№ 197
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100510916 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.05.2021 г. по гр.дело № 11779/2020 г., СРС, IІ ГО, 79 с-
в е отхвърлил предявения от „В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: село Червена могила, община Радомир, област Перник срещу
4
„Ю..Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
*******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за установяване недължимост на сумата от 1 000 евро, от която: 500 евро,
представляваща част от главница от 263 850,93 евро по договор за банков
кредит № BL8811 от 03.10.2007 г., за която сума по ч.гр.дело № 1041/2013 г.
по описа на Районен съд - Радомир, са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от
09.10.2013 г. и 500 евро, представляваща част от главница от 448 278,94 евро по
договор за банков кредит № BL14022 от 26.03.2008 г., за която сума по ч. гр.
дело № 1043/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир, са издадени заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен
лист от 09.10.2013 г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „В.“ ЕООД, ЕИК
1
*******, със седалище и адрес на управление: село Червена могила, община
Радомир, област Перник, чрез пълномощника по делото адвокат И.К. И. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.******* кантора с мотиви, изложени в
нея. Пълномощникът твърди, че от датата на образуване на изпълнителното
дело на 04.11.2013 г. до датата на предприетото изпълнително действие-опис
на 05.11.2015 г. са изминали повече от две години по смисъла на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК и е настъпила т.н. перемция. Вземането на банката е погасено с
настъпването на 5-годишната давност, считано от молбата за образуване на
изпълнителното дело от 2013 г., поради което е налице основание на чл.439,
ал.1 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и
да бъде „уважена перемпционната претенция свързана с давностен срок.“
Претендира разноски.
4
Въззиваемият „Ю..Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, чрез пълномогщника по делото адвокат
Х.А. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“*******, офис оспорва
въззивната жалба. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск от „В.“ ЕООД, ЕИК *******
срещу „Ю..Б.“ АД, ЕИК ******* с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 1 000 евро (предявен като частичен
2
от общо вземане в размер на 784 090,85 евро), от която: 500 евро.
представляваща част от главница от 263 850,93 евро по договор за банков
кредит № BL8811 от 03.10.2007г., за която сума по ч.гр.дело № 1041/2013 г.
по описа на Районен съд - Радомир, са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от
09.10.2013 г. и 500 евро, представляваща част от главница от 448 278,94 евро
по договор за банков кредит № BL14022 от 26.03.2008 г., за която сума по
ч.гр.дело № 1043/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир, са издадени
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея
изпълнителен лист от 09.10.2013 г., поради новонастъпило обстоятелство -
погасяване на вземанията по давност.
Ищецът „В.“ ЕООД твърди, че по ч.гр.дело № 1041/2013 г. и ч.гр.дело
№ 1043/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир, са издадени 2 броя
заповеди за незабавно изпълнение и въз основа на тях изпълнителни листи от
09.10.2013 г. срещу него в полза на ответника „Ю..Б.“ АД за сумата от общо
784 090,85 евро, представляваща задължения по 2 броя договора за банков
кредит съответно № BL8811 от 03.10.2007 г. и № BL14022 от 26.03.2008 г. На
04.11.2013 г. въз основа на процесиите изпълнителни листи и за събиране на
удостоверените в тях вземания е образувано изпълнително дело №
201381304001323 по описа на ЧСИ А.В., с per. № 813 на КЧСИ, което е
висящо и към настоящия момент, но по силата на закона следва да се счита за
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради отсъствието на
поискани от взискателя изпълнителни действия, които да бъдат извършени.
Сочи, че за периода от образуване на изпълнителното дело на 04.11.2013 г. до
05.11.2015 г., когато е извършен опис на недвижим имот, не са осъществявани
същински изпълнителни действия, които да са годни да доведат до спиране
или прекъсване на давността, поради което считано от 04.11.2015 г. е изтекъл
2- годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е настъпила перемпция. Ето
защо счита, че процесиите суми се явяват недължими поради погасяването им
по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ,.Ю..Б.“ АД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорил иска с твърдението, че от значение са не
само реално извършените изпълнителни действия, но и поисканите такива,
които са от естество да прекъснат течението на давността.
3
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че по ч.гр.дело № 1041/2013 г. по описа на
Районен съд - Радомир, в полза на „Ю..Б.“ АД са издадени заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист
от 09.10.2013 г. срещу ищеца „В.“ ЕООД за сумите, както следва: общо 290
608,40 евро, от която: 263 850,93 евро - главница по договор за банков кредит
№ BL8811 от 03.10.2007 г.; 26 689,29 евро - договорна лихва за периода от
21.01.2012 г. до 07.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.10.2013 г. до окончателното плащане; 68,18 евро - договорни такси, както
и 11 367,61 лв.-разноски по делото. По ч.гр.дело № 1043/2013 г. по описа на
Районен съд - Радомир, в полза на „Ю..Б.“ АД са издадени заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист
от 09.10.2013 г. срещу ищеца „В.“ ЕООД и В.В. Е. за сумите, както следва:
448 278,94 евро - главница по договор за банков кредит № BL14022 от
26.03.2008 г.; 45 203,51 евро - договорна лихва за периода от 21.01.2012 г. до
07.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2013 г. до
окончателното плащане, както и 19 303,36 лв. - разноски по делото.
От приобщеното към настоящото дело изпълнително дело №
201381304001323 по описа на ЧСИ А.В., с per. № 813 на КЧСИ се установява,
че то е образувано по молба на „Ю..Б.“ АД от 04.11.2013 г. срещу „В.“ ЕООД
и В.В. Е. за сумите, за които по ч.гр.дело № 1041/2013 г. и ч.гр. дело №
1043/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир, са издадени заповеди за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на издадените
изпълнителни листи от 09.10.2013 г. Видно от молбата за образуване на
изпълнителното дело, взискателят на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
упълномощил съдебния изпълнител да предприеме подходящите
изпълнителни действия по издадените изпълнителни листи, да им изпрати
писмени покани за доброволно изпълнение, да проучи имущественото
състояние на длъжниците, да направи справки, да наложи възбрани и
извърши опис и публична продан на ипотекираните в полза на взискателя,
както и други установени в хода на проверката недвижими имоти,
собственост на длъжниците, да извърши справка за регистрираните на тяхно
име банкови сметки, след което да наложи запор на вземанията по тях, както
и на дружествени дялове. В рамките на изпълнителното дело съдебният
изпълнител е предприел действия по изготвяне на справка по партидата на
4
„В.“ ЕООД в търговски регистър, както и е поискана информация от Община
Перник, Агенция по вписванията и ТД на НАП - гр. Перник за собствените на
длъжника движими и недвижими вещи. На 01.12.2013 г. до „В.“ ЕООД е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която на дружеството е
указана възможността в двуседмичен срок от връчването й да изпълни
доброволно задължението си, като в противен случай ще се пристъпи към
извършване на съответните изпълнителни действия, като видно от разписката
на гърба на документа същата е надлежно връчена на длъжника на 05.12.2013
г. чрез законния му представител - В.В. Е.. По искане на взискателя „Ю..Б.'
АД с постановление от 27.01.2014 г. на ЧСИ А.В., с per. № 813 на КЧСИ,
изпълнително дело № 20138130401323 по описа на същата, е било спряно, на
основание чл. 432, т. 2 ГПК, като изрично е отправено искане да не се
провежда насрочения за 28.01.2014 г. опис на недвижим имот. С молба от
24.10.2014 г. от страна на „Ю..Б.“ АД е поискано възобновяване на
изпълнителното дело, като с постановление от 28.10.2014 г. съдебният
изпълнител е сторил това, насрочвайки опис на недвижимите имоти, служещи
като обезпечение на вземанията на взискателя. С оглед изпълнение на
процедурата по уведомяване на длъжниците за извършване на съответните
описи с молба от 13.05.2015г. взискателят „Ю..Б.“ АД е поискал назначаване
на особени представители на В.В. Е. и А.С. Е.а, което съдебният изпълнител е
сторил с протокол от 18.06.2015 г. С електронно съобщение от 20.10.2015 г.
взискателят е поискал налагането на възбрана върху притежавани от В.В. Е.
идеални части от недвижим имот, представляващ парцел XXIII, УПИ XXIII,
кв. 99, находящ се в гр. Радомир, област Перник. С молба от 23.10.2015 г.
взискателят е поискал насрочването на опис на ипотекирания в негова полза
недвижим имот, находящ се в с. Червена могила, както и назначаване на пазач
на същия - „СОТ-Сигнално охранителна техника“ ЕООД. С молба от
25.03.2016 г. взискателят отново е поискал налагане на възбрана върху
масивна сграда - цех за производство на яйца, находящ се в ПИ в землището
на с. Червена могила, община Радомир. Същото искане е направено и с молба
от 01.04.2016 г., като освен него е направено и искане за налагане на запор
“
върху вземанията на В.В. Е. по договор с трето лице - „Р. ЕООД. Установява
4
се, че на 04.04.2016 г. от страна на ,,Ю..Б.' АД е направено искане за налагане
на запор и върху вземанията на „В.“ ЕООД от трети лица, за които е налице
5
информация за действащи търговски взаимоотношения с длъжника.
Впоследствие с оглед събиране на вземанията, предмет на изпълнителното
дело, ЧСИ А.В., с per. № 813 на КЧСИ, е насрочил няколко публични
продани на недвижимия имот, находящ се в с. Червена могила, а именно: с
обявление от 11.04.2016 г. - насрочена за периода от 22.05.2016 г. до
22.06.2016 г., обявена за нестанала с протокол от 23.06.2016 г., с обявление от
03.08.2016 г. - насрочена за периода от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г., обявена
за нестанала с протокол от 13.10.2016 г., с обявление от 05.12.2016 г. -
насрочена за периода от 22.01.2017 г. до 22.02.2017 г., обявена за нестанала с
протокол от 23.02.2017 г., с обявление от 07.06.2017 г. - насрочена за периода
от 09.07.2017 г. до 09.08.2017 г., обявена за нестанала с протокол от
10.08.2017 г., с обявление от 26.09.2017 г. - насрочена за периода от
06.11.2017 г. до 06.12.2017 г., обявена за нестанала с протокол от 07.12.2017
г., с обявление от 31.01.2018 г. - насрочена за периода от 21.02.2018 г. до
21.03.2018 г., обявена за нестанала с протокол от 22.03.2018 г., с обявление от
26.04.2018 г. - насрочена за периода от 28.05.2018 г. до 28.06.2018 г., обявена
за нестанала с протокол от 29.06.2018 г., с обявление от 10.08.2018 г. -
насрочена за периода от 17.09.2018 г. до 17.10.2018 г., обявена за нестанала с
протокол от 18.10.2018 г., с обявление от 21.11.2018 г. - насрочена за периода
от 20.01.2019 г. до 20.02.2019 г., с обявление от 29.03.2019 г. - насрочена за
периода от 15.05.2019 г. до 12.06.2019 г., обявена за нестанала с протокол от
13.06.2019 г., с обявление от 05.08.2019 г.- насрочена за периода от 25.08.2019
г. до 25.09.2019 г., обявена за нестанала с протокол от 26.09.2019 г., с
обявление от 11.12.2019 г. - насрочена за периода от 25.02.2020 г. до
25.03.2020 г., спряна с протокол от 24.03.2020 г., като преди насрочването на
всяка следваща публична продан взискателят е депозирал изрични искания в
тази насока съответно - на 01.07.2016 г., на 27.10.2016 г., на 08.03.2017 г., на
21.08.2017 г., на 20.12.2017 г., на 02.04.2018 г., на 09.07.2018 г., на 26.10.2018
г., на 01.03.2019 г., на 01.07.2019 г., на 07.10.2019 г., обосновавайки същите с
това. че предходните публични продани не са се осъществили.
С протокол от 15.02.2019 г. на ЧСИ А.В., с per. № 813 на КЧСИ, е
оставено без уважение направеното с молба от 11.02.2019 г. на длъжника
44
„В. ЕООД искане за прекратяване на изпълнително дело №
201381304001323 по описа на същата, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
6
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила -
то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в
сила на заповедта, т.е. след 09.10.2013 г. По делото липсват данни, от които
да се установи датата на влизане в сила на ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
1043/2013 г. на РС-гр.Радомир и ч.г.д. № 1041/2013 г. на РС, гр.Радомир.
Двата ИЛ са издаден на 09.10.2013 г., поради което следва да се приеме, че
заповедта е влязла в сила най-късно на 09.10.2013 г. Влизане в сила на
заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е
упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
7
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 09.10.2013 г е започнала
да тече давност за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде
и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло от волята на
кредитора/. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до
приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния
процес не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и
занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.
10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и
изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от
исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество
на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
8
както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и
прилагане на нови изпълнителни способи.
В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело №
201381304001323, по описа на ЧСИ, се установява, че то е образувано преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 04.11.2013 г. В молбата от 04.11.2013 г.
взискателят „Ю..Б.“ АД на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е упълномощил
съдебния изпълнител да предприеме подходящите изпълнителни действия по
издадените изпълнителни листи, да им изпрати писмени покани за
доброволно изпълнение, да проучи имущественото състояние на длъжниците,
да направи справки, да наложи възбрани и извърши опис и публична продан
на ипотекираните в полза на взискателя, както и други установени в хода на
проверката недвижими имоти, собственост на длъжниците, да извърши
справка за регистрираните на тяхно име банкови сметки, след което да
наложи запор на вземанията по тях, както и на дружествени дялове. С
подаване на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
съдържаща и овластяване по чл.18 ЗЧСИ е прекъснат давностният срок за
вземането по изпълнителния лист. При проследяване на материалите по
изпълнителното дело се установява, че след тази дата и до настоящия момент
„Ю..Б.“ АД е предприело активно поведение, изразяващо се в депозирането
на множество молби до съдебния изпълнител, касаещи движението му.
С молба от 24.10.2014 г. взискателят е поискал насрочване на опис на
недвижимите имоти, служещи за обезпечение на вземането му.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
следва да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г., когато е
обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, молбата
за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, т.е.
съдържа искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния
9
процес-с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение
В конкретния казус, следващите изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността са подаването на молба от 20.10.2015 г., с която е
поискано налагането на възбрана върху идеални части от имот, собственост
на В.В. Е., молба от 23.10.2015 г. , с която взискателят отново е поискал
насрочването на опис на ипотекирания в негова полза недвижим имот,
находящ се в с. Червена могила, както и назначаването на пазач на същия,
молба от 25.03.2016 г., с която взискателят е поискал налагане на възбрана
върху масивна сграда-цех за производство на яйца в землището на с. Червена
могила, а с молба от 01.04.2016 г. е поискал налагане на запор върху
вземането на В.В. Е. към трето лице - „Р.“ ЕООД, както и отново налагане на
възбрана върху масивна сграда-цех за производство на яйца в землището на с.
Червена могила, молба от 04.04.2016 г., с която е поискано налагането на
запор върху вземанията на „В.“ ЕООД към трети лица. От взискателя са били
подадени общо 11 броя молби съответно от 01.07.2016 г., от 27.10.2016 г., от
08.03.2017 г., от 21.08.2017 г., от 20.12.2017 г., от 02.04.2018 г., от 09.07.2018
г., от 26.10.2018 г., от 01.03.2019 г., от 01.07.2019 г. и от 07.10.2019 г., с всяка
от които взискателят е отправял искане за провеждане на следваща по ред
публична продан поради неосъществяване на предходната такава. Видно от
съдържанието им, с всяка от посочените молби до съдебния изпълнител е
отправяно надлежно искане за предприемане на съответни действия във
връзка с движението на производството, каквито впоследствие макар и
неуспешно са били извършвани, като по смисъла на цитираните по-горе
тълкувателни разяснения същите представляват същински действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. ,.в. ЗЗД.
Отделно от това, на 02.11.2015 г. е била наложена възбрана на дела на
В. Е. върху УПИ в гр.Радомир с пл. 798 кв.м., на 05.11.2015 г. протокол за
опис на ПИ с площ 11 837 кв.м. в село Червена могила, налагане на
възбрана на цеха за яйца на 25.03.2016 г., насрочване на ПП на 11.04.2016
г., нестанала, насрочване на ПП от 03.08.2016 г., насрочване на ПП от
05.12.2016 г. за сумата от 899 257,50 лв., насрочване на ПП от 07.06.2017 г.
за сумата от 719 406 лв., насрочване на ПП на 26.09.2017 г. за сумата от
573 211,50 лв., насрочване на ПП на 31.01.2018 г. за сумата от 515 890,35 лв.,
насрочване на ПП от 26.04.2018 г. за сумата от 486 656,80 лв., насрочване на
10
ПП от 10.08.2018 г. за сумата от 437 991,12 лв., насрочване на ПП от
29.03.2019 г. за сумата от 334 452,96 лв., насрочване на ПП с дата 05.08.2019
г. за сумата от 294 389,60 лв. Накрая молба от взискателя за нова ПП с дата
07.10.2019 г.
Предвид молбите с искане за изпълнителни действия и всички реално
извършени изпълнителни действия, е налице многократно прекъсване както
на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8, така и на общата пет годишна
погасителна давност. Касае се за осъществяването на множество юридически
факти по смисъла на чл. 116, б „в“ ЗЗД, които са довели до прекъсване на
погасителната давност, на която единствено се основава заявената от ищеца
„В.“ ЕООД претенция за недължимост на сумите по издадените по ч. гр. дело
№ 1041/2013 г. и ч. гр.дело № 1043/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир,
изпълнителни листи от 09.10.2013 г.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК решението следва да бъде
потвърдено..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.05.2021 г. по гр.д. № 11779/2020г. на СРС, II ГО, 79
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11