Определение по дело №212/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на В. С. Ю., [ЕГН], [населено място], [улица]срещу Заповед №156/6.12.1996г. на кмета на община - [община], с която е утвърдено частично изменение на ЗРП в кв.46 по ЗРП на [населено място]. Жалбоподателят твърди, че е носител на ОПС за гараж в парцел XII кв.46 по ЗРП на [населено място], одобрен 1980г. Твърди се в жалбата, че изменението със заповед №156/6.12.1996г., с което се разширява парцел XI на Б. К., е направено без да е съобразена предходно издадената заповед № 210/ 30.06.1994г., с която се отрежда парцел за гараж и която заповед е обжалвана от Б.К., но жалбата е била отхвърлена. Жалбоподателят твърди, че е заинтересовано лице по см. на чл. 295 ал.1 ППЗТСУ /отм./, че не е участвал в производството по издаване на обжалваната заповед и тя не му е съобщена. Твърди, че заповед №156/1996г. е нищожна и незаконосъобразна; изработена е върху неактуална регулационна извадка и при несъобразяване с по-рано отредения парцел XII кв.46. Иска се обявяване нищожност на заповедта, респ. нейната отмяна и присъждане на разноски.

В уточняваща молба вх.№ 2594/14.08.2023г. /л.29/ се сочи, че изменението на плана с процесната заповед е на база погрешна и неактуална извадка от действащия регулационен план на града; в тази извадка парцела на жалбоподателя XII кв.46, отреден за гаражи липсва и затова не е бил уведомен за изменението на плана; извършеното с процесната заповед изменение разширява парцел XI без да е съобразено предходното изменение от 1994г. и това е довело до недопустимо припокриване на двата парцела. По съображения, че заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна,се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си, който поддържа жалбата и възразява за присъждане на разноски в полза на ответните страни, независимо от изхода на делото, тъй като спорът е възникнал именно поради незаконосъобразните действия на [община]. В писмени бележки вх.№43/8.01.24г. се излагат подробни доводи и съображения.

Ответникът, кмет на община Д. редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание; не депозира писмен отговор.

Заинтересованото лице Б. К. депозира писмен отговор по жалбата с вх.№ 2643/ 22.08.23г. /л.36/, в който сочи, че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна. Твърди се в отговора, че жалбата изхожда от лице без правен интерес, тъй като жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права в имота, предмет на заповедта към момента на издаването и. Твърди се, че жалбата е неоснователна, тъй като със заповед №222/1994г. на жалбоподателя е учредо право на строеж върху държавен недвижим имот, гаражът е построен на два етажа, същият е незаконен, застроен е с по-голяма площ от разрешената и е на границата на УПИ XI кв.46 без да е давано съгласие за строеж при намалени отстояния.

В съдебно заседание заинтересованото лице Б. К. не се явява. Вместо нея се явява пълномощникът и, който сочи, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес и поради това, че заповедта вече е била предмет на съдебен контрол. Твърди се, че жалбата е просрочена, тъй като жалботодателят още 2001г. е имал информация за тази заповед във връзка с жалбите за незаконен строеж. Твърди се, че жалбата е неоснователна, тъй като няма застъпване и конфликт между Заповед №156 и заподвед №210. Претендират се разноски.Депозирани са подробни писмени бележки вх.№ 33/5.01.2024г.

С атакуваната заповед № 156/ 06.12.1996г. /л.6/ на осн.чл. 32 ал.1 т. 2 и 3 ЗТСУ вр.чл.86 ал.1 ППЗТСУ и чл.75 ал.1 т. 1 от ППЗТСУ и Решение №11 по протокол №7 от 31.10.1996г. на О. Д. е удвърдено частично изменение на ЗРП с попълване на кадастралната основа по изградената жилищна сграда в парцел XI кв.46 по ЗРП на [населено място], като от западната част на жилищната сграда до регулационната линия да мине на 3 метра разстояние от жилищната сграда; прибавя се и терена, включен от подпорната стена от изток. В заповедта е посочено, че подлежи на обжалване пред Окръжен съд [област] в 7-дн. срок по чл. 138 ал.1 ЗТСУ и чл. 37 ЗАП. Според списъка със съобщения на л. 8 от делото, заповед №156 от 6.12.1996г. е връчена на ВиК [община] - собственик на парцел X, на Б. К. –парцел XI и на отдел Общинска собственост. Заповедта не е съобщавана на жалбоподателя.

Със Заповед №222/ 31.07.1997г. на кмета на О. Д. е отменена Заповед №156/06.12.1996г. С решение №250/ 7.02.2000г. по адм.д. №133/1997г. /л.63/ на ОС- [област] е отменена заповед №222/31.07.1997г. с мотиви, че административният орган не е имал правомощия да отмени предходна своя влязла в сила заповед. С решение №4811/ 17.07.2000г. по адм.д. № 2813/2000г. на ВАС /л.65/ е оставено в сила решението по адм.д. №133/1997г. на ОС - [област]. От горното следва, че предмет на съдебен контрол по посоченото дело е била Заповед №222/31.01.1997г., с която е отменена процесната заповед, а не самата процесна заповед с номер № 156 от 6.12.1996г. В този смисъл, съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 177 ал.3 АПК. Според тази норма, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Заповед № 156 не е оспорена и е влязла в законна сила. Тази заповед не се обхваща от хипотезата на чл. 177 ал.3 АПК, както за нея не е налице хипотезата на чл. 159 т.6 АПК, тъй като заповед № 156 не е била предмет на съдебен контрол. По отношение на Заповед 222/31.07.1997г., то същата е оспорена от Б. К., но оспорването е уважено и заповедта е отменена. Ето защо, хипотезата на чл. 177 ал.3 АПК не се отнася и за Заповед №222/31.07.1997г. В този смисъл, възраженията на заинтересованото лице, че жалбата е недопустима на осн.чл. 159 т.6 АПК, поради това, че по оспорването има влязло в сила решение, са неоснователни. Неоснователни са и доводите, че е налице хипотезата на чл. 177 ал.3 АПК. Със Заповед 222 от 18.07.1994г. /л.5/ на В. Ю. е отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот, съставляващ гаражно петно кв. 46 по регулационния план на [населено място] с площ 23 кв.м. В заповедта е посочено, че като предварително условие за учредяване правото на строеж, лицето следва да внесе сума по сметка на Общински съвет, за да се сключи договор с Общински съвет като пълномощник на държавата, което ще даде възможност за проектирането на жилищната сграда.

С договор от 25.11.1997г. /л.58/ между общината и Ю. се отстъпва право на строеж върху общински недвижим имот, съставляващ парцел XII отреден по ЗРП за гараж с обща площ на парцела 23 кв.м. при граници: парцел XI, горски фонд, стъпаловидна улица и улична регулация. Договорът е сключен на основание пар.8 от Закона за общинската собственост и пар.1 от Наредба 2 на община Девин и е за ОПС върху общински недвижим имот. Договорът е сключен, след като с Решение №582 от 24.06.1997г. по адм.д.№25/1997г. на ОС-[област] /л.48/ е отхвърлена жалбата на Б. К. срещу заповед №210/30.06.1994г. С тази заповед, №210/30.06.1994г. /л.56/ , на осн.чл. 32 ал.1 т. 1 и т. 3 от ЗТСУ и Решение 9 от 16.06.1994г. на ЕС при [община], е утвърден частичен квартално застроителен и силуетен план в кв. 46 парцел XII – за определяне на начина на застрояване на гаражи по ЗРП на [населено място], като се обособява стъпаловидна улица с осови точки – о.т. 1659, 1660 и 1661. Видно от съобщението на л.42 от делото, тази заповед е връчена на Б. К. на 04.07.1994г. Заповед №210 е обжалвана от К. през 1994г., образувано е адм.д.№251/1994г. на ОС - [област] /л.54/; постановено е решение №380/30.12.1994г., което е отменено с решение №3163/ 15.01.1997г. по адм.д. 3124/1995г. на ВАС и делото е върнато на ОС [област] за ново разглеждане /л.51/. При новото разглеждане, жалбата на К. е отхъврена от ОС -[област] и решението на ОС -[област] е оставено всила с Решение по адм.д. №1106/1997г. на ВАС /л.46/. В хода на това дело е установено, че предвиденото строителство в парцел XII е за гараж с отстояние от 3м. до парцелната граница, а жилищната сграда на Б. К. е на 9м. до същата граница. Съдът сочи, че тенерът, върху който ще се строи гаража е здрав, скален и устойчив, и не подлежи на срутване. Също, че са спазени изизскванията на чл.62 ал.1 от Наредба №5 за отстояния на сградите. Или, Заповед №210/ 30.06.1994г. е в сила от месец октомври 1998г., когато влиза в сила съдебното решение на ВАС по жалбата срещу тази заповед.

Към момента на издаване на процесната заповед, на 06.12.1996г., е била налице Заповед №222/18.07.1994г., с която се отспъпва право на строеж в полза на Ю., което ОПС окончателно ще се учреди след одобряване на арх.проект. Договорът от 25.11.1997г. между Ю. и кмета на общината е сключен след издаване на процесната заповед. Според в.л. по СТЕ имаодобресни проекти от главен архитект на О. Д. от 26.11.1997г. /л.98/, които са след издаване на процесната заповед. Има също така издадено разреение за строеж №67/27.11.1997г. /л.98/; няма протокол за строителна линия и ниво, което според вещото лице, е вероятно във връзка с установеното несъответствие в плана. Според в.л. има Акт за узаконяване №2/ 08.12.2011г. /л.99/ за обект „Гаражна клетка и измени помещения“ съгласно одорени проекти на 08.12.2011г. в парцел XII.

Съдът констатира, че към датата на издаване на процесната заповед, 06.12.1996г. е било налице и висящо дело по обжалване на Заповед №210/ 30.06.1994г. Това дело започва през 1994г., когато е образувано адм.д. №251/1994 г. на ОС-[област] и приключва октомври 1998г., когато влиза в сила решението по адм.д. 1106/1997г. по описа на ВАС. Със Заповед №210/30.06.1994г. е утвърден частичен квартално-застроителен и силуетен план за кв. 46, парцел XII– за определяне на начина на застрояване на гаражи по ЗРП на [населено място], като се обособява стъпаловидна улица с осови точки – о.т. 1659, 1660 и 1661. С тази заповед се предвижда петно за строеж в парцел XII, като окончателно през октомври 1998г. съдът се произнася, че това предвиждане не засяга парцела на Кехайова – XI. Договорът от 25.10.1997г. е сключен след издаване на процесната заповед №156.

Или, към момента на издаване на Заповед № 156/ 6.12.1996г., Ю. е разполагал със Заповед №222 от 18.07.1994г и със Заповед № 210 от 30.06.1994г, която се обжалва през 1994г. и влиза в сила през 1998г. Към 06.12.1996г., когато се издава заповед№ 156, Ю. е нямал качеството на заинтересовано лице и процесната заповед правилно не му е била ръчена. Заинтересованите лица са посочени в чл.295 ал.2 ППЗТСУ отм. и жалбоподателят към този момент не попада в посочените в закона хипотези за заинтересовари лица. Същият не е и собственик, за да се счита, че е заинтересован по см. на ал.3 на посочената разпоредба, в който смисъл са доводите му в писмените бележки. Според чл. 195 ЗТСУ отм, проектите, плановете, оценките, заповедите и други актове по този закон и разпоредбите по неговото приложение се съобщават в предвидените случаи и на лицата, които имат ограничени вещни права върху имотите. Към момента на издаване на процесната заповед г-н Ю. не е носител на ОПС, тъй като договорът за ОПС е сключен след това, през 1997г. Жалбоподателят към 1996г. не е собственик на имота, засегнат от заповедта, не е носител на ОПС на съсъден на заповедта имот и е нямал качеството на заинтересовано лице. Съдът счита, че същият няма правен интерес от оспорване на тази заповед.

Според приетата по делото СТЕ /л.96 и сл./ за изменението със заповед №156 е ползвана основата към Заповед №178/14.06.1988г. на председателя на ОНС [община]. Извършеното с процесната заповед №156 изменение, е съобразено с отредения преди това парцел XII кв.46. Към момента на утвърждаването на заповедта не е налице застъпване на двата парцела. Застъпването се появява след изработването на цифровия модел на плана, където парцел XII кв.46 е изместен на север. Според в.л., при цифровия модел парцел XI по Заповед №156/1996г. почти изцяло покрива парцел XII. Според в.л. разстоянието от гаража до северната регулационна линия е 2,84 м в западния и 3м. в източния край. Размерите на съществуващия гараж са 9,20/4,20 м. и на навеса 9,20/2,90м. Навесът в северозападния си ъгъл излиза от парцел XII с 14 см. Налични са строителни книжа за строежа в УПИ XII, в момента имот кратък № 1553, като вероятно поради констатираното изместване по плана, в крайна сметка сградата на два етажа – гараж и изби е узаконена с Акт за узаконяване №2/8.12.2011г. за обект „Гаражна клетка и избени помещения“ съгласно одобрените проекти на 8.12.2011г. в парцел XII кв.46 по ПУП на [населено място]. Вещото лице заключва, че според плана на [населено място] – платното и преписките, парцел XII не се засяга с процесната заповед №156/6.12.1996г. Но по цифровия модев на града, се засяга от процесната заповед. Вещото лице уточнява, че има едно изместване, за което няма обяснение. Нанесен върху плана на [населено място] от 1980г. парцел XII попада на юг и има леко завъртане, в КК на [населено място] постоеният гараж попада в имот с идентификатор 20465.501.1553 с площ 53 кв.м. и стар парцел XII кв.46. Изършеното с процесната заповед изменение засяга имот 20465.501.1553, където е построен гаража, като почти изцяло го препокрива с южната си част.В цифровото копие на плана на [населено място] парцел XII е нанесен така, че е идентичен с имот 20465.501.1553. Има данни, според в.л., че изместването е установено още при строителството на гаража, имало е изместване и при сторителството на жилищната сграда, която е приета с протокол обр.16 от 13.12.1996г. от приемателна комисия, назначена от кмета. На комбинирана скица №1 /л.101/ в.л. е нанесло върху съвместено копие от плана и цифровия модел, два варианта: преди изменението на плана, извършено със заповед №156/6.12.1996г. и след изменението на плана, извършена с тази заповед. Експертът в с.з. сочи, че при цифровия модел има застъпване и когато са нанасяли парцел XII по преписката, той отива на север и се застъпва с парцел XI. Сочи, че парцел XII е създаден със Заповед №210/ 30.06.1994г., а изменението на парцел XI е със Заповед №156/6.12.1996г. и докато са били на етап преписки проблемът не е бил видим, в последствие при цифровизацията, която започва 1999 при нанасяне на двете заповеди е видно застъпването; тоест при цифровия модел парцел XII е застъпил парцел XI по заповед №156. Вещото лице сочи, че докато се избароти цифровия модел гаража вече е построен, има ново заснемане и в цифровия мовед парцел XI е в друга форма, тъй като на място има друга ситуация, тоес в парцел XII влиза гаража. Според вещото лице новата обстановка е нанесена в КК, която не е обжалвана. Според в.л. когато през 2000г. цифровия модел е бил готов и е било видно, че има застъпване е следвало да се издаде заповед за промяна на плана на регулацията между двата парцела, но такава няма. Според в.л. заповед №210 е нанесена на плана с молив, това е гаража; теренът е много стръмен и вероятно от там е дошло и несъответствието. В с.з. вещото лице заключва, че изцяло парцел XII заедно с гаража попада в парцел XI по обжалваваната заповед. Вещото лице уточнява, че парцел XII по Заповед №210/1994г. е извън границите на парцел XI, който се изменя след това, със процесната заповед 1996г., но по цифровия модел гаража изцяло попада в обхвата на обжалваната заповед.

Съдът установява, че парцелът, върху който жалбоподателя има ОПС е отреден със заповед №210/1994г., по която през 1994г. започва обжалване и съдебно производство. През 1996г., когато с процесната заповед се изменя парцел XI, който се разширява на юг и изток, тогава заповед №210 е била все още в процес на обжалване, така до 1998г. Тоест жалбоподателят към 1996г., когато е издадена заповед №156 е нямал качеството на заинтересовано лице по смисъла на ЗТСУ отм.

По отношение срока за обжалване на заповедта, той тече от съобщението /чл.37 ЗАП отм./, изпратено по чл. 31, съответно от изтичането на срока по чл. 22 или 29. Съобщение по чл. 31 жалбоподателят не е получил, тъй като не е бил заинтересован. По делото има данни, че той към 2001г. е знаел за процесната заповед по повод производството пред РДНСК [област], но законът не обвързва срока за обжалване на един административен акт с узнаването, а с получаване на съобщение. Предвид това, противно на твърденията на заинтересованото лице, че жалбата е просрочена с 22 години, съдът счита, че срок за обжалване спрямо Ю. не е започнал да тече. Но, същият няма право на жалба поради това, че не е заинтересован. Съдът счита, че за него липсва правен интерес. Искането за нищожност не е обвързано със срок – чл. 149 ал.5 АПК и чл.32 ал.7 ЗАП отм., но е налице хипотезата на чл.159 т.4 АПК. С жалбата се иска прогласяване нищожност на заповедта, като по делото става ясно, че се оспорват последиците, тъй като към момента на издаването и гаражът не е реализиран и след като е построен при изработването на цифровия модел се установява изместването. Тоест обжалването на заповед №156 е във връзка с последиците от реализарането на мероприятия, касаещи тази заподвед. Въпросът за правният интерес не може да зависи от съдебни дела, мероприятия и вещни права, които настъпват след издаване на заповедта. Жалбоподателят не е бил страна в административното производство по издаване на оспорената като нищожна заповед. Право да обжалват, включително и да искат прогласяване на нищожност на даден административен акт, имат заинтересованите лица, т.е. такива, които притежават вещни права върху имотите. Такова качество жалбоподателя няма към датата на издаването на оспорената заповед. Право да обжалват по реда на чл. 138 от ЗТСУ отм. имат лицата, собственици на парцели /имоти/ и лица с ограничени вещни права - заповедите за одобряване на застроителни и регулационни планове или техни изменения, когато предвижданията на плана се отнасят за тези парцели /имоти/, а при сключено застрояване - и за непосредствените съседи. Съгласно чл. 295, ал.3 ППЗТСУ отм., заинтересувани са тези собственици, правата и интересите на които се засягат пряко от издадения акт или от отказа да се издаде акт.

Като има предвид изложеното съдът счита, че оспорващият няма правен интерес от оспорването и жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане. На осн.чл.143 ал.4 АПК в полза на заинтересованото лице Б. К. следва да се присъдят разноски по представения списък и доказателства за реализирането им /л.154, л.61, л.85/. Същите са в размер на 1 250 лв. за адвокат и в размер на 300лв. за вещо лице, общо в размер на 1 550 лв.

Водим от горното и на основание чл.159 т.4 АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно определение от 22.12.2023г. по адм.д. №212/2023г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. С. Ю., [ЕГН], [населено място], [улица]срещу Заповед №156/6.12.1996г. на кмета на община – Д. за частично изменение на ЗРП с попълване на кадастралната основа по изградената жилищна сграда в парцел XI кв.46 по ЗРП на [населено място].

ОСЪЖДА В. С. Ю., [ЕГН], [населено място], [улица]да заплати на Б. С. К., [ЕГН], [населено място], [улица]разноски по делото в размер [рег. номер].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дн. срок от съобщението.