Протокол по дело №441/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 186
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20215200500441
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 186
гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500441 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовно призовани.
На второ повикване в 10:50 ч. не се явяват страните.
От пълномощника на жалбоподателя „ЕКО ИНВЕСТМЪНТ СД“ ЕООД
- адв. К. е постъпило писмено становище, с което моли да се даде ход на
делото в нейно отсъствие. Взема становище по подадената жалба и поддържа
доказателственото искане.
Постъпила е молба и от ответника „ХИДРОМАТ“ ЕООД чрез
пълномощника си адв. Т., с която също моли да се даде ход на делото.
Оспорва се жалбата. Не се заявяват доказателства.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №260317 от 23.12.2020г.,
1
допълнено по реда на чл.247 от ГПК, с решение №260089 от 08.03.2021г.,
постановени по гр.д.№1432/ 2020г. по описа на същия съд, е осъден ответника
„ЕКО ИНВЕСТМЪНТ СД“ ЕООД, ЕИК-****, седалище и адрес на
управление с.Юнаците, обл.Пазарджик, представлявано от управителя Й.И.,
да заплати на „ХИДРОМАТ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление с.Хрищени, обл.Стара Загора, представлявано от управителя К.К.,
сумата от 6400.13лв, дължима по договори за превоз на стоки, за което са
издадени фактури №********** от 27.05.2019г. на стойност 900лв с ДДС,
№********** от 31.05.2019г. на стойност 4600.13лв с ДДС и №********* от
31.05.2019г. на стойност 900лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска -26.06. 2020г. до окончателното плащане. Със същото
решение „ЕКО ИНВЕСТМЪНТ СД“ ЕООД, е осъдено да заплати на
„ХИДРОМАТ“ ЕООД сумата от 1994.05лв сторени съдебно-деловодни
разноски.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, с вх.№262150 от
12.03.2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по исковете
„ЕКО ИНВЕСТМЪНТ СД“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Е. К. - П., от
Адв.Д-р-во“д-р Петков, Проданов и партньори“, с доводи за порочност като
постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и
нарушени съществени процесуални правила.Като първи довод се изтъква
изготвен по чл.146 от ГПК формален проекто-доклад, невръчен на страната,
необявен по делото за окончателен. Акцентира се на момента на настъпване
на преклузия на доказателствените искания, преклузията да се твърдят нови
факти и обстоятелства и да се сочат нови доказателства, че не са уважени от
съда доказателствени искания, направени в първото открито съдебно
заседание преди произнасянето на съда по доклада, поради непредставяне на
писмен отговор по чл.131 от ГПК и непредставяне на доказателства; че
според жалбподателя в същност преклузията настъпва не с изтичането на
срока по чл.131 от ГПК, а след доклада на съда по чл.146 от ГПК и даване на
отново възможност на страните да предприемат съответните процесуални
действия при условията на чл.146 ал.3 от ГПК. Навежда извода, че с
отказаните на жалбоподателя в първото съдебно заседание доказателствени
искания съдът е допуснал процесуално нарушение Като неправилност на
обжалваното решение се посочва, че въпреки съществувалите между страните
облигаторни отношения по три неформални договора за превоз, извършен от
2
ищеца, претенцията му е била преждевременно заявена пред съда предвид
уговорка между страните за отложено плащане, наличието на която
ответникът е искал да установи в първото по делото открито заседание на
01.12.2020г. предвид доказателствената тежест по спора, но че в случая му е
било ограничено правото на защита и нарушен от съда принцип на
равнопоставеност на страните, съгласно чл.9 от ГПК. Счита, че съдът е
формирал изводите си в нарушение на чл.12 от ГПК без да е посочил
аргументи защо приема за неоснователни изтъкнатите възражения от
ответника, че падежът на претендираните суми не бил настъпил, тъй като
между страните имало уговорка за отложено плащане и от друга страна
длъжникът не бил поканен да изпълни, съответно не бил изпаднал в
забава.Счита,че правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите на всеки
съдебен акт, не могат да са декларативни, а следва да са обективирани и
обосновани тъй като мотивите са проявление на принципа за вътрешно
убеждение на съда по чл.12 от ГПК, като изложеното от него вътрешно
убеждение е и съдържанието на мотивите по конкретния съдебен акт. На
основание чл.266 ал.3 от ГПК жалбоподателят е направил доказателствено
искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
преждевременно предявяване на претенцията и уговорка за отложено
плащане, както и по чл.176 от ГПК да се призове ищецът за да отговори кога
и и как е поканил ответника да извърши доброволно плащане на
претендираните суми.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество
„ХИДРОМАТ“ ЕООД чрез пълномощника адв.Т.Т. от САК, в който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и незаконосъобразна, а
обжалваното решение се квалифицира като правилно и обосновано.Счита, че
съдът е изпълнил процесуалното си задължение да връчи преписи от
определението с проекто-доклада и поради липса на възражения срещу него и
че същият е одобрен и приет по делото, независимо от формулировката на
съда. Излага се довод, че едва във въззивната жалба за първи път се излагат
от въззивника възражения по доклада и че това можело да стане в срока по
чл.146 ал.3 от ГПК. Цитира се ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС във връзка с
доклада и че съществено процесуално нарушение е липсата на изготвен
доклад от първата инстанция, като липсата на доклад не е насочено към
3
обезпечаване на валидността или допустимостта на съдебното решение, което
не води до нищожност или недопустимост на съдебното решение. Твърди се,
че в случая не се касае за сгрешена правна квалификация с недадени точни
указания за подлежащите на доказване факти и по приложението на
императивна материално-правна норма, в каквато връзка са и мотивите на ТР.
Коментирана е преклузията на възраженията на ответника основани на
съществуващи и известни факти към момента на подаване на отговора на
исковата молба, настъпваща с изтичането на срока за отговор чл.133 във
връзка с чл.131 ал.2 т.5 от ГПК и съгласно ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС и че
по твърденията на ищеца касаещи спорното право, са представени всички
относими доказателства, ответникът е следвало да изложи становището си и
ако прецени да направи възражения или оспорвания. В този смисъл
въззиваемото дружество счита, че правилно съдът е оставил без уважение
направените от ответника доказателствени искания като преклудирани,
поради липса на подаден от него отговор на исковата молба и да вземе
становище по иска в законовия срок. Заключава, че с поведението си
последният е пропуснал предоставената му процесуална възможност и не
може да вмени последиците от поведението си на съда. На следващо място по
възражението на жалбоподателя за уговорено отложено плащане, ответникът
поддържа, че ако такава уговорка е имало, то фактурите не е следвало да
бъдат осчетоводени и да е ползвал данъчен кредит, поради което навежда
извода, че няма такава уговорка, както и по уговорен във всяка една фактура
дата на падеж за плащане, изключваща уговорка за отложено плащане.
Възразява се по направените с жалбата доказателствени искания като
преклудирани включително и искането по чл.176 от ГПК предвид и на
допуснатото обезпечение на иска от първоинстанционния съд с което е дадена
последна покана на ответника да погаси задължението си. Като последен
довод се оспорва довода за декларативност на съдения акт като се поддържа,
че той е мотивиран и обоснован. Моли да си потвърди обжалваното решение
с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Въззивната инстанция след съвещание намира, че ще следва да остави
без уважение направените доказателствени искания във въззивната жалба
подадена от “Еко Инвестмънт СД“ ЕООД, по следните съображения:
Съгласно новата и актуална съдебна практика, основаващата се на т.4
4
от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело №1/2012г. на ОСГТК на ВКС,
/решение №165 от 09.11.2016г. на ВКС по гр.д.№1172/2016г., ІІІ г.о./,
преодоляването на настъпилата по реда на чл.133 от ГПК преклузия
вследствие на неподаването на отговор на исковата молба от страна на
ответника, в едномесечния срок в който той не е извършил указаните в
чл.133 от ГПК процесуални действия - не е взел становище, не е направил
възражения, не е оспорил истинността на представен документ, или не е
упражнил правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219г. от ГПК, с което е
загубил възможността да направи това по-късно, предполага на първо място
отправено искане до съда за извършване на посочените процесуални действия
и навеждане на доказателства за съществуващи и известни факти към
момента на подаване на отговора за тях в първото по делото заседание,
касаещи предмета на спора като едновременно с това и да е заявено изрично
пред съда, че не е нестъпила преклузия за извършването на тези действия и
представяне на доказателства поради пропуск на ответника дължащ се на
налични особени непредвидени обстоятелства, които ответникът трябва да
докаже наличието им, както и невъзможността да ги отстрани и за което
съдът да му предостави възможност да ангажира доказателства в тази връзка.
В случая, едва в първото по делото заседание -01.12.2020г. , или 2/два/
месеца и 16 /шестнадесет/ дни след изтичането на срока за отговор по чл.131
от ГПК-изтекъл на 14.09.2020г./, ответникът „Еко Инвестмънт СД ЕООД, е
взел за първи път становище по иска, оспорил го е по основание и по размер,
направил е възражения за налични уговорки между страните за отложено
плащане, не е оспорил истинността на представени документи, но не е
изложил каквито и да било твърдения, че пропускът му да подаде отговор в
срока по чл.131 от ГПК се дължи на особени непредвидени обстоятелства
имащи изненадващ характер, с характеристика за изключителност, които да
са настъпили в едномесечния срок за подаване на отговора по чл.131 от ГПК,
както и иска да ги докаже и по този начин успешно да преодолее
настъпилата за него преклузия по чл.133 от ГПК. Твърдения, възражения и
искания от такъв характер и от такова естество не са заявени. Няма и ясно
заявена формулировка от ответника на основанието, което дава възможност
да се правят възражения след изтичане на срока за отговор-наличието на
особени непредвидени обстоятелства. Простото заявяване, че по време на
срока за отговор са се водели двустранни разговори между страните за
5
постигане на извънсъдебно споразумение за плащането по фактурите, нито е
квалифицирано от пълномощника или от ответника по спора като особено
непредвидено обстоятелство за преодоляване на преклузията по чл.133 от
ГПК нито е поискано от него в тази връзка да бъде разгледано приоритетно
едно такова възражение и при евентуалното му уважаване, да се предостави
от съда процесуална възможност на ответника да извърши процесуалните
действия,които са пропуснати да бъдат извършени поради наличните
особени непредвидени обстоятелства по чл.133 от ГПК.
В случая ответникът не се е позовал в първото по делото заседание на
твърдение за преодоляване на настъпилата преклузия по чл.133 от ГПК
поради налични особени непредвидени за него обстоятелства поради които не
е могъл да подаде отговор в срока по чл.131 от ГПК и да иска да ги докаже,
респективно да елиминира спрямо себе си действието на преклузията по
чл.133 от ГПК и да се защити като извърши след това процесуалните
действия по чл.133 от ГПК, както и да ангажира доказателства . Освен това
касае се за посочени доказателства в първото по делото заседание от такъв
характер и естество, които биха били предмет на допускане само ако е
преодоляна преклузията по чл.133 от ГПК както и във връзка със заявените
от ответника оспорвания и възражения по предмета на спора, а не изобщо
като доказателства за нови и нововъзникнали факти и обстоятелства.
Докладът по делото по чл.146 от ГПК е извършен по предвидените за
това процесуални правила, разпределена е доказателствената тежест, същият
е възпроизведен в съдебния протокол от откритото съдебно заседание, не е
бил предварително изготвен, като съдът само се е произнесъл по
доказателства, изложени са фактите и обстоятелствата, отразени в ИМ и е
отчетено липса на подаден отговор от ответника като е указано какво следва
да установява ищеца.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане във
въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
6
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
13.11.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:52
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7