О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 270
Хасково,
31.VII.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен съд, Наказателна колегия
в закрито заседание на тридесет и
първи юли
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стратимир Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Милуш Цветанов
при секретар
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Вчнд №451 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.341 и сл. вр.
чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано
е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура - Хасково против Определение
№169/5.VI.2019 год., постановено в разпоредително заседание
от същата дата по нохд №345/2019 год. по описа на РС- Хасково, с което е било
прекратено съдебното производство по същото поради допуснато при изготвянето на
обвинителния акт на отстранимо, съществено процесуално нарушение и делото
върнато на прокурора за отстраняването му, съобразно изложеното в мотивите на
определението.
В изложението по протеста се сочи, че
изводите си за допуснато отстранимо, съществено процесуално нарушение съдът изградил,
позовавайки се на два поредни абзаца от обстоятелствената част на обвинителния
акт. В първия се поддържало, че „на 12.I.2018
год. подсъдимият изпушил една цигара марихуана…“, а във втория, че „по-късно
същият ден – 12.I.2019 год.“ свидетелите ******** го спрели за проверка. В противоречие с тази именно дата
/година/, с диспозитива на същия било повдигнато обвинение за престъпление,
извършено на 12.I.2018 год. в гр.******. Според първоинстанционния съд, несъответствие във
времето на осъществяване на деянието винаги представлявало съществено
процесуално нарушение, тъй като обвиняемият е лишен от възможността да научи в
какво е обвинен и поради това не може да се приеме за очевидна фактическа
грешка.
По
протеста се поддържа, че посочените несъответствия не съставляват основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, тъй
като не са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и неговия
защитник, в частност – правото му да разбере в какво е обвинен. С така внесения
обвинителен акт били очертани предмета и пределите на доказване. В
обстоятелствената част били посочени всички факти и съставомерни елементи на
извършеното деяние и участието на подсъдимия
в осъществяването му. Самите защитник и подсъдим в разпоредителното
заседание не направили възражения за допуснати нарушения, които са затруднили
защитата им. В заключение намира, че е била допусната очевидна фактическа
грешка в изпиването на една цифра, която може да бъде отстранена от прокурора в
законоустановения 7 – дневен срок.
Отправя
се искане за отмяна на протестираното определение и връщане на делото на РС – Хасково
за продължаване на разглеждането му.
В законния срок не са постъпили възражения против частния протест на
прокурора нито от подсъдимия, нито от неговия защитник.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
изложените в протеста доводи, намира за установено следното:
Съдебното производство по нохд № 345/2019 год. по описа на РС - Хасково е
образувано по обвинителен акт на прокурор от РП - Хасково, с който е било
повдигнато обвинение против Г.П.П. *** престъпление по чл.343б ал.3 от НК затова,
че на 12.I.2018 год. в гр.****** управлявал МПС след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с техническо средство „Drаger Drugtest 5000“ с
фабричен номер ARJM – 0048.
По обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че на 12.I.2018 год. преди обед обвиняемият изпушил една цигара
марихуана. Въпреки това около 12:00 часа със собствения си лек автомобил и
заедно с приятеля си свид.Д.
отпътували за гр.******, за да вземат оттам друг техен
приятел – свид.Г. Около 15:40 – 15:50 часа пристигнали обратно в ******. В следващото изречение
се описва, че „същият ден – 12.I.2019
год.“ свидетелите В. и Г. – ****** ****** в ****** „**** *****“ – **** спрели за проверка управлявания от него лек автомобил,
тествали обвиняемия – водач за наличие съдържание на алкохол и употреба на
наркотични вещества и така установили осъществяването на инкриминираното
деяние. В диспозитива ва обвинителния акт за дата на извършване на
престъплението е посочена 12.I.2018
год.
Видно от материалите от ДП, същата дата 12.I.2018
год. е посочена като такава на извършване на престъплението и в постановлението
за привличане на обвиняем.
Най-после в проведеното на 5.VI.2019 год. разпоредително заседание по делото нито защитникът,
нито подсъдимият са направили възражение за допуснати при изготвянето на обвинителния
акт, или изобщо на ДП на такива остраними, съществени процесуални нарушения,
които да са нарушили процесуалните им права, в частност – правото на защита.
Съдът обаче е приел, че като се сочат различни години, през които са
осъществени едни и същи съставомерни действия на подсъдимия, е допуснато
съществено разминаване относно времето на извършване на деянието, а това винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като обвиняемият
не е имал възможност да научи кога е извършил престъплението, в което е
обвинен. Изтъкнал е, че посоченото противоречие не може да се приеме като
очевидна фактическа грешка.
Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите по
прокурорския протест и изложените по определението на първоинстанционния съд мотиви,
намира следното:
Безспорно е допуснатото противоречие при описание на фактическата
обстановка, изразяващо се в посочване на различни дати /всъщност години – 12.I.2018 и 12.I.2019/,
на които са извършени действия, имащи пряко отношение към извършеното деяние. Първата
дата е посочена като време, когато обвиняемият най-напред е пушил марихуана, а
след това управлявал МПС, а втората – като такава, на която това е било установено.
Всъщност налице е единствен спорен въпрос, свързан с оценката на това
противоречие – дали се отнася за допуснато отстранимо, съществено нарушение на
процесуалните правила, съществено накърнило
процесуалните
права на обвиняемия и неговия защитник относно възможността да научат в какво е
обвинен, или за очевидна фактическа грешка.
Заслужава да се изтъкне, че практическата разлика между двете хипотези е
несъществена и пренебрежима. В процесуален аспект в единия случай прокурорът ще
следва да изготви и внесе нов обвинителен акт в едномесечен срок от получаване
на делото, а в другия – да внесе обвинителен акт с
отстранена
очевидна фактическа грешка в 7 –дневен срок от провеждане на разпоредително
заседание. И в двата случая обаче разпоредителното заседание ще следва да се
повтори, било защото се внася нов обвинителен акт, или защото следва да е ясно
откога тече 7 –дневния срок за отстраняване на очевидната фактическа грешка, с
изтичането на който са свързани тежки процесуални последици, а и съдът, постановявайки
връщане на делото, не е насрочил дата за разглеждането му.
Все пак чисто теоретичното разискване на въпроса коя от двете хипотези е
налице не може да се избегне от настоящата инстанция и същият следва да се
изясни в конкретния контекст на фактите по делото, още повече, че първоинстанционният
съд се е задоволил с едно изречение да посочи, че „посоченото противоречие не
може да се приеме като очевидна фактическа грешка“, без обаче да изложи нито
ред мотиви защо това е така.
Принципно основателно е да се проявява по-голяма критичност към всякакви
противоречия при описание на обстоятелства, отнасящи се пряко и конкретно към осъществяването
на инкриминираното деяние, каквото несъмнено е времето на извършване. Трябва
обаче да се изтъкне, че няма разминаване относно датата на извършване на
деянието, посочена в постановлението за привличане на ДП и тази в диспозитива
на обвинителния акт, с който се повдига същинското обвинение. Разминаването е само
спрямо изложеното в обстоятелствената му част, при описанието на фактите и то е
допуснато еднократно.
Настоящата инстанция намира, че в случая то не е такова, което да затрудни
съществено обвиняемия и неговия защитник да научат в какво точно е обвинен.
Преценени в съвкупност всички материали по ДП от една страна и цялостното
съдържание на обвинителния акт от друга не оставят място за съмнение, че
обвинението се поддържа за деяние, осъществено на 12.I.2018
год. в гр.******. Особено красноречиво този
извод се подкрепя от използвания от
прокурора израз „същият ден“, непосредствено след който погрешно е изписана
годината 2019 вместо 2018. С това обаче не
се нарушава нито логиката на изложението му, нито се хвърля сянка на съмнение
върху хронологията на описваните събития. Не е без значение и липсата на
изразени възражения от страна на подсъдимия и неговия защитник в тази насока в
разпоредителното заседание.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, при тази
съвкупност от данни и доказателства по делото и това изложение, дадено по
обвинителния акт, не би могло да има съмнение, че се отнася за технически
грешно изписване на годината, квалифицирано с последните изменения на НПК като
„очевидна фактическа грешка“.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното определение като
необосновано и неоснователно ще следва да се отмени, като се постанови връщане
на делото за провеждане на разпоредително заседание съобразно изложените
по-горе мотиви и указания.
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №169 от 5.VI.2019 год. на РС - Хасково, постановено по нохд № 345/2019
год. по описа на същия съд, с което по реда на на чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1
т.3 от НПК е върнато на делото на прокурора.
ВРЪЩА
делото на РС - Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждането му в разпоредително заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: