№ 185
гр. Варна, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500015 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 84016/09.11.2023г., подадена от ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ No 2, представлявано заедно от М. П. И.ов и К. С. В., срещу Решение № 3283/
13.10.2023г., постановено по гр.д. № 14 307 / 2022г. по описа на РС – Варна, 40 –ти състав,
В ЧАСТТА, в която е уважен акцесорният иск за заплащане на законна лихва за забава върху
присъденото с решението обезщетение, считано от датата на исковата молба – 27.10.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
присъждането на лихва зависи от момента на поставяне в забава, а забавата настъпва след
представяне на удостоверение за дерегистрация при наличие на тотална щета. Такова
удостоверение не било представено, поради което и решението в тази част следвало да бъде
отменено. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Същият сочи,
че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и
недоказана. Сочи, че становището на ответника за отсъствие на „тотална щета“ изключвало
възможността за прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивна инстанция.
1
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител, като е
депозирано писмено становище, с което се поддържа жалбата, моли се за отмяна на
решението и за присъждане на разноски по представен списък. С писменото становище е
направено и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като
също депозира писмено становище, с което оспорва жалбата, моли за потвърждаване на
решението, като моли за присъждане и на разноски по представен списък. Също прави и
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. П. В. ЕГН
********** с адрес: ***, срещу „Армеец“ ЗАД ЕИК: *********, със седалище: гр. София,
ул. „Стефан Караджа“ №2, иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ, ответникът да заплати
на ищеца по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ обективиран в полица № *** от
05.08.2021г. относно л.а. марка „Фолксваген Туран“ с peг. № ******* сумата от: 100,00 лв.,
частично заявена претенция от общо 4794,03 лв., представляващи неплатен остатък от
обезщетение в общ размер на 5294,80 лв. за настъпило застрахователно събитие -
имуществени вреди по автомобила, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, предна
дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, заден капак, заден ляв панел, заден десен
панел, таван, облицовка предна броня, преден капак, ляв калник, десен калник и предно
стъкло, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.10.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
По искане на ищеца, с определение на съда постановено в проведеното на
21.09.2023г. открито съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на предявения иск
чрез неговото увеличение от 100,00 лева - частичен иск от 4794,03 лева на 3636,17 лева -
частичен от сумата от 4794, 03 лева представляващи неплатен остатък от обезщетение в общ
размер на 5294,80 лв.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 05.08.2021г. ищецът сключил с ответното застрахователно
дружество Договор за застраховка „Каско и Злополука“, клауза „Пълно каско“, обективиран
в застрахователна полица № *** от 05.08.2021г. относно лек автомобил марка „Фолксваген
Туран“, с peг. № ******* със срок на действие от 12.08.2021 г. до 11.08.2022г. Автомобилът
бил застрахован за сума 5 500 лева при застрахователната премия 306.00 лева, разсрочена на
четири вноски, които към момента били платени. На 06.04.2022г. автомобилът бил паркиран
в гр.Варна на ул. „Секвоя" до № 2, като около 10.00 часа ищецът установил, че е увреден от
неизвестно лице, за което уведомил Трето РУ на МВР-Варна, от където му издали
Удостоверение с УРН № 439000-10395/03.05.2022г. На 08.04.2022г. уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щетите по претенция №
2
13022030101413 с увредени части: предна лява врата, предна дясна врата, задна лява врата,
задна дясна врата, заден капак, заден ляв панел, заден десен панел, таван, облицовка предна
броня, преден капак, ляв калник, десен калник, предно стъкло. Въпреки надлежното
регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие
съгласно Общите условия, приети от ответното дружество, то изплатило застрахователно
обезщетение от 500,77 лв., несъответстващо на действителния размер на вредите, които
според ищеца са в размер на 5 294.80 лв. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответника е подаден отговор, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на валидно
правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по застрахователна
полица № *** от 05.08.2021 г. относно лек автомобил марка „Фолксваген Туран“, с peг. №
******* със срок на действие от 12.08.2021 г. до 11.08.2022г. и настъпило застрахователно
събитие, като сочи, че за него е определено застрахователно обезщетение в размер на
1277,60 (хиляда двеста седемдесет и седем цяло и шестдесет) лева. От така определеното
обезщетение е прихваната сума в размер на 76,50 (седемдесет и шест цяло и петдесет) лева,
представляваща четвърта разсрочена вноска от застрахователната премия, и разликата в
размер на 1 201,10 (хиляда двеста и едно цяло и десет) лева била изплатена по сметка на
ищцата с общо платежно нареждане от 20.04.202 г. Сочи, че е съобразена нормата на чл.386,
ал.2 от Кодекса за застраховането, според която застрахователното обезщетение следва да е
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. На основание т. 16.2. във
връзка с т. 16 от Общите условия за застраховка на МПС - „Каско“, е изключено от
обезщетяване всяко налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или
заснето при огледа на МПС, което не е било отстранено. Отстраняването се доказвало чрез
нов оглед на МПС, за който се съставя протокол, подписан от страните. При сключване на
процесния застрахователен договор било констатирано, че челно стъкло на автомобила е
било увредено. В условието на евентуалност, ако се приеме стойност на уврежданията
според претенцията на ищеца се твърди наличие на тотална щета на МПС като от размера
на дължимото обезщетение следва да бъде приспадната стойността на запазените части на
автомобила, годни за реализация на вторичния пазар. Доколкото са налице единствено за
повърхностни увреждания на бояджийското покритие на автомобила, всички части от
интериора, екстериора, двигателя, трансмисията, окачванията и т.н представляват запазени
части на МПС, за които не съществува пречка да бъдат реализирани на вторичния пазар, с
изключение на челното стъкло. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
3
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
С постановеното в рамките на първоинстанционното производство решение
ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 3636,17 лева като частичен
иск от 4794,03 лева, представляващи остатък от дължимо застрахователно обезщетение,
претендирано в общ размер от 5294,80 лева, по договор за застраховка „Каско“ и
„Злополука“, обективиран в полица №*** от 05.08.2021г. за застрахователно събитие
настъпило на 06.04.2022г. - „тотална щета“ на застрахованото по договора МПС л.а. марка
„Фолксваген Туран“ с peг. № ******* в резултат на увреждане чрез нанесени от неизвестен
извършител дълбоки драскотини по предна лява врата, предна дясна врата, задна лява врата,
задна дясна врата, заден капак, заден ляв панел, заден десен панел, таван, облицовка предна
броня, преден капак, ляв калник, десен калник и пукнато предно стъкло, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 27.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението се обжалва единствено в частта по произнасянето по акцесорния иск за
лихви, поради което и в останалата част по отношение на присъденото обезщетение същото
е влязло в сила, като в този смисъл и акцесорната претенция за лихви за забавеното
изплащане на обезщетението, което се установява да се дължи, се явява основателна.
Единственият спорен въпрос между страните е началният момент, от който се дължи лихва
за забавено плащане в хипотезата на възприетата от ВРС „тотална щета“, за която е
присъдено и обезщетението.
В чл. 390, ал. 1 КЗ е предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпила тотална щета. Липсата на удостоверение не се отразява на дължимостта на самото
обезщетение, но има значение за поставянето на застрахователя в забава. В този смисъл е
решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I Т. О.; решение № 140/01.08.2018
г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I Т. О. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Следва
да се отбележи, че с изменения на Наредба № I-45от24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
обнародвани в ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г., отпадна изискването за
представяне на удостоверение от застрахователя при подаване на заявление за
дерегистрация, поради което и ищецът е имал възможност да извърши дерегистрация на
4
л.а., независимо от застрахователното дружество. Въпреки своевременно направеното
възражение от ответника, ищецът не е ангажирал доказателства и не е изразил становище.
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение. До момента на изготвяне на експертизата и постановяване на
първоинстанционното решение, страните не са били изправени пред хипотезата на тотална
щета - ищецът не е твърдял настъпила тотална щета, а и изрично в доклада по преписката
по щетата е отбелязано , че ищцата желае обезщетението за щетата да бъде изготвено по
оценка на застрахователя, като така определеното обезщетение по ликвидационния акт на
застрахователя също не е изплатено в хипотезата на тотална щета. Исковата претенция
отново не е заведена за изплащане на обезщетение за тотална щета. С оглед на
гореизложеното и съдът намира, че обезщетението за забава - законната лихва, следва да се
присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за
настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ, като претенцията се явява неоснователна
преди този момент.
По разноските:
Разноски при този изход на спора се дължат на ответника само за въззивното
производство или това е сумата от 25 лв., заплатена държавна такса за въззивната инстанция
и 50 лв., определено от съда юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25а ал.3 от
НЗПП, доколкото по делото не е осъществено представителство в открито съдебно
заседание.
Поради обстоятелството, че законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба, респ. в процесния случай от датата на представяне на удостоверение за прекратяване
на регистрацията на МПС пред застрахователя не се взема предвид при определяне цената
на иска, същата не се взема предвид и при разпределяне на отговорността за разноски в
производството пред първата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3283/ 13.10.2023г., постановено по гр.д. № 14 307 / 2022г. по
описа на РС – Варна, 40 –ти състав, В ЧАСТТА, с която ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ No 2, представлявано
заедно от М. П. И.ов и К. С. В., е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на М. П. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, законната лихва за забава върху присъдената му сума от 3636,17 лева / три
хиляди шестстотин тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, като частичен иск от
4794,03 лева, представляващи остатък от дължимо застрахователно обезщетение,
претендирано в общ размер от 5294,80 лева, по договор за застраховка „Каско“ и
„Злополука“ обективиран в полица №*** от 05.08.2021г. за застрахователно събитие
настъпило на 06.04.2022г. - „тотална щета“ на застрахованото по договора МПС л.а. марка
5
„Фолксваген Туран“ с peг. № ******* в резултат на увреждане чрез нанесени от неизвестен
извършител дълбоки драскотини по предна лява врата, предна дясна врата, задна лява врата,
задна дясна врата, заден капак, заден ляв панел, заден десен панел, таван, облицовка предна
броня, преден капак, ляв калник, десен калник и пукнато предно стъкло, ЗА ПЕРИОДА от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.10.2022г. до датата на представяне на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя, като
законната лихва се дължи именно от датата на представяне на удостоверение за
прекратяване на регистрацията на МПС до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ No
2, представлявано заедно от М. П. И.ов и К. С. В., сумата от 75 лв. / седемдесет и пет лева/,
представляваща сторените от въззивника разноски за настоящото въззивно производство, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6