Определение по дело №137/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201730200137
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ

 

Гр.Радомир, 01.12.2020 г.

 

       Радомирският районен съд  в публично съдебно заседание на 01.12.2020 г. в състав:

 

Районен съдия: Антон Игнатов

Съдебни заседатели:

 

 

 

при участието на секретар: В. К. и прокурора: С. Г. сложи за разглеждане ч.н.дело № 137 по описа за 2020 год., докладвано от съдията.

На именното повикване в 10.15 часа се явиха:

РП-П., ТО-Р. изпраща представител, прокурор Г.

Осъденият Г.Н.Н. се явява лично, редовно уведомен и с адв.Б., с пълномощно по делото.

Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, да се даде ход на делото.

Адв.Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Съдът докладва постъпила актуална справка за съдимост от РС- П., с дата 28.09.2020 г. заедно с бюлетините.

Прокурорът: Да се приеме справката заедно с бюлетините. Няма да соча други доказателства.
        Адв.Б.: Да се приеме справката заедно с бюлетините. Няма да соча нови доказателства.

С оглед изявлението на страните, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема докладваната в днешното съдебно заседание Справка за съдимост заедно с приложените 4 бр. бюлетини.

Приключва съдебното следствие.

Дава ход на съдебната прения.

Адв.Б.: Уважаеми г-н Съдия, от името на Г.Н., Ви моля да постановите Определение, с което  да приемете, че е налице реабилитация по отношение на наложените му наказания с цитираните в молбата 4 бр. присъди, 3 бр. от които са със Споразумения. Видно от приложеното към делото ч.н.д.№ ./2012 г. на ПРС, на осн. чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК по отношение на Г.Н.Н. е наложено едно общо най- тежко наказание „Пробация“ с цитираните пробационни мерки. Видно от приложеното удостоверение от нас, същият е изтърпял Пробацията, така както му е наложена от съда, поради което по отношение на същата следва да се приеме, че той е реабилитиран. Остава единствено присъда № ./21.10.2014 г. по нох.д.№./2014 г. по описа на РдРС, с която Г.Н. е признат за виновен в съучастие с Л. Н. Й. като съизвършител за противозаконно отнемане на чужда движима вещ, като повредите на автомобила са били на стойност 1 229.56 лв. Същият е признат за виновен на осн. чл.216, ал.1, предл.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от1 г. На осн. чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е за срок от 3 г. С Решение № ./17.02.2015 г. по възз.нак.дело № 266/2014 г. присъдата е потвърдена. Относно заплащането стойността на отнетите вещи, същото е погасено по давност. Давността е 5 г. Т.е, от 17.02.2015 г. на 17.02.2020 г., стойността на откраднатите вещи са погасени по давност. Въпросът е дали по отношение на Н. са налице предпоставките за реабилитация. В съдебната доктрина и съдебната практика се оформят две становище относно това, в кой момент настъпва реабилитацията на осъдените, на които е наложено наказание „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е наложено за определен период от време, т.е дали 3 г. давност започва да тече от влизане на присъдата в сила или започва да тече след изтичане на изпитателния срок, т.е, 6 г. от влизане на присъдата в сила когато изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 г. Преобладаващо е второто становище, че реабилитацията настъпва с изтичате на изпитателния срок. Защо?. Защото, в този случай приемат съдилищата, че лицата които са осъдени условно се поставят в по- неблагоприятно положение спрямо лицата, които са изтърпели ефективно наказание „Лишаване от свобода“. Ето защо, преобладаващото становище на съдилищата е, че реабилитацията настъпва с изтичане на изпитателния срок, а не 3 г. след изтичането на този срок. Има много решения в тази насока на съдилищата. Искам да се позова на едно на РдРС, по нох.д. по което подсъдим бе Н. Л. Я., на когото ПОС прие, че е настъпила реабилитация с изтичането на изпитателния срок. Ето защо, в този смисъл Ви моля да постановите и Вашия съдебен акт. В противен случай, следва да бъде реабилитиран на 17.02.2021 г. 
         Прокурорът: Уважаеми г-н Съдия, Районен съд- Р. е сезиран с молба  по реда на чл.433  и сл. НПК от осъдения Г.Н.Н.. Така депозираната молба е с изложени факти във връзка с неговите две осъждания. След като РП- П. имаше възможността да се запознае с така депозираната молба се установи, че от същата не става ясно за кое от двете осъждания се иска постановяване на реабилитация по чл.87 НК и съответно за кое от тях са налице предвидените в същата разпоредба предпоставки. Предвид събраните и приложени по делото доказателства, от същите на първо място се установи, че спрямо първото осъждане на Г.Н. по ч.н.д.№ ./2012 г. по описа на РС–Перник, по което са били кумулирани три наказания постановени по осъдителни присъди, не са налице нито предпоставките на чл.86 НК, нито за приложение на чл.87 НК, тъй като в сроковете на 06.11.2013 г. Н. е извършил друго престъпление от общ характер-наказуемо с „Лишаване от свобода“, а именно, такова по чл.216, ал.1 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда на 17.02.2015г., по нох.д. №./2014 г., по описа на РдРС. Но, дори и да се приеме, че с оглед последвало негово осъждане, именно то е меродавно по смисъла на чл.87 НК, относно неговата деятелност след последното осъждане, то на второ място, видно от Справката за съдимост  и приложеното по делото бюлетин за съдимост с последния съдебен акт по нох.д. № ./2014 г. по описа на РдРС, Н. е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 НК е било отложено за срок от 3 г., като присъдата е влязла в законна сила на 17.02.2015 г. Изпитателният срок по така постановеното осъждане е изтекъл на 17.02.2018 г. От датата, в който е изтекъл изпитателния срок до датата на молбата и към днешна дата включително не са изминали 3 г. Ето защо, считам, че и спрямо това осъждане не са налице законовите предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.87 от НК, тъй като не е изминал изискуемия срок от 3 г. от изтичане на срока на наложеното наказание. В този смисъл е и практиката на ВС, като мога да посоча Решение № ./2015 г. на ВКС по нак. дело № ./2015 г. на І-во НО. Следа да се има предвид, че дори този срок да бе изтекъл както твърди представителя на осъдения, то отново искането не би било основателно до колкото в материалите по делото липсват доказателства сочещи, че осъдения Н. е възстановил причинените вреди по нох.д.№./2011 г. по описа на ПРС и нох.д.№ ./2014 г. по описа на РдРС. Като такива доказателства не се представиха и в днешното съдебно заседание макар и от месец юли 2020 г. насам да са отлагани разглеждането на делото, именно за представяне на такива доказателства като по този начин се предостави възможност за шиканирането  на процеса. Не се представиха доказателства, които да сочат уважителни причини за невъзстановяване на така причинените вреди. Считам, че евентуално изминала давност не следва да се възприема като уважителна причина, тъй като изтичането на един давностен срок не отменя по силата на закона задължението на длъжника до неговия кредитор, а предоставя на същия възможност в един евентуален процес да направи такова отражение. Освен това, в хода на настоящото производство не се събраха безспорни доказателства, че кредиторът е действал и давностният срок е изтекъл. Също така не бяха представени доказателства сочещи, че след последното си осъждане Н. е имал добро поведение, каквато предпоставка се предвижда в разпоредбата на чл.87 НК. Липсват и доказателства за процесуалната предпоставка, а именно, от които да е видно, че в дългогодишен срок преди подаване на настоящата молба молителят не е депозирал друга подобна молба, предвид разпоредбата на чл.436, ал.4 от НПК. Спрямо което и да е от осъжданията към момента не са налице предпоставките за реабилитация по реда на чл.86 или чл.88 а от НК. Предвид изложеното, считам за неоснователно и  недоказано така депозираното от съдения Г.Н.Н. молба, с която се иска по реда на чл.87 НК да бъде реабилитиран, с което да бъдат заличени неблагоприятните последици по отношение на влезли в сила съдебни актове, с които същият е бил осъден. Предвид изложеното, предлагам да се произнесете със свой съдебен акт, с който да оставите без уважение така депозираната молба от Г.Н.Н. да бъде реабилитира по реда на чл.87 НК.

Адв.Б.: Г-н Съдия, ноторно известен факт е пък и на Вас с дългогодишния си професионален опит, че не са необходими доказателства относно давността за събиране на определеното вземане, както е в конкретния случай да доказваме, че щетите са възстановени от 2011 г. и 2014 г., след като е изтекла общата погасителна 5 годишна давност. Не е необходимо подс.Н. да доказва, че кредиторът бездейства. Решение № ./28.11.2008 г. на ВКС по нак.дело № ./2008 г. на ІІ-ро НО, че въпреки липсата на данни за заплащане на определено задължение, реабилитацията е настъпила. Подобни решения са ./15.02.2012 г. на ВКС по нак.дело № ./2012 г. на ІІ-ро НК, решение №./18.03.2014 г. ВКС, нак.дело № ./2013 г., където съдът е приел, че преценката за настъпила реабилитация се прави при липса на данни  без да се събират доказателства за изплащане на задължения. Но, че няма данни доводите на РП-Перник, за добро поведение на Н., факта, че от 2014 г. до настоящият момент, тъй като последното му деяние е извършено на 06.11.2013 г., той няма никакви противообществени прояви, е индиция, именно за добро поведение. Посочвам ч.н.д.№ ./2019г. на РдРС.

Съдът даде последна дума на осъдения:

Осъденият: Нямам какво да добавя.

Съдът се оттегли на съвещание.

След съвещанието, по направените искания, възражения и изтъкнати доводи от страните, съдът намира следното:

Съдът е сезиран от осъдения Г.Н.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, с молба за реабилитация по отношение на наложените с Протоколно  определение от 14.06.2012 г. по ч.н.д. № ./2012 г. на ПОС и присъда № ./21.10.2014 г., на РдРС по нох.д. №./2014 г.

В съдебно заседание защитникът на осъдения- адв.Б. моли съда да постанови Определение, с което да бъде допусната реабилитацията.

Представителката на РП-П.- прокурор С. Г. е изразила становище, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното.

С Протоколно определение от 14.06.2012 г. по ч.н.д.№./2012 г. на ПРС, е определено е и наложено по отношение на осъдения Г.Н.Н. едно общо най- тежко наказание „Пробация“ с пробационни мерки- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност по два пъти седмично за срок от 8 месеца и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца, по присъди по нох.д. № ./2011 г. по описа на РдРС, № ./2011 г. по описа на Районен съд- П. и № ./2011 г. по описа на Районен съд- П.. Определеното наказание е за деяния извършени съответно на 22.06.2011 г., на ./25.06.2011 г. и на 25.06.2011 г.

Определението е влязло в  сила на 30.06.2011 г., като видно от представеното удостоверение на Министерство на правосъдието ГД „Изпълнение на наказанията“, Областна служба „Изпълнение на наказанията“-П., сектор „Пробация“, наказанието е изтърпяно за периода от 23.11.2011 г. до 30.07.2012 г.

С присъда № ./21.10.2014 г. на РдРС, влязла в сила на 17.02.2015 г., Г.Н.Н. е признат за виновен за деяние извършено на 06.11.2013 г., като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г., изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК, вън от случаите по чл.86 НК уреждащ реабилитацията по право, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция ако в течение на 3 г. от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилвано наказание е извършил друго престъпление наказуемо с „Лишаване от свобода“ или с по- тежко наказание: ако е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстанови причинените вреди.

Видно от цитираните по- горе съдебни актове, по отношение на първото наказание не е настъпила реабилитация по право, тъй като второто деяние, за което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ е извършено в срока по чл.86, ал.1, т.2 НК,  а именно 3 годишен срок след влизане в сила на Определението по нох.д № ./2011 г.

Преобладаващото разбиране за настъпване на реабилитация при условно осъждане е, че срокът по чл.87, ал.1 НК започва да се изчислява когато отпадне възможността за реалното изпълнение  на наложеното с присъдата наказание, като тази възможност изтича с изтичането на изпитателния срок. В този смисъл е и съдебната практика обективирана в решение № ./06.04.2011 г., по нох.д. № ./2011 г., решение № ./16.12.2013 г., по нох.д. № ./2013 г. и решение № ./19.11.2013 г., по нох.д. № ./2013г. на ВКС.

В настоящия казус присъдата, с която е наложено последното наказание „Лишаване от свобода“ е вляза в сила на 17.02.2015 г., като изпитателния срок е изтекъл на 17.02.2018 г. В този смисъл, 3 годишния изпитател срок следва да изтече на 17.02.2021г.

Не е налице и още едно условие за допускане на съдебна реабилитация, а именно, да бъдат възстановени причинените вреди при умишлено престъпление.

Действително, съдебната практика в съответствие с разпоредбите на Гражданското законодателство,  допуска  към такова възстановяване да бъде приравнено към друг начин на погасяване на задължението. В случая, осъдения се позовава на изтекла погасителна давност Съгласно разпоредбите на ЗЗД, давността не се прилага служебно. Същата следва да бъде установена чрез доказателства свързани с това, че е извършено изявление от страна на длъжника, в случая осъдения, до кредитора /пострадалия/, че се позовава на такава погасителна давност.

По делото не са ангажирани доказателства от осъдения и по отношение на това, дали към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство касаещо вредите от извършеното деяние.

Предвид горното, съдът намира, че молбата за реабилитация следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.436, ал.1 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на осъдения Г.Н.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, за реабилитация по наложените с Протоколно определение от 14.06.2012 г., по ч.н.д. № ./2012 г. на ПРС и присъда  №/21.10.2014 г., по нох.д. № ./2014 г. на РдРС, наказания съответно „Пробация“ и „Лишаване от свобода“.

 

 

 

 

 

Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок, смятано от днес пред Пернишкия окръжен съд.

 

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 11,25 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

              СЕКРЕТАР: