№ 21814
гр. София, 26.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110142944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. П. ЗЛ. против „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на 299 лева, представляваща сбор от главница,
лихви и такси по Договор за потребителски кредит № 205616/19.09.2014 г. сключен между
ищеца и „Фератум България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени от кредитора на
ответното дружество по силата на Договор за цесия от 13.07.2016 г. и сумата в размер на 75
лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение от 23.01.2018 г. по ч. гр. д. № 81442/2017 г. по описа на СРС, 37 състав, за
принудително събиране на които вземания е образувано изп. дело № 899/2020 г. по описа на
ЧСИ Мариян Петков.
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния, като според чл.119, ал. 3 ГПК за тази специална подсъдност съдът следи
служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че
от 15.09.2015 г. настоящият адрес на ищеца е в гр. Вършец, включително и към датата на
подаване на исковата молба - 08.08.2022 г.
Предвид обстоятелството, че се оспорват вземания произтичащи от Договор за
потребителски кредит / Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ №
205616/19.09.2014 г. ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на §13, т.1
ЗЗП. Следва да се посочи, че отрицателният установителен иск е форма на защита на
потребителите срещу неоснователни претенции на търговци. Относно обстоятелството, че
отрицателните установителни искове за установяване на липсата на задължения попадат в
приложното поле на чл. 113 ГПК е формирана и съдебна практика, намерила израз в
1
Определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д. №427/2012 г. на ВКС, І ГО.
Потребителят не губи това качеството при отсъствие на сключен договор, нито
когато отрича качеството си на страна, обвързана от такъв договор или когато вземанията,
произтичащи от съглашението са прехвърлени от търговеца на трето лице. Физическото
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по
договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят
качеството си потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание,
когато претендират недействителност или последиците от недействителността на
потребителския договор, както и други свои права извън основанията по съответния
специален закон, в който смисъл е и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1101/2017 г., IV ГО. Следователно за приложимостта на чл. 113 ГПК не е релевантно
правното основание на претенцията, а качеството на потребител на една от страните по
производството. Единствено основанието, от което произтичат отношенията между
страните, е от значение за качеството потребител на едно физическо лице, респ. за
приложението на чл. 113 ГПК, в който смисъл е и Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д.
№ 2502/2019 г. на ВКС, II ТО. Доколкото се оспорва дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за кредит ищецът притежава качеството на потребител по смисъла
на разпоредбата на §13, т.1 ЗЗП.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела. За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото - чл.119,
ал. 3 ГПК. Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани
по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, в който смисъл е и
Определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II ТО. Специалните
правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК,
поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за
местната подсъдност на настоящото дело. Исковата молба по делото е подадена след
влизането в сила на изменението на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния
съд по настоящия адрес на ищцовата страна – Районен съд – гр. Берковица.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 42944/2022 г. по описа на Софийски
2
районен съд, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Берковица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3