МОТИВИ към присъдата по НОХД №1741 по описа на
Варненски районен съд за 2017г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във
ВРС постановление за освобождаване
от наказателна отговорност, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.А.Н. по обвинението му за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.286 ал.2 вр. ал.1
от НК, подсъдимата Е.П.И. по обвинението и за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.290 ал.1 от НК, подсъдимия Ж.Д.Ж. по обвинението му за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.290 ал.1 от НК.
В
заключителната част на постановлението е посочено, че:
ПОДС.:Д.А.Н.
***, пред надлежен орган на властта – Районен съд –
Варна, набедил А.Д.К. в извършено престъпление – обида, по смисъла на чл. 148
ал.1 т.1 от НК, като знаел, че същата е невинна и К. е била привлечена към
наказателна отговорност като подсъдима по НЧХД № 6944/2012г., по описа на РС – Варна, 23 наказателен състав.
ПОДС.Е.П.И.
***, в съдебно
заседание по НЧХД № 6944/2012г., по описа на РС – Варна, 23 наказателен състав,
като свидетел, устно, съзнателно потвърдила неистина.
ПОДС. Ж.Д.Ж.
На 19.06.2013г., в гр.Варна, в съдебно заседание по НЧХД
№ 6944/2012г., по описа на РС – Варна, 23 наказателен състав, като свидетел,
устно, съзнателно потвърдил неистина.
В съдебно заседание представител на
прокуратурата редовно призован,
явява се и изразява становище по същество, като моли за осъдителна присъда.
Повереникът на частния обвинител поддържа
обвинението и моли за осъдителна присъда.
Защитниците на подсъдимите Н., И.
и Ж. в съдебно
заседание молят съда да постанови
оправдателна присъда, като оправдае последните по възведеното обвинение.
Излагат и съответните доводи за това свое становище. Подсъдимите в обясненията
си не се признават за виновни.
От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Подс.Д.Н. и частния обвинител А.К.
били съседи, като обитавали жилища находящи се едно над друго. На 20. 07. 2012
год. в дома на подс. Д.Н. дошъл на гости подс. Ж.Ж.-негов роднина. Двамата
седнали на терасата към жилището, където водели разговор.Непосредствено след
полунощ, частния обвинител и свидетел А.К. с висок глас през терасата попитала
двамата мъже дали скоро ще приключват с приказките, с оглед осигуряване
възможност на живущите да почиват. Подс. Н. казал на свид. К. да спре да крещи.
Тогава свид. К. видно от показанията на свид. Н., подс. Н., подс. И. и подс. Ж.
изрекла срещу подс. Н. думите-простак, идиот и семейство олигофрени. В това
време от работа се прибирала свид. М. начевазаедно със своя колежка – подс. Е.И..
Двете били до блока когато чули изречените по адрес на семейството на подс. Н.
обидни думи. Подс. Д.Н. се подразнил от тези думи предвид обстоятелството, че
дъщеря му била аутист и отишъл до
входната врата на жилището на частния обвинител и започнал да блъска по нея. Ч.
обв. А.К. отворила входната врата, при което подс. Д.А.Н. и нанесъл удар, от
което същата паднала на прилежащата повърхност. Това било видяно от намиращия
се в непосредствена близост свид. Д.М.К., на когото подс. Д.А.Н. също нанесъл
удари. Свид. Д.М.К. взел за самозащита в ръката си нож. Междувременно към тях
се приближил и поде. Ж.Д.Ж.. От действията на подс. Д.А.Н. ч. обв. А.Д.К.
получила травматично увреждане - счупване на дясна ключица, определило трайно
затруднение в движението на десен долен крайник за период от около 2. 5 - 3
месеца. Относно травматичното увреждане било образувано наказателно
производство, приключило с подписано на 13. 12. 2012 год. между страните
споразумение. Пет месеца след инцидента подс. Д.Н. депозирал в деловодството на
Районен съд - Варна частна тъжба, въз основа на която било образувано НДЧХ №
6944 / 2012 год. По същото в качеството на подсъдима бил привлечена ч. обв. А.Д.К.,
за извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, затова, че по време на описаното по - горе е изрекла към поде. Д.А.Н.
думите „простак, идиот, олигофрен". В качеството на свидетели по това
наказателно производство на 19. 06. 2013 год. били разпитани поде. Ж.Д.Ж. и
поде. Е.П.И.. В показанията си същите заявили, че ч. обв. А.Д.К. изрекла обидни
думи. С присъда № 313 / 2013 год. Районен съд - Варна признал ч. обв. А.Д.К. за
невиновна по така предявеното й обвинение. В мотивите си съдът е приел, че
показанията на посочените свидетели не следва да бъдат кредитирани поради
противоречивост, нелогичност, несъответствие с посоченото в частната тъжба и
неотговаряне на установените в хода на производството факти. С решение № 1298 /
2013 год. Окръжен съд - Варна е потвърдил присъдата на Районен съд - Варна.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани свидетелите А.К., Д.М.К., К.Н., М.Н., М.С., Л.К.К., Т.С., К.Н..
Съдът кредитира показанията
дадени в хода на съдебното следствие от свидетелите Л.К.К., М.Н., Т.С., М.С.
като дадени безпристрастно и обективно.
Съдът кредитира частично показанията на А.К. и Д.К.. Съдът не кредитира
показанията на А. К. и Д. К. в частта относно обстоятелството изричала ли е
обидни реплики по отношение на подс. Н. свидетелката К.. В тази си част същите
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира
показанията на свид. М.Н. станала свидетел на инцидента, същата се е намирала
до блока и е чула размяната реплики и обидните думи изречени от свид. К.
стояща на балкона. Съдът отчита
обстоятелството, че свид. М. Н. е съпруга на подс. Н., но намира че това само
по себе си не е достатъчно тези гласни доказателства да не бъдат кредитирани,
доколкото те се намират в логическа обвързаност с другите кредитирани гласни
доказателства.
Съдът кредитира и обясненията
дадени от подс.Н. и Ж.. Същите са непротиворечиви и съответстват на останалите
събрани гласни и писмени доказателства. Подс. И. не дава обяснения.
Изложените обстоятелства се установяват
от обясненията на подс. лице Н.,
подс. лице Ж., показанията на свидетелите Л.К.К., М.Н., Т.С., М.С., частично от
показанията на А.К. и Д.К. както и с
всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се
и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството,
съдът:
ПРИЗНА
ПОДС.: Д.А.Н.
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 18.02.2012г., в гр.Варна, пред
надлежен орган на властта – Районен съд – Варна, набедил А.Д.К. в извършено
престъпление – обида, по смисъла на чл. 148 ал.1 т.1 от НК, като знаел, че същата
е невинна и К. е била привлечена към наказателна отговорност като подсъдима по
НЧХД № 6944/2012г., по описа на РС –
Варна, 23 наказателен състав.
ПРИЗНА
ПОДС.: Е.П.И.
ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:
На
19.06.2013г., в гр.Варна, в съдебно заседание по НЧХД № 6944/2012г., по описа
на РС – Варна, 23 наказателен състав, като свидетел, устно, съзнателно
потвърдила неистина.
ПРИЗНА
ПОДС.: Ж.Д.Ж.
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На
19.06.2013г., в гр.Варна, в съдебно заседание по НЧХД № 6944/2012г., по описа
на РС – Варна, 23 наказателен състав, като свидетел, устно, съзнателно
потвърдил неистина.
Горното решение, съдът взе по
следните правни съображения:
По отношение на престъплението по чл.286 ал.2 вр.ал.1 от НК за което е
възведено обвиняние на подс. Д.Н. -
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Н. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията по чл.286 ал.2 вр.ал.1 от НК .
Съдебният състав прие, че събраните по делото
доказателства са недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият за виновен в
извършване на инкриминираното деяние. За да даде отговор на въпроса дали Н. е
автор на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, съдът обсъди всички доказателства, върху които се гради
приетата за установена от обвинението фактическа обстановка. След извършения
анализ на доказателствените материали - поотделно и в тяхната съвкупност,
обаче, не достигна до несъмнен извод, че подс. Н. е извършил престъпление от
общ характер.
От обективна страна е нужно набеждаването да е извършено пред надлежен
орган- т.е. такъв, който би могъл да ангажира наказателната отговорност на
набедения. В случая частната тъжба на подс. Н. е била адресирана до Районен съд
-Варна, който пък от своя страна безспорно е надлежен орган. За осъществяване
на престъплението е нужно също така престъпленията, в които се твърди че свид.
А. К. е била набедена, да са били описани със своите обективни признаци и от
тях да може да се изведе извод, че се твърди извършване на конкретно
престъпление, включено като такова в Наказателния кодекс. От субективна страна
извършителя следва да е знаел, че набедената е невинна. Съдът намира, че основния въпрос по делото е -съществували ли са за
подсъдимия Н. достатъчно
основания, заради които той да счита, че А. К. е изрекла обидни думи по негов адрес. Отговорът на този въпрос е съществен и определящ в случая
съставомерността на деянието по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК, доколкото
останалите обективни признаци са налице и те са безспорни – пред РС-Варна е било образувано НЧХД №6944/2012 година по частното
обвинение на подс. Н. срещу ч.обвинител
К. за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от НК, за което тя е
била призната за невиновна. Тъй като наличието на оправдателен акт несъмнено не е достатъчен,
за да бъде обосновано необходимото знание за невинност у набеждаващия в
престъпление, то наличието на последното представлява съществен за субективната
страна елемент, който съдът счита за недоказан. От субективна страна е необходимо дееца да съзнава, че излаганите от
него факти не са истински и да цели с излагането на тези факти възбуждането на
наказателно преследване срещу определено лице за извършено конкретно
престъпление. Съдът намира, че у подс. Н. се е формирало убеждение, че
срещу него и семейството му са изречени обидни думи предвид чутото от него
лично. Подс. Н. не е действал със
съзнанието, че изложените от него в частната тъжба факти са неистински. В тази
насока подс. Н. дава подробни обяснения, които съдът кредитира. Горното съдът
счита за установено предвид съвкупната преценка на доказателствения материал. Гореизложеното се подкрепя и от показанията на свидетелката–М.Н., както и
от обясненията на подс. Ж. –очевидци на инцидента, които съдът кредитира. Несъмнено
от тях става ясно, че между подс. Н. и свид. К. е имало пререкания и изречени
обидни думи от А. К. като повод за това станало неспазването на нощната тишина
от страна на подс. Н.. Съдът не кредитиреа показанията на свид. К. и нейния син
свид. Д. К. в частта в която същите твърдят,
че К. не била изрекла обидни думи по отношение на подс. Н.. В тази си
част тези показания не съответстват на останалите събрани по делото и
кредитирани доказателства.
При
това положение не може да се приеме, че предприетото от подс. Д. Н. частно
обвинение е било базирано на измислени или стоящи единствено в неговото
съзнание факти за виновността на К., а от тук и да се счита, че наказателното
производство е било предприето със знание за невинност. Напротив, за Н. са били
налице достатъчно обективно сложили се поредица от факти, които съобразно
формално логичните инструменти за анализ и оценка са изградили заключението, че
спрямо него е извършено престъплението „клевета“. Обстоятелството, че това
престъпление е останало недоказано в образуваното наказателно дело от частен
характер, не изключва съществуващото у подсъдимия убеждение за виновност към
онзи момент и следователно не аргументира извод за умишлено набедяване.
По изложените съображения, съдебният състав прие, че
повдигнатото от ВРП обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин,
съгласно изискванията на чл. 303 НПК, поради което постанови оправдателна
присъда спрямо подсъдимия Н..
По
отношение на възведените обвинения по чл.286 ал.2 вр.
ал.1 от НК, съгласно чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК
подсъдимият се признава за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на
обвинението.
С оглед на така приетото за установено
от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда
прие, че обвиненията
срещу подсъдимият Н.
не са
доказани
по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за
да бъде признат за виновен и конкретно, че преди всичко не е установено
безспорно да е осъществил състава на престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК, в който
случай, съгласно чл.304
от НПК, следва да бъдe признат за невинeн и ГО ОПРАВДАВА.
По отношение на
престъплението по чл.290 ал.1 от НК за което е възведено обвиняние на подс. Е.И.
и подс. Ж.Ж. - С
престъплението по чл.290, ал.1 от НК се засягат обществените отношения свързани
с нормалното осъществяване на правораздавателната дейност на съдилищата и други
надлежни органи. За да бъде осъществен състава на това престъпление е
необходимо да е налице една от формите на изпълнителното деяние
потвърждаване на неистина или затаяване на истина.
В настоящият случай в хипотезата на
чл.290, ал.1 съставомерно би било деяние, когато с
неверни показания пред съд се осуетява разкриването на
обективната истина с оглед правилното разрешаване на правния спор. За
подсъдимите И. и Ж. е било налице качеството на свидетел и в съдебното
производство проведено по НЧХД 6944/12г. на ВРС. Те са давали показания пред
надлежен орган на власт- пред съдия. Съдът намира, че посочените обстоятелства
са недостатъчни, за да бъде прието, че
подсъдимите И. и Ж. са извършили престъпление по чл.290 ал.1 НК. Предмет
на доказване в конкретния случай е обстоятелството изрекла ли е свид. К.
обидни думи по отношение на подс. Н., доколкото в обвинителния акт се
твърди, че подсъдимите И. и Ж. именно с дадените показания по НЧХД 6944/12г. на
ВРС са целяли да потвърдят неистина относно тези обстоятелства. От
събраните в настоящото производство доказателства по никакъв начин не се
опровергаха показанията на подсъдимите И. и Ж. давани в хода НЧХД 6944/12г. на
ВРС като свидетели. Точно обратното
разпитана в хода на съдебното следствие свидетелката М. Н. също твърди, че е
чула изречените от свид. К. обидни думи. В тази насока са и обясненията на
подс. Н. и подс. Ж., които съдът кредитира.
Не на последно място
недоказана остана и необходимата за съставомерност на деянието субективна
негова страна. За наличието и би следвало да се установи, че привлеченото към
наказателна отговорност лице съзнателно е потвърдило неистина, но категорични
доказателства в подобна светлина отсъстват. От доказателствата по делото не се
установява по никакъв начин наличност на
умисъл у подсъдимите лица да твърдят
пред съда неверни обстоятелства по отношение на свид. К..
Представителят на държавното обвинение стъпва за това на мотивите
на присъда по НОХД № 6944/2012 г. на РС – Варна. Обстоятелството, че
състав на съда не е кредитирал дадените пред него показания, не води
автоматично до извода, че със същите е
била потвърдена неистина. От субективна страна е необходимо дееца да съзнава,
че излаганите от него факти не са истински и съзнателно да потвърди неистина. Обстоятелството,
че частният обвинител К. е била оправдана от състав на ВРС по обвинението и за
нанесена обида по отношение на подс.Н. и присъдата била потвърдена от състав на
ВОС, с нищо не доказва дори и по аргумент на противното, че подсъдимите И. и Ж.
са извършили престъпленията в които са обвинени.
Всичко гореизложено обуславя цялостната несъставомерност на така внесеното
обвинение. Същото по категоричен начин се явява недоказано както от обективна,
така и от субективна страна, което по несъмнен начин води до извод, че
подсъдимите И. и Ж. следва да бъдат признати за невинни и оправдани по
предявеното им обвинение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените
по делото разноски остават за сметка на държавата.
Водим от горното съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: