№ 3472
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206733 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Ц. Б. против издадено срещу нея
наказателно постановление № НГ-1-21-01232933/08.11.2022 г. от
ръководителя на ТП на НОИ – София град, с което на осн. чл.349, ал.1 КСО й
е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно в
частта относно размера на наложената глоба, като се моли за намаляване на
същия до минимално предвидения в закона.
В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично и поддържа
жалбата с искане за намаляване размера на наложената глоба. Счита, че при
определяне на същия не са били взети предвид всички смекчаващи вината и
отговорността й обстоятелства, а именно, че едноличният търговец е
изпълнявал дейност за много кратък период от време, че част от документите
са били изгубени в резултат на злоумишлени действия на трети лица, както и
поради незнание на задълженията, произтичащи от закона.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител – юрк. И.
която оспорва жалбата, считайки я за неоснователна. Моли за потвърждаване
1
на обжалваното НП, като законосъобразно и правилно, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок /НП е връчено на
жалбоподателката на 27.04.2023 г., а жалбата против него е подадена на
10.05.2023 г. /, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С жалбата не се оспорват фактическите констатации, описани в АУАН и
НП, с изключение на периода, в който е посочено че е осъществявал дейност
ЕТ „Е. Б. – 2003“.
Същевременно, описаните в АУАН и НП факти по категоричен и
несъмнен начин се установяват от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие
доказателства – Констативен протокол №КП-5-21-01215561/24.10.2022 г.,
Заповед за възлагане извършване на проверка №ЗП-5-21-01211504/14.10.2022
г., Заповед №1015-21-151/18.08.2022 г.; Протокол №ПТ-5-21-
01214836/17.10.2022 г.; Задължителни предписания №ЗД-1-21-
01205068/05.10.2022 г.; копие на декларация, попълнена от Е. Ц. Б., с
нотариална заверка на подписа; копия на два броя трудови договори на
Р.Л.СТ и Заповед за прекратяване на трудовия му договор; разпечатка от
регистъра на трудовите договори за актуалното състояние на всички трудови
договори, вписани от осигурителя ********** разпечатка от регистъра на
трудовите договори за лицето Р.Л.СТ, заповеди за компетентност на АНО и
актосъставителя, длъжностна характеристика на актосъставителя и
показанията на актосъставителя М. А., дадени в съдебно заседание, проведено
на 26.06.2023 г.
На основание чл. 108, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и
Заповед № ЗР-5-21- 01211504/14.10.2022 на ръководителя на ТП на НОИ -
София-град, св. М. В.А А. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ
- София-град, извършила проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на Е. Ц. Б..
2
Проверката започнала на 17.10.2022 г. и приключила на 24.10.2022 г. ,
като същата е била извършена във връзка с постъпил сигнал от ТП на НОИ -
Перник, относно осигурителен стаж на Р.Л.СТ, ЕГН ********** за периода
от м.03.2004г. до м.01.2012г. вкл. съгласно представена трудова книжка от
лицето, която не е приключена напълно от „******************
В хода на проверката при направена справка в Търговски регистър е
установено, че ЕТ ***************** е регистрирано с Решение 1 от
21.07.2003г. по ф.д. №7726/2003г. на Софийски градски съд с
управител/собственик Е. Ц. Б., ЕГН **********. ****************** е
непререгистриран търговец и не е предал разплащателни ведомости и
трудовоправни документи в „Осигурителен архив” при ТП на НОИ - София
град, съгласно чл.1 от Инструкцията №5 от 30.06.2005г. за приемане и
съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на
прекратени осигурители без правоприемник.
Съгласно § 5, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, едноличните търговци и клоновете на
чуждестранните търговци, за които не е поискано пререгистрация в срока по
§ 4, ал.1, или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се считат за
заличени от 1 януари 2012 г. и съдът по регистрацията архивира фирмените
им дела.
След проверка на осигурително досие №*************** е установено,
че няма съхранени документи за лицето Р.Л.СТ, ЕГН **********.
При проверка в Регистър на трудовите договори е установено, че за
Р.Л.СТ, ЕГН: ********** е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса
на труда за сключен трудов договор с осигурителя ******************.
Осъществен е контакт с г-жа Е. Б., като на 17.10.2022 г. тя е представила
в ТП на НОИ – София град съхранената документация на едноличния
търговец, от която е установено, че сред документите няма разплащателни
ведомости за заплати за лицето Румен Стоилов, а само два броя трудови
договори и една заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
2007 г.
По време на проверката, Е. Б. представила нотариално заверена
декларация, с която декларира, че не съхранява разплащателни ведомости за
целия период на дейност на фирмата - ******************.
3
Предвид гореизложеното, контролните органи на ТП на НОИ - София
град не са могли да извършат проверка на разплащателните ведомости на
****************** за Р.Л.СТ, ЕГН ********** за периода от м.03.2004г. до
м.01.2012г. вкл. и не са могли да се произнесат за осигурителния стаж и
доход на лицето, съгласно декларираното в представена нотариално заверена
декларация от г-жа Е. Б., която констатирали, че не е изпълнила чл.5, ал.10
във връзка с чл.5, ал.7, т.1 от КСО.
Тези констатации са били обективирани в Констативен протокол №КП-
5-21-01215561/24.10.2022 г., като се потвърждават и от показанията на
актосъставителя А., както и от писмените доказателства, приобщени на осн.
чл.283 НПК.
Липсват противоречия в доказателствената съвкупност, поради което по
аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на разпоредбата на
чл.305, ал.3, изр.2 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, съдът не следва да излага
съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и не следва
да ги обсъжда поотделно.
За конкретния казус е без правно значение през кой период реално е
извършвал дейност ЕТ ************* с оглед на което този въпрос, който
представлява и единствено възражение на жалбоподателката срещу фактите,
приети за установени в обжалваното НП, не следва да се обсъжда подробно.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като
същите са непротиворечиви, кореспондират по между си и се допълват
взаимно.
С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на
въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за
отмяна на НП само на това основание.
4
На първо място, при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното
НП са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и
чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени датата /или периода/ и мястото на
извършване на нарушението и в обжалваното НП е налице неяснота относно
законовите разпоредби, които е прието, че са нарушени, в противоречие с
изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Дата и място на нарушението изобщо не са посочени нито в АУАН,
нито в обжалваното НП, а в последното е неясно посочена нарушената правна
норма, доколкото от една страна се поддържа, че жалбоподателката не е
изпълнила задължението си, предвидено в чл.5, ал.7, т.1 КСО, в качеството на
осигурител да съхранява за срок от 50 години, считано от 1 януари на
отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за
заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за
назначаване, заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен
отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за
прекратяване на трудови или служебни правоотношения, които документи е
следвало да се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния
архивен фонд. От друга страна пък е посочено, че същата не е предала
трудовоправната документация на едноличния търговец, съгласно чл.5, ал.10
от КСО.
Разпоредбите на чл.5, ал.7, т.1 и чл.5, ал.10 от КСО предвиждат
различни задължения за различни субекти на отговорност, като задължението
по чл.5, ал.7, т.1 от КСО е вменено на „осигурител“ по смисъла на чл.5, ал.1
от КСО, който продължава да има това качество, а задължението по чл.5,
ал.10 от КСО е вменено на осигурител с прекратена дейност, който няма
правоприемник и съгласно посочената разпоредба същият е задължен да
предаде в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец,
документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови
книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и
осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз
основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен
доход, и/или категория труд.
В конкретния случай се касае за осигурител с прекратена дейност и
5
същият може да носи отговорност именно за неизпълнение на задължението
си по чл.5, ал.10 от КСО, но с АУАН в нарушение на материалния закон
неговата отговорност е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл.5,
ал.7, т.1 КСО, а от НП не става ясно за нарушаване на коя от двете
разпоредби е ангажирана отговорността на жалбоподателката, доколкото като
нарушени са посочени както разпоредбата на чл.5, ал.7, т.1 от КСО, така и
тази на чл.5, ал.10 от КСО.
С оглед на така изложените съображения се налага правният извод, че
обжалваното НП е издадено както при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, така и при неправилно приложение на материалния
закон, поради което подлежи на отмяна, без да се разглеждат останалите
съставомерни признаци на нарушението, за което е издадено, тъй като не е
ясно за какво точно нарушение е санкционирана жалбоподателката с него.
При този изход на делото, искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НГ-1-21-01232933/08.11.2022
г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ – София град, с което на осн.
чл.349, ал.1 КСО на Е. Ц. Б. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1200 лева, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6