Решение по дело №8079/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 8079 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД да заплати следните суми:

1.           на В.Д.М.:

- 14 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.06.2017 г. плюс законната лихва от 09.09.2017 г. до окончателното изплащане;

- 498,40 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат С.Н. – 568,40 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 168,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на В.М. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 14 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА В.М. да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ 363,60 лева разноски по делото и 144,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 280,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, определена по следната формула обжалваем интересХ1400,00/2 000,00Х0,02, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В.М. е заявила в искова молба от 18.06.2018 г., че на 09.06.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Й.Й.. От това ПТП В.М. е получила счупване на втора метакарпална кост в проксималната фаланга, от което е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 50 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Й.Й. е била застрахована при ответника З. „Д.Ж.и З.“ АД (З.). На 15.01.2018 г. В.М. е поискала от З.да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди.

 

[8] Ответникът З.не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова В.М. моли съда да осъди З.да ѝ заплати:

- 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 09.06.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2.           На ответника

 

[9] З.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Й.Й. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла болки и страдания от процесното ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищцата е допринесла за настъпването на увреждането, защото е била без поставен обезопасителен колан;

5. законната лихва върху обезщетението се дължи от изтичането на тримесечния срок от завеждането на претенцията, а не от датата на настъпване на ПТП. Затова З.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 58-60)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] Не се спори, че В.М. е била родена на ***г. На 09.06.2017 г. около 19:30 часа в гр. Велики Преслав Й.Й. е управлявал лек автомобил „Рено“ по ул. „Любен Каравелов“ с посока от североизток към югозапад. Все още е било светло, но времето е било облачно и дъждовно.

 

[11] В същото време М.Х.е управлявала лек автомобил „Ауди“ по ул. „Кирил и Методий“ в посока към кръстовището с ул. „Любен Каравелов“. На предна дясна седалка на автомобила „Ауди“ е пътувала В.М. в поставен обезопасителен колан.

 

[12] Когато е навлязъл в кръстовището по път без предимство, при неработеща светофарна уредба, Й.Й. е приел, че се е движил бавно лекият автомобил „Ауди“, идващ от дясната му страна, и е нямало да му попречи да пресече кръстовището. Затова вместо да спази предимството на лекия автомобил „Ауди“, Й.Й. е продължил движението си направо и така е предизвикал ПТП с лекия автомобил „Ауди“ (заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М. , л. 105-124). Не се спори, че към този момент ГО на Й.Й. е била застрахована при ответника З..

 

[13] От удара В.М. е получила:

1. неразместено счупване на втора метакарпална кост на дясната ръка в горната ѝ част;

2. контузия на дясната гривнена става с лек оток на тъканите и контузия на трета метакарпофалангеална става на дясната ръка. В острия период на травмите В.М. е имала силни болки в продължение на три-четири дни, след което болковият симптом е намалял. В хода на рехабилитацията болките са се засилили поради необходимостта от преодоляване на ограничените движения (заключението на вещото лице д-р М., л. 133-135).

 

[14] Получените травми са били лекувани с имобилизационно лечение с ортеза за 30 дни, като не е било проведено оперативно лечение. След това е била проведена физиотерапия и рехабилитация. Общо лечебният и възстановителният период са продължили 44 дни (пак там). През това време В.М. е била в отпуск поради временна неработоспособност (болничните листа, л. 30-31).

 

[15] Непосредствено след ПТП В.М. е изпитвала силни болки в дясната си длан. Доколкото за ищцата водеща е дясната ръка, претърпените травми са довели до значително неудобство и затруднения по повод на обичайни движения на горния десен крайник, свързани с нормални за всеки човек действия. Не са налице и не се очакват усложнения в състоянието на ищцата (заключението на вещото лице д-р М., л. 133-135; показанията на свидетелката М., л. 138-140).  

 

[16] Счупването на метакарпална кост на дясната ръка при В.М. е по-леко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 1269-2015-2-ри с-в по гр. д. 323/2015 г., което е за увреждане от 02.05.2013 г. То е по-тежко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 571-2018-12-ти с-в по гр. д. 5697/2017 г., което е за увреждане от 30.05.2015 г. (показанията на вещото лице д-р М., л. 140).

 

[17] На 15.01.2018 г. В.М. е поискала от З.да ѝ заплати застрахователно обезщетение (претенцията, л. 33-34). На 13.04.2018 г. З.е отказал да плати такова (л. 35).

 

[18] В.М. е заплатила: 1 400,00 лева държавна такса, като съдът я е освободил от заплащане на разликата над тази сума до пълната държавна такса, която се дължи (л. 43 и л. 49); 380,00 лева за вещи лица (л. 125). Общо разноските са за 1 780,00 лева. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 39).

 

[19] З.е заплатил: 100,00 лева депозит за свидетел (л. 73); 400,00 лева за вещи лица (л. 71-72); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 74). Общо разноските са за 505,00 лева. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] В.М. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. на 09.06.2017 г. В.М. е участвала в ПТП, предизвикано от Й.Й.;

2. от него В.М. е получила увреждания;

3. ГО на Й.Й. е била застрахована при З.;

4. от уврежданията В.М. е претърпяла неимуществени вреди;

5. З.не е изплатил обезщетение на В.М.. Съдът приема, че Й.Й. е причинил ПТП, защото той е навлязъл в кръстовището без да осигури предимство на лекия автомобил „Ауди“, а съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да го направи.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[25] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 09.06.2017 г.

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на З.то; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[30] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 310,00 лева от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.[1];

- 340,00 лева от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.[2];

- 360,00 лева от 01.01.2015г. до 30.06.2015г.[3]

- 380,00 лева от 01.07.2015г. до 31.12.2015г.[4]

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[6]. Увеличението на МРЗ от 02.05.2013 г. до 09.06.2017 г. е 48,39%, а от 30.05.2015 г. до 09.06.2017 г. е 27,78%.

 

[31] Съдът установи, че към момента на ПТП В.М. е била на 56 години. Вследствие на ПТП тя е получила: счупване на втора метакарпална кост на дясната ръка в горната ѝ част; контузия на дясната гривнена става с лек оток на тъканите и контузия на трета метакарпофалангеална става на дясната ръка. Счупването е било съпроводено от силна болка в продължение на първите три-четири дни, след което болковият симптом е намалял. В хода на рехабилитацията болките отново са се засилили.

 

[32] Получените травми са били лекувани с имобилизационно лечение с ортеза за 30 дни. След това е била проведена физиотерапия и рехабилитация. Общо лечебният и възстановителният период са продължили 44 дни. Не са настъпили усложнения от претърпените увреждания и не е било проведено оперативно лечение. Не е била причинена трайна нетрудоспособност.

 

[33] Непосредствено след ПТП В.М. е изпитвала силни болки в областта на дясната длан. Това ѝ е създало затруднения и неудобства също и поради факта, че водещата ръка при нея е именно дясната. Не са налице пречки за пълното възстановяване на ищцата от причиненото увреждане.

 

[34] Предмет на решение на САС 1269-2015-2-ри с-в по гр. д. 323/2015 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от счупване на лявата скафоидна кост на дланта, което е било по-тежко от процесното. По него САС е определил обезщетение от 10 000,00 лева за увреждания от 2013 г.^[7]. Увреждането на В.М. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 571-2018-12-ти с-в по гр. д. 5697/2017 г. С него САС е определил обезщетение за неимуществени вреди от 10 000,00 лева за случай от 2015 г.[8].

 

[35] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита: продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период; болките и неудобствата, които ищцата е търпяла. Съдът отчита и, че цитираните решения на САС са за случаи от 2013 г. и от 2015г., когато МРЗ е била съответно с 48,39% и 27,78% по-ниска от тази през 2017 г. Затова съдът приема, че 14 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Ето защо съдът осъжда З.да заплати на ищцата 14 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[36] З.е възразил, че В.М. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото не е била с поставен обезопасителен колан. Възражението е неоснователно. По делото бе категорично установено, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан. Дори тя да е била с поставен обезопасителен колан обаче, отново би могла да получи подобно увреждане. Затова съдът приема, че ищцата не е допринесла за настъпването на увреждането и възражението на ответника е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[37] Ищцата търси и разноски. Тя е направила такива за 1 780,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 14 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда З.да заплати на В.М. 498,40 лева разноски по делото (1 780,00х14 000,00/50 000,00). Съдът осъжда З.да заплати на адвокат С.Н. 568,40 лева адвокатско възнаграждение (50 000,00-10 000,00х0,03+830,00х14 000,00/50 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда З.да заплати по сметка на СГС 168,00 лева държавна такса (14 000,00х0,04-(1 400,00х14 000,00/50 000,00)).    

 

[39] З.също търси разноски. Той е направил такива за 505,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 36 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда В.М. да заплати на З.363,60 лева разноски по делото (505,00х36 000,00/50 000,00) и 144,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х36 000,00/50 000,00).

 

Съдия: