019г., РКО №22296/18.09.2019г.
Във връзка с допуснатата СГЕ са представени
и приети по делото оригиналите на РКО №16281/15.04.2019г., РКО
№24821/20.05.2019г., РКО №17121/23.05.2019г., РКО №18989/04.06.2019г., РКО
№23653/24.06.2019г., РКО №19455/24.07.2019г., РКО №22822/31.07.2019г., РКО
№20288/06.08.2019г., РКО №22307/21.08.2019г., РКО №22285/12.09.2019г., РКО
№24435/16.09.2019г., РКО №22296/18.09.2019г.
По делото е назначена
съдебно-графологична експертиза, с депозирано основно и допълнително
заключения, неоспорени, които съдът възприема. Съгласно заключенията подписите,
положени по текста срещу реквизита „получил сумата“ на РКО №16281/15.04.2019г.,
РКО №24821/20.05.2019г., РКО №18989/04.06.2019г., РКО №19455/24.07.2019г., РКО
№20288/06.08.2019г., РКО №22285/12.09.2019г.,
РКО №24435/16.09.2019г. и РКО №22296/18.09.2019г. са изпълнени от ищеца,
а в РКО №23653/24.06.2019г., РКО №22822/31.07.2019г., РКО №17121/23.05.2019г. и
РКО№22307/21.08.2019г. не са изпълнени от ищеца С. И.Г., с ЕГН-**********. В съдържанието на
печатния буквен и цифров текст, на ред трети в дясно в РКО №16281/15.04.2019г.,
№18989/04.06.2019г., №19455/24.07.2019г., №20288/ 06.08.2019г.,
№22285/12.09.2019г., №22296/18.09.2019г., №24435/16.09.2019г. и
№24821/20.05.2019г., преди заличаването е било както следва: в РКО
№16281/15.04.2019г.- „за месец: януари 2018 г.“; в РКО №18989/04.06.2019г.- „за
месец: март 2018 г.“; в РКО №19455/24.07.2019г.-„за месец: април 2018 г.“; в РКО№20288/06.08.2019г.-„за месец: май 2018 г.“; в РКО №22285/12.09.2019г. - „за
месец: юни 2018 г.“; в РКО №22296/18.09.2019г.-„за месец: юли 2018 г.“; в РКО
№24435/16.09.2019г. - „за месец ноември 2018 г.“ и в РКО №24821/20.05.2019г. - „за месец:
декември 2018 г.“.
По отношение на оспорените по чл.193 от ГПК документи: Трайно установената съдебна практика приема, че по правило доказателствената сила на частните документи, независимо дали са свидетелстващи или диспозитивни, се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само, когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. По естеството си разходният касов ордер е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, удостоверяващ факта на заплащане на посочената в него сума. Затова той има доказателствена сила по отношение на факта, които е предназначен да удостовери само, когато е подписан от получателя на сумата. Само в този случай той представлява писмено извънсъдебно признание на получателя на този неизгоден за него факт и удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила неговото действително осъществяване. За да се обори формалната му доказателствена сила следва да се докаже, че е неистински /неавтентичен/ документ. В случая от приетото заключение на СГЕ се установява, че подписите, положени срещу получил сумите в оспорените РКО №23653/24.06.2019г., РКО №22822/31.07.2019г., РКО №17121/23.05.2019г. и РКО №22307/21.08.2019г. не са изпълнени от ищеца С. И.Г., поради което са неистински/неавтентични/ частни свидетелстващи документи т.е. формалната им доказателствена сила е оборена.
От заключението на СГЕ се
установява, че подписите, съдържащи се в РКО №16281/15.04.2019г., РКО
№24821/20.05.2019г., РКО №18989/04.06.2019г., РКО №19455/24.07.2019г., РКО
№20288/06.08.2019г., РКО №22285/12.09.2019г.,
РКО №24435/16.09.2019г. и РКО №22296/18.09.2019г. за получател на сумите
са положени от ищеца т.е. оспорването не е
успешно проведено поради което се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила. Установените заличавания с коректор на буквен и цифров текст в
съдържанието на тези подписани от ищеца документи /РКО/, не ги прави неистински
документи по смисъла на чл.193 от ГПК, поради което съдът не следва да
ги изключва от доказателства по делото, а да ги обсъжда и преценява с оглед на
всички събрани по делото доказателства / арг. решение №173/27.07.2010г. по
гр.д.№5166/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение №375/28.12.2012 г. по
гр.д.№1347/2011 г. на ВКС, IV г.о., определение №604/30.10.2015 г. по
т.д.№348/2015 г. на ВКС, II т.о., ТР №5/14.11.2012 г. по т.д.№5/ 2012 г.,
ОСГТК, ВКС /. В правната теория, се приема, че когато обективираното в подписан
частен документ изявление действително принадлежи на подписалото го лице, но
изявлението не е вярно, защото не съответства на обективната действителност,
такъв документ не е неистински по смисъла на чл.193
от ГПК, а е налице документ с невярно съдържание по смисъла на чл.164,
ал.1, т.6 от ГПК. Точно защото документът с невярно съдържание не е
неистински документ, при решаване на правния спор във връзка с който е
представен документа, съдът не го изключва от доказателства по делото, а го
обсъжда и преценява с оглед на всички данни и доказателства.
Разпоредбата на чл.128, ал.1, т.2 от КТ регламентира основното задължение на работодателя да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, а чл.245 от КТ гарантира изплащането му. С оглед правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него, както и размера на претендираните трудови възнаграждения, изпадане на ответника в забава и началната дата на същата, а ответникът -плащането на дължимите трудови възнаграждения или друг правопогасяващ факт.
Безспорно от 25.02.2016 г. до 19.07.2019 г. ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „охранител“ и е изпълнявал трудовите си задължения, при пълно работно време и сумирано месечно отчитане. За престирания труд работодателя е начислявал ежемесечно трудово възнаграждение, чиито размери са установени от заключението на ССЕ и неоспорените извлечения от разплащателни ведомости /фишове за заплати/.
Спорът е за това, изплатени ли са трудовите възнаграждения за
м.01.2019г., м.02.2019г., м.03.2019г., м.04.2019г., м.05.2019г., м.06.2019г. и
м.07.2019г.
От нормата на чл.270, ал.3 от КТ следва, че изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение на работодателя за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за престиран труд се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Разпоредбата не изключва възможността плащането да бъде доказвано и други нарочни документи - разписки, касови ордери, преводни нареждания към сметки на работника. Приема се, че годно доказателствено средство за получаването на всякакви плащания в трудовите правоотношения е всеки нарочно съставен за целта документ /в т.см. решение №131/12.07.2018 г. по гр.д.№131/2018 г., на ВКС, IV г.о. /. В Решение №141/30.10.2010 г. по гр.д.№2715/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че носещите личния подпис на ищеца разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл.270, ал.3 КТ.
В случая за доказване плащането на претендираните трудови възнаграждения ответникът е представил 12 бр. разходни касови ордери. Тъй като разходният касов ордер е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, удостоверяващ факта на заплащане на посочената в него сума, то за да бъде зачетена доказателствена му сила следва да е подписан от получателя на сумата. Само в този случай този документ представлява писмено извънсъдебно признание на получателя на този неизгоден за него факт–получаването на сумата.
По
отношение на трудовото възнаграждение за м.02.2019 г. съдът приема за
неплатено, тъй като документите удостоверяващи плащането му, а именно РКО
№23653/24.06.2019г. и РКО №17121/23.05.2019г.
са неистински и като такива нямат обвързващата за съда доказателствена сила.
Ответникът не установи по несъмнен начин плащането и съответно получаването от
ищеца на дължимото му се трудово възнаграждение за м.02.2019 г. поради което
претенцията е основателна и следва да бъде уважена в установения от ССЕ нетен
размер ***лв., а в частта до претендираните *** лв. следва да бъде отхвърлена.
По отношение на трудовите
възнаграждения за м.01.2019г., м.03.2019г., м.04.2019г., м.05.2019г.,
м.06.2019г. и м.07.2019г. съдът намира претенцията за частично основателна. От
заключението на ССЕ се установява, че нетното трудово възнаграждение: за
м.01.2019г. в размер ***лв. е изплатено с РКО №16281/15.04.2019г.-***лв.
и РКО №24821/20.05.2019г.-***лв.; от нетното трудово възнаграждение за
м.03.2019 г.-***лв. са изплатени с РКО №18989/04.06.2019г.-***лв. и РКО
№23653/24.06.2019г.-***лв. и остават
дължими ***лв.; нетното трудово възнаграждение за м.04.2019г.-***лв. е изплатено с РКО №19455/24.07.2019г.-***лв.
и с РКО №22822/31.07.2019г.-***лв.; нетното трудово възнаграждение за
м.05.2019г.-***лв. е изплатено с РКО №20288/06.08.2019г.-***лв. и с РКО №22307/21.08.2019г.-***лв.; нетното
трудово възнаграждение за м.06.2019г.-***лв. е изплатено с РКО №22285/12.09.2019г.-
***лв. и с РКО №24435/16.09.2019г.-***лв.; и нетното трудово възнаграждение за
м.07.2019г.-***лв. е изплатено с РКО №24435/16.09.2019г.- ***лв.
и РКО №22296/18.09.2019г.-***лв.
Тъй
като се доказа, че РКО №23653/24.06.2019г.,
РКО №22822/31.07.2019г. и РКО №22307/21.08.2019г. са неистински документи,
то те не установяват плащането от ответника респ. получаването на сумите от
ищеца на посоченото в тях основание. Следователно сумите, за които са издадени РКО
№23653/24.06.2019г. и РКО
№22822/31.07.2019г. и РКО №22307/21.08.2019г. не са платени и се дължат. По
отношение на останалите 8 бр. РКО: №16281/15.04.2019г., №24821/20.05.2019г.;
№18989/04.06.2019г., №19455/24.07.2019г., №20288/06.08.2019г.,
№22285/12.09.2019г., №24435/16.09.2019г. и №22296/ 18.09.2019г., ищецът твърди,
че макар подписите да са изпълнени от него, „същите са направени в предходни
години, а не 2019 г.“ и касаят „стари плащания“, т.е. оспорва верността им.
Опровергаването на съдържание на частен свидетелстващ документ, подписан от
оспорилата го страна е ограничено до вида на доказателствените средства с
чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, с които тя следва да докаже твърдения от нея факт. От
представените по делото писмени доказателства не може да се направи обоснован
категоричен извод, че съдържанието на 8 бр. РКО в частта относно основанието за
плащане е коригирано /зачистено с коректор/ след полагането на подписите на
ищеца. Няма данни по делото, няма и ангажирани от ищеца доказателства,
месечните трудови възнаграждения за предходната 2018 г. да са изплащани респ.
получени с РКО. Освен това при наличните доказателства и след направената от
съда съпоставка на всяка сума и частта от нея, касаеща посочената заплата за
2019 г. / заключението на ССЕ/ по РКО №16281/15.04.2019г., РКО
№24821/20.05.2019г.; РКО №18989/04.06.2019г., РКО №19455/24.07.2019г., РКО
№20288/06.08.2019г., РКО №22285/12.09.2019г., РКО №24435/16.09.2019г. и РКО
№22296/ 18.09.2019г., с относимия нетен размер на изплатеното трудово
възнаграждение за месец януари, респ. за месеците март, април, май, юни, юли,
ноември и декември 2018 г. по заключението на ССЕ и фишовете за заплата за
съответния месеци /подписани от ищеца/, не се установи да е налице припокриване
съвпадане на суми по размер. С оглед на така установеното съдът счита за не
опровергана от ищеца верността на удостовереното в РКО №16281/15.04.2019г., РКО №24821/20.05.2019г., РКО
№18989/04.06.2019г., РКО №19455/24.07.2019г., РКО №20288/06.08.2019г., РКО
№22285/12.09.2019г., РКО №24435/16.09.2019г. и РКО №22296/18.09.2019г., поради
което следва да се приеме, че тези 8 бр. РКО имат характер на разписка по
смисъла на чл.270,
ал.3 КТ и доказват, че ищецът е получил съответните суми за посочените в
тях заплати за 2019 г. Предвид гореизложеното и при съобразяване със ССЕ следва
да се приеме за установено, че от дължимото нетно трудово възнаграждение за
м.01.2019 г.- ***лв. ответникът е заплатил на ищеца ***лв. и остават дължими ***лв.;
от нетното трудово възнаграждение за м.03.2019 г.-***лв. на ищеца са изплатени ***лв.
и остават дължими ***лв.; от нетното трудово възнаграждение за м.04.2019 г.-***лв.
на ищеца са изплатени ***лв. и остават дължими ***лв.; от нетното трудово
възнаграждение за м.05.2019г.-***лв. ищецът е получил
***лв. и остават дължими ***лв., а трудово възнаграждение
за м.06.2019г.
в нетен размер ***лв. и трудовото възнаграждение за м.07.2019 г -***лв. са
изплатени на ищеца. Следователно ответникът дължи на ищеца нетно трудово
възнаграждение: за м.01.2019 г.- ***лв., за м.02.2019 г.- ***лв., за м.03.2019 г.- ***лв., за
м.04.2019 г. -***лв. и за м.05.2019г.- ***лв., а за претенциите за
трудово възнаграждение за м.06.2019 г.- *** лв. и за м.07.2019 г.-***лв. са
неоснователни.
Съгласно чл.270, ал.2 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец, на два пъти,
доколкото друго не е уговорено. В случая страните са уговорили трудовото
възнаграждение да се изплаща най-късно на последния ден на третия месец след
месеца, за който е отработено. Ответникът не е изплатил в пълен размер трудови
възнаграждения на ищеца за м.01.2019 г., м.02.2019
г., м.03.2019 г., м.04.2019 г. и м.05.2019г., поради което е в забава и на основание
чл.245, ал.2 КТ дължи лихва за забава за времето от 1-во число на третия месеца
от отработения, до датата на подаване на исковата молба. Размерът на лихвата за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения, определени от съда на
основание чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор е както следва: ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.01.2019г., за
периода от 01.04.2019г. до 16.09.2019г.; ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за
м.02.2019г. за периода от 01.05.2019г. до 16.09.2019г.; ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за
м.03.2019г., за периода от 01.06.2019г. до 16.09.2019г.; ***лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.04.2019г. за периода от
01.07.2019г. до 16.09.2019г. и ***лв. лихва
за забава на трудовото възнаграждение за м.05.2019г. за периода от 01.08.2019г.
до 16.09.2019г. Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца нетно трудово възнаграждение
и лихва за забава както следва: за м.01.2019 г.- ***лв. и ***лв. лихва за забава за периода от 01.04.2019г. до 16.09.2019г.; за м.02.2019
г.- ***лв. и ***лв. лихва за
забава за периода от 01.05.2019г. до 16.09.2019г.; за м.03.2019 г.- ***лв. и ***лв. лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 16.09.2019г.; за м.04.2019 г.- ***лв. и ***лв. лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 16.09.2019г., за м.05.2019г.-
***лв. и ***лв. лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 16.09.2019г.,
а в частта над уважените до претендираните размери исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и исковете за трудово възнаграждение за м.06.2019 г. и за м.07.2019
г. като неоснователни, тъй като са изплатени преди подаване на исковата молба.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ***лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът следва да заплати на ответника на
основание съгласно чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на
***лв. за експертиза съобразно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. на основание чл.78,
ал.6 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК вр. с чл.72, ал.1 от ГПК,*** лв. държавна такса и ***лв. разноски за експертизи.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „С.С.“
ООД, с ЕИК:***със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.И.Г., с ЕГН-********** ***,
следните суми:
-***лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.01.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.04.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово
възнаграждение в частта до претендираните *** лв. и за лихва за забава в частта
до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв.
неизплатено нетно трудово възнаграждение
за м.02.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното
изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово
възнаграждение в частта до претендираните *** лв. и за лихва за забава в частта
до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
16.09.2019г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово
възнаграждение в частта до претендираните *** лв. и за лихва за забава в частта
до претендираните ***лв. като неоснователни;
-***лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв. и за лихва за забава в частта до претендираните *** лв. като неоснователни;
- ***лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните *** лв. и за лихва за забава в частта до претендираните ***лв. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.Г., с ЕГН-********** *** против „С.С.“ ООД, с ЕИК:***със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м.06.2019 г. в размер на *** лв. и за заплащане на трудово възнаграждение за м.07.2019 г. в размер на ***лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с ЕИК:***със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.И.Г., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.127,
ал.4 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени от „С.С.“
ООД, с ЕИК: ***, по банкова
сметка: ***, BIC:*** „О. б.“ АД, филиал К., с титуляр С.И.Г..
ОСЪЖДА С.И.Г., с ЕГН-********** ***, да заплати на „С.С.“ ООД, с ЕИК:***със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв. лв.
ОСЪЖДА
„С.С.“ ООД, с ЕИК:***със седалище и адрес на
управление ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на
основание чл.78, ал.6 от ГПК*** лв. държавна такса и ***лв. разноски за експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: