Р Е Ш Е Н
И Е
№ 5 26.01.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 273 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН.
Р.Б.С.,
ЕГН********** с адрес за кореспонденция: гр.Кюстендил, ул.“Ц.О.“ № ***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.* обжалва
решението по а.н.д.№536/2020г. на РС - Кюстендил. Релевира
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с липса на противоправно
деяние. Поддържа тезата от първата инстанция, че е закарал до аптеката при
магазин „Фантастико“ лицето Г.С., който имал нужда от
лекарства, но е трудно подвижен, с рядка болест на долните крайниците, в
процедура по освидетелстване от ТЕЛК, няма автомобил и стикер за инвалидност.
Нарушението на процедурата се свързва с отказа на съда да разпита С. като
свидетел. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. касаторът поддържа жалбата. Допълнително се
позовава на издадено ЕР на ТЕЛК на С..
Ответният
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна
на въззивното решение, което намира за правилно и
обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-1139-000354/08.04.2020г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на Р.Б.С. за
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.178д от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 13.03.2020г. около 08.55 часа
в гр.Кюстендил полицейските служители св.В. и св.Г. установили, че пред
магазин „Фантастико“ е паркиран лек автомобил с
рег.№КН****ВА, собственост на И.С., на място, предназначено за хора с трайни
увреждания, обозначено със знак и пътна маркировка. Контролните органи констатирали
отсъствието на обозначаване на автомобила по съответния ред – с карта за
паркиране за хора с увреждания, поставена в предната част, поради което
съставили фиш и уведомление. Пристигналият на място нарушител заявил, че той е
управлявал автомобила без да посочи защо е паркирал там. Собственикът на
автомобила депозирала възражение, че на посочената дата и час е била в
гр.София. От представеното копие на лабораторно изследване съдът е установил,
че превозваното лице е носител на наследствена болест, с очаквана изява на
заболяването в зряла възраст.
При тези фактически установявания съдът е
приел от правна страна наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
надлежно описание на нарушението и доказаност на
същото. Според съда, наложеното административно наказание е законосъобразно и
не е налице маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП.
В
касационното производство е прието ЕР №2484/23.11.2020г. на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“АД – гр.Кюстендил, с което на И.С.С. е определена 50% трайно намалена работоспособност с дата
на инвалидността 03.09.2020г. със срок на действие до 01.11.2023г.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението,
преценено за съответствие с материалния закон е правилно. Съображенията за това
са следните:
В
рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по
чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр.
с чл.189, ал.14 от ЗДвП и въз основа на годни доказателствени средства съдът е
установил обективната истина по спора.
Правилен
е извода на съда за съставомерност на поведението на
дееца по санкционната норма на чл.178д от ЗДвП.
Страните
не спорят, че на посоченото в НП време и място лекият автомобил, управляван от С.,
е паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания. Определянето на
мястото е осъществено посредством обозначаване с ПЗ Д21 „Инвалид“ в
съответствие с чл.120 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци /обн. ДВ, бр.73/21.08.2001г., изм. и
доп./ и с пътна маркировка с международния символ за достъпност по арг. от чл.22 от Наредба №4/01.07.2009г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания /обн.
ДВ, бр.54/14.07.2009г., доп./. Не е спорно, че водачът не е имал карта за
паркиране, издадена по реда на чл.99а от ЗДвП, като такава карта не е
притежавал и пътника С..
Спорът
между страните е относно причините за паркиране на водача на посоченото място.
От
събраните пред районния съд писмени доказателствени средства не се установява
твърдяното от касатора нарушение от съда по
недопускане като свидетел на лицето Г.С.. В съдебните протоколи от проведените
съдебни заседания по делото липсва подобно искане от жалбоподателя. Протоколите
са официални писмени документи, които обективират
проведените в съдебните заседания процесуални действия. В рамките на
касационното производство по делото касаторът не
обори тяхната материална доказателствена сила. Съдът
не е нарушил и задължението по чл.107, ал.2 във вр. с
чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина. Приложено е писмено
доказателство от което е видно, че пътникът не попада под дефиницията на „човек
с трайно увреждане“ по см. на §1, т.2 от Закона за хората с уврежданията във вр. с препращането
от §6, т.64 от ЗДвП, т.к. към инкриминираната дата 13.03.2020г. не е имал
установено от медицинската експертиза вид и степен на увреждане, независимо от
наличието на конкретното заболяване. Този извод не променя и приобщеното в
касационното производство ЕР на ТЕЛК, т.к. същото установява констатирано от органите
за медицинска експертиза увреждане с начална дата 03.09.2020г., която следва
датата на противоправното деяние. Следователно, в
рамките на съдебното производство по делото се установи, че по време на
нарушението водачът и пътникът не са имали качества на хора с трайни увреждания
и не са притежавали карта по чл.99а от ЗДвП, която да удостовери пред
проверяващите лица, че паркираният автомобил обслужва човек с трайни
увреждания. Изложеното води до извод, че установеното от контролните органи паркиране
на място, определено за хора с увреждания, нарушава забраната по чл.98, ал.2,
т.4 от ЗДвП и осъществява състава на чл.178д от ЗДвП. Правилна е преценката на
съда за законосъобразност на размера на наложеното административно наказание,
което е в рамките на определения в закона абсолютен размер.
Правилна
е и преценката на съда за отсъствие на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Необходимостта от снабдяване на С. с лекарства не обосновава маловажност по
правилото на чл.93, т.9 от НК, т.к. около магазин „Фантастико“
има множество паркоместа и в рамките на възможностите
на водача е намиране на друго подходящо, респ. изчакване освобождаването на
такова. Нуждата от лекарства не е належаща до степен,
застрашаваща в краткосрочен аспект живота или здравето на лицето. Отделно от
това, поведението на дееца пред контролните органи не сочи за наличие на
подобни обстоятелства. Св.В. обяснява, че водачът не е дал никакви обяснения
относно причината за паркиране на автомобила на забраненото място. Показанията
на свидетеля са обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените
доказателства и касаторът не ги оспорва /вж. л.34 от
делото на районния съд/.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260052/07.10.2020г.
по а.н.д. №536/2020г. на РС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.