№ 7918
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110142715 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
12.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 42715/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу К. АНГ. Б., като се твърди, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.................... I”, бл. .................. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 3102,07 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не била заплатила
топлинната енергия, поради което била изпаднала в забава и дължала мораторна лихва в
размер на 498,00 лева за периода от 15.09.2018 г. до 27.11.2020 г. Излага съображения, че
била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 28,87 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на
сумата от 6,14 лева за периода от 31.12.2017 г. до 27.11.2020 г.. Сочи, че била издадена
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявения иск.
Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираната сума, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба чрез особения
представител, като претенциите се оспорват. Твърди, че исковете са неоснователни, като
общите условия на ищеца не биха могли да породят правен ефект без договор, което
обосновава. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на договорно
основание. Навежда доводи, че с оглед релевантната нормативна уредба в случая се
изисквало наличието на писмен договор. Излага съображения, че договорът между ищеца и
„Б“ ООД не можел да обвърже ответника, поради което за него не възниквали права и
задължения във връзка с това отношение, което аргументира с относителното действие на
облигационните отношения. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страна на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище, че дяловото разпределение е извършено в съотвествие
с изискванията на закона.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 22.11.1985 г., като се установява, че К.А. А е станала собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. .................... I”, бл. ..............
От удостоврение за идентичност на на лица с различни имена изх. № СОА22-ВЕ51-
335/11.05.2022 г. се изяснява, че К.А. А и К. АНГ. Б. са едно и също лице.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните безспорно е установено, че е
възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
3
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесният период е доставена топлинна енергия за отопление на имот,
БГВ и сградна инсталация. Изяснено е, че топлинната енергия за отопление на имот е
определена в съотвествие с нормативните изисквания, а топлинната енергия за БГВ е
определяна на базата на 4 бр. потребители при „служебен отчет“ по 140 л. на денонощие,
поради липсата на изправен и сертифициран водомер за топла вода. Вещото лице е
посочило, че за процесният период дължимата сума е в размер на 3236,11 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесният период няма извършени
плащания, с които да са погасени дължимите суми. Изяснено е, че размерът на мораторната
лихва за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 23,48 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги
кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява
експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед заключението на СТЕ, съдът намира, че претенцията за главницата е доказана
в пълния предявен размер, но при спазване на принципа на диспозитивното начало, който е
основен за българският граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), като съдът следва да
разгледа и да се произнесе по предявеният иск в рамките за заявеният размер.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
08.12.2020 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
4
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
08.12.2017 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2017 г. до м.10.2017 г. (включително) са погасени по
давност за сумата от 569,34 лева.
В случая обаче извън погасителната давност следва да се вземе предвид, че сумите за
БГВ са отчитани на базата на 4 лица при хипотеза на „служебен отчет“, за което по делото
не са ангажирани никакви доказателства. Ето защо, с оглед заключението на СТЕ трябва да
се направи извод, че по отношение на БГВ претенцията следва да бъде определена на базата
на едно лице, поради което за същото се дължи сумата от 499,87 лева, като сумата от 1499,62
лева – по отношение на останалите три лица е недължима.
При това положение, като се вземе предвид аритметическото изчисление на
дължимите суми, трябва да се направи извод, че искът за главницата е основателен за сумата
от 1038,58 лева за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода 01.12.2017 г. до
30.04.2019 г. за сумата от 27,27 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 28,87
лева и за периода м.11.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен. Доколкото по делото не
сочено по отделно за всеки конкретен месец в какъв размер е дължимата сума, настоящият
съдебен състав намира, че следва да приложи правилото на чл. 162 ГПК, като раздели
претендираната сума на броя на месеците, за да от полученото частно да се формира извод
за цената на услугата за един месец – като в случая искът по аналогични на изложените
съображения, че се касае за периодично вземане, което се погасява с давността по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, поради което същото е погасено по давност и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен за другата част от процесния период.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на чл. 162
ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за сумата от 143,25 лева за периода от
15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 27.11.2020 г., като за разликата
до пълния предявен размер от 498,00 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.,
претенцията следва да бъде отхвърлена. Необходимо е да се спомене, че в случая съдът е
взел предвид и императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.), мораторна
лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение, като в тази
насока съдът е взел предвид и размера на установената от ССчЕ мораторна лихва, за
периода на действие на разпоредбата на закона.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
5
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че извън вече обсъдените възражения на ответника – за наличието на
договорно отношение и погасителна давност, не следва да обсъжда останалите доводите по
отношение на собствеността на имота. Касае се за материалноправно възражение, което се
преклудира в срока за подаване на отговор на исковата молба (арг. чл. 133 ГПК, във вр. чл.
131, ал. 1 ГПК), като в случая подобни възражения са развити едва в открито съдебно
заседание. Отделно от това за пълнота трябва да се споемене, че правото на собственост се
изгубва на оригинерно или деривативно основание – арг. чл. 77 ЗС. Голословни са
твърденията на ответника, че можело от момента на придобиване на имота до процесния
период друго лице да е собственик. В тази насока не са ангажирани, нито са сочени
доказателства, поради което и съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил
се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника
действително е погасил дължимите суми чрез плащане, поради което с оглед
неблагоприятените последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете, следва да му се
присъди сумата от 371,44 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от претенциите не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. АНГ. Б., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ....................“, бл. ............., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище
и адрес на управление: гр. ..............., на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1038,58 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г.
6
за недвижим имот, находящ се в гр. .................... I”, бл. ................., ведно със законната лихва
от 08.12.2020 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, както и сумата от 27,27 лева, представляващи цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 08.12.2020 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 143,25 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до
27.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за цената на незаплатената топлинна
енергия за сумата над 1038,58 лева до пълния предявен размер от 3102,07 лева и за
периода м.05.2017 г. до м.10.2017 г., както и иска за цената на услугата дялово
разпределение за сумата над 27,27 лева до пълния предявен размер от 28,87 лева и за
периода м.11.2017 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия за сумата над 143,25 лева до пълния предявен размер от
498,00 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска за мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за сумата от 6,14 лева за
периода от 31.12.2017 г. до 27.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр. д. № 62626/2020 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП К. АНГ. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
.................., сумата от 371,44 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Б Б“ ООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7