Решение по дело №93/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Х. Г. Р. от [населено място], [община], чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-35/ 13.02.2024 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане № РП-3-08-01484163/ 13.12.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на Х. Р. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по заявление-декларация /ЗД/ по чл.53 от КСО, за периода месец октомври 2023 г., сума в размер на *** лева – главница; да се прихване от изискуемо вземане на Х. Р. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД по чл. 53 от КСО, за периода месец ноември 2023 г., сума в размер на *** лв. – главница. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно тъй като е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че преценката за правото на парично обезщетение се извършва от административния орган на база данни, съдържащи се в източници на информация, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО. Излага се довод, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за риска общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта от изплащане на съответното обезщетение. Излагат се и съображения, кога едно лице се счита за недобросъвестно. Искането е да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. В писмена молба на пълномощник се посочва, че поддържа жалбата.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С писмо с изх. № 1056-08-254/ 21.09.2022 г. началникът на сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ – Кърджали, относно правото на обезщетение по БЛ № Е20221721539, е поискал от началник сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в същия отдел, чрез извършването на проверка да се установи дали за периода от 18.06.2019 г. до 09.12.2021 г. лицето Х. Г. Р. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. При извършеното контролно производство е установено, че жалбоподателката няма качеството на регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за посочения период. Въз основа на описаните констатации от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали в Констативен протокол № КВ-5-08-01198922/ 23.09.2022г., същия е издал задължителни предписания № ЗД-1-08-01198930/ 23.09.2023 г., с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Х. Р., за периода 18.06.2019 г. – 09.12.2021 г. с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и 2. да заличи декларация обр. ОКД-5, подадена в ТД на НАП - Пловдив, офис - Кърджали от жалбоподателката като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин за периода, за който е заявила упражняване на дейност в това качество, считано от 18.06.2019 г. и прекъсване на дейността, считано от 10.12.2021 г. КП и ЗД са връчени на жалбоподателката и не са оспорени.

С разпореждане № РВ-3-08-01282616/ 16.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО и във връзка с констатациите от проверката, Х. Р. е била задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода: 18.06.2020 г. – 20.11.2021 г., в размер на *** лв., от които главница - *** лв. и начислена лихва в размер на *** лв.

С решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали № 2153-08-78 от 28.02.2023 г. е потвърдено разпореждане № РВ-3-08-01282616/ 16.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като видно от представената административна преписка, няма данни същото да е било оспорено по съдебен ред.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-08-35/ 13.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Х. Р. срещу Разпореждане № РП-3-08-01484163/ 13.12.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. С последния административен акт е разпоредено, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, да се прихване от изискуемо вземане на Х. Р. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по заявление-декларация /ЗД/ по чл.53 от КСО, за периода месец октомври 2023 г., сума в размер на *** лева – главница; да се прихване от изискуемо вземане на Х. Р. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД по чл. 53 от КСО, за периода месец ноември 2023 г., сума в размер на *** лв. – главница.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ – Кърджали. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви за издаването си и е поставен в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, на Х. Р. е било отпуснато обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода 18.06.2020 г. – 20.11.2021 г., като с Разпореждане № РВ-3-08-01282616/ 16.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е разпоредено Х. Р. да възстанови същото като недобросъвестно получено в описан в административния акт размер. Безспорно е, че това разпореждане е оспорено по административен ред, но няма данни акта на горестоящия административен орган да е оспорен по съдебен ред.

АС – Кърджали приема, че в случая са били налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането.

Вземането на ДОО е било установено по основание и размер с Разпореждане № № РВ-3-08-01282616/ 16.01.2023 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Същото не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО и с обжалваното разпореждане е извършено именно прихващане по смисъла на изречение първо, предл. последно на чл. 114, ал. 5 от КСО и като такова се явява форма на принудително събиране на установения с разпореждане от 16.01.2023 година дълг.

Оспорващата има изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за месеците: октомври и ноември 2023 година и следователно са изпълнени предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, но в случая е налице специална разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и е налице хипотезата именно на прихващане с издаване на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 КСО не предвижда ограничения за удръжки и прихващания, както и характера на сумите, когато се отнася за задължения към ДОО и за задължения за издръжка.

Обстоятелството дали Х. Р. е действала добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения е относимо за преценката на законосъобразността на административния акт, с който вземането на ДОО е установено по основание и размер – разпореждане № РВ-3-08-01282616/ 16.01.2023 г., което обаче не е предмет на настоящото производство.

Предвид горното, съдът намира, че решението е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр.1-во от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Х. Г. Р. с адрес: [населено място], [улица], общ. [област], срещу Решение № 2153-08-35/ 13.02.2024 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № РП-3-08-01484163/ 13.12.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Осъжда Х. Г. Р. с адрес: [населено място], [улица], общ. [област], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.