Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 424 04.11.2020 г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена А.а
и с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 386 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е от лишения от свобода К.М.Т.
с настоящ адрес ***, против заповед №Л1422 от 15.06.2020 г. на началника на Затвора
- Стара Загора, с която е оставена без уважение молбата на л. св. за
преместване в затворническо общежитие от открит тип.
В
жалбата се съдържат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като по
същество съображенията са за постановяването й в противоречие на приложимия
материален закон. Жалбоподателят
счита, че спрямо него са налице всички законови основания за преместването му в
общежитие от открит тип, като оспорва изцяло извода на административния орган,
че не е налице достатъчна по степен, положителна промяна в цялостното поведение на л. св., която е и
втората основателна предпоставка по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС,
обосноваваща преместването му в затворническо общежитие от открит тип. Твърди
също, че е със конкретни здравословни проблеми, които представляват
допълнително основание за уважаване на молбата му. Като аргументи в подкрепа на
основателността на искането си изтъква и факта, че е родител на малолетно дете,
за което грижи към момента и с оглед лишаването му от свобода полага
възрастната му баба. В открито съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. А.
от АК-Стара Загора, поддържа изцяло депозираната жалба и моли за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът по делото – Началник на
Затвора гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител – старши
юрисконсулт С.П., в проведеното открито съдебно заседание и в представеното по
делото писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди,
че преместването на лишен от свобода от затвор в затворническо общежитие от
открит тип е правна възможност, която не се осъществява автоматично при
изтърпяване на посочената в закона част от наказанието, а след становище на
съответни длъжностни лица. Това становище следва да обективира в себе си мнение
за наличието на поведение от страна на л. св., което надхвърля обичайно доброто
при изпълнение на наложеното наказание, като в конкретния случай и с оглед
извършения анализ на това поведение се наблюдава недостатъчно достигане на
необходимото нравствено и поведенческо израстване, което да доведе до отпадане
на необходимостта от наблюдение на Т. в контролирана среда, каквато всъщност е
налице в закрития затвор. Излага се становище, че здравословното състояние на
излежаващото присъдата си лице не може на самостоятелно основание да обоснове
промяната на определения му режим или преместването му. Отправя се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С
влязла в сила на 28.09.2010 г. присъда №65 от 08.04.2010 г. по ВНОХД №84/2010
г., по описа на Апелативен съд-Пловдив е отменена частично присъда №175 от
21.12.2009 г., по НОХД №678/2009 г., по описа на Окръжен съд-Стара Загора, като
на основание чл. 116, ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 115 и чл. 54 от Наказателния
кодекс апелативният съд е осъдил К.Т. на 15 години лишаване от свобода, като е
постановил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Т. е
постъпил в Затвора, гр. Стара Загора на 01.07.2009 г. с начало на наказанието –
11.05.2009 г. Поради обективни причини лицето е пребивавало временно в Затвора
– Пазарджик за периода 2015-2016 г., като от 29.08.2018 г. е разпределено в
7-ма група на Корпуса за работещи в Затвора-гр. Стара Загора. Първоначално е
устроен на работа в арматурен цех, а по-късно, считано от 18.03.2020 г. – в
мебелен цех. Участва в провежданата обучителна дейност в затвора, като
понастоящем продължава обучението си към СУ „Поп М.К.“. Видно от
доказателствата по делото /становищата на затворническата администрация/ л. св.
е награждаван многократно, но за престоя си в затвора има общо 17 дисциплинарни
наказания за нарушения от различно естество. Към момента на постановяване на
заповедта наказанията са заличени по давност, като липсват наложени и висящи
нови наказания. Отчита се също, че трудовата му дейност е задоволителна, но
като цяло не е допускан постоянно до работа с оглед недоразвитите му трудови
умения.
Със
заповед №Л-2132 от 20.09.2019 г. на началника на Затвора – Стара Загора на
основание чл. 66, ал. 2 във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС режимът за
изтърпяване на наказанието на К.Т. е изменен от „строг“ на „общ“. С определение
№293 от 21.05.2020 г., постановено по ЧНД 213/2020, по описа на Старозагорски
окръжен съд е отхвърлена, като неоснователна, молбата на л. св. за условно
предсрочно освобождаване, по отношение остатъка от неизтърпяната част от
наказанието му с основен мотив, че не е налице втората положителна предпоставка
за реализирането на института по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно: осъденият да е
дал доказателства за своето поправяне в т. ч. да е налице поведение, сочещо на
завършен корекционен процес във връзка с извършеното престъпление и наложеното
му за това наказание, т. е. да са осъществени целите по чл. 36 от НК.
Постановеният съдебен акт е потвърден с определение №250 от 08.06.2020 г.,
постановено по ВЧНД 225/2020 г., по описа на Апелативен съд- Пловдив.
Оспорената
в настоящото съдебно производство заповед на началника на Затвора гр. Стара
Загора е постановена в образувано административно производство по подадена от К.Т.
молба за преместване в затворническо общежитие от открит тип. Със заповедта, на
основание чл. 61, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС и съобразно писмените становища на началник сектор СДВР,
заместник – началник на РНОД, и доклад на инспектор в сектор СДВР, съгласуван с
началника на сектора, молбата на л. св. К.Т. за преместване в затворническо
общежитие от открит тип "Стара Загора" е оставена без уважение. В
заповедта са изложени подробни мотиви формиращи крайния извод на
административния орган, че липсват доказателства за наличието на трайна
устойчивост в поведението на лишения от свобода, както обстоятелства и факти
водещи до извода за наличието на добро поведение, обуславящо преместването му в
общежитие от открит тип по смисъла на чл. 64, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС. Посочено е,
че с оглед значителния остатък от наказанието /2 г., 9 м. и 21 дни към
03.06.2020 г./ и установената средна степен на рисковете от рецидив и вреди,
извеждането при облекчените условния на "открития тип" е нецелесъобразно.
В доклада на Инспектор в СДВР от 22.05.2020
г. е посочено, че при извършената първоначална оценка е регистриран нисък риск
от рецидив, но в последствие при извършването на преоценка в хода на
пенитенциарното третиране са установени редица проблеми и недостатъци, довели
до нарастване на общата стойност на риска до рамките на средното ниво –
съответно 57 т., 59 т. и 63 т. Рискът от вреди в условията на затвора бил от
средна степен, поради проявите на физическа и вербална агресия в предишни
атестационни периоди. Твърди се, че л. св. е формален в мотивацията си за
положителна промяна, като не осмисля изцяло факторите, допринесли за
криминалното му поведение. Като цяло и след отчитане и на положителните
обстоятелства /обучение, трудова дейност, награди и липса на наказания към
момента/ длъжностното лице все пак отчита липсата на трайна устойчивост в
поведението. Посочва се също, че след получения отказ на молбата за условно
предсрочно освобождаване реакциите на Т. са крайни и необмислени. Според длъжностното
лице е налице значителен остатък от наказанието, а рискът от вреди продължава
да е от средна степен.
В отрицателното становище на заместник-началник РНОД от 09.06.2020 г. е
посочено, че л. св. има наложени редица дисциплинарни наказания, като остава
силно съпричастен към отделни аспекти на негативната затворническа субкултура и
с латентен потенциал за агресивни реакции, особено в състояние на стрес и
фрустрация. Т. не осмислял изцяло факторите, допринесли за криминалното му
поведение, като бил склонен да омаловажава собствената си отговорност.
Корекционната работа с него следвало да продължи в насока изпълнение на
заложените цели и задачи в плана на присъдата – нужно било утвърждаване на
постигнатото.
Становището на началник
сектор СДВР от 02.06.2020 г. за настаняване в затворническо общежитие е
отрицателно по съображения, че не се наблюдават значими промени в преоценката
на риска от рецидив и вреди, която е средно ниво – 55 т. Твърди се също, че Т.
демонстрирал нагласи да съдейства при реализиране на плана на присъдата, но бил
силно фиксиран към бързото реализиране на режимните облекчения, като липсвало
нужната степен на осъзнатост, отговорност и постоянство в поведението му, за
което е необходимо полагане на усилия за постигане в по-висока степен на
емоционална уравновесеност и адекватност на очакванията и намеренията.
По делото е представена и
справка от 12.08.2020 г. по отношение л. св., изготвена от директора на Медицинския
център при Затвора-Стара Загора, според която не са регистрирани епилептични
припадъци по време на престоя в затвора, като не се удостоверява, че лицето
получава някакви медикаменти към момента. Твърди се, че има данни за
епилептични припадъци, но същите са наблюдавани в детска възраст. Общото
заключение е, че Т. е клинично здрав. Към справката са приложени медицински
документи.
В представената и приета като доказателство по делото резолюция
№2111/2020 от 22.06.2020 г., прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора
приема, че не са налице основания за оспорване на процесната заповед с протест
по реда на АПК.
По делото е представена
административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и
допълнително представени от ответника писмени доказателства, имащи отношение
към повдигнатия спор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена по пощата на 25.06.2020 г., в 14-дневния срок по чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС,
считано от датата на връчване /16.06.2020г./ на процесната заповед №Л1422 от
15.06.2020 г., издадена от началника на Затвора - Стара Загора. Следователно оспорването като направено от
легитимирано лице, за което административният акт е неблагоприятен, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган - началника на Затвора – Стара Загора, при спазване на
установената от закона форма съобразно нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Заповедта е мотивирана в достатъчна степен от административния орган, с
посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване, включително и чрез препращане към приобщените към акта
становища, дадени по реда на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС.
При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила. Изпълнена е предвидената
в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС процедура,
съгласно която началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с
добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6
месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по
тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит
тип. В конкретния случай и видно от доказателствата по делото към 03.06.2020 г.
л. св. е изтърпял 12 г., 2 м. и 9 д. от наложеното му с влязлата в сила присъда
наказание, като остатъкът от същото се равнява на 2 г., 9 . и 21 дни т. е. към
датата на издаване на процесната заповед е изпълнена една от предпоставките
по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно: лишеният от свобода
да е изтърпял най-малко една четвърт от наказанието.
За уважаване на искането на жалбоподателя - преместването
му в затворническо общежитие от открит тип, е предвидена законова възможност,
но не и задължение за затворническата администрация, която възможност се
преценява конкретно за всяко осъдено лице. Както вече бе споменато началникът
на затвора дължи произнасяне на подобно на отправеното искане с мотивирана
заповед, в която следва да съобрази поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Преценката му следва да се основава на предвидените
в закона становища на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В случая, видно от съдържанието на оспорената
заповед е, че при постановяването й административният орган – началникът на
Затвора – Стара Загора е възприел изцяло представените становища на съответните
длъжностни лица, определени в нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Становищата са обосновани и аргументирани
в необходимата степен, мотивирала административния орган да издаде обжалваната заповед,
като същите са обективни, предвид документираните осъществени факти и
обстоятелства - положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на
лицето по време на престоя му в затвора. Съгласно изнесените и анализирани в
тях данни жалбоподателят не е доказал с поведението си, че е достигнал
необходимото израстване и поправяне по отношение заложените, по плана за
изтърпяване на присъдата критерии, за да може да бъде преведен в затворническо
общежитие от открит тип. Изразените негативни становища изтъкват липсата на
устойчивост и емоционална стабилност в поведението на л. св., както и достигане
в достатъчна степен на осъзнатост и отговорност. Становищата са еднопосочни и
се основават на конкретни преки впечатления от личността на Т. и професионалната
оценка на индивидуалния му риск. Отчетено е, че рискът от рецидив за
жалбоподателя е със средни стойности - 55 точки, която оценка в същността си
представлява и доказателство за поправянето му по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС.
Взети са предвид и всички други доказателства, имащи отношение на информация и
относими данни за поведението на л. св., като в т. ч. са отчетени и
обстоятелствата, свързани с работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС предоставя възможност на
административния орган да извърши преценка, и то по целесъобразност, на
подадените молби за преместване. Законът въвежда като изискване осъществяването
на конкретни, формални предпоставки
във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, като същевременно е
предоставено и правомощие при наличието на тези предпоставки компетентният да
разгледа въпроса орган да прецени доколко с оглед поведението на л. св., рискът
от рецидив и съобразно целите на наказанието, това преместване е целесъобразно.
Преценката на това поведение и дали същото обуславя изменение на мястото на
изтърпяване на наказанието е предоставена изцяло на административния орган,
който действа в условията на оперативна самостоятелност.
В
случая, въз основа на отразените данни в становищата на длъжностните лица и
предоставената експертна оценка за поведението на К.Т., сочеща към емоционална
нестабилност, незрялост и неосъзнатост, както и необходимост в този смисъл от
продължаване на корекционната дейност, е формирано у началника на затвора
вътрешното убеждение за недостатъчно завършен поправителен процес при л. св.,
въпреки положителната тенденция, отчетена като цяло. Това от своя страна е
обусловило и крайния извод за липсата на условията за преместване на жалбоподателя
в затворническо общежитие от открит тип, на база извършената цялостна оценка на
поведението на осъденото лице.
Наличието на изтърпяно най-малко
една четвърт от наложеното наказание, както и сочените от л. св. положителни
обстоятелства /награди, липса на наказания, продължаване на обучението и
извършването на трудова дейност/ не е достатъчно условие за уважаване на
искането му за преместване в затворническо общежитие от открит тип, тъй като
целта на закона е тази възможност да се осъществи на база извършена цялостна
преценка на поведението на лишения от свобода. В този смисъл изтъкнатите
съображения за не добро здравословно състояние и специфично социално и семейно
положение, които обаче не се установяват от събраните по делото доказателства, също
не може да бъде основание и то самостоятелно за исканата промяна на мястото за
изтърпяване на наказанието, като в частност не се доказва неблагоприятно
въздействие на мястото на изтърпяване на наказанието върху здравословното
състояние на Т..
По тези съображения оспорената
заповед, като издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за
форма и съдържание, при липса на допуснати при издаването й съществени
нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите
на наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на К.Т. срещу нея следва да
се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, който размер се определя
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
лишения от свобода К.М.Т. с настоящ адрес *** против заповед №Л1422 от
15.06.2020 г. на началника на Затвора - Стара Загора.
ОСЪЖДА
лишения от свобода К.М.Т. с настоящ адрес *** да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София сумата от 100.00 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно на
основание чл. 64, ал.4 от ЗИНЗС.
Препис от решението да
се изпрати на страните.
СЪДИЯ: