№ 99
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500161 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Срещу решение № 1921/20.12.2021 год по гр.д. № 20203100101611 по
описа на ВОС, 10 състав са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От СП. СТ. СП. чрез адв. Н.П. С. – в частта, с която на осн. чл. 42
б.“б“ вр. чл. 25 ал.1 от ЗНасл е прогласена нищожността на саморъчно
завещание от 29.04.2018 год, с което М.Н.Н. (почнала на 06.07.2018 год) е
завещала на СП. СТ. СП. недвижим имот с идентификатор 10135.1505.144.1.1
по КК на гр. Варна, намиращ се на ул. „Цар Освободител“ № 49 вх.В ет.1 ап.1
с площ от 106,18 кв.м., ведно с изба № 8 с площ от 6,33 кв.м., таванско
помещение № 7 с площ 6,43 кв.м., както и 2,6993 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, както и в частта, с която е уважен иска с
правно осн. чл. 108 от ЗС, предявен от АТ. АЛ. АТ., ИВ. Д. К. и П. Д. К.
срещу „Тита 13“ ЕООД. С уточнителна молба вх. № 3349/10.02.2022 год е
обосновал правния си интерес от жалбата в частта, с която е уважен искът по
чл. 108 от ЗС с обусловеността му от произнасянето по иска с правно осн. чл
42 б.“б“ от ЗНасл. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост
на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго,
с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
1
разноски.
В постъпилия отговор от АТ. АЛ. АТ., ИВ. Д. К. и П. Д. К. чрез адв. Е.Г.
и адв. Д.Б. е изразено становище за недопустимост на въззивната жалба в
частта, касаеща иска по чл. 108 от ЗС, по който въззивникът не е страна. По
отношение жалбата срещу останалата част от решението, считат жалбата за
неоснователна и молят за потвърждаването му.
С определение, постановено в съд.заседание на 08.06.2022 год
производството е прекратено в частта по жалбата на СП. СТ. СП. срещу
решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно осн. чл.
108 от ЗС.
2) От „Тита 13“ЕООД чрез адв. П.П. В.- в частта, с която е уважен иска
по чл. 108 от ЗС – прието е за установено, че ищците са собственици на
недвижимия имот и дружеството ответник е осъдено да предаде владението.
По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението,
въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на
друго, с което искът бъде отхвърлен. Изложени са доводи, че завещанието е
валидно, от което следва, че не са договаряли с несобственик и вещно-
правният ефект на сделката е настъпил. Претендира присъждане на разноски.
Предмет на разглеждане е първоинстанционното решение, с което е
уважен иска с правно осн. чл. 42б.“б“ във вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН, предявен
срещу СП. СТ. СП. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
29.04.2018 год, оставено от М.Н.Н., прието е за установено по отношение на
„Тита 13“ ЕООД, че ищците са собственици на процесния имот и ответното
дружество е осъдено да предаде владението му на осн. чл. 108 от ЗС.
От събраните по делото доказателства е установено от фактическа
страна следното:
Ищците са наследници по закон на М.Н.Н., починала на 06.07.2018 год,
което се установява при проследяване на веригата на наследяване на
починалите преди нея съпруг И.Х.Н. и дъщеря В.И.Н..
Със саморъчно завещание, съставено на 29.04.2018 год, обявено на
27.05.2019 год, М.Н. завещала процесния недвижим имот на СП. СТ. СП..
Ответникът „Тита 13“ЕООД претендира да е придобил правото на
собственост върху имота по силата на сключен договор за покупко-продажба
2
със С.С.. Сключената сделка е действителна, но за да може тя да породи
вещно-правния си ефект, е необходимо продавачът да е собственик. С оглед
на това, централен в случая се явява въпросът за действителността на
завещанието, оставено от М.Н. в полза на С.С.. За целта по делото са приети
заключения на две единични и една тройна съдебно-графологични
експертизи. Първата от тях, позовавайки се на съществени различия в общите
признаци на почерка при съпоставката му с представените сравнителни
образци, е стигнала до категоричен извод, че текстът на завещанието не е
изписан от завещателката. Посочени са също и редица различия в частните
признаци – разположение на движенията при изпълнение на началната точка
на буква „Н“, разтегнатост на движенията по вертикала при изпълнение на
първия елемент от буква „Н“, посока на движенията при изпълнение на
връзката на първи с втори елемент от буква „а“, форма на движенията при
изпълнение на връзката на елементите на буква „т“, размер на движенията
при изпълнение на втори елемент на буква „ж“ и много други. Установените в
хода на изследването различия са между значими, устойчиви, рядко срещащи
се и самостоятелни общи и частни признаци в изследвания текст и в
сравнителните образци. Някои от тях са с голяма идентификационна
стойност, образувайки индивидуална съвкупност, достатъчна за извода, че
изследваният ръкописен текст не е изписан от лицето, сочено за негов автор.
Същите констатации е направило вещото лице и по отношение на подписа,
положен в края на текста. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
въпреки естествените промени, дължащи се на възраст или здравословно
състояние, това не променя крайните му изводи.
До противоположно заключение е достигнала повторната съдебно-
графологична експертиза, акцентирайки върху сходствата, които според
вещото лице са характерни, индивидуални и устойчиви. Констатираните
различия в общите и частните признаци на почерка вещото лице обяснява с
влошеното здравословно състояние на завещателката, или с вариантност при
изписване на текста. Според него именно частните признаци, при които са
наблюдавани сходствата, са определящи.
Разногласията между двете експертизи е наложило назначаване на
тройна съдебно-графологична експертиза. При сравняване на почерка в
текста на завещанието и представените сравнителни образци, са установени
3
значителни различия в редица общи признаци – обработеност, форма и
посока на движенията, свързаност, разтегнатост и натиск, както и в
множество частни признаци, като силно характерни са: формата на движение
при свързване на щрихов начален елемент към главна буква „Н“, форма на
движение при свързване на първи и втори елемент на буква „Н“, посока и
форма на движение на букви „т“, „Ц“, „ц“, „щ“, „ж“ и др., форма на движение
при изписване на първа част от цифра „4“ и др. Различията са повтарящи се,
устойчиви и характерни и в съвкупност дават основание за извода, че
ръкописните текстове в изследвания документ (завещанието) и сравнителните
образци, са писани с различни почерци. При изследването на подписа в
завещанието, сравнен с образците, се установяват различия в обработеността,
координацията, формата на елементите, в натиска. Отбелязвайки запазването
на общия строеж на подписа, дори ако бъдат отчетени промените във
физическите способности и здравословно състояние на завещателката,
вещите лица от тройната съдебно-графологичната експертиза заключават, че
се касае за опит да се имитира подписа, но категорично не е положен от
лицето.
Анализът на доказателствата, основан на експертното мнение на
преобладаващата част от вещите лица, което е аргументирано и компетентно,
дава основание на съда да приеме, че саморъчното завещание не е изготвено и
подписано от завещателката. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че в текста на завещанието се срещат много правописни и пунктуационни
грешки, както правилно е отбелязал съдът, а такива липсват в представения на
експертизите автентичен сравнителен материал от почерка на завещателката.
Този аргумент е решаващ, защото дори да се допусне наличието на изменения
на почерка под влияние на възраст или влошено здравословно състояние,
граматичната култура на лицето остава устойчива във времето.
Предвид установената неавтентичност на саморъчното завещание,
единственият правилен извод е, че същото е нищожно на осн. чл. 42 б.“б“ във
вр. с чл. 25 ал.1от ЗНасл.
В такъв случай бенефициентът по завещанието не може да черпи права
от него, а собственици на имота са ищците като наследници по закон на
М.Н.Н.. Ответникът „Тита 13“ ЕООД е договарял с несобственик поради
което сделката между тях не е породила вещно-прехвърлителното си
4
действие. При липса на оспорване относно факта, че именно този ответник
владее имота, искът с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен срещу него, е
основателен и доказан.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното
решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемите ИВ. Д. К. и П. Д. К. са претендирали разноски в размер на
1000 лв, представляващи заплатен адвокатски хонорар по сключен договор за
правна помощ и съдействие с адв. Е.Д. Г.. Тази сума следва да се разпредели
по равно в тежест на ответниците по двата иска. Наред с това, ищците ИВ. Д.
К. и П. Д. К. са внесли възнаграждение за особения представител на С.С. в
общ размер 2011 лв – всеки от тях по 1005 лв, видно от приложените банкови
бордера (но са претендирани общо съгласно списъка на разноските), които
суми следва да се възложат в тежест на представляваното лице. С оглед
горното „Тита 13“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ИВ. Д. К. и на
П. Д. К. разноски в размер на 500 лв, а СП. СТ. СП. следва да заплати на ИВ.
Д. К. и П. Д. К. разноски в размер на 2511 лв.
Въззиваемият АТ. АЛ. АТ. е бил представляван от адв. Д.Г.Б. при
условията на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, като се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба
№ 1/2004 год. С оглед цената на иска минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 4800 лв, което следва да бъде разпределено по
равно между ответниците по двата иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1921/20.12.2021 год. по гр.д. №
1611/2020 год. по описа на ВОС, 10 състав
ОСЪЖДА СП. СТ. СП. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
„Георги С.Раковски“ № 70 ет.1 да заплати на ИВ. Д. К. с ЕГН ********** с
адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Головина“№ 19 ет.8 ап.102 и на П. Д. К. с ЕГН
********** с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Головина“№ 19 ет.8 ап.102 разноски
за настоящата инстанция в размер на 2511 лв (две хиляди петстотин и
5
единадесет лева) на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА СП. СТ. СП. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
„Георги С.Раковски“ № 70 ет.1 да заплати на адв. Е.Д. Г. – адвокат при АК
Варна сумата 2400 лв (две хиляди и четиристотин лева) адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Тита 13“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.“София“ № 6 ет.1, представлявано от управителя
Е.Б. да заплати на ИВ. Д. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р
Головина“№ 19 ет.8 ап.102 и на П. Д. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
ул. „Д-р Головина“№ 19 ет.8 ап.102 разноски за настоящата инстанция в
размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Тита 13“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.“София“ № 6 ет.1 да заплати на адв. Е.Д. Г. –
адвокат при АК Варна сумата 2400 лв (две хиляди и четиристотин лева)
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6