РЕШЕНИЕ
№ 10379
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110129526 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*****] [*****], ЕИК [*****], срещу
срещу С. В. Л., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 22.10.2022 г. срещу този длъжник заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52394/2022 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131
ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*****], аб. № [*****] за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
1
Ответникът не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
С оглед изложеното и въз основа на доказателствата по делото (нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот [*****]., заявление декларация от 17.05.2011
г., подадено от ответника със съгласието на [*****], справка за датата на настъпилата
смърт на последната – 22.09.2017 г., когато се е погасило и правото й на ползване
върху иота) съдът приема, че през периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. ответникът е бил
собственик на имота, находящ се в [*****], за който при ищеца е разкрит аб. №
[*****]. Последното го легитимира като купувач по продажбеното правотоношение с
ищеца, съответно задължен за заплащане на цената на доставената до имота топлинна
енергия.
По делото са приети писмени доказателства (изравнителни сметки и фактури), от
които се установява, че през процесния период за имота е начислявана топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация в етажната собственост. Не са налице данни
в имота да е ползвана ТЕ за отопление на имота чрез отоплителни тела (извън тази
отдадена от сградната инсталация), както и ТЕ за подгряване на вода. Доколкото
2
липсват данни за извършени плащания, а количеството ТЕ, отдадена от сградната
инсталация се начислява по нормативноустановен ред, който съдът приема, че е
спазен, то и задължението за главница за ТЕ за процесния период възлиза на сумата
121,85 лева, с оглед което и предявеният главен иск следва да бъде изцяло уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от ищеца, като са били изготвяни изравнителни
сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [*****] [*****], от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
дялово разпределение за процесния период, още повече в случая тази услуга е
извършвана от дружеството.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема, че дължима за услугата
е сумата от 20,08 лева за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. Този иск също следва да
се уважи изцяло.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 121,85 лева следва да се уважи за сумата от 18,34 лева, която
3
съдът, съобразявайки уважената главница, момента на изпадане в забава за заплащане
на задължението по общите фактури, издадени въз основа на изравнителните сметки и
с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. За разликата
до пълния размер от 21,39 лева и за периода 15.01.2020 г. – 14.09.2020 г. този иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 4,22 лева се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски, доколкото е представляван от
особен представител.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 71,75 лева от общо 75 лева /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на спора и ниския материален интерес/.
По искането на ищеца, касаещо внесения депозит за особен представител, съдът
ще се произнесе при влизане на решението в сила.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 71,75 лева от общо 75,00 лева съгласно заповедта за
изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от[*****] [*****], ЕИК
[*****], със седалище и адрес на управление: [*****], по реда на чл. 415, вр. чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че С. В. Л., ЕГН **********, с адрес по делото: [*****], дължи на
[*****] [*****] сумата от 121,85 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*****], аб.
№ [*****], за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
28.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от 18,34
лева за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2022 г., сумата от 20,08 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода
от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.09.2022 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 30220 от 22.10.2022 г. по ч.гр.д. № 52394/2022 г. по описа на СРС, I ГО,
4
41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от [*****]
[*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление: [*****], срещу С. В. Л.,
ЕГН **********, с адрес по делото: [*****], дължи на[*****] [*****] искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за сумата над 18,34 лева до пълния
предявен размер от 21,39 лева и за периода от 15.01.2020 г. до 14.09.2020 г., както и
за мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за сумата от 4,22
лева за периода 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 30220 от 22.10.2022 г. по ч.гр.д. № 52394/2022 г.
по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК С. В. Л., ЕГН **********, с
адрес по делото: [*****], да заплати на „[*****] [*****], ЕИК [*****], със седалище и
адрес на управление: [*****], сумата от 71,75 лева - разноски в исковото производство
и сумата от 71,75 лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5