Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 23.10.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Ваня И.Б.
Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 579 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 40/19.02.2019г., постановено по
гр.дело № 188 по описа РС- гр. Костинброд за 2018 г., е признато за установено
вземането на „Т. - С.” ЕАД към Б.И.И. в общ размер на
2402,57лв., от които 2071,23лв. главница, представляваща стойност на
неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., като
е изключен периодът от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г., ведно със законна лихва
за забава в размер на 268,37 лв. за периода от 01.11.2014 г. до 09.10.2017 г.,
и 62,97лв. – сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
05.2015 г. до 04.2017 г., ведно със законната лихва върху нея за период от
13.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, а искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 2580,14 лв.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна
жалба на Б.И. срещу установителната част от горното
решение, с която е признато задължение на жалбоподателката
към въззиваемия за сумите 1035,62лв. – главница,
134,19лв. – лихва, и 31,49 лв. – за дялово разпределение, съставляващи ½
част от установените от първоинстанционния съд суми. Жалбоподателката счита, че ищцовото
дружество е претендирало от нея пълния размер на дължимите суми за процесния топлоснабден имот,
независимо че тя е собственик само на ½ ид.ч.
от него и не е негов единствен ползвател, поради което следва да носи
отговорност само за половината от тези задължения. Намира първоинстанционното
решение за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част. Подчертава, че
не е собственик на целия топлоснабден имот, като
оспорва изводите на КРС за наличие на облигационна връзка между нея и въззиваемия по повод топлоснабдяването
на целия имот. Прави извод, че претенциите на „Т. - С.” ЕАД е следвало да бъдат предявени към двамата
собственици на имота при условията на разделност.
Цитира и прилага съдебна практика в този смисъл. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
отхвърли предявения иск за сумите 1035,62лв. – главница,
134,19лв. – лихва, и 31,49 лв. – за дялово разпределение. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Постъпила
е и частна жалба от адв. Б. и адв.
Т. срещу Решение № 89/23.04.2019г., постановено по същото дело, с което е
оставена без уважение молбата
на Б.И. за изменение на Решение № 40 от 19.02.2019 г., постановено по гр.
д. № 188/2018 г. по описа на Районен съд – Костинброд в частта за разноските, а
именно – за присъждане на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответницата сумата
от 30,97 лв. Жалбоподателите оспорват решаващите изводи на съда, довели до
отхвърляне на тази претенция, а именно – че подалата молбата адв. Б. не е представлявала ответницата И. в производството
пред КРС, както и че не била представила списък по чл. 80 от ГПК. Считат, че
процесуалният представител на И. пред първоинстанционния
съд е имал право да получи възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в този
размер – пропорционално на отхвърлената част от иска. Обосновават активната
процесуална легитимация на адв. Т.. Сочат, че същият
е оказвал безплатна правна помощ на ответницата чрез осъществяване на всички
дейности, посочени в представеното пълномощно. Бил представен и списък по чл.
80 от ГПК, в който фигурира сумата 450 лв., калкулирана съобразно НМРАВ.
Обосновават наличието на предпоставки за присъждане на такова възнаграждение, а
именно – сключен писмен договор, в който е отразено, че адвокатът ще оказва
безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА; договорът е представен като доказателство
по делото; направено е своевременно искане за присъждане на разноски; страната
има право на такива, с оглед изхода на делото. Позовават се на съдебна практика
и прилагат същата към жалбата. Молят съда да отмени обжалвания съдебен акт и да
осъди насрещната страна да заплати на адв. Т. сумата
30,97 лв. – адвокатски хонорар съразмерно с отхвърлената част на установителния иск. Претендират разноски.
Преписи от въззивната жалба са били връчени на въззиваемата
страна и на третото лице – помагач, но в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
подаден отговор.
Препис от
частната жалба е бил връчен на въззиваемата страна,
но в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателката не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемият не се представлява. От него е постъпила молба, с която
изразява становище за даване ход на делото, поддържа отговора, и моли съда да
отхвърли жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд третото
лице помагач „Т. с.” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител и не
изразява становище по спора.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен
акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено
от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените такива.
ІІІ. По същество
1. По въззивната жалба
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, при наличие на съсобственост върху обект в топлоснабдена
сграда в режим на етажна собственост, всеки от съсобствениците е клиент на
топлинна енергия, като на собствено основание дължи заплащането на потребената от него такава.
В случая, от представените от самия ищец
писмени доказателства се установява, че ответницата И. не е единствен
собственик на процесния топлоснабден
имот, а е придобила същия в съсобственост с Ж. А. В. по силата на договор за
продажба на държавен недвижим имот от 29.04.1988г. по реда на Наредбата за държавните
имоти.
От част от останалите писмени доказателства
по делото се установява също така, че именно Ж. В. е извършвала правни действия
във връзка с топлоснабдяването на този имот, като на
07.04.1987г. е подала молба за откриване на партида (л. 21 от първоинстанционното дело) и е участвала в общото събрание
на етажните собственици от 07.06.2002г., на което е взето решение за сключване
на договор с „Т. с.“ ЕООД (л. 24-25 от първоинстанционното
дело). Освен това, в издадените за процесния период
индивидуални справки и главен отчет от това дружество (л. 62–65 от първоинстанционното дело) като клиент фигурира именно това
лице. Същевременно, по делото не се твърди и не се доказва, ответницата И. да е
придобила права и върху несобствената й идеална част от имота, нито да е била
негов единствен ползвател през процесния период.
Поради това няма основание, тя да отговаря за цялото задължение за ползвана
топлинна енергия в него.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
искът е основателен до размер от ½ от установените в пред първоинстанционния съд суми за главница, лихва и дялово
разпределение. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено за
разликата над сумите 1035,62лв. – главница, 134,19лв. – лихва, и 31,49 лв. – за
дялово разпределение, до пълните присъдени от КРС размери съответно от
2071,23лв. – главница, 268,37 лв. – законна лихва за забава за периода от
01.11.2014 г. до 09.10.2017 г., и 62,97лв. – сума за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 05.2015 г. до 04.2017 г., ведно със законната
лихва върху нея за период от 13.10.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането, като вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят в
съответните им части.
2. По частната жалба
Настоящият съдебен състав намира, че
преценката, дали става въпрос за допълване или изменение на съдебен акт в
частта за разноските, се извършва поотделно за всяка от страните по делото,
т.е. с оглед обстоятелството, дали съдът се е произнесъл или не по направеното
от нея искане за присъждане на разноски в нейна полза. Поради това следва да се
приеме, че в настоящия случай молбата по чл. 248 от ГПК е била именно за
допълване, а не за изменение, на първоинстанционното
решение в частта за разноските, тъй като става въпрос за разноски в полза на
процесуалния представител на ответницата, по които районният съд въобще не се е
произнесъл. (Решението по делото съдържа такова произнасяне само в частта за разноските
на насрещната страна.)
Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. на ВКС, ОСГК, представянето на списък по чл. 80 от ГПК
е процесуална предпоставка единствено за развитие на производство по изменение
на решението в частта му за разноските. От друга страна, съгласно трайната
съдебна практика (напр. Определение № 553 от 11.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
1816/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 416/20.06.2019 г.
по ч. т. д. № 1124/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 123 от 19.03.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1776/2018 г., IV г. о., ГК), претендирането на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от страна на процесуалния представител, не изключва
необходимостта от представяне на списък по чл. 80 от ГПК като абсолютна
процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските.
Непредставянето на такъв списък, обаче, не е
пречка нито пред тяхното присъждане, нито пред допълване на съдебен акт в
частта за разноските. В този смисъл е изричното тълкуване, дадено с т. 8 от
същото Тълкувателно решение: „липсата на
представен списък по чл. 80 ГПК в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.“ Настоящият случай е именно такъв, тъй като първоинстанционното решение не съдържа нито мотиви, нито диспозитив по въпроса за разноските на жалбоподателя.
Поради това молбата по чл. 248 от ГПК не касае изменение на вече постановен с
него резултат, а първоначално произнасяне по този въпрос, т.е. допълване на
съдебния акт с ново съдържание. Поради това, непредставянето на списък по чл.
80 от ГПК не би било пречка пред разглеждане на молбата за допълване на Решение
№ 40/19.02.2019г. с произнасяне по разноските.
Неоснователен е и другият аргумент, с който първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, а именно – че ответницата не била поискала присъждане на разноски в нейна
полза. Точно обратното се установява от отговора на исковата молба, в който,
непосредствено преди описание на приложенията към него, изрично се съдържа и искане
за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
На последно място, без значение е това, че
ответницата не се е явила в последното открито съдебно заседание пред КРС и не
е била представлявана от упълномощения от нея адвокат. Процесуалният закон на
съдържа задължение за лично явяване или за изпращане на представител в открито
съдебно заседание, нито придава на това обстоятелство значението на
предпоставка за присъждане на разноски в производството.
По тези съображения, съдът намира, че са били
налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на адвоката-
пълномощник: искът е частично отхвърлен, а и е представено пълномощно за адв. Т., който е подал отговор на исковата молба, въпреки
че не се е явявал в открити съдебни заседания. Поради това и с оглед
обстоятелството, че същият е осъществявал правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА,
в негова полза следва да се присъди възнаграждение в минимален размер по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от НМРАВ, а именно: ((2580,14-2402,57)/2580,14)*(300+1580,14*0,07) =
0,06882*410,61 = 28,26лв. Фактът, че в отговора на исковата молба е посочен по-
висок размер на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, е ирелевантен, тъй като то не е реално заплатено, а и не е
предмет на договаряне между доверител и довереник, доколкото правната помощ и
съдействието се предоставят безплатно. В този смисъл, едностранното посочване
на каквато и да е конкретна сума в списъка по чл. 80 от ГПК би било от една
страна необосновано, а от друга страна би ангажирало отговорността за разноски
на трето лице (насрещната страна по делото), което е недопустимо по аргумент от
чл. 21, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД. Поради това
съдът намира, че единствената нормативно установена отправна точка за
изчисляване на това възнаграждение са размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед гореизложеното, частната жалба е
частично основателна. Обжалваното с нея решение № 89/23.04.2019г. (по същество
– определение) следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с
което „Т. - С.” ЕАД се осъжда да заплати на адв. В. В.Т.
с ЕГН ********** сумата 28,26лв. – адвокатско възнаграждение, пропорционално на
отхвърлената част от исковете пред първата съдебна инстанция.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото пред въззивния
съд (изцяло уважаване на въззивната жалба) и
направено в този смисъл искане, в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят направените от нея разноски във въззивното
производство, каквито се установяват в размер на 51,60лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед изложените по- горе съображения, съдът намира, че
процесуалният представител на жалбоподателката във въззивното производство – адв. Б.
– има право на разноски в размер от 314,09лв.
Неоснователно е възражението на въззиваемия
за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства на
минималния размер, регламентиран с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Отмяната на първоинстанционното решение
налага промяна на отговорността за разноските в производството пред КРС, като ищецът
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата адвокатско
възнаграждение в размер на 199,09лв. – адвокатски хонорар, пропорционално на
отхвърлената част от исковете, а първоинстанционното решение
бъде отменено в частта му, с която ответницата е била осъдена да заплати на
ищеца разликата над (2580,14-2402,57+2402,57/2) * (44,33+51,60+350+300) = 347,30лв.
до пълния присъден размер от 745,93лв.
С оглед произнасянето на съда по
частната жалба, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят 28,26/30,97
части от направените от него разноски пред въззивния
съд. Такива се установяват в размер на 15 лв. – държавна такса. Не следва в
разноските да се включва таксата за банков превод, тъй като тя не е определена
от съда и не е заплатена по негова сметка. Поради това в тежест на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски от
(28,26/30,97)*15=13,69лв.
Насрещната страна не е претендирала
разноски, пропорционално на отхвърлената част от частната жалба., поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 40/19.02.2019г., постановено по гр.дело № 188 по описа РС- гр. Костинброд за
2018 г., В ЧАСТТА МУ, с която е
признато за установено вземане на „Т. - С.” ЕАД към Б.И.И.
в общ размер на 1201,30лв., от които 1035,62лв. – главница, 134,19лв. – лихва,
и 31,49 лв. – за дялово разпределение, съставляващи ½ част от
установените от първоинстанционния съд суми в размер
на 2071,23лв. главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., като е изключен периодът от
01.05.2014 г. до 12.10.2014 г., ведно със законна лихва за забава в размер на
268,37 лв. за периода от 01.11.2014 г. до 09.10.2017 г., и 62,97лв. – сума за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 05.2015 г. до 04.2017
г., ведно със законната лихва върху нея за период от 13.10.2017 г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Т. - С.” ЕАД с ЕИК …. за признаване за установено, че Б.И.И. с ЕГН ********** му дължи разликите над сумите
1035,62лв. – главница, 134,19лв. – лихва, и 31,49 лв. – за дялово разпределение,
до пълните присъдени в първоинстанционното
производство размери съответно от 2071,23лв. - главница, представляваща
стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г., като е изключен периодът от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г.,
ведно със законна лихва за забава в размер на 268,37 лв. за периода от
01.11.2014 г. до 09.10.2017 г., и 62,97лв. – сума за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 05.2015 г. до 04.2017 г., ведно със законната
лихва върху нея за период от 13.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В отхвърлителната
част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т. -
С.” ЕАД с ЕИК … да заплати на Б.И.И. с ЕГН **********,
разноски във въззивното производство в размер на
51,60лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „Т. - С.” ЕАД с ЕИК … да заплати на Б.И.И. с ЕГН **********, разноски във въззивното
производство в размер на 314,09лв. – адвокатско възнаграждение в размер,
определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „Т. - С.” ЕАД с ЕИК … да заплати на адв. Веселин В.Т. с ЕГН ********** сумата 13,69лв.,
представляваща част от заплатената такса по частната жалба, пропорционална на
уважената част от нея.
ОСЪЖДА „Т. - С.” ЕАД с ЕИК … да заплати на адв. В.В.Т. с ЕГН **********
сумата 28,26лв. – адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената
част от исковете от Костинбродския районен съд.
ОСЪЖДА „Т. -
С.” ЕАД с ЕИК … да заплати на адв. В.В.Т. с ЕГН ********** сумата 199,09лв. – адвокатско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете от Софийския
окръжен съд.
ОТМЕНЯ решение № 40/19.02.2019г., постановено по гр.дело № 188
по описа РС- гр. Костинброд за 2018 г., В
ЧАСТТА МУ,
с която Б.И.И.
с
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т. - С.” ЕАД
с ЕИК … разноски в първоинстанционното производство
за разликата над 347,30лв. до пълния присъден размер от 745,93лв.
Решението е постановено
с участието на „Т.
с.” ЕООД като трето лице – помагач на страната на въззиваемия.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.