Р Е Ш Е Н И Е
№ 260571
гр.
Пловдив, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от младши съдия
Костадин Иванов в. гр. дело № 237 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба на Б.А.С. с ЕГН **********,*** , чрез адв. А.А.,
против Решение № 1686/ 21.05.2020 г., постановено по гр. д. № 10104/ 2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIХ гр. с., в частта, с която е признато за установено, че
жалбоподателката дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище в гр. **** и адрес на управление – бул. ****, представлявано от
управителя С. Л. Н., сумата от 17,26 лв., начислена за периода 29.12.2015 г. – 06.01.2016
г., и сумата от 17,26 лв., начислена за периода 06.01.2016 г. – 28.01.2016 г., които
са част от присъдената с решението обща сума от 731,45 лв., представляваща сбор
на цените на извършени за периода 29.12.2015 г. – 27.12.2018 г. услуги по
доставка на питейна и отвеждане на канална вода за водоснабден обект, находящ
се в гр. ****, на ул. “****, ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Решението
не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, както и в
частта, с която е уважен искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
С
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното
решението, в обжалваната му част. Твърди се, че съдът неправилно бил приложил
института на погасителната давност, като се сочи, че вземането ставало
изискуемо от изтичането на отчетения период, а не от осчетоводяването на задължението.
Моли се въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли
исковата претенция за посочения размер. Претендират се разноски. Направено е и
искане за изменение на решението в частта за разноските, което обаче е
разгледано в друго производство, приключило с окончателен съдебен акт, и не се
явява предмет на настоящата въззивна проверка.
В
законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и се сочат
аргументи от фактическа и правна страна. Сочи се, че при изчисляване срока на
погасителната давност следва да се има предвид чл. 33 от Общите условия (ОУ) на
дружеството, касателно момента на възникване на задължението. Моли се
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на разноските
във въззивното производство.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Като
съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр.
чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящият
съдебен състав приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно
фактическата страна на спора. Констатира се, че по делото не се спори, а и във
въззивната жалба не са наведени конкретни твърдения за неправилно установени
факти от страна на първостепенния съд, като единствено се излагат съображения
по същество, касателно правилното приложение на института на погасителната
давност. В тази насока и с оглед разясненията в т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на оплаквания в жалбата, въззивният
съд не може да приеме различни от установените вече с обжалваното решение
факти.
С оглед
на горното и за пълното на изложеното следва да се посочат основните
обстоятелства от значение за делото. Не се спори, че Б.С. е потребител на
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за водоснабден обект,
находящ се в гр. ****, които услуги са предоставяни от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД. Безспорно е и че за процесните периоди 29.12.2015 г. – 06.01.2016
г. и 06.01.2016 г. – 28.01.2016 г. с фактури, съответно с № 28808617/07.01.2016
г. и с № 29031553/29.01.2016 г., са начислени сумите от по 17,28 лв. на
фактура, представляваща цената на извършените за посочените периоди услуги,
които вземания не се оспорват по основание и размер. За тяхното събиране, като част
от общо претендирано вземане в размер на 766,01 лв., е издадена Заповед № 2157/05.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1762/2019 г.
по описа на РС – Пловдив, ІІІ бр. с., срещу която е постъпило възражение по чл.
414 ГПК от длъжницата. В резултат на последното е предявен установителен иск по
чл. 422 ГПК и е образувано първоинстанционното дело. За да уважи частично
исковата претенция до размера от 731,45 лв., представляваща сбор от цените на
извършени за периода 29.12.2015 г. – 27.12.2018 г. услуги, районният съд е
приел същата за доказана по основание и размер, с оглед на установените по
делото факти. Възражението за изтекла погасителна давност на процесните
вземания от по 17,26 лв. е намерено за неоснователно, тъй като срокът на
давността започвал да тече след изтичането на 30 дни от издаването на
съответната фактура за вземането. До този извод районният съд е стигнал след
тълкуването на чл. 33, ал. 2 ОУ на ищцовото дружество, като е отчел, че
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за процесните вземания не е изтекла
до депозирането на заявлението пред съда.
Въззивната
съдебна инстанция споделя мотивите на първостепенния съд относно приложението
на института на погасителната давност по отношение на настоящите вземания. Действително, съгласно
чл. чл. 33, ал. 2 ОУ, приложими в случая, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. Това означава, че вземането става изискуемо с изтичането на
тридесет дни от издаването на фактурата за дължимата сума, а не с изтичането на
съответния период, за който услугата е предоставена. До издаването на фактурата
за длъжника не съществува задължение да заплаща получените от дружеството
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, а пък до изтичането
на тридесет дни от фактурирането на задължението „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД не може да иска неговото принудително изпълнение. Следователно
погасителната давността за процесните вземания за сумата от общо 34,56 лв.,
начислена за периода 29.12.2015 г. – 28.01.2016 г., започва да тече, по арг. на
чл. 114, ал. 1 вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, след изтичането на 30-дневния срок от
издаването на фактура с № 28808617 от 07.01.2016 г. за първите 17,26 лв., респ.
фактура с № 29031553 от 29.01.2016 г. за вторите 17,26 лв. От това следва, че
давността не е изтекла до депозирането на дата 01.02.2019 г. на настоящото заявление
по чл. 410 ГПК, предвид разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК и тази на чл. 116,
б. „б“ ЗЗД, която гласи, че давността се прекъсва с предявяването на иска за
вземането. По тези съображения аргументите на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, касателно
института на погасителната давност, са неоснователни, а мотивите на районния
съд в тази насока се намират за правилни, поради което и въззивния съд на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По
изложените съображения въззивната жалба няма да се уважи, а атакуваното решение
ще се потвърди в обжалваната му част.
С оглед
изхода на спора в полза въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от
нея разноски в хода на въззивното производство в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В полза на
жалбоподателката няма да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1686/ 21.05.2020 г., постановено по гр. д. № 10104/
2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ гр. с., в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Б.А.С. с ЕГН **********,***
, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, със седалище в гр. ****
и адрес на управление – бул. “****, представлявано от управителя С. Л. Н.,
сумата от 17,26 лева, начислена за
периода 29.12.2015 г. – 06.01.2016 г., и сумата от 17,26 лева, начислена за периода 06.01.2016 г. – 28.01.2016 г.,
които са част от присъдената с решението обща сума от 731,45 лева,
представляваща сбор на цените на извършени за периода 29.12.2015 г. –
27.12.2018 г. услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за
водоснабден обект, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва от
01.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
В останалите му части първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Б.А.С. с ЕГН **********,***, да заплати „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище в гр. **** и адрес на управление – бул. “****,
представлявано от управителя С. Л. Н., сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящото въззивно
производство.
Въззивното решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./