Решение по дело №2803/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 17.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2803 по описа на съда за 2016 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по предявен от К.Л.В. иск за осъждане на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 19.08.2015 г. пострадал при ПТП, като пътник в микробус марка „Рено“, модел „Мастер“ с ДК № ******ВК. Водачът управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, поради което превозното средство напуснало пътното платно и се преобърнало няколко пъти.

В резултат на произшествието В. получил телесни увреждания, изразяващи се в загуба на съзнанието, контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на мозъка, кървяща рана на темето на главата с дължина 8 см, счупване на горния край на тибията в областта на подбедрицата към колянната става. След спешен прием в болницата в гр. Дупница се извършила мануална репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация на фрактурата на дясна подбедрица. Раната на главата била обработена и зашита. На 21.08.2015 г. В. бил изписан за домашно лечение и дадени препоръки за спазване на двигателен режим.

В продължение на няколко месеца ищецът бил обездвижен, изпитвал дискомфорт и силни болки. Ползвал чужда помощ при обслужването си, причинило му допълнителни неудобства и чувства на зависимост от близките си. Настъпили промени и в емоционалното му състояние – станал силно раздразнителен, потиснат, с честа смяна на настроенията и чувство на безпокойство и страх.

Към датата на подаването на исковата молба все още не се бил възстановил. Изпитвал силни болки в главата и десния крак, накуцвал и при движение бързо се уморявал, чувствал се напрегнат и раздразнителен.

Водачът на увреждащото МПС имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, поради което моли съдът да осъди „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за търпените болки и страдания от получените при ПТП на 19.08.2015 г. увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В хода на производството ищецът К.Л.В. е починал и с определение от 24.02.2017 г. на негово място са конституирани наследниците му по закон – съпругата му Г.А.В. и дъщеря му В.К.Т..

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че пряка причинно-следствена връзка между произшествието и описаните в исковата молба травми липсва. Според ответника претендираният размер на обезщетението е завишен. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан. Изпълнението на това негово законово задължение би ограничило травмите до леки такива.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 24.02.2017 г. между страните в производството е отделено като безспорно, че към 19.08.2015 г. за л.а. „Рено“, модел „Мастер“ с ДК № ******ВК е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „Д.з.“ АД.

Със споразумение от 20.02.2017 г. по НОХД № 1890/2016 г. на РС – гр. Дупница Я.И.Ц.се е признал за виновен в това, на 19.08.2015 г. около 14.40 ч. на пътя гр. С.Б.– к.к. Паничище при км.0+800 при управление на МПС – автобус, марка „Рено Мастер” с рег. № *******без да е правоспособен да го управлява (не притежава необходимата категория „Д” за управление на транспортно средство над 8 места) е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, не се е съобразил с релефа на местността, като движейки се в условия на низходящ пътен наклон в участък 0+800, навлизайки в десен завой (след предшестващ ляв) с несъобразена скорост (със скорост с около 50 км/ч, която е с 20 км/ч по-висока от критичната) е загубил контрол върху управляваното от него МПС, в резултат на което същото е напуснало пътното платно, ударило се е в бетонна стена на водосточен канал, деформирало е елементи от мантинелата, след което се е преобръща през предната част и пада по таван; по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, сред които и К.Л.В. - средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура (счупване) на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица в областта на коленната става, довели до трайно затрудняване движението на десен долен крайник (за срок от 5-6 месеца) - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Събраната по делото медицинска документация съдът не обсъжда самостоятелно, тъй като същата е послужила на вещите лица за изготвяне на допуснатите по делото съдебно-медицински експертизи.

Вещото лице д-р С. е заключил, че вследствие ПТП на 19.08.2015 г. К.В. е получил травми в областта на главата и дясна колянна става. След направени рентгенови снимки се установило счупване на голямопищялната кост в горната й част и разкъсно-контузна рана в теменната област на главата. Счупването на голямопищялната кост било наместено с поставена гипсова имобилизация. Тази увреда причинила на пострадалия трайно затруднение в движенията на долния десен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. За период от около месец В. търпял болки и страдания с по-голям интензитет. Относно предотвратимостта на травмите вещото лице заявява, че вероятно те не биха се получили с тази тежест, ако пътникът е бил с поставен предпазен колан. При това, увреждания, специфични за поставен предпазен колан не са установени.

Относно неврохирургичните увреждания вещото лице д-р М. е заявил в даденото от него заключение, че разкъсно-контузната рана в теменната част на главата е била с дължина 8 см, а данни за черепно-мозъчна травма липсвали. Механизмът на получаване на това увреждане се сочи да е от удар на главата в багажното отделение или тавана, поради непоставен предпазен колан. Данни за усложнения липсвали по време на възстановителния период, който бил около 10-15 дни. За този срок пострадалият търпял болки с умерен интензитет.

Ангажирани са гласни доказателства относно изпитаните от К.В. болки и страдания. Свидетелят Н.Т.разказва, че след изписване на пострадалия от болницата в продължение на три месеца се грижил за него, като му приготвял храна, придържал го при придвижване, включително при ползване на патерици. Помни, че К. бълнувал катастрофата, викал да го извадят от микробуса и преживявал многократно инцидента. Това негово състояние продължило до смъртта му. През декември 2015 г. се върнал на работа, но за кратко, тъй като изпитвал трудности да се справя с работата си.

Изготвената по делото авто-техническа експертиза съдържа описание на механизма на ПТП. Вещото лице не е установило с категоричност наличие на  предпазни колани, с които „Рено“, модел „Мастер“ да е оборудвано, но е счело, че при механизма на конкретното ПТП – преобръщане на автомобила, ефективността на колана намалява, тъй като горната част на тялото може да се измъкне от колана, да се движи и удря в интериора. Тялото на В. извършило сложни движения, като първоначално ударите са били челни, а след преобръщането – във всички посоки.

Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).

В случая предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Рено“, модел „Мастер“ с ДК № ******ВК и „Д.з.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.  

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е безспорно между страните в производството.

На следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин извършването на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към момента на произшествието разпоредби на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и виновността на дееца – одобреното от съда споразумение по НОХД № 1890/2016 г. по описа на РС – гр. Дупница за извършено престъпление чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Одобреното от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, като се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.

Приетите по делото заключения на съдебно-медицинските експертизи са установили, че вредите, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са причинени именно от процесното ПТП. Безспорно е, че в резултат на инцидента К.В. е получил фрактура на голямопищялната кост в горната й част и разкъсно-контузна рана в теменната област на главата.

Не се доказа твърдяната загуба на съзнание, като това съмнение е отразено и в епикриза от 21.08.2015 г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, гр. Дупница. Не се установи и В. да е получил мозъчно сътресение и контузия на мозъка. Освен разкъсно-контузна рана в теменната част на главата, увреди, сочещи на черепно-мозъчна травма не са получени от пострадалия.

За лечението на фрактурата е претърпял оперативна интервенция, наложила тридневен престой в болнично заведение. В тази насока съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Тилев, който твърди В. да е бил в болница в продължение на 10 дни.

Доказа се, че поради трайно затруднение в движенията пострадалият е зависил от чужда помощ за ежедневното си хигиенно-битово обслужване, като и за раздвижването и привикването към ползване на патерици.

Инцидентът се е отразил по неблагоприятен начин на психиката на В.. Търпял е нарушения на съня и непрекъснато връщане към условията на произшествието от 19.08.2015 г., като го е преживявал многократно, изпитвайки негативните емоции, свързани с него. Това негово състояние е продължило до смъртта му през юли 2016 г.

Поради влошеното си здравословно състояние К.В. не е могъл да се върне към нормалния си начин на живот, включително да полага труд и извършва нормални социални дейности. По този начин след 19.05.2015 г. той е преустановил изцяло, до кончината си, начина на живот, който е водил преди процесното ПТП.

Като съобрази възрастта на пострадалия – 58 г. към датата на процесното ПТП, тежестта на уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им, променения ритъм и начин на живот и съществени негативни последици за здравето му, съдът намира, че 60 000 лева е справедлив размер на обезщетението.

Ответникът „Д.з.“ АД е възразил за наличие на съпричиняване от страна на К.В. за настъпване на вредоносния резултат, поради пътуване в „Рено“, модел „Мастер“ без поставен обезопасителен колан.

По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го, в случая – ответникът „Д.з.“ АД.

От заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза не се установи по категоричен начин автомобилът, в който В. е бил пътник, да е бил оборудван с предпазни колани. Предвид годината на производство и данните за това МПС по ДП № 794/2015 г. на РУП Дупница, съдът приема, че „Рено“, модел „Мастер“ не е имал фабрично поставени предпазни колани за пътническите места. Поради това и В. не е могъл да спази изискването да постави колан по време на движение на превозното средство. В този смисъл възражението за съпричиняване е неоснователно и определеното от съда обезщетение не подлежи на редуциране.

Ищците, в качеството си на наследници на К.Л.В. имат право на обезщетението, което следва да им бъде присъдено при съобразяване на нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН. Г.В., съпруга и В.Т., ,дъщеря имат равни права от наследственото имущество на родственика си, поради което на всяка от тях се дължи сумата от 30 000 лева.

За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде начислена от датата на увреждането – 19.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски, ответникът дължи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 2 400 лева държавна такса и 480 лева депозити за експертизи.

На ищците е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния им представител адв. Р. М. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2 685.60 лева.

Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 350 лева. От общия размер на разноските 850 лева, на ответника се дължат 340 лева, платими по равно от ищците.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.А.В., ЕГН ********** и В.К.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им К.Л.В., ЕГН ********** болки от ПТП на 19.08.2015 г., ведно със законната лихва от 19.08.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС сумата от 2 400 лева държавна такса и 480 лева депозити за експертизи по делото.

ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Р.М., с адрес *** сумата от 2 685.60 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.А.В., ЕГН **********, с адрес *** и В.К.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** по 170 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: