№ 459
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600496 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава XXII - чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с ал.2 вр. с
чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по постъпил протест, подаден от окръжен прокурор при ОП –
Пазарджик срещу определение №355/14.10.2022г., постановено по НОХД №245/2022г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е прекратено съдебното производство
по делото поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато в
досъдебната му фаза за отстраняването им.
С протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, недоволства се от направените от съда констатации и се настоява, че
процесуалният документ, поставил началото на съдебната фаза на процеса, отговоря
на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Иска се определението да се отмени и делото
да се върне на окръжният съд с указания за разглеждането му по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Протестът е подаден в срок, от легитимирана страна в процеса, поради което е
ДОПУСТИМ, а по същество, в контекста на наведените в него съображения е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съдебното производство е образувано по внесен срещу М. И. Е. и М. А. Е.
обвинителен акт за извършено от тях, в условията на независимо съпричиняване,
1
престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание от страна на подсъдимия и неговите
защитници са били наведени оплаквания за допуснати в хода на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, които окръжният съд е приел за
неоснователни. По служебен почин обаче първостепенният съд е счел, че
обвинителният акт страда от пороци, водещи до съществено нарушаване на правото на
подсъдимите да разберат в какво са обвинени и така те са лишени от възможността да
упражнят адекватно защитата си в процеса.
Апелативният съд също намира, че нарушения във връзка с изготвяне на
процесуалния документ, поставящ началото на съдебния процес са налице, като
споделя съображенията, изложени в атакуваното определение.
Видно е от диспозитива на обвинителния акт, че Е. е обвинен за това, че поради
немарливо изпълнение на правно – регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, в условията на независимо съпричиняване с другият подсъдим,
е причинил смъртта на А. И. Е.. Известно е от теорията и съдебната практика
значението на понятието „немарливо изпълнение“. При немарливото изпълнение
лицето притежава необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях, т.е., със
следващите от тях правила за упражняваното занятие или дейност. В контекста на
казаното, изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт обвинителна теза е
противоречива като прокурорът не е прав да твърди в протеста, че липсата на
правоспособност и немарливото изпълнение на дейността са понятия с еднозначно
значение, още повече, че сам законодателят е придал различно значение на тези
понятия, съответно в състава на престъплението по чл.123, ал.1 и ал.2 от НК. От една
страна се твърди, че Е. няма нужната правоспособност за изпълнение на дейността,
съответно, че не притежава изискуемите се знания за работа с горски влекач – на л. 6,
гръб от обвинителния акт /инкриминирано нарушение на чл.13, ал.1 и ал.3, т.3 от
Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника/, а от друга, че е
придобил опит и знания за работа с машината / л.3 от обв. акт/, но не се е съобразил с
тях като не е изпълнил изискването да осигури поне 50м. отстояние на пострадалото
лице от изтегляния дървен ствол /нарушение на чл.120, ал.1 и ал.3 от Правилник за
безопасност на труда в горите. Прав е окръжния съд, че посоченото противоречие води
до невъзможност Е. да упражни адекватно правото си на защита, защото не му е
известно срещу какво следва да се защитава – дали срещу обвинителното твърдение, че
няма нужната квалификация да работи с горски влекач или срещу твърдението, че има
такива знания и опит, но не се е съобразил с изискванията / и конкретно с кои от тях/ за
изпълняване на посочената дейност, източник на повишена опасност. Освен
посоченото противоречие, след като прокурорът е счел, че немарливо изпълнение на
дейността е налице е бил длъжен да изложи факти за това кога и как са били
придобити необходимите знания и опит от Е. за работа с горски влекач и с кои от тях
2
не се е съобразил при извършване на дейността. Вместо това веднъж се твърди, че
такива знания Е. няма, а после – че ги има, но не ги е приложил на практика.
Не е прав прокурорът и за това, че окръжният съд му е указал да повдигне
обвинение по чл.123, ал.2 от НК. Доводите на съда са изложени в контекста на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК по отношение на обстоятелствената част на
обвинителния акт, в която следва да се съдържат съставомерни факти, относими към
повдигнато обвинение.
Прав е окръжният съд и да заяви, че прокурорът не е изложил факти за това кога
и по какъв начин другият подсъдим – Е., е възложил на Е. да работи с посоченият
горски влекач. Наистина, в обвинителния акт пише, че винаги, когато М. Е. отсъствал
от работната площадка с влекача работил М. Е., както и че на инкриминираният ден Е.
възложил на Е. да работи с влекача, но не са изложени факти за начина на това
възлагане – устно, писмено, предварително, за конкретния ден или по принцип и т.н., и
т.н. А Е. също е обвинен за нарушение по чл.13, ал.1 и ал.3, т.3 от Закона за
регистрация и контрол на земеделска и горска техника - за това, че е възложил на
неправоспособния Е. да работи с горския влекач. И след като с такова нарушение е
запълнен бланкетният състав на чл.123 от НК прокурорът дължи и излагане на факти в
този смисъл – как и кога е станало инкриминираното възлагане. Само тогава подс. Е.
би имал възможност да разбере в какво се обвинява и адекватно да се защитата в
процеса, оборвайки обвинителните твърдения.
Като е стигнал до същите изводи окръжният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да се потвърди, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №355/14.10.2022г., постановено по НОХД
№245/2022г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3