Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и пети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина
Добрева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
16177 по описа на състава за 2014г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Всеки от ищците: П.В.П., И.Н.А., Л.А. К.- К., Т.Д.Р. и М.А.Р., поддържа твърдение, че притежава идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ
масивна производствено- административна сграда на три етажа, с местонахождение
в гр. София, м. „Центъра“ на ул.“*******, със застроена площ от 768, 42 кв.м.,
състояща се от четири зали и 36 стаи, заедно с терена върху който е изградена
постройката, с площ от 974 кв.м. при съседи: от запад - ул. „*******“, от
изток- жилищна сграда/ вътрешен двор на бул. „*******“, от север- жилищна
сграда/ вътрешен двор на ул. „*******“, а от юг - жилищна сграда/ вътрешен двор
на ул. „*******“ № 10 и пристройка на
един етаж, със застроена площ от 121 кв.м. с местонахождение на ул. „*******във
вътрешен двор до централната сграда на телефонна централа при съседи: от север-
пристройка, от изток- вътрешен двор на жилищна сграда/ бул. „*******“, от
запад- вътрешен двор на сградата на ул. „*******“ № 19, който имот представлява част от недвижим имот: УПИ 3-ІІІ, в квартал
147 по плана на гр. София, местност „Зона Б-2“, целият с площ от 1952, 77 кв.м.,
при съседи на мястото по скица: ул. „*******“, УПИ ХІІ-17, УПИ ХІІ-10, УПИ V-5, УПИ ІV-4, ул.„*******“, УПИ ІІ-2 и
УПИ І-1, с местонахождение и административен адрес в гр. София, на ул. „*******
и ул. „*******“ № 19. Имотът се намирал във фактическата власт на ответника „А.“
АД, считано от 1991г. когато владението му било предадено със заповед на Министъра
на земеделието и хранителната промишленост, чак до 13.05.2014г. когато в полза
на ищците бил извършен въвод във владение, въз основа на влязло в сила съдебно
решение по ревандикационен иск, предявен от тях срещу същия ответник. В процеса
на разглеждане на предявените от ищците ревандикационни искове срещу същия
ответник „А.“ АД, които се развили в рамките на гр.д. № 1376/2004г. на І-12
състав СГС, гр.д. № 3094/2009г. на САС и гр.д. № 507/2015г. на ВКС – съдът
приел, че П.В.П.
притежава 36, 30 % ид. части от правото на собственост върху имота, И.Н.А.
притежава 2, 40% ид. части от правото на собственост върху имота, Л.А. К.- К.
притежава 2, 40% ид. части от правото на собственост върху имота, Т.Д.Р. и М.А.Р.
притежават общо 21, 70% ид. части от правото на собственост върху имота. Доколкото
в периода от 20.10.2009г. до 13.05.2014г. (когато ищците били въведени
принудително в имота), ответникът ползвал помещенията на процесния имот, но без
да е налице правно основание за това – в патримониума на страните настъпило
неоправдано имуществено разместване - обедняване за ищците и свързано с него неоснователно
обогатяване за ответника, със сумата,
която би заплатил за възмездно ползване на посочените по- горе части от имота
за процесния период. Тази средна пазарна сума била около 8, 50 лева на кв.м.
застроена площ и била дължима за периода от 55 календарни месеца, обхванати от
периода между 20.10.2009г. до
13.05.2014г. При изложените
фактически твърдения, всеки от ищците (според размера на притежаваните от него
идеални части) претендира за осъждане на ответника - да заплати обезщетение за
неоснователно обогатяване през процесния период, както следва: на П.В.П. – сумата от
50 000 лева, като част от претенция
на стойност от 391, 208 лева, на И.Н.А.– сумата от 25 865, 02 лева, на Л.А.
К.- К. сумата от 25 865, 02 лева, на Т.Д.Р. и М.А.Р. общо – сумата от 50 000 лева, като част от претенция на стойност от 233 865, 02 лева, заедно със
законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от предявяването на
иска до деня на окончателното плащане. При очаквания положителен изход от
процеса, ищците претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Ответникът „А.“ АД, чрез процесуалните си
представители, оспорва предявените искове, като поддържа становище за тяхната
неоснователност. Поддържа твърдение, че ищците не са надлежно активно
материално легитимирани да претендират изплащане на процесното обезщетение, тъй
като не били собственици на посочените в исковата молба идеални части от имота.
Оспорва иска по размер, като релевира довод, че средномесечната пазарна наемна
цена била по- ниска от възприетата като критерий за размер на претенциите – 8,
50 лв/кв.м., а при това процесният имот има значително по- малка полезна площ.
До влизане в сила на решението по ревандикационния иск, за „А.“ АД било налице
формално правно основание за ползване на имота. Ищците не били спазили
изискването на разпоредбата на §6 и §6а от ПЗР на ЗППДОП /отм./, като се
отчита, че заявените за реституция имоти са попадали в активите на обявено за
приватизация предприятие. Ищците имали възможност да заявят правата си, но не
сторили това, а неспазването на преклузивните срокове погасявало правата им на
собственици по реституция, които на свой ред създавали легитимация за
предявената в настоящия процес претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД. По
време на упражняването на фактическата власт върху имота (което не се отрича от
ответника), в същия имот били направени трайни подобрения чрез СМР, извършени
изцяло за сметка на ответното дружество. В тази връзка и при условията на
евентуалност (ако предявените искове бъдат уважени), ответникът прави
възражение за прихващане на претендираните от него суми със стойността на
подобренията, които били направени в имота за негова сметка и чиято обща
стойност била в размер на 26 613, 54 лева, включително – направени разходи за
поддръжка и ремонт на сграда на обща стойност от 15 528, 22 лева и лихви в
размер на 10085, 32 лева. С оглед на изложените доводи и възражения, ответникът
моли за отхвърляне на предявените срещу него искове и за осъждане на ищците да
му заплатят направените съдебни разноски.
Ищецът оспорва основателността на релевираното
възражение за прихващане, като поддържа тезата, че то е неоснователно, понеже
ответникът не е доказал, че заплатените труд и материали са били вложени
конкретно в процесните сгради и оспорва категорично това твърдение. Сочи, че
ответникът не бил надлежно легитимиран да претендира разходите за подобрения, с
които се свързва възражението за прихващане, тъй като е бил недобросъвестен към
момента на извършването на тези разходи т.е. за разходите, направени след
вписването на исковата молба по насочения срещу него ревандикационен иск за
имота и след поканата за доброволно изпълнение. При условията на евентуалност,
ако съдът приеме предпоставките за възникване на вземането, с което е направено
възражението за прихващане - ищецът
прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност за релевираните
вземания за главница и лихви, с които се извършва прихващането.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Правните последици на приетите като доказателство
по делото Решение № 186/ 04.02.2013г. по гр. д. № 1376/2004г. съгласно описа на
ІV състав ГО при Софийски апелативен съд и Определение от 18.03.2014г.
постановено по гр.д. № 507/2015г. на ВКС сочат, че с влязло в сила на 18.03.2014г. съдебно решение е установено правото на
собственост на ищците П.В.П., И.Н.А., Л.А. К.- К., Т.Д.Р. и М.А.Р. върху
идеални части от недвижим имот, който
следва да се отъждестви с процесния имот и представлява масивна производствено- административна сграда на
три етажа, с местонахождение в гр. София, м. „Центъра“ на ул.“*******, със
застроена площ от 768, 42 кв.м., състояща се от четири зали и 36 стаи, заедно с
терена върху който е изградена постройката, с площ от 974 кв.м. при съседи: от
запад - ул. „*******“, от изток- жилищна сграда/ вътрешен двор на бул. „*******“,
от север- жилищна сграда/ вътрешен двор на ул. „*******“, а от юг - жилищна
сграда/ вътрешен двор на ул. „*******“ № 10 и пристройка на един етаж, със
застроена площ от 121 кв.м. с местонахождение на ул. „*******във вътрешен двор
до централната сграда на телефонна централа при съседи: от север- пристройка,
от изток- вътрешен двор на жилищна сграда/ бул. „*******“, от запад- вътрешен
двор на сградата на ул. „*******“ № 19, който имот представлява част от
недвижим имот: УПИ 3-ІІІ, в квартал 147 по плана на гр. София, местност „Зона
Б-2“, целият с площ от 1952, 77 кв.м., при съседи на мястото по скица: ул. „*******“,
УПИ ХІІ-17, УПИ ХІІ-10, УПИ V-5, УПИ
ІV-4, ул.„*******“, УПИ ІІ-2 и УПИ І-1, с местонахождение и административен
адрес в гр. София, на ул. „******* и ул. „*******“ № 19. Съдържанието на
съдебното решение сочи също, че ответникът
в настоящия процес „А.“ АД е бил страна (ответник) и в процеса, посочен по-
горе, в който са били разгледани искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.
59 от ЗЗД. Приемайки в мотивите на съдебното решение извода, че П.В.П. притежава 36, 30
% ид. части от правото на собственост върху имота, И.Н.А. притежава 2, 40% ид.
части от правото на собственост върху имота, Л.А. К.- К. притежава 2, 40% ид.
части от правото на собственост върху имота, Т.Д.Р. и М.А.Р. притежават общо
21, 70% ид. части от правото на собственост върху имота, Апелативен съд- София е осъдил ответника „А.“ АД
да заплати на ищците парично обезщетение с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
ползване без основание на на процесния недвижим имот - за периода от
01.06.1998г до 31.08.1998г.
Приетите като доказателства Заповед № 740/24.07.1991г.
на Министъра на земеделието и хранителната промишленост, Акт за (частна)
държавна собственост № 11431/1997г. и Акт за (частна) държавна собственост №
0046/1996г., установяват обстоятелствата, при които ответника „А.“ АД е приел
(получил) и упражнявал фактическата власт върху процесния недвижим имот, както
и формалното основание, с което се е легитимирал до влизане в сила на
споменатото по- горе съдебно решение.
Приетият като доказателство Протокол за
принудително отнемане на недвижим имот- въвод във владение от 13.05.2014г. по
изпълнително дело № 20148410403381 по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 при КЧСИ установява,
че в деня на съставянето му съдебния изпълнител Н.М.е отнел процесния имот от
длъжника по изпълнението „А.“ АД и предал същия имот на взискателите П.В.П., П. К.П. (която
не е страна в настоящия исков процес) И.Н.А., Л.А. К.- К., Т.Д.Р. и М.А.Р., Е.М.Ш.-Н.(която
не е страна в настоящия исков процес), В.К.Н.(който не е страна в настоящия
исков процес).
Тъй като ответникът
оспорва исковете, но изрично признава твърдяния от ищците факт, че той, чрез
свои служители е упражнявал фактическа
власт върху процесния недвижим имот в периода, за който е предявен иска т.е. от
20.10.2009г. до 13.05.2014г. (когато ищците били въведени принудително в
имота), настоящият състав на съда приема и този факт за установен.
Като доказателства по делото са приети
представените от ответника Акт за завземане на недвижим имот, Заповед №
Г-2471/13.07.1970г., Акт № 11431 за държавна собственост, препис извлечение от
„Инвестиционна програма“, Протокол № 23/04.04.1974г. на Управление „Капитално
строителство“ при министерство на земеделието и хранителната промишленост и
фактури (приложени на стр. 332-339 от съдържанието на делото и описани подробно
в молба на стр. 458-459 от делото), от чието съдържание се установява, че „А.“
АД е извършило разходи за строително – монтажни работи ( включващи стойност на
труд и материали), за които е заплатило съответно посочената във всяка от фактурите
парична сума.
Заключението на изготвената съдебно- оценителна
експертиза на вещо лице инж. Я.Т., основана на комбинирано съчетание на три
метода – метода на приходната стойност, метода на пазарните аналози и метода на
вещната стойност мотивира извод, че средният пазарен наем през периода от м.
октомври 2009г. до м. май 2014г. за процесния имот включващ:
·
производствено
- административна сграда на три етажа с масивна стоманобетонна конструкция е в
размер на 7, 60 лева за един квадратен метър площ.
·
постройка на
един етаж със застроена площ от 121 кв.м.
във вътрешния двор до централната сграда на телефонната централа е в
размер на 6 лева за един квадратен метър площ.
Заключението на изготвената съдебно- техническа
експертиза на вещо лице инж. П.З., основана на техническо измерване на
полезната площ на сградите, включени в процесния имот мотивира извод, че
фактическия размер на полезната застроена площ за процесния имот включващ:
·
производствено
- административна сграда на три етажа с масивна стоманобетонна конструкция е
в размер на 2091, 62 кв.м.
·
постройка на
един етаж със застроена площ от 121 кв.м.
във вътрешния двор до централната сграда на телефонната централа е в
размер на 89, 30 кв.м.
Съдът кредитира експертните изводи, като възприема
становището за обективност, компетентност и безпристрастност на вещите лица, които
са изготвили двете експертни заключения, неоспорени и от страните в момента на
изслушването и приемането им в открито съдебно заседание. Релевираните в
писмената защита на ответника доводи срещу експертните заключения съдът не
възприема и намира за неоснователни, а това е така, доколкото изводите на
експертите не бяха оспорени от ответника в момента на приемане на заключенията
и съгласно изискванията на чл. 200, ал.3 от ГПК, а едва след приключване на
съдебното дирене. Доводите за неправилност на експертните изводи не биха могли
да бъдат проверени без използване на
специални знания, които съдът не притежава, а поради бездействието на ответника
с оглед пропускането на срока по чл. 200, ал.3 от ГПК – съдът не би могъл да
осъществи проверка на тези твърдения на ответника, които по същество остават
недоказани.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
предявените искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с претенции за присъждане на обезщетение,
основано на твърденията на всеки ищец, за неоснователно обогатяване от страна
на ответника, произтичащо от ползването на процесния недвижим имот без правно
основание от страна на ответника.
Основателността на предявените пред настоящия съд
искове е определена от установяване на две основни предпоставки: на първо място
– че за посочения в исковата молба период ищците,
те са били надлежно легитимирани да владеят имота, тъй като са притежавали
субективното право на собственост върху процесния имот, респ. върху идеални
части от него и на второ място – че в същия този период, ответникът е упражнявал владение върху имота, без да е налице правно
основание за това.
Едва при наличието на споменатите две
предпоставки, касаещи основанието на иска, ищците следва да осъществят
доказване и на размера на иска, чрез
определяне на обема на твърдяното неоснователно имуществено разместване, довело
според техните твърдения до неоснователно обогатяване на ответника.
След внимателен анализ на събраните в хода на
делото писмени доказателства, съдът намира, че ищците установяват първите две
основни предпоставки, определящи и доказващи основанието на предявения от всеки
от тях иск. Това е така, доколкото на
основание чл. 297 от ГПК, настоящият съд е длъжен да зачита правните последици
на влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд, по съдебния спор, който
се е развил между страните в рамките на гр.д. № 1376/2004г. на І-12 състав СГС,
гр.д. № 3094/2009г. на САС и гр.д. № 507/2015г. на ВКС. По съображение от чл.
299, ал.1 ГПК, приключилият вече спор за собствеността на процесния имот не би
могъл да бъде пререшаван, поради което и настоящият съд приема, че ищците са
собственици на процесния недвижим имот, през периода, за който се претендира
обезщетение за неоснователно обогатяване и не намира за необходимо да обсъжда подробно
релевираните от ответника, но вече разгледани в споменатия по- горе съдебен
процес възражения: възражение срещу надлежната пасивна материална легитимация
на ищците, свързана с наследствените им права при реституция и възражение за
несвоевременно упражняване на правата по §6 и §6а от ПЗР на ЗППДОП /отм./ Ответникът
не спори по твърдението, че е упражнявал фактическа власт върху имота, а
релевираните от него доводи, че тази фактическа власт е имала правно основание
също не могат да бъдат възприети, по изложените по- горе съображения,
произтичащи от правните последици на съдебния процес в рамките на гр.д. №
1376/2004г. на І-12 състав СГС, гр.д. № 3094/2009г. на САС и гр.д. № 507/2015г.
на ВКС, приключил в полза на ищците. За
периода от 55 календарни месеца, обхванати 20.10.2009г. до 13.05.2014г. (когато ищците били
въведени принудително в имота), ответникът ползвал помещенията на процесния
имот, но без да е налице правно основание за това – в патримониума на страните
настъпило неоправдано имуществено разместване - обедняване за ищците и свързано
с него неоснователно обогатяване за ответника, със сумата, която би заплатил за възмездно ползване на посочените по- горе
части от имота за процесния период.
При това положение, спорът се концентрира върху
размера на конкретно дължимото обезщетение, каквото впрочем е присъждано в
полза на ищците за период, който предшества разглеждания в настоящия период-
считано от 20.10.2009г. до 13.05.2014г.
За да определи размера на дължимото обезщетение,
съдът използва специални знания в областта на оценката на недвижими имоти и
строителната техника /площообразуване/, за да определи средната месечна пазарна
стойност на ползването на процесния имот, като съобрази, че този имот се състои
от две постройки с различни технически и експлоатационни характеристики,
отразяващи се върху пазарната стойност на наема. В резултат от кредитирането на
експертните изводи приема следните доказазателствени изводи:
Първо – за частта от процесния имот, представляващ
производствено - административна сграда на три етажа, фактическата полезна
площ, за която се дължи обезщетение е в размер на 2091, 62 кв.м., а средната
пазарна наемна цена е в размер на 7,60 лева за кв. метър, следователно, пазарната цена на ползването на цялата
сграда, за един месец от процесния период възлиза на 15 896, 31 лева.
Второ – за частта от процесния имот, представляващ
постройка на един етаж със застроена площ от 121 кв.м. във вътрешния двор до централната сграда на
телефонната централа, фактическата полезна площ, за която се дължи обезщетение
е в размер на 89, 30 кв.м., а средната пазарна наемна цена е в размер на 6 лева
за кв. метър, следователно, пазарната
цена на ползването на цялата сграда, за един месец от процесния период възлиза
на 535, 80 лева.
Следователно, средната наемна пазарна стойност на
ползването на целия имот възлиза на 16 432, 11 лева/месечно или
респективно в размер на 903 766, 05 лева/ за целия процесен период
изчислено за 55 календарни месеца, обхванати 20.10.2009г. до 13.05.2014г.
Съобразявайки размера на приетите в рамките на
гр.д. № 3094/2009г. по описа на АС София дялове в съсотвеността на П.В.П. (36, 30 % ид.
части от правото на собственост), И.Н.А. (2, 40% ид. части от правото на
собственост), Л.А. К.- К. (2, 40% ид. части от правото на собственост), Т.Д.Р.
и М.А.Р. общо (21, 70% ид. части от правото на собственост), при аритметично
пресмятане - съдът приема, че предявените в настоящия процес частични искове са
основателни както следва: за П.В.П. - до пълния претендиран размер от
50 000 лева, за И.Н.А. и за Л.А. К.- К. – само до размер на сумата от
21 690, 39 лева, а за Т.Д.Р. и М.А.Р. общо до пълния претендиран размер от
50 000 лева.
По тази причина,
исковете на П.В.П., както и на Т.Д.Р. и М.А.Р. следва да бъдат уважени изцяло, до размера, до който са предявени,
а именно на П.В.П. – за сумата от
50 000 лева, като част от претенция
на стойност от 391, 208 лева и на Т.Д.Р. и М.А.Р. общо – сумата от 50 000 лева, като част от претенция на стойност от 233 865, 02 лева. Претенциите
на И.Н.А. и на Л.А. К.- К. – следва да бъдат уважени но само частично – до размер на сумата от 21 690, 39 лева за всеки от
тях, като за горницата до пълния претендиран от всеки ищец размер от
25 865, 02 лева, тези искове следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни (недоказани по размер).
Направеното от страна на
ответното дружество „А.“ АД възражение за
прихващане, съдът намира за неоснователно, поради неговата недоказаност.
В тази насока, съдът
споделя напълно и изцяло релевираните от ищците доводи за това, че ответникът
не доказа основното си твърдение, за
свързаност между разходите, които той твърди да е направил и конкретния
(процесен) имот. Ангажираните в хода на съдебното дирене доказателствени
средства, не установиха твърдението, че дейността по заплатените от ответника
СМР е била реализирана чрез влагане на фактурираните труд и материали именно в инфраструктурата
на процесния имот – факт, който ищците изрично оспориха. При това, ответникът пропусна
да докаже и предназначението на извършените СМР, поради което не може да се
установи, дали от функционална страна, споменатите СМР (доколкото са били
извършени) биха могли да бъдат свързани с необходимите за запазването на имота
разноски или имат характер на подобрения, довели до увеличаване на стойността
на имота. Този факт също не е без правно значение, както посочват ищците, но
при липса на доказателства за естеството на твърдяните СМР е безпредметно да
бъде обсъждан подробно.
В обобщение – по
направеното от ответника възражение за прихващане, съдът намира, че това
възражение следва да бъде отхвърлено изцяло (за сумата на главницата и на
лихвите), тъй като при липса на доказано вземане за главницата на стойността на
СМР, не възниква и акцесорно задължение за заплащане на лихва.
Върху сумите на
обезщетенията, дължими на основание чл. 59 от ЗЗД – от страна на ответника - на всеки отделен ищец - следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до
деня на окончателното плащане.
По отношение
на претенциите за присъждане на съдебни разноски:
Ищците претендират за осъждане на ответника, да им
заплати направените съдебни разноски. При това, представения от тях общ списък
на разноските сочи, че П.В.П. е направила съдебни разноски за 3571, 40 лева, И.Н.А.
е направил съдебни разноски за 1847, 48 лева, Л.А. К.- К. е направила съдебни
разноски за 1847, 48 лева, Т.Д.Р. и М.А.Р. са направили поотделно съдебни
разноски за по 1801, 42 лева.
Съразмерно с уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на П.В.П.
пълния размер на направените разноски, на И.Н.А. следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 1570, 36 лева, на Л.А. К.- К. да заплати разноски
в размер на 1570, 36 лева, а на Т.Д.Р. и М.А.Р. поотделно съдебни разноски за
по 1801, 42 лева.
Ответното дружество
претендира разноски, но не е установило фактически извършването на такива,
освен за съдебно техническата експертиза. Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят съответна на отхвърлената част от тези разноски, които са на обща
стойност от 69 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК *******да заплати на П.В. П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. М.П.,***,
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - сумата
от 50 000
(петдесет хиляди) лева, като част от
претенция на стойност от 391, 208 лева, представляваща съответна на дела в
собствеността на имота част от обезщетение
за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание в периода от 20.10.2009г. до 13.05.2014г.
на недвижим имот: масивна
производствено- административна сграда на три етажа, с местонахождение в
гр. София, м. „Центъра“ на ул.“*******, със застроена площ от 768, 42 кв.м.,
състояща се от четири зали и 36 стаи, заедно с терена върху който е изградена
постройката, с площ от 974 кв.м. при съседи: от запад - ул. „*******“, от
изток- жилищна сграда/ вътрешен двор на бул. „*******“, от север- жилищна
сграда/ вътрешен двор на ул. „*******“, а от юг - жилищна сграда/ вътрешен двор
на ул. „*******“ № 10 и пристройка на
един етаж, със застроена площ от 121 кв.м. с местонахождение на ул. „*******във
вътрешен двор до централната сграда на телефонна централа при съседи: от север-
пристройка, от изток- вътрешен двор на жилищна сграда/ бул. „*******“, от
запад- вътрешен двор на сградата на ул. „*******“ № 19, заедно със законната
лихва, начислена върху сумата на претендираното обезщетение, за периода от
20.10.2014г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК *******да заплати на П.В.П. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 3571, 40 (три хиляди
петстотин седемдесет и един и четиридесет ст.) лева, представляващи направени
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК *******да заплати на И.Н.А. с ЕГН ********** и съдебен
адресат – адв. М.П.,***, основание чл.
59, ал.1 от ЗЗД - сумата от 21 690, 39
(двадесет и една хиляди шестстотин и деветдесет и тридесет и девет ст.) лева, представляваща
съответна на дела в собствеността на имота част от обезщетение за неоснователно обогатяване, поради
ползване без основание в периода от
20.10.2009г. до 13.05.2014г. на недвижим имот: масивна производствено- административна сграда на три етажа, с
местонахождение в гр. София, м. „Центъра“ на ул.“*******, със застроена площ от
768, 42 кв.м., състояща се от четири зали и 36 стаи, заедно с терена върху
който е изградена постройката, с площ от 974 кв.м. при съседи: от запад - ул. „*******“,
от изток- жилищна сграда/ вътрешен двор на бул. „*******“, от север- жилищна
сграда/ вътрешен двор на ул. „*******“, а от юг - жилищна сграда/ вътрешен двор
на ул. „*******“ № 10 и пристройка на
един етаж, със застроена площ от 121 кв.м. с местонахождение на ул. „*******във
вътрешен двор до централната сграда на телефонна централа при съседи: от север-
пристройка, от изток- вътрешен двор на жилищна сграда/ бул. „*******“, от
запад- вътрешен двор на сградата на ул. „*******“ № 19, заедно със законната
лихва, начислена върху сумата на претендираното обезщетение, за периода от
20.10.2014г. до деня на окончателното плащане като като отхвърля иска в частта за горницата до пълния предявен
размер за сумата от 25 865, 02 лева.
ОСЪЖДА „А.“ АД да заплати на И.Н.А., на основание чл.
78, ал.1 от ГПК - сумата от 1570, 36 (хиляда
петстотин и седемдесет лева тридесет и шест ст.) лева, представляващи направени съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК *******да заплати на Л.А. К.- К. с ЕГН ********** и съдебен
адресат – адв. М.П.,***, основание чл.
59, ал.1 от ЗЗД - сумата от 21 690, 39
(двадесет и една хиляди шестстотин и деветдесет и тридесет и девет ст.) лева, представляваща
съответна на дела в собствеността на имота част от обезщетение за неоснователно обогатяване, поради
ползване без основание в периода от
20.10.2009г. до 13.05.2014г. на недвижим имот: масивна производствено- административна сграда на три етажа, с
местонахождение в гр. София, м. „Центъра“ на ул.“*******, със застроена площ от
768, 42 кв.м., състояща се от четири зали и 36 стаи, заедно с терена върху
който е изградена постройката, с площ от 974 кв.м. при съседи: от запад - ул. „*******“,
от изток- жилищна сграда/ вътрешен двор на бул. „*******“, от север- жилищна
сграда/ вътрешен двор на ул. „*******“, а от юг - жилищна сграда/ вътрешен двор
на ул. „*******“ № 10 и пристройка на
един етаж, със застроена площ от 121 кв.м. с местонахождение на ул. „*******във
вътрешен двор до централната сграда на телефонна централа при съседи: от север-
пристройка, от изток- вътрешен двор на жилищна сграда/ бул. „*******“, от
запад- вътрешен двор на сградата на ул. „*******“ № 19, заедно със законната
лихва, начислена върху сумата на претендираното обезщетение, за периода от
20.10.2014г. до деня на окончателното плащане като като отхвърля иска в частта за горницата до пълния предявен
размер за сумата от 25 865, 02 лева.
ОСЪЖДА „А.“ АД да заплати на Л.А. К.- К., на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 1570, 36 (хиляда
петстотин и седемдесет лева тридесет и шест ст.) лева, представляващи направени съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК *******да заплати на Т.Д.Р. с ЕГН ********** и на М.А.Р. с
ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат – адв. М.П.,***, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - общо сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, като част от претенция на стойност от
233 865, 02 лева, представляваща съответна на дела в собствеността на
имота част от обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради ползване без основание в периода от 20.10.2009г. до 13.05.2014г. на недвижим имот: масивна производствено- административна
сграда на три етажа, с местонахождение в гр. София, м. „Центъра“ на ул.“*******,
със застроена площ от 768, 42 кв.м., състояща се от четири зали и 36 стаи,
заедно с терена върху който е изградена постройката, с площ от 974 кв.м. при
съседи: от запад - ул. „*******“, от изток- жилищна сграда/ вътрешен двор на
бул. „*******“, от север- жилищна сграда/ вътрешен двор на ул. „*******“, а от
юг - жилищна сграда/ вътрешен двор на ул. „*******“ № 10 и пристройка на един етаж, със застроена площ от 121 кв.м. с
местонахождение на ул. „*******във вътрешен двор до централната сграда на
телефонна централа при съседи: от север- пристройка, от изток- вътрешен двор на
жилищна сграда/ бул. „*******“, от запад- вътрешен двор на сградата на ул. „*******“
№ 19, заедно със законната лихва, начислена върху сумата на претендираното
обезщетение, за периода от 20.10.2014г. до деня на окончателното плащане
ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК *******да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- на Т.Д.Р. сумата от 1801, 42 (хиляда осемстотин и един и четиридесет ст.) лева
и на М.А.Р. сумата от 1801, 42 (хиляда
осемстотин и един и четиридесет ст.) лева, представляващи направени съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П.В.П., И.Н.А., Л.А. К.-
К., Т.Д.Р. и М.А.Р. да заплатят на „А.“
АД - на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
- сумата от 69 (шестдесет и девет)
лева, представляващи направени
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно
обжалване, пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: