№ 62
гр. П., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в С.едния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Търговско дело № 20214400900099 по описа за 2021 година
П.ски окръжен съд е сезиран с искова молба от *** АД срещу С..
А.. А.. с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
В исковата молба се твърди, че съгласно договор за кредит
овърдрафт Партньор №*** г *** АД – В. като кредитор е предоставила на
ЗКПУ „*** „ – с. *** кредит овърдрафт в размер на 150 000 лв със срок на
погасяване 120 месеца. Съдлъжник по договора за кредит е С.. А.. А...
Кредитът е бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя.Според
договора кредитът подлежи на преразглеждане на всеки 12 месеца. По
кредита има няколко анекса, подробно описани в исковата молба, са
променяни сроковете за преразглеждане, а на 1*.02.2016 г между страните е
подписан анекс № 4, според който се прекратява предоставянето на средства
под формата на овърдрафт като задължението за главница е установено в
размер на 125 000 лв към тази дата при срок за погасяване 24 месеца съгласно
приет погасителен план. На 1.06.2016 г е направено поС.едното плащане,
други плащания няма, но кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. На
*0.12.2017 г е настъпила крайната падежна дата за всички задължения поради
което не е нА.ице и необходимост от уведомяване на длъжниците за факта на
неизпълнението.
1
Твърди се също така, че *** АД е подА.а молба по чл. 625 от ТЗ до
ОС – П. за обявяване в несъстоятелност на кредитополучателя ЗКПУ *** , по
която е образувано т.д. № 122/2019 г.На 1*.06.2019 г банката е подА.а и
заявление по чл. 417 от ГПК срещу съдлъжника за част от дължимата сума в
размер на 50 000 лв, На 20.06.2019 г е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, образувано е
изпълнително производство като С.ед приемане на ПДИ длъжникът е подА.
възражение и РС – П. е указА. предявяването на иска за установяване на
вземането. В изпълнение на това указание се предявява процесната искова
молба. Твърди се, че междувременно на *0.04.2020 г в ТР и РЮЛНЦ е
вписано вливането на *** АД в *** ЕАД, чиято правна форма става АД като
*** АД се явява правоприемник на прекратената с вливането *** АД и поема
всички нейни активи и пасиви. Претендира се постановяване на решение, с
което да се приеме за установено спрямо ответника ,че същият дължи на
ищцовата страна сумата от 50 000 лв главница,заедно със законната лихва,
считано от 1*.06.2019 г до окончателното изплащане на сумата.Претендират
се и разноски в производството.
В предвидения за това срок по ГПК е постъпил отговор на
исковата молба като се взема становище, че обстоятелствата около
предоставения кредит са обективно изложени от ищеца, но са нА.ице и други
факти, за които се предоставят доказателства с отговора. Възразява се, че
производството по обявяване в несъстоятелност на другия длъжник по
кредита ЗКПУ *** - с. *** е прекратено с решение от 9.07.2021 г по т.д №
122/2019 г по описа на ОС – П. и несъстоятелния длъжник е зА.ичен от
търговския регистър. Според отговора на ответника и видно от списъка на
приетите вземания на кредитори вземането на *** АД не фигурира, т.е
банката не е кредитор в производството по несъстоятелност независимо, че
*** АД е инициатор на това производство. В отговора се твърди, че по тази
причина вземането е погасено. Възразява се също така, че дори да е нА.ица
настъпил падеж на твърдяната с исковата молба главница, то нито ЮЛ , нито
ФЛ са уведомявани за настъпила предсрочна изискуемост от страна на
кредитора като по този начин действията на същия са в размер с
разрешението, дадено в т. 1* на ТР№4/1*.06.2014 г по т.д. № 4/201*г на
ОСГТК на ВКС на РБ. Според ответника вземането, произтичащо от договор
2
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил навреме
правото си да направи кредита изискуем. Представят се писмени
доказателства за производството по несъстоятелност на длъжника ЮЛ.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която не се
оспорват твърденият в отговора досежно производството по несъстоятелност
срещу кредитополучателя, но се взема становище, че ФЛ ответник е
съдлъжник, който не е изпълнил задълженията си по договора с банката и е
нА.ице цитиран в ИМ анекс за установяване на главницата по задължението в
размер на 125 000 лв и ** 041,*1 лв лихва. Според ищеца за част от
задължението за главница е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК като
преценка на кредитора е за каква част от задължението да подаде заявление и
да предяви иск. Според ищеца е нА.ице солидарна отговорност на
кредитополучателя и съдлъжника и кредиторът има право да иска изпълнение
на цялото задължение по своя преценка от един или няколко солидарни
длъжници. Според ищеца погасяването на задължения с приключването на
производството по несъстоятелност не се приравнява на изпълнение, а касае
само отношенията между кредитора и конкретния солидарен длъжник.
В писмените бележки от ищцовата страна се застъпва
становището, че искът е основателен и доказан по размер като дължимата
сума надхвърля тази, за която е предявен частичен иск. Твърди се ,че
неправилно другата страна коментира обстоятелства и съдебна практика,
свързани с предсрочна изискуемост на задължението. Ищецът твърди, че
такава предсрочна изискуемост не е обявена, а кредиторът няма задължение
да уведомява длъжника за настъпването на договорения падеж на
задължението. Според ищеца същият няма вземане спрямо ЗКПУ „***“ с
оглед приключването на производството по т.д. № 122/2019г на ОС – П. и
зА.ичаването на посоченото ЮЛ. Това обаче не касае вземането на ищеца по
отношение на солидарния длъжник С.. А.. А... Според ищеца погасяването на
задължението с приключването на производството по несъстоятелност
спрямо един от солидарните длъжници не се приравнява на изпълнение и
касае отношенията само между отделния солидарен длъжник и кредитора.
Банката е запазила правата си срещу солидарния длъжник и задължението е
установено по размер.
В указания срок не е постъпил допълнителен отговор.
3
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено С.едното:
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писменото
доказателство на л. 7 от делото, че е сключен договор за овърдрафт партньор
№ *** г между *** от една страна , ЗКПУ „***“ като кредитополучател и С..
А.. А.. като съдлъжник при размер на кредита от 150 000 лв и срок на
издължаване 120 месеца при договорено преразглеждане на кредита на всеки
12 месеца от сключването му. Видно от договора целта на кредита е
нА.ичието на оборотен капитА. за финансиране на стопанската дейност на
кредитополучателя , уговорени са лихви и наказателни надбавки, както и
обезпечение във вид на особен зА.ог върху машини и съоръжения.
БЕЗСПОРНО е между страните и е видно от писмените доказателства
на л. 1* и С.. от настоящето дело, че С.ед подписването на договора са
сключени между страните 4 бр. анекси. С такъв от 9.11.2015 г срокът за
преразглеждане на кредита от страна на банката се удължава до 1*.12.2015г.
С такъв от 12.12.2015 г срокът по част трета, точка пет от договора за кредит
се удължава до 25.12.2015 г включително. С такъв от 22.12.2015 г този срок е
удължен до 15.01.2016 г включително. С такъв от 1*.02.2016 г страните са
постигнА.и договореност относно прекратяването на предоставянето на
средства под формата на овърдрафт, а задължението за главница в размер на
125 000 лв ще бъде погасено на 24 месечни вноски съгласно приложение 1
към анекса. Страните са постигнА.и договореност и относно техническите
параметри по годишната лихва и методологията за изчиС.яване на
приложимия лихвен индекс.
БЕЗСПОРНО е между страните и е видно от приложеното ч.гр. дело
№ 4076/2019 г по описа на РНС – П., че е издадена по същото заповед № *** г
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК като длъжникът С.. А.. А.. С.едва да заплати на кредитора „***“ АД – В.
сумата от 50 000 лв главница,ведно със законната лихва, считано от
1*.06.2019 г до изплащане на сумата, както и разноски в размер на 1000 лв за
държавна такса. По заповедното производство е подадено възражение от С..
А.. А.. и е предявен иск по чл. 422 от ГПК.
БЕЗСПОРНО между страните е и обстоятелството, че по т.д. №
4
122/2019 г по описа на ОС – П. производството е приключило и ЗКПУ „***“ е
зА.ичена като ЮЛ в ТР.
БЕЗСПОРНО е между страните и обстоятелството, видно и от
вписването в ТР, относно факта на вливането на *** АД в *** АД от *0 април
2020г.
СПОРЕН по делото остава въпроса досежно отговорността на
солидарния длъжник по процесния кредит и ответник по настоящето дело,
дължими суми по кредита, вид и размер на същите
Видно от приетото по делото заключение на ВЛ В. В. процесният
кредит овърдрафт е усвоен от 25.11.2014 г по разплащателна сметка с титуляр
ЗКПУ „***“ при „***“АД . ВЛ е дА.о заключение относно съществуващите
анекси към договора за кредит и предоговарянето на уС.овията по договора с
тях. Видно от заключението по делото размерът на задължението по договора
за кредит къч датата на подаване на заявлението в РС – П. е в размер на
125 000 лв главница, договорна лихва в размер на 571,99 лв и законна лихва в
размер на *7 569,44 лв за периода от 1.07.2016 г до 1*.06.2019г частично. ВЛ
е дА.о заключение, че сумата по предявения частичен иск към момента на
предявяване на същия е дължима в размер на 50 000 лв главница и законна
лихва в размер на 4 194,44 лв за периода 1*.07.2020г до 11.05.2021 г
частично.
Съдът възприема заключението на ВЛ като обективно и
непротиворечиво, както и неоспорено от страните.
Съгласно чл. 122 А..2 от ЗЗД предявяването на иск срещу един
солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останА.ите
съдлъжници.
В теорията е застъпено мнението, че предявяването на иск срещу
един от солидарните длъжници, не засяга правата на кредитора срещу
останА.ите такива – чл.122, А..2 от ЗЗД. Това от своя страна е проява на
относителното действие на солидарността, основана на самостоятелния
характер на правоотношенията между кредитора и всеки от длъжниците. Това
означава, че кредиторът може да съди всеки от солидарните съдлъжници и
поотделно – докато се удовлетвори. Правото на иск е функция на отделното
материА.но право на кредитора срещу всеки от солидарните длъжници.
ПоС.едиците от обективното състояние на един от длъжниците, не могат да
5
останат в тежест на кредитора, комуто нито възражения за разделност на
дълга, нито за реда, по който съдлъжниците са се задължили са му
противопоставими.
Настоящият съдебен състав споделя така изложеното становище като
в подкрепа на същото е нА.ице и съдебна практика.
В Решение № 241 от 20.02.201* г. на ВКС по т. д. № 9*5/2017 г., II
т. о., ТК, докладчик председателят Ваня А.а се дава С.едното становище :
„Пасивната солидарност, по своята правна същност, е вид лично
обезпечение. Според общото правило на чл. 122, А.. 1 ЗЗД при пасивната
солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на
кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението и от всеки
съдлъжник. Особеност на пасивната солидарност е единството на
предмета на престацията, а това означава, че предметът на задължение
на солидарните длъжници е един и същ. Поради това всеки от солидарните
длъжници отговаря за пълния размер на дълга, за който се е задължил.
Израз на установеното с чл. 122, А.. 1 ЗЗД абсолютно действие на
солидарността, е и правото на кредитора, получил само част от
дължимата престация от един от солидарните длъжници, да търси
разликата от останА.ите солидарни длъжници - доброволно или по пътя на
принудителното изпълнение. Кредиторът има самостоятелно материА.но
право срещу всеки солидарен длъжник и то обуС.авя правото му на съдебна
защита срещу всички солидарни длъжници - обикновени, а не задължителни
другари в процеса, до пълното му удовлетворяване. Затова и според трайно
непротиворечивата практика на ВКС в хипотезата на частично изпълнение
от един съдлъжник, кредиторът има право на защита за неизпълнената
част от останА.ите. С.едователно при частична или пълна
неплатежоспособност на един от солидарните длъжници, поС.едиците
от това обективно негово състояние, не могат да останат в тежест на
кредитора, комуто нито възражения за разделност на дълга, нито за
реда, по който съдлъжниците са се задължили са му противопоставими.
От обезпечителната същност на пасивната солидарност С.едва, че тези
поС.едици, по силата на чл. 127, А.. 2, изр. 2 ЗЗД, се разпределят и понасят
от всички останА.ите платежоспособни съдлъжници пропорционА.но на
дела им, който обхващащ не само главница, но и съответна част от всички
акцесорни вземания - лихви и разноски.“
По повод на твърдението, направено от солидарния длъжник по
търговско дело № 99 по описа за 2021 година на Окръжен съд гр. П., дадено в
отговора на исковата молба, че банката не фигурира в списъка по чл. 6*5, А..
1 от ТЗ и чл.6**, А.. 1 от ТЗ и С.едователно не е кредитор в производството
по несъстоятелност, водими от обстоятелството, че същата не е предявила
вземането си в производството по несъстоятелност и С.едва вземането да се
счита за погасено, е прието С.едното становище в съдебната практика:
В т. 1. по въпроса относно погасяване на непредявени и неупражнени
права в производството по несъстоятелност в Тълкувателно решение № 2
6
от 1*.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2/201* г., ОСТК докладчик съдията
Костадинка Недкова се дава С.едното становище :
„Разпоредбата на чл. 7*9, А.. 1 ТЗ предвижда единствено, че се погасяват
непредявените вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност.
Нормата не въвежда като предпоставка за приложението й нА.ичието на виновно
поведение на кредитора – недобросъвестно бездействие на същия. Непредявяването на
вземанията може да се дължи на обективен факт – на икономическото състояние на
длъжника, което прави безпредметно предявяването на вземанията, какъвто е и С.учаят
на начА.на липса на маса на несъстоятелност по смисъла на чл. 6*2, А.. 1 ТЗ. „
В Решение № 22 от 06.0*.2020 г. на Окръжен съд гр. С.ивен по т. д.
№ 9*/2019 г., председател съдията Снежана БакА.ова по въпроса относно
погасяване на непредявени и неупражнени права в производството по
несъстоятелност се дава С.едното становище :
„За осъждането на ответниците е ирелевантно обстоятелството, че вземането е
предявено в производството по несъстоятелност на длъжника "………….." ООД – в
несъстоятелност, тъй като в това производство липсва плащане. Кредиторът може да
поиска изпълнение от всеки от солидарните длъжници. „
Предвид гореизложеното съдът счита, че С.едва да се уважи приетия за
разглеждане от съда иск в размер на 50 000 лв за частично дължима главница
от такава в размер на 125 000 лв заедно с дължимата законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по пощенско клеймо 1*.06.2019г до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото С.едва да се приема, че се дължи и сумата от
1000 лв разноски по заповедното производство, както и такива за исковото
производство в размер на 1400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК по
отношение на С.. А.. А.. ЕГН ********** от П., ул. ***, ет.* ап.* ,че С.. А..
А.. ЕГН ********** от П., ул. ***, ет.* ап.* ДЪЛЖИ НА „***“ АД – С. ,
7
ЕИК ******** със седА.ище и адрес на управление С., ул. *** суми ,както
С.едва:
50 000 лв главница,частично от 125 000 лв, по договор за овърдрафт
партньор № *** г между *** от една страна , ЗКПУ „***“ като
кредитополучател и С.. А.. А.. като съдлъжник, за която сума е издадена
заповед № 2265/20.06.2019 г по ч. гр. дело № 4076/2019 г
Законната лихва върху сумата от 50 000 лв ,считано от 1*.06.2019 г до
окончателното изплащане на сумата
1000 лв разноски за заповедното производство по ч.гр. дело № 4076/2019
г на РС – П.
ОСЪЖДА С.. А.. А.. ЕГН ********** от П., ул. ***, ет.* ап.* ДА
ЗАПЛАТИ НА „***“ АД – С. , ЕИК ******** със седА.ище и адрес на
управление С., ул. *** деловодни разноски за исковото производство в размер
на 1400 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжА.ване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщенията до страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
8
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
9