№ 13889
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110162071 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „С.” ЕООД, против „У.К.“
КЧН за осъждане на ответника да заплати следните суми:
сума в размер на 19 370,16 лв., представляваща неплатената цена (остатъкът от
дължимата главница) на описаните във фактура № **********/04.04.2022 г. услуги -
дейности по асфалтиране, които са били фиксирани и остойностени като прогнозни
количества и единични цени в Анекс 1, включително данъчна основа и ДДС (20 %), който
анекс представлява неразделна част от сключения на 02.03.2022 г. между „У.К.“ КЧТ и „С.”
ЕООД - гр. П. договор за подизпълнение, както и законната лихва върху остатъка от
дължимата главница по фактура № **********/04.04.2022 г., считано от 27.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
сумата от 18 882,92 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава
(мораторна лихва с натрупване или лихва с капитализация) върху остатъка от дължимата
главница по фактура № **********/04.04.2022 г., считано от 07.04.2022 г. до 26.09.2023 г.
Ищецът твърди, че на 02.03.2022 г., в гр. Б., Софийска област, между „У.К.“ КЧТ в
качеството на „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ и „С.” ЕООД - гр. П. в качеството на „ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ“,
е бил сключен договор за подизпълнение. От чл. 1 на цитирания договор се установява, че
„ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ“ е поел изпълнението на строителството на нов комплекс за силози за
брашно и други съоръжения („Проектът“), в гр. Б., област София, България, за дружеството
„Л.М.Б.я“ ЕАЦ („Собственикът на проекта“). В тази връзка „ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ“ е възложил
на „ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ“ дейностите по асфалтиране („Работите“), както това е посочено в
бюджета, включен в Анекс I, представляващ неразделна част от същия договор. За
възложените „работи на ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ“, между страните е договорена „обща цена на
подизпълнение 233 598.00 лева“, без ДДС (чл. 2). Ищецът посочва, че е изпълнило точно,
качествено и в срок всички свои задължения, произтичащи от процесния договор.
Изпълнените работи са били предадени на „ИЗПЪЛНИТЕЛЯ“ и одобрени от него. Посочва
се, че е останал незаплатен остатък в размер на посочената главница, както се претендира и
лихва за забава върху него в посочения размер. Претендират се и разноски за
производството.
1
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове както по основание, така
и по размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен на 02.03.2022г.
Договор за подизпълнение, с който на ищеца е възложено извършването на дейности по
асфалтиране. В чл. 2 е договорена обща цена на подизпълнение в размер на 233 598 лева без
включен ДДС (равняващи се на 280 317,60 лева с включен ДДС). Посочва, че на 09.03.2022г.
ищецът е издал на „У.К.“ КЧТ проформа фактура № ********** с основание „Аванс по
договор“ за сумата 116 799,00 лева без ДДС, равняващи се на 140 158,80 лева с включен ДДС
и тази сума му е платена на 11.03.2022г. Заявява, че в разрез с предвиденото в т.3.1. от
договора, на 04.04.2022г. ищецът е издал на „У.К.“ КЧТ фактура № ********** (представен с
исковата молба - лист 20 от делото) с посочено основание „Окончателно плащане по договор
от 02.03.2022 и акт 19" за сумата 212 283,12 лева с включен ДДС - след като е приспаднат
аванс по фактура 56 от 21.03.2022г. - която дори не е представена своевременно на „У.К.“
КЧТ. В основанието на фактурата е посочен и „акт 19“, какъвто не е бил съставян и
подписван между страните. Твърди, че съгласно т.3.1. от договора, Подизпълнителят
(ищецът) е можел да пристъпи към издаване на съответната фактура едва след като
представи на изпълнителя „У.К.“ КЧТ искане за плащане на съответните работи и след
одобрение от Изпълнителя на искането за плащане на работите. Посочва, че такова искане за
плащане на сумата 182 912,96 лева с ДДС е направено от ищеца на 26.05.2022г. (представено
с исковата молба - листове 23-25 от делото). Независимо, че цялата оставаща неизплатена
част от договорената обща цена на подизпълнение е в размер на 116 799,00 лева без ДДС,
равняващи се на 140 158,80 лева с включен ДДС, на 09.06.2022г. „У.К.“ КЧТ е изпратило на
ищеца отговор, с който се е съгласил, че неизплатеният остатък на извършените от „С.“
ЕООД работи е в размер на 182 912,96 лева с ДДС и е предложил план за плащане на сумата
до края на м. Септември 2022 г. Заявява, че видно от представените с исковата молба
писмени доказателства - ищецът се е съгласил и е постигнато споразумение за разсрочено
плащане на дължимата сума от 182 912,96 лева с ДДС. Не се спори, че тази сума е изплатена
от ответника на ищеца изцяло, по банков път. Сочи, че от страна на ищеца не са били
правени други искания за плащане на каквито и да е суми по реда на т.3.1. от сключения
между страните Договор за подизпълнение, нито такива искания са били одобрявани от
страна на ответника, поради което претенцията на ищеца за заплащане на сума в размер на
19 370,16 лева е неоснователна. С оглед недължимостта на главницата, недължима се явява
и претендираната лихва за забава. Оспорени са изцяло и изложените фактически твърдения
в исковата молба. Претендират се разноски за производството.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От представените доказателства по делото се установява, че между „У.К.“ в
качеството му на изпълнител и „С.“ ЕООД, в качеството му на подизпълнител, е сключен
договор за подизпълнение на 02.03.2022 г., по силата на който изпълнителят е възложил на
подизпълнителя дейности по асфалтиране във връзка с изпълнението на строителство на нов
комплекс за силози за брашно и други съоръжения в кв. Б., област София. Съгласно чл. 2 от
цитирания Договор, общата цена на подизпълнението е 233 598,00 лева без ДДС, платима
съгласно чл. 3, както следва:
50 % авансово след подписване на договора;
40 % след изпълнението на работите и предаването им на изпълнителя, и с
предоставянето на искане за плащане за съответните работи и неговото одобрение от страна
на изпълнителя;
10 % - 30 дни след предаването на работите.
В чл. 3.1. от Договора е посочено също, че след одобрение от изпълнителя на
искането за плащане на работите, подизпълнителят пристъпва към издаване на съответната
фактура, при условия, че няма никакви неприключени позиции по работите.
Съгласно чл. 3.3. от Договора цената се заплаща след издаването на фактура от страна
на подизпълнителя в 15 дневен срок считано от издаването. Ако дължимата дата за плащане
2
е по-късна от тази за плащане на ДДС, сумата по ДДС се изплаща на подизпълнителя в срок
от 7 дни преди задължителното плащане на ДДС към данъчната служба.
Между страните е подписан и Анекс № 1 от 01.04.2022 г., съгласно който
подизпълнителят се съгласява да изпълни всички работи съгласно посочени в таблицата в
анекса прогнозни количества и единични цени. Видно от Анекса, общата цена по Договора е
293 046,00 лева /без ДДС/, авансово платената сума е 116 799,00 лева /без ДДС/, данъчната
основа (т.е. остатък за плащане по договора) е 176 902,60 лева /без ДДС/, ДДС върху
посочената сума (176 902,60 лв.) е 35 380,52 лева; 10 % гаранция за изпълнение е 29 370,16
лева /без ДДС/. В анекса е посочено, че сумата за плащане е 182 912,96 лева.
Представена е фактура на стойност 116 799 лв. без ДДС, а с ДДС – 140 158,80 лева с
основание „аванс по договор“, която сума между страните не е спорно, че е платена от
ответника в полза на ищеца, което освен това се установява и от представеното преводно
нареждане по делото от страна на ответника /л.35/.
Представена е фактура № ********** от 04.04.2022 г., издадена от ищеца на стойност
176 902,60 лв. (без ДДС) /получена след приспадане на авансово платената сума/, като
сумата с ДДС възлиза на 212 283,12 лева.
Ищецът е представил подробна справка за извършени плащания в табличен вид /л.22
по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/, от която се установява, че извършените от страна на
ответника плащания възлизат на общата сума от 192 912,96 лева, като сумата е платена
както следва:
04.07.2022 г. – 31 297,00 лева
06.10.2022 г. – 16 615,96 лева
24.10.2022 г. – 10 000,00 лева
04.11.2022 г. – 15 000,00 лева
22.12.2022 г. – 30 000,00 лева
09.01.2023 г. – 20 000,00 лева
01.02.2023 г. – 20 000,00 лева
16.03.2023 г. – 20 000,00 лева
15.05.2023 г. – 20 000,00 лева
21.07.2023 г. – 10 000,00 лева
Претенцията на ищеца е за сумата от 19 370,16 лева, като от представената справка
става ясно, че сумата е получена както следва: 212 283,12 лева /стойност на фактура/ - 192
912,96 лева /извършени плащания/ = 19 370,16 лева.
От справката става ясно, че ищецът претендира и лихва, като същата е начислявана
върху капитализирана главница (образувана от главница и лихви), респ. ищецът претендира
лихви върху лихви – обстоятелство, по отношение на което липсва уговорка между
страните, както в договора, така и в анекса.
Ищецът е отправил на 26.05.2022 г. искане за плащане до ответника /л.25 по гр.д.
1764/2023 по описа на СГС/, от съдържанието на което става ясно, че сумата която
претендира ищецът е 182 912,96 лв. с ДДС, като се сочи, че това е 40 % от стойността на
общата цена. Получаването на посоченото „искане“, както и датата – 26.05.2022 г. не се
оспорват от ответника.
Представен е превод на ел. кореспонденция /л.26 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/,
която съдържа искане за плащане на стойността на фактурата от 04.04.2022 г. Липсват
доказателства относно датата на която това искане е достигнало до ответника. Освен това
ответникът оспорва да е получавал подобно писмо.
Представен е превод на отговор от ответника от 09.06.2022 г., в който е изразено
съгласие за плащане на сумата и предложен план за плащане:
Юни 2022 – 31 297 лева
3
Юли 2022 – 68 462 лева
Август 2022 – 41 077 лева
Септември – 42 076,96 лева.
Общият размер на посочените суми възлиза на 182 912,96 лева, респ. извънсъдебното
признание на ответника касае именно тази сума /а не сумата от 212 283,12 лева/.
С друго писмо /л.31 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/ ищецът е отказал
предложения вариант за разсрочено плащане и е включил претенция за гаранция за добро
изпълнение на СМР в размер на 10 % и се е позовал на чл. 3, т.3.1 от Договора. Липсват
доказателства относно датата на която това писмо е достигнало до ответника. Освен това
ответникът оспорва да е получавал подобно писмо.
С друго писмо /л.34 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/, ищецът е изразил съгласие за
изплащане на сумата на части съгласно първоначалното предложение на ответника.
С писмо от 08.08.2022 г. ищецът е уведомил ответника, че има просрочие по втора
вноска /л. 36 по гр.д. 1764/2023 по описа на СГС/.
По делото е представен констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа от 31.03.2022 г., от съдържанието на който се установява, че подписалите го лица
приемат, че строежът „Комплекс от силози за съхранение на пшеница и обслужващи
съоръжения“, е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към
строежите по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ, условията по договора. Сред посочените в този акт
подизпълнители не фигурира ищецът, нито пък негов представител е подписвал акта.
По делото е допусната съдебно компютърно-техническа експертиза, в която вещото
лице е инкорпорирало съдържанието на кореспонденцията между имейл адреси
******@*****.*** и whitestonе-europe.com, както и съдържанието на кореспонденцията
между имейл адреси **********@*****.** и whitestonе-europe.com. Доколкото обаче
съдържанието на тази кореспонденция е изцяло на чужд език, липсва надлежно представен
превод, то съдът не кредитира експертизата.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че
съгласно констатациите и решенията на сформираната на 31.03.2022 г. комисия от участвали
лица в инвестиционния процес за съставянето на констативен акт за установяване годността
за приемане на строеж „Комплекс от силози за съхранение на пшеница и обслужващи
съоръжения“, находящ се в община Б., с. Гурмазово, то същият е бил изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ и
условията на договора. Експертът е посочил, че при прегледа на 03.06.2024 г. на
съхраняваната в архива на община Б., техническа документация за обекта, е установил, че за
същия е заведена Заповедна книга на строежа № СИ 21024 от 21.05.2021 г. - приложение № 4
към Наредба № 3/2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. Вещото лице не е установило отклонения както при воденето на
заповедната книга, така и при съставяните на другите строителни книжа за обекта. Вещото
лице е посочило, че констатациите и решенията, отразени в Констативен акт от 31.03.2022 г.
се отнасят в пълна степен и за строителните дейности, осъществени от посочения в него
Подизпълнител „ББК - Еврострой - ЗС“ ДЗЗД. Експертът е посочил, че след преглед на
документацията /в частност констативния протокол, представен по делото/ е установил,
че няма посочен договор от 02.03.2022 г., нито подписан Анекс към него, които да касаят
асфалтови работи. Според вещото лице съставянето на Констативен акт в съответствие с чл.
176, ал. 1 от ЗУТ е основание за изготвяне на окончателен доклад от лицето, упражнявало
строителен надзор на строежа, с него се извършвало предаването на строежа и строителната
документация от Строителя на Възложителя. Констативен акт обр. 15 е посочено, че не е
предвидено да урежда отношения между Изпълнител и Подизпълнител. Според експерта
строежът е изграден в съответствие със разработените и съгласувани инвестиционни
проекти, и след издаването от гл. архитект на община Б. на Разрешение за строеж №
20.10.03.2021 г. Строежът е определен „първа“ категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
4
във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. За строежите от „първа“ категория е посочено, че началникът на ДНСК или
упълномощено от него лице, съгласно чл. 2 от Наредба № 2/2003 г. на МРРБ за въвеждане в
експлоатация на строежите в Р.България, издава разрешение за ползване въз основа на:
окончателен доклад, съставен от лицето, упражнявало строителен надзор, и оформен
протокол обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа. За установяване
наличието на нормативно изискуемите документи за редовно въвеждане на обекта в
експлоатация, вещото лице при посещение на 03.06.2024 г. в община Б. е проучило
наличната в архива техническа документация за обекта, сред която не е установил приложен
акт обр. 16 съгласно Наредба № 3/2003 г. на МРРБ - Протокол за установяване на годността
за ползване на строежа, нито Разрешение, издадено от ДНСК, за ползването му. Вещото лице
е посетило и обекта: „Комплекс от силози за съхранение на пшеница и обслужващи
съоръжения“, находящ се в община Б., с. Гурмазово - Индустриална зона на гр. Б., като от
служител на „Лулис Мел – България“ ЕАД получил информация, че нормативно
предвидените документи за редовната експлоатация са били съставени и понастоящем
обектът се ползвал в съответствие с проектно заложените параметри.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът също кредитира
като обективно и компетентно изготвена. От заключението се установява, че Фактура № 56/
21.03.2022 г. и фактура № 58/ 04.04.2022 г. са осчетоводени съгласно нормативните
изисквания и в предвидените от закона срокове, както и че Фактурата № 56/ 21.03.2022 е
включена в дневника за продажби към подадената СД по ЗДДС за м. март 2022 г., фактура №
58/ 04.04.2022 г. е включена в дневника за продажби към подадената СД по ЗДДС за м. април
2022 г. Експертът е посочил, че процесните фактури съдържат необходимата информация,
съгласно изискванията на чл. 6 от Закона за счетоводството. Фактура № 56/ 21.03.2022 г. е
дала отражение при формиране на данъчния резултат за м. март 2022 г., който е ДДС за
внасяне 3 166,92 лева - ефективно внесен по сметка на РБ на 12.04.2022 г. Фактура № 58/
04.04.2022 г. е дала отражение при формиране на данъчния резултат за м. април 2022 г.,
който е ДДС за внасяне 4 772,53 - ефективно внесен по сметка на РБ на 17.05.2022 г. Според
експерта в периода 04.07.2022 – 15.05.2023 г. от банкови сметки, открити на името на
ответника и на „Уайтстоун Кънстракшънс” **********са били извършени плащания в
размер общо на 182 912,96 лева, като съгласно договорения погасителен план са били
платени само 31 297,00 лева през м. юли 2022 г. Съгласно заключението на вещото лице
вземането на „САМ - 2017” ЕООД от „Уайтстоун Кънстракшънс” С.А. по сключения
Договор от 02.03.2022 г. и подписания към него Анекс № 1 е 19 370,16 лева, а лихвата върху
посочената сума за периода считано от 07.04.2022 г. до 26.09.2023 г. е 17 320,11 лева.
В последното о.с.з. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че обект „Комплекс от силози за съхранение на пшеница и
обслужващи съоръжения“ е въведен в експлоатация.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно сключен договор за
изработка с ответника – възложител, със съдържание, посочено в исковата молба,
изпълнение на възложената работа качествено и в срок, и приемането й от възложителя,
размера на възнаграждението, както и настъпване на изискуемостта на задължението. В
доказателствена тежест на ответната страна е да докаже плащане на уговореното
възнаграждение в срок.
Между страните не е спорно и от представените доказателства се установява, че са
обвързани от Договор за подизпълнение, сключен на 02.03.2022 г., по силата на който
изпълнителят е възложил на подизпълнителя дейности по асфалтиране във връзка с
изпълнението на строителство на нов комплекс за силози за брашно и други съоръжения в
кв. Б., област София при обща цена 233 598,00 лева без ДДС. Към цитирания договор е
подписан и Анекс, съгласно който посочените в него количества и цени за тях, са
5
ориентировъчни, като окончателните количества и следователно крайната сума по анекса се
определя след измерване на място. Макар по делото да е отделено за безспорно, че
процесният обект е въведен в експлоатация, респ. и че същият е изграден, по делото не се
установява да е извършено окончателно замерване съгласно сключените между страните
договор и анекс. При това положение, не може да се приеме, че окончателната цена по
договора е тази посочена в анекса – 293 701,60 лева. Доколкото в анекса е предвидено, че
всички условия по Договора са валидни и остават в сила, то настоящият съдебен състав
достига до извода, че дължимата цена е уговорената в Договора. Освен това следва да се има
предвид и уговореното в чл. 2.3. от Договора, където се предвижда, че подизпълнителят е
включил в цената всички разходи, изисквани за пълното, подходящо, своевременно и в
съответствие с договора, изпълнение на работите.
На следващо място по делото се установява, че плащането на цената, и по-конкретно
на втората такава, е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки:
изпълнение на работата и предаването й; предоставяне на искане за плащане и
одобрение на искането от страна на изпълнителя. В чл. 3.1. от Договора е посочено, че
след одобрение от изпълнителя на искането за плащане на работите, подизпълнителят
пристъпва към издаване на съответната фактура, при условия, че няма никакви
неприключени позиции по работите. На първо място съдът намира за необходимо да посочи,
че по делото не се представени нарочни доказателства, от които да следва, че работата е
приета, но от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, както и от
отделеното за безспорно обстоятелство, че процесният обект е въведен в експлоатация,
може да се направи извод, че същата е изпълнена и приета от ответника. Ищецът е отправил
искане за плащане на 26.05.2022 г. – т.е. след като е издал процесната фактура, което е в
разрез с договореностите между страните, а именно, че фактура следва да се издаде след
одобрение на плащането.
Както бе посочено по-горе съдът достига до извода, че цената по процесния договор е
233 598 лв. без ДДС или 280 317,60 лв. с ДДС, като 50 % от тази сума или сумата от
140 158,80 лева е платена, което обстоятелство също не е спорно между страните по делото.
Остатъкът, който настоящият съдебен състав приема за дължим възлиза на сумата от
140 158,80 лв. Между страните не е спорно, че ответникът е заплатил сума в по-голям
размер - 182 912,96 лева, която сума ответникът е признал извънсъдебно като дължим
остатък от общия размер на цената по договора, което обстоятелство също следва да бъде
съобразено.
С оглед изложеното по-горе, съдът достига до извода, че няма неплатени суми по
процесния договор и анекс към него, поради което и искът за главница следва да бъде
изцяло отхвърлен.
По акцесорната претенция за лихва: съгласно чл. 3.3. от Договора цената се
заплаща след издаването на фактура от страна на подизпълнителя, в 15 дневен срок, считано
от издаването. Ако дължимата дата за плащане е по-късна от тази за плащане на ДДС, сумата
по ДДС се изплаща на подизпълнителя в срок от 7 дни преди задължителното плащане на
ДДС към данъчната служба.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че процесната фактура е издадена
преждевременно от ищеца, т.е. преди одобрение на искането за плащане от страна на
изпълнителя. Като одобрение следва да се тълкува отговорът на ответника от 09.06.2022 г., в
който е изразил съгласие да заплати сумата от 182 912,96 лева. В същия този отговор
ответникът е предложил план за плащане, с който ищецът се е съгласил – обстоятелство,
което ищецът не оспорва. Съгласно предложения план, ответникът е следвало да извърши
следните плащания на следните дати:
Юни 2022 – 31 297 лева
Юли 2022 – 68 462 лева
Август 2022 – 41 077 лева
Септември – 42 076,96 лева.
6
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът неправилно претендира лихва от
07.04.2022 г., доколкото самият той се е съгласил с така предложения вариант за изпълнение
и респ. може да претендира лихва след падежа, уговорен между страните. От изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че платените суми от ответника
/извън авансово платената сума/ възлизат в общ размер на 192 912,96 лева. Съдът като
съобрази уговорените падежи на плащане, в това число и размера на платената сума от
ответника, след изчисление с помощта на онлайн калкулатор на законната лихва върху
просрочените суми, както и след приспадане от всяко плащане първо на начислената лихва и
след това на главницата, достига до извода, че няма неплатени суми, представляващи
мораторна лихва върху главницата от 182 912,96 лева.
Поради изложеното акцесорният иск също се явява неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният претендира
такива за адв. възнаграждение в настоящото производство в размер на 4 242,00 лева и адв.
възнаграждение в обезпечителното производство в размер на 2490,00 лева. Относно
претенцията за разноски в обезпечителното производство, съдът намира, че на ответника не
следва да се присъждат такива, доколкото в представения договор за правна защита и
съдействие от 05.09.2023 г. е посочено, че на адвоката е възложено изготвяне и подаване на
частна жалба срещу Определение 2788 от 28.08.2023 г. по ч.гр.д. 20231720104057 по описа
на РС П., както и процесуално представителсвто по по ч.гр.д. 20231720104057 по описа на
РС П. и във въззивното производство. По делото не са представени доказателства, от които
да се установява, че е подадена частна жалба, вследствие на която да се е развило въззивно
производство.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 4 242,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТВХВЪРЛЯ предявените от „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***“, *** срещу „У.К..“, правна форма акционерно дружество, номер на
вписване в регистъра ***, със седалище и адрес на управление *************, осъдителни
искове с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 19 370,16 лв., представляваща
неплатената цена (остатъкът от дължимата главница) на описаните във фактура №
**********/04.04.2022 г. услуги - дейности по асфалтиране, които са били фиксирани и
остойностени като прогнозни количества и единични цени в Анекс 1, включително данъчна
основа и ДДС (20 %), който анекс представлява неразделна част от сключения на 02.03.2022
г. между „У.К.“ КЧТ и „С.” ЕООД - гр. П. договор за подизпълнение, както и законната лихва
върху остатъка от дължимата главница по фактура № **********/04.04.2022 г., считано от
27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 18 882,92 лв. -
обезщетение в размер на законната лихва за забава (мораторна лихва с натрупване или лихва
с капитализация) върху остатъка от дължимата главница по фактура №
**********/04.04.2022 г., считано от 07.04.2022 г. до 26.09.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***“, *** да
заплати на „У.К..“, правна форма акционерно дружество, номер на вписване в регистъра
***, със седалище и адрес на управление *************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 4 242,00 лева
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8