№ 131
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500560 по описа за 2021 година
С решение № 260029 от 15.03.2021 год. по гр. дело № 822/2018 год. РС-гр. С. е
осъдил Т.Н. В. от гр. С. да заплати на ЛЮБ. Д. К. от гр. С. сумата 1500 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от
увреждания – контузия, съчетана с травматичен оток на лявата скула и бузата,
кръвонасядане в областта на лявото рамо и по предната повърхност на гръдния кош вляво от
удари, нанесени от ответника на 07.08.2017 год. в гр. С., ул. „Х.Д.“, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.08.2017 год. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 5 000 лева. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 330 лева, представляваща направени по
делото разноски, съобразно уважената част от иска, а ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 280 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и да отхвърли предявения иск или да намали
обезщетението, като съобрази принципа на справедливостта и чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че живее в гр. С. на посочения адрес с А. В.а и
1
тяхната дъщеря Р. К.а, както и с бащата на А. – Г. В.. В съседния имот живеят Н. В. със
съпругата си М. В.а и ответника Т. В. – техен син. Имотите им били гранични, като
регулационната линия минава точно по средата на кладенец, водата от който по силата на
съдебно решение по гр.д. № 281/1991 год. на РС-С. следва да се ползва от собствениците на
двата имота. Именно по повод ползването на водата от кладенеца отношенията между
страните като съседи се влошили. На 23.06.2017 год. възникнал спор, който приключил с
отправени заплахи, обиди, псувни, отправени от страна на семейството на Н. В. към тъста на
ищеца Г. В..
На 07.08.2017 год. вечерта ответникът и роднините му вечеряли на двора,
употребявали алкохол и слушали силна музика. Около 21.30. ч. в дома на ищеца изгаснал
тока, поради което същият отишъл заедно с А. до електрическото табло на улицата, където
заварили съседите – Н. В., синът му Т. В. и още едно непознато за тях лице, които започнали
да ги псуват и обиждат и били видимо пияни. Бащата на ответника размахвал
селскостопанска вила, а синът му – Т. В., нанесъл на ищеца ритник в областта на гръдния
кош. Ищецът се свил от болка и тогава ответникът му нанесъл още един удар с юмрук в
лицето по дясната скула. Нападението не било предизвикано по какъвто и да било начин от
страна на ищеца и семейството му. Наред с физическата болка ищецът претърпял и
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, унижено достойнство, страх. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата 5000 лева – обезщетение за причинените от
непозволеното увреждане неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
07.08.2017 год. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че на посочената дата не е
извършил физическо посегателство спрямо ищеца, а страните си разменили само словесни
атаки. Не оспорва влошените им отношения като съседи, но сочи, че многократно именно
ищецът и неговият тъст се държали непристойно и го заплашвали, а той в яда си им
отговарял.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 594/08.08.2017 год., издадено от
УМБАЛ „А.“ ЕАД, при извършен преглед на ищеца Л.К. е констатиран оток на лявата
скулна област и прилежащата част на бузата на площ 7/5 см., както и кръвонасядане по
предната повърхност на гръдния кош вляво по средната ключична и предна мишнична
линия на нивото на последните ребра с размери 5/4 см. Посочено е, че тези травматични
увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледаният, а именно – ритник в областта на
гърдите и удари с юмрук в областта на лицето и лявото рамо. Не е констатирано наличието
на счупени ребра при направеното рентгеново изследване. Получените травматични
увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
С постановление от 26.01.2018 год. по преписка рег. № 664/2017 год. на РП-гр. С. е
отказано образуването на досъдебно производство срещу Т. В. за извършено престъпление
от общ характер на 07.08.2017 год., тъй като се касае за извършено престъпление по чл. 130
от НК – причиняване на лека телесна повреда, което е от частен характер и наказателното
2
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Според показанията на св. В.а /в съжителство на съпружески начала с ищеца/, една
вечер през лятото на 2017 год. в къщата, където свидетелката живее с баща си, с ищеца и
малолетното им дете, около 21 ч. изгаснал тока. Когато свидетелката излязла с ищеца и
двамата отишли до електрическото табло на улицата, от съседния имот излезли ответникът
и неговия баща заедно с още едно непознато за тях лице, като и тримата били видимо пияни.
Бащата на Т. държал вила, която насочвал към тях, като през цялото време тримата крещяли
и псували. Свидетелката не знае причината за агресивното им поведение и смята, че то не
било провокирано от ищеца и семейството им. Скандалът продължил няколко минути, като
ответникът изритал ищеца с крак в гърдите и го ударил с дясната си ръка по лицето.
Ищецът не отвърнал на ударите. Двамата много се изплашили и се прибрали в къщата.
Свидетелката се обадила на тел. 112 за съдействие. Дежурният полицай ги посъветвал да
подадат жалба в полицията. На място не бил изпратен патрулен автомобил. Свидетелката
телефонирала на брат си П., който пристигнал същата вечер в дома им. По това време
/около половин час след скандала/ от двора на съседите се чували силна музика и пиянски
смехове. Брат й влязъл в къщата, където ищецът подготвил жалба и още същата вечер
двамата я подали в РУ-С., като полицаят им обяснил, че ще бъде входирана на следващия
ден /жалба вх. № 1171/08.08.2017 год. до РПУ-С., приложена по делото/. Ищецът отишъл на
преглед следващия ден и му било издадено медицинско удостоверение.
Според показанията на св. С., която живее на съпружески начала с ответника, на
07.08.2017 год. между страните възникнал конфликт по повод пускането на силна музика от
страна на ищеца, който около 16 ч. извадил тонколони на терасата, която гледа към имота на
ответника. С това ищецът нарушавал спокойствието им, като и предишния ден също пускал
силна музика, което наложило свидетелката да се обади за съдействие на тел. 112, но й
отговорили, че няма какво да се направи. Вечерта на 07.08.2017 год. в дома на ответника
дошли гости и седнали да вечерят на двора, като там работел телевизор, смеели се и
разговаряли на висок глас. Около 21 ч. спрял тока и в този момент видели до таблото, което
се намира на улицата, ищеца и жена му А.. Т. тръгнал към тях и ги попитал какво става, при
което ищецът реагирал остро и казал, че не следва да му дава обяснения. Двамата започнали
да се карат, но св. В.а и св. С. ги избутали и ги накарали да се приберат по домовете си, като
с това скандалът приключил. Конфликтите между двете семейства били породени от
поведението на по-възрастните им роднини по повод ползването на кладенеца на границата
между двата имота.
Свидетелката К., която била на гости в дома на ответника на процесната дата,
вечерта спрял тока и Т. излязъл до електрическото табло с жена си, за да провери каква е
причината. Свидетелката отишла до автомобила си, който се намирал на 5-6 м., за да си
вземе връхна дреха, а ответникът се приближил до таблото заедно със св. С., като там имало
други хора, които св. К. не познавала. Докато свидетелката била при автомобила си чула, че
ответникът и непознатият мъж започнали да си разменят обиди. Свидетелката влязла в
къщата преди другите и не възприела др. съприкосновения между двамата мъже.
3
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Топалов в
резултат на нанесения му побой ищецът получил следните травматични увреждания:
контузия, съчетана с травматичен оток, ангажиращ лявата скула и буза; кръвонасядане в
областта на лявото рамо и по предната повърхност на гръдния кош вляво. Констатираните
травматични увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Уврежданията се дължат на най-малко три отделни удара, нанесени с
твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, видно от липсата на охлузвания в зоните
на контакта, каквито предмети са и частите на човешкото тяло – ръце и др. Уврежданията са
мекотъканни, отзвучали са за срок от около 15-20 дни, без да останат трайни или постоянни
последици за здравето и живота на пострадалия, като в първите дни след нанасянето им са
причинили силна болезненост /спонтанна и при допир/ в контузените места, като болката
постепенно е отзвучала в рамките на посочения период.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Според посочената разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Предпоставка за уважаване на иска е да бъде доказано наличието на
всички елементи от фактическия състав, пораждащ право на обезщетение, а именно:
противоправно поведение на ответника /действие или бездействие/, вреди и причинна
връзка. Вината се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по безспорен
начин противоправното поведение на ответника, което е в причинна връзка с настъпилите за
ищеца вреди от непозволеното увреждане. Според показанията на св. В.а на посочената в
исковата молба дата на улицата в близост до електрическото табло на двата имота между
страните по делото възникнал словесен конфликт, по време на който ответникът изритал
ищеца с крак в гърдите и го ударил с дясната си ръка по лицето. Видно от издаденото на
следващия ден медицинско удостоверение, при извършения медицински преглед са
констатирани твърдяните в исковата молба травматични увреждания при ищеца - контузия,
съчетана с травматичен оток, ангажиращ лявата скула и буза, кръвонасядане в областта на
лявото рамо и по предната повърхност на гръдния кош вляво. Това писмено доказателство
кореспондира изцяло с показанията на св. В.а, а според приетата съдебно-медицинска
експертиза травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и
могат да се получат по описаните в исковата молба време и начин. Съдът намира, че
показанията на св. В.а, която е възприела лично ударите, не се опровергават от показанията
на останалите разпитани по делото свидетели. Св. С. присъствала на възникналия конфликт
между страните по делото и свидетелства, че вечерта на 07.08.2017 год. около 21 ч. същите
започнали да се разправят на висок тон на улицата пред домовете им, след което били
избутани от двете свидетелки, с които живеят на съпружески начала, за да се приберат.
Свидетелката не заявява по категоричен начин, че ответникът не е ударил ищеца, поради
което, независимо че е присъствала на конфликта до момента на прибирането на двамата
4
мъже по домовете им, не може да се приеме, че показанията й опровергават тези на св. В.а.
Освен това последните кореспондират изцяло с останалите доказателства по делото –
съдебно-медицинско удостоверение и заключението на вещото лице Топалов относно
механизма на причиняване на уврежданията. По делото не се установи през времето от
конфликта между страните в 21.30 ч. на 07.08.2017 год. до момента на извършения
медицински преглед на ищеца в гр. София на следващия ден в 10.20 ч. да са настъпили
факти или обстоятелства, които да създават каквато и да било вероятност за причиняване на
уврежданията на ищеца по различен от установения от показанията на св. В.а и останалите
доказателства по делото начин. Обстоятелството, че св. К. не е възприела ритника и ударите
в лицето и рамото е обяснимо, тъй като по това време същата се е намирала в автомобила
си, а впоследствие се е прибрала в жилището преди останалите, присъствали на конфликта
лица. С оглед това следва да се приеме за доказано по делото противоправното поведение на
ответника, както и причинната връзка между него и претърпените от ищеца вреди.
Касае се за вреди, причинени при непозволено увреждане и поради това в случая е
приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, виновно причинил
другиму вреди, е длъжен да ги поправи. Видно от приетата по делото медицинска
документация и заключението на вещото лице, в резултат на противоправното поведение на
ответника – нанесен побой /ритник в гърдите и удари с юмрук в областта на лицето и
рамото/, на ищеца е причинена лека телесна повреда, довела до болка и страдание с
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същият е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от
делинквента.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелството, че
травмата е причинила на пострадалия мекотъканни увреждания, отзвучали за срок от около
15-20 дни, без да оставят трайни последици за здравето, като само в първите дни след
нанасянето им са причинили силна болезненост в контузените места, а болката постепенно е
отзвучала в рамките на посочения период.
Тези неимуществени вреди, които са пряка последица от нанесената на ищеца лека
телесна повреда следва да бъдат обезщетени, като ответникът заплати на пострадалия
сумата 1500 лева, определена от съда съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида на
засегнатото неимуществено благо и принципа за справедливо обезщетение за претърпените
болки и страдания. За разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен като
неоснователен с влязлото в сила в тази част решение на районния съд.
Ответникът дължи и законна лихва върху обезщетението от 1500 лева, считано от
датата на увреждането – 07.08.2017 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 86,
ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора въззивникът дължи на въззиваемия и сумата 340 лева,
5
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029 от 15.03.2021 год. по гр. дело № 822/2018 год.
на РС-гр. С. в ЧАСТТА, с която Т.Н. В. от гр. С. е осъден да заплати на ЛЮБ. Д. К. от гр. С.
сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания от увреждания – контузия, съчетана с травматичен оток на
лявата скула и бузата, кръвонасядане в областта на лявото рамо и по предната повърхност
на гръдния кош вляво от удари, нанесени от ответника на 07.08.2017 год. в гр. С., ул. „Х.Д.“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2017 год. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 330
лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, съобразно
уважената част от претенцията, по предявените искове от ЛЮБ. Д. К. от гр. С. срещу Т.Н. В.
от гр. С., с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т.Н. В. ЕГН ********** от гр. С. да заплати на ЛЮБ. Д. К. ЕГН
********** от гр. С. сумата 340 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6