РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. В.Т., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500091 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от
"Д.Е." ООД въззивна жалба против Решение № .../13.12.2021г. постановено по
гр.д. № .../2021г. по описа на Районен съд- В.Т., с което е осъдено
дружеството "Д.Е." ООД, ЕИК ... да заплати на М. СЛ. Г., ЕГН **********,
сумата от 5437.30 лв. (пет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и
тридесет стотинки), представляваща сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода от м. декември 2020 г. до м. април 2021 г.
включително, сумата о т 1087.46 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1
от Кодекса на труда, ведно със законната лихва върху главниците от подаване
на исковата молба – 28.9.2021 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение, като производството по предявения от М. СЛ. Г.,
ЕГН ********** инцидентен установителен иск за съществуването и
основанието за издаване на Заповед № 937/20.2.2021 г., издадена от
управителя на "Д.Е." ООД, ЕИК ... е прекратено . Решението се обжалва
изцяло с мотив, че исковата претенция не е доказана от ищеца. Отправя се
искане към съда да отмени обжалваното решение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по същата, в който се заема становище за нейната неоснователност.
1
Навежда довод, че в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираното от ищеца трудово възнаграждение и че това не е сторено.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. 242 КТ и чл. 222, ал. 1
КТ, предявени от М. СЛ. Г. против "Д.Е" ООД. Ищецът твърди, че е работил
по трудово правоотношение с ответника при месечно възнаграждение от
1401.40 лева. Заявява, че правоотношението е прекратено, считано от 1.5.2021
г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като след прекратяването му
работодателят не е изплатил полагащите му се възнаграждения за периода от
м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. включително, както и обезщетение на
основание чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно брутно възнаграждение. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7507 лева – сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода м. ноември 2020 г. до м.
април 2021 г. включително, както и за сумата от 1401.40 лева – обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което ищецът е останал
без работа, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане. С определение на съда от
08.12.2021г. е допуснато изменение в размера на исковите претенции, като
същите се считат за предявени за периода декември 2020г. април 2021г. и за
2
сума от 1087,46 лв. за всеки отделен месец, както и за сумата от 1087,46 лв.
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Ответникът Д.Е. ООД гр.София оспорва исковете, заявявайки че
представените фишове не съдържат подпис на работодателя или на
упълномощен негов представител.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността
на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат
уважени.
По оплакванията в жалбата :
С оглед обстоятелството, че в депозираната въззивна жалба са наведени
доводи единствено по отношение размера на дължимото трудовото
възнаграждение и размера на дължимото обезщетение, настоящият въззивен
състав намира, че инстанционната проверка следва да се съсредоточи само в
тези рамки.
По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен
безсрочен трудов договор № 1/1.11.2007 г. Уговореното трудово
възнаграждение на ищеца е било в размер на 1087,46 лв., видно от
заключението на вещото лице, а от материалите по делото се установява, че
процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.05.2021 г..
Видно от приложеното по делото заверено копие от трудовата книжка и
регистрационната карта от Агенция по заетостта се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника и до завеждане на
исковата молба в съда въззиваемият не е изпълнявал трудови функции по
друг договор.
В производството пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за месеците, за
които се претендира заплащане на трудово възнаграждение сумата е в общ
размер от 5437,30 лв., а размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е
определен в нетен размер от 1087,46 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
3
Безспорно установено по делото е, че страните са били в трудово
правоотношение през исковия период, за който се претендира заплащане на
дължими трудови възнаграждения, като същото е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.05.2021 г. Предвид това, на
основание чл. 242 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ работодателят дължи заплащане
на уговореното трудово възнаграждение за този период. Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за исковия
период, изчислено на база договореното в трудовия договор, е в размер на
5437,30 лв. По делото не са представени доказателства за плащането на така
претендираното вземане, предвид на което правилно ответникът е осъден за
заплащането му на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. По отношение на възражението на въззивника, че в тежест на
ищеца е да установи основанието и размерът на иска следва да бъдат дадени
необходимите процесуални разяснения. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК страната
е длъжна да установи, изгодните за нея факти, т.е. по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва да установи, че е
налице валидно трудово правоотношение между него и ответника, като върху
ответника лежи доказателствената тежест да установи, че за претендирания
исков период е заплатил уговореното трудово възнаграждение или съответно
да докаже, че през процесния период ищецът не е полагал труд, ако е навел с
отговора на исковата молба възражение в тази насока. Неизпълнението на
това процесуално задължение води като последица, че съдът счита за
недоказани твърдените факти и обстоятелства. Следователно доводът на
въззника-ответник е категорично неоснователен, доколкото последният не е
успял да докаже твърдените изгодни факти, поради което й искът спрямо него
е правилно уважен. Що се отнася до довода, че размерът е неправилно
определен, то това възражение също се явява неоснователно. От
заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза,
което настоящият съдебен състав кредитира като безпристрастно и пълно, се
установява категорично дължимият размер по предявените две искови
претенции за заплащане на дължимо трудово възнаграждение и за заплащане
на обезщетение по чл. 222 КТ.
Решението на първоистанционния съд е правилно и в частта, в която е
уважил предявения осъдителен иск с правно основание чл. 222 КТ.
Материалните предпоставки, които е необходимо да са се проявили в
обективната действителност, за да бъде уважена ищцовата претенция са
следните: 1) да е налице валидно трудово правоотношение; 2) трудовото
правоотношение да е прекратено на някое от основанията, изчерпателно
изброени в чл. 222 КТ; 3) в срок от един месец, считано от прекратяване на
трудовото правоотношение работникът/служителят да не е постъпил на нова
работа с уговорено по-високо трудово възнаграждение.
Безспорно се установи, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – при намаляване обема на работа. Установи
4
се също така, че след прекратяване на трудовото правоотношение с
въззивника и до завеждане на исковата молба в съда въззиваемият не е
изпълнявал трудови функции по друг договор. От представеното
заключението на вещото лице се установява и размера на сумата дължима
като обезщетение съгласно чл. 222 КТ, а именно 1087,46 лева. Следователно
са налице всички изискуеми материални предпоставки, поради което така
предявеният иск се явява основателен за сумата от 1087,46 лева.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, предвид което
постановеното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
въззиваемия М.Г. следва да се присъдят направените от него в настоящото
производство разноски, които са в размер на 800 лв. съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК .
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № .../13.12.2021г. постановено по
гр.д. № .../2021г. по описа на Районен съд-В.Т..
ОСЪЖДА "Д.Е" ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „М. ш.“ № .., ет. ., представлявано от М.З. да заплати на М.Г. С. с
ЕГН **********, с адрес: гр. П.Т., ул. „Д.“ № ... сумата от 800,00 лв.
/осемстотин лева/, представляваща, направените от него в настоящото
производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5