Р Е Ш Е Н И Е №66
гр. Габрово, 14.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно
заседание на двадесети юли ................. през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д №94 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Жалбоподателят
„***“ЕООД оспорва Заповед № 405/07.04.2023г. на Председател на Комисия за
защита на потребителите, с която на "***“ЕООД е забранено при
упражняването на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а
именно: търговецът да начислява теглото на опаковката на съответната стока
/вкл. на „куркудена супа и свинско с картофи“/ към сумата за стоката, която потребителят
ще заплати на касата в кулинарен магазин „***“ в гр. Габрово, ул. „****“№2,
стопанисван от „***“ЕООД с ЕИК***, в нарушение на чл.
68в във вр. чл.
68г ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Според
жалбоподателя неправилни били изводите на председател на Комисия за защита на
потребителите, тъй като в мотивите на обжалваната Заповед не ставало ясно какви
точно са критериите за нелоялна търговска практика, за недобросъвестност и за
професионална компетентност за да се приеме, че те са в нарушение от страна на
„***“ЕООД.
Въз основа на
така изложените доводи, развити допълнително в съдебно заседание и в
представена по делото Писмена защита се заявява искане за отмяна на обжалваната
Заповед на Председател на Комисия за защита на потребителите ведно със
законовите последици, включително присъждане на разноски.
Ответникът –
Председател на Комисия за защита на потребителите чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение. Позовава
се на мотивите изложени в оспорваната заповед. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок от легитимирано за това лице с правен интерес и срещу подлежащ
на оспорване индивидуален административен акт. Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Административното
производство е започнало по повод извършена проверка в изпълнение на план-
програмата на КЗП за м. март 2023г., при което на 02.03.2023г. длъжностни лица
от КЗП РД Русе са проверили кулинарен магазин „***“ в гр. Габрово ул. „***“№2,
стопанисван от „***“ЕООД с ЕИК***.
Във връзка с
извършената проверка, в обекта находящ се в гр. Габрово, ул."***"№2,
стопанисван от "****" ЕООД била направена контролна покупка на ястия,
предлагани за продажба в пластмасови кутии. Направено е премерване на
пластмасови кутии, като е установено, че празна същата тежи средно 0,011кг.
Стоките, предмет на контролната покупка били маркирани, за което бил издаден
фискален бон. Закупените стоки били следните:
-куркудена
супа, с цена 8,50 лв./кг.;
-свинско с
картофи, с цена 9,50 лв./кг.;
Не е
приспаднато теглото на опаковката при извършената покупка. За продажбата е
представен касов бон №0091324/02.03.2023г. за закупени аламинути/ястия
съответно 0,758х8,50 лв./кг. и 0, 774х9,50лв./кг.
Проверяващите
са отразили, че към датата на проверката липсва предварителна информация, че
опаковките се заплащат, като проверката е извършена в присъствието на
управляващия търговеца, който е запознат с констатациите от проверката,
отразени в констативния протокол.
Според
контролните органи от КЗП пазарувайки потребителите остават с впечатление, че
опаковките не се заплащат, което в действителност не е така, тъй като те
заплащат опаковката по цената за килограм на избраните ястия. Служителите на
КЗП са направили изчисления на цената, която ще заплати потребител за опаковка
с приблизително средно тегло на опаковките използвани в обекта /0,011кг/ при
закупуване на ястията описани в КП, като е установено, че потребителят ще ги
заплати средно по следните цени- 0,19лв., 0,21лв., 0,10лв., 0,13лв., 0,17лв.,
0,25лв., 0,21лв., 0,21лв., 0,016лв., 0,17лв., 0,19лв., 0,18лв., 0,36лв.,
0,94лв., 0,30лв., 0,66лв.
Въз основа на
установеното е направен извод, че е налице нелоялна търговска практика по
смисъла на чл. 68г, ал.
1 във вр. чл. 68в от ЗЗП и че
действията на "***" ЕООД противоречат на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и променят, или е възможно да
променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засягат, или към когото са насочени. За резултатите от проверката е съставен
констативен протокол № К – 2733441/02.03.2023 г.
Изготвена е
докладна записка изх. № Ц-02-497/24.03.2023 г. от главния директор на ГД
"Контрол на пазара" до КЗП, в която е изразено становище, че е налице
нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в във
вр. с чл. 68 г. ал. 1 от ЗЗП от
"***" ЕООД. В така изготвената докладна записка се повтарят напълно
отразените констатации в констативен протокол от 02.03.2023г., които са
залегнали и като мотиви в оспорената Заповед.
В съдебно
заседание по делото са представени писмени и гласни доказателства. От
представените писмени доказателства се установява, че клиентите на обекта са
били запознати посредством поставени на видно място указателни табели, че в
крайната цена на ястията се включва стойността на съдовете и опаковките за
еднократна употреба, като е указана и възможност за продажба с опаковки на
клиента. В тази насока са и представени гласни доказателства- показанията на
св. Павлина Илиева, която потвърждава факта, че клиентите са били уведомени
посредством посочените уведомителни табели за това, че в крайната цена на
ястията се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба,
като е указана и възможност за продажба с опаковки на клиента. Така
представените доказателства не са оспорени от ответника по делото, като в
цитирания констативен протокол и постановената Заповед липсва отразяване
досежно наличието им в обекта.
Въз основа на
това е издадена и оспорената заповед.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, съгласно изричната разпоредба на чл.
68л, ал. 1 от ЗЗП и в предписаната от закона форма
според чл.
59, ал. 1 от АПК . Видно от
същата е ясното посочване на органа, който я е издал.
В заповедта е
посочено, че се издава на основание чл. 68л, ал. 1 във
вр. с чл. 68в във
вр. чл. 68г, ал. 1 и
чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на
икономиката и на нейната администрация. Посочено е, още че същата е издадена и
на основание Решение на КЗП по т. 4 от Протокол № 13/30.03.2023г..
Постановена е
при спазване на административнопроизводствените правила.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 68л, ал. 2 от ЗЗП, като
на дружеството жалбоподател е осигурена възможност за участие в производството.
Общата забрана
за нелоялна търговска практика е уредена в чл. 68в от ЗЗП, а
легалната дефиниция е дадена в чл. 68 г. ал. 1 от същия закон.
Съгласно чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП
търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на
средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители.
В процесния
случай се приема от административния орган, че е нарушена разпоредбата на чл. 68г ал. 1 от ЗЗП -
търговецът не посочва, че при закупуване на стока, теглото на опаковката се измерва и заплаща заедно с
количеството на избрания хранителен продукт. Тоест, прието е, че цялостното
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител.
Описаното
пазарно поведение на търговеца според КЗП представлява нелоялна заблуждаваща
търговска практика, забранена от закона, защото липсата на информираност, за
това, че тарата не е изключена от общото тегло на закупуваната стока, означава
недобросъвестност от страна на търговеца. Последният няма как да не знае, че
продава стока в количество по-малко от действително закупеното, което е
заблуждаващо за потребителя и е пречка за взимането на информирано решение.
Точно за средния потребител плащането на опаковката,
в която му се предлага готовата храна е неприемливо и е предпоставка за промяна
в икономическото поведение. Несъмнено е от гледна точка на поведението на
средния потребител, че водещо при взимането на решение дали да закупи една
стока е изписаната продажна цена. Потребителят следва да има цялата и то вярна
и коректна информация за нетното тегло на продукта, за да може да направи
своето решение, а не да се налага всеки път да иска информация колко тежи тарата,
колко стоката и колко тежат общо, за да вземе решение дали да закупи стоката
или не.
Съгласно чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, когато Комисията
за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна,
председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на
търговската практика.
Нормата не изисква
прилагане на мярката с конкретен административен акт да е времево обвързана с
момента на извършване на нелоялната търговска практика. Достатъчно е нелоялната
практика да бъде установена.
Основният състав на
нелоялната търговска практика е възведен в чл. 68г ал.1 от ЗЗП. Според тази
правна норма, търговска практика, от страна на търговец към потребител е
нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или
на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители. Съобразно чл. 68г ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по смисъла на чл. 68д-68к от ЗЗП. Съгласно чл. 68д ал.1 ЗЗП търговска
практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно
някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика.
Съгласно пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска
практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива
или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец
към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед
защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни
последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява
императивно използването на такава.
Съдът намира, че
процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 68в връзка чл. 68г, ал.4 и чл. 68д ал.1, предл.1 от ЗЗП.
Спорният по делото въпрос
е дали търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация, че начислява
теглото на опаковката на съответната стока /вкл. на „куркудена супа и свинско с
картофи“/ към сумата на стоката, която потребителят ще заплати на касата в
проверявания обект.
Съдът намира, че в
конкретния случай дружеството не е осъществило нелоялна заблуждаваща търговска
практика по смисъла на закона. Първо защото видно от представените по делото
писмени и гласни доказателства потребителят е бил известен посредством
указателни табели в обекта, че в крайната цена на ястията и напитките се
включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба. На второ
място е предвидена и възможността за продажба на храни и напитки продавани в
обекта в опаковки, които клиента носи. Следователно твърдяната търговската
практика не променя и не е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или
на средния член от групата потребители. За клиентите е предвидена и възможност
за продажба на храни и напитки в опаковки, които те си носят. По този начин им
е предоставен избор за опаковки при определяне на пазарното им поведение в
обекта.
Не е налице противоречие
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност от страна на
търговеца, тъй като от приетите по делото писмени и гласни доказателства се установи,
че клиентите са били уведомени за това, че е възможна продажба в опаковки които
те си носят или че в крайната цена на ястията и напитките се включва стойността
на съдовете и опаковките за еднократна употреба. Налага се изводът, че при
осъществяването на търговската си дейност, предлагайки храни и напитки в
обекта, предмет на проверката търговецът е действал професионално и компетентно
и не е подвел потребителя, не го е въвел в заблуждение и не е повлиял на
търговското решение на потребителя, нито е възможно да има промяна във
взимането на търговското решение, тъй като материалът, от който са изработени
кофичките е безопасен и разрешен от националното и европейско законодателство.
Административният орган не е изложил подробни мотиви как точно невярната
информация която би подвела клиентите и как същата ще повлияе върху търговското
решение на потребителите по смисъла на чл. чл. 68г ал.1 от ЗЗП, чл. 68г ал.4 и чл. 68д, ал.1 от ЗЗП.
В случая процесната
заповед е издадена на основание чл. 68л, ал.1 от ЗЗП, с която се
прилага установена в закона забрана спрямо конкретен правен субект.
Законът за защита на потребителите в частта относно
нелоялните търговски практики транспонира Директива 2005/29 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕИО, 98/27/ЕО и 2002/65/ИО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета (Директива за нелоялните търговски
практики, Директива 2005/29). Директивата регламентира компетентността на
държавите членки във връзка със санкциите за нарушение на същата. Възлага на
държавите членки задължението да направят необходимото, за да определят санкции
за нарушения на разпоредбите на директивата и да гарантиран тяхното изпълнение
– съображение 22. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Тази регламентация е възведена и в чл. 13 на директивата. Правомощие на
държавите членки е да определят точния вид на санкцията и органът, който я
налага.
Съгласно чл. 11 (1) Директива 2005/29 държавите членки
осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба с нелоялните търговски
практики с цел постигане на съответствие с разпоредбите на директивата в
интерес на потребителите. В чл. 11 (2) Директива 2005/29 европейският
законодател изрично е посочил, че държавите членки предоставят на
административните органи или на съдилищата правомощието, когато те счетат за
необходимо и като се ръководят от интересите на всички страни и по-специално от
този на обществото: а) да разпоредят прекратяване или да започнат
съдопроизводство за прекратяване на нелоялната практика; или б) ако нелоялната
практика все още не е осъществена, но е предстояща, да разпоредят забраната й.
Формира се изводът, че се
изисква първо, прекратяване на нелоялната практика, второ, ако тя не е
започнала – нейното недопускане, и трето, налагането на съразмерна санкция.
Съпоставяйки европейските
и вътрешни разпоредби е видно, че разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, в случаите,
когато прилагането на нелоялната търговска практика към датата на прилагане на
принудителната мярка – забрана за прилагане на нелоялната търговска практика, е
прекратено, не постига целеният резултат, защото няма какво да бъда
прекратявано. В този случай, органът разполага с възможността по чл. 210а и 210б ЗЗП – за нарушение на
разпоредбите на раздел ІІІ "Нелоялни търговски практики" да наложи
административна санкция.
Ако нелоялната практика
все още се прилага и към датата на издаване на заповедта, то тогава със
заповедта по чл. 68, ал.1 следва да се прекрати тази практика, а не да се
забранява, като по този начин ще бъде изпълнена целта на Директивата.
Ако след издаване на
заповедта, търговецът продължава да упражнява нелоялна търговска практика, то
административният орган следва да приложи нормата на чл. 210в от ЗЗП, според която,
който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3
се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв., като тази санкция е
независима от тези по чл. чл. 210а и 210б ЗЗП.
Така действията на
административния орган следват и логическия ред: първо, прекратяване на
практиката, второ, налагане на санкция за нейното допускане, и трето, налагане
на санкция за нарушение на заповедта по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП.
В случая
административният орган неправилно е приел, че описаното пазарно поведение на
търговеца представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика, забранена от
закона. Този извод е достигнат поради факта, че не е изяснена в пълнота
фактическата обстановка. Не е отразен факта, че в обекта са били налични
поставени на видно място табели, указващи на потребителя, че в крайната цена на
ястията се включва стойността на съдовете и опаковките за еднократна употреба,
като е указана и възможност за продажба с опаковки на клиента. Вярно е, че не е
посочена точно стойността на всеки един вид от PVC опаковките,
но по този начин клиента е бил запознат с факта, че в крайната цена на ястията,
предлагани за продажба се включва стойността на съдовете и опаковките за
еднократна употреба, като е указана и възможност за продажба с опаковки на
клиента. При това положение, при условие, че клиента не е съгласен с практиката
в крайната цена на ястията, предлагани за продажба да се включва стойността на
съдовете и опаковките за еднократна употреба, то за него има възможност за
продажба на предлаганите ястия в опаковки, които той носи.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че оспорването на „***“ЕООД е основателно и
оспорената Заповед №405/07.04.2023г. на Председателя на КЗП следва да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна.
В хода на
съдебното производство пр. представител на Дружеството жалбоподателя е заявил
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото, а именно отмяна на
оспорената Заповед на Председател на КЗП искането за присъждане на разноски е
основателно. Същите представляват заплатена ДТ в размер на 50 лева и договорено
и заплатено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева, като следва
да бъдат понесени от ответния административен орган, издател на оспорения
административен акт. Размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде
редуциран, въпреки своевременно заявеното възражение за прекомерност от
ответната страна тъй като същият е съобразен в предвидените граници на
възнагражденията в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно съобразно чл. 8, ал. 2, т. 9 от същата.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Заповед №405/07.04.2023г. на Председател на КЗП РД Русе по оспорване на "****"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, представлявано
от управител.
ОСЪЖДА
Комисия за защита на потребителите гр. София да заплати на „***“ЕООД гр.
Габрово сума в размер общо на 1050 лева/хиляда и петдесет/ лева, представляващи
разноски по делото- възнаграждение за адвокат и ДТ.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :