Решение по дело №410/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 53, ал. 3 от Закона за държавните помощи.

Образувано е за ново разглеждане на жалба от „Алианс тур“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Заповед № Т-РД-27-12/20.02.2024 г. на Заместник-министъра на туризма, с която е отхвърлено подаденото от дружеството заявление вх. № BG-*********-2021-06-1016 и му е отказано предоставянето на безвъзмездни финансови средства по Схема BG-*********-2021-06.

Развива се след обезсилване на Решение № 6202/11.06.2024 г. по адм.д. № 525/2024 г. по описа на Административен съд – Варна с Решение № 1721/20.02.2025 г. по адм.д. № 10261/2024 г. на Върховния административен съд.

В жалбата се твърди, че със заявлението са представени всички документи и информация, изискуеми в Указанията за кандидатстване и правилата за предоставяне на безвъзмездни финансови средства по посочената схема за държавна помощ „Предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки“, регламентирана с ПМС № 405/2021 г.

Дружеството твърди, че по същото заявление е била издадена предходна Заповед № Т-РД-27-701/29.03.2022 г. на Министъра на туризма, която е била обжалвана по адм.д. № 904/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и е била отменена с Решение № 1177/04.10.2022 г., влязло в сила на 17.01.2023 г. След отмяната на предходната заповед преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне, при което е издадена обжалваната понастоящем заповед.

Дружеството счита, че обжалваната заповед противоречи на влязлото в сила решение по адм.д. № 904/2022 г., поради което е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. В мотивите на това решение съдът приел, че кандидатът отговаря на критерия за допустимост с оглед извършваната от него дейност и на критерия за спад на оборота, тоест отговаря и на двата критерия по чл. 112, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., а именно да упражнява дейност с код по КИД 2008 от изброените в разпоредбата и да е засегнато от спад в оборота с най-малко 30 % в сравнение с оборота през 2019 г. Освен отмяна на предходната заповед и връщането на преписката за ново произнасяне, в решението съдът дал задължителни указания на административния орган да установи кода на дейността на дружеството от подадените в НАП данни за действащите трудови договори през 2020 г., в които кодът на дейност е 55.10. Независимо от това при новото разглеждане на преписката административният орган отново се позовал единствено на справка от НСИ, изискана в предишното административно производство, и отхвърлил заявлението на същото основание. Предвид това противоречие на обжалваната заповед с влязло в сила съдебно решение жалбоподателят моли обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна, претендира за присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Заместник-министърът на туризма изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че не са налице кумулативно двете предпоставки по чл. 177, ал. 2 от АПК. Ответникът твърди, че дадените от съда указания не обвързват административния орган с фактическите основания за издаване на последващия административен акт. В същото време нямало основания за обявяване на заповедта за нищожна съобразно съдебната практика и правната теория. Обжалваната заповед била издадена в изпълнение на решението по адм.д. № 904/2022 г., по силата на което е преразгледано заявлението на дружеството, извършена е нова оценка на съответствието с изискванията на закона и указанията. Констатирано е, че дружеството не отговаря на критериите за допустимост по т. 6, подточка 6.1 от Указанията за кандидатстване и правилата за предоставяне на безвъзмездни средства и по-конкретно изискването по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС № 405/25.11.2021 г. и т. 2.5 (14) от Нотификация на ЕК на Държавна помощ SA.100885 (2021/N) – България предприятието да е осъществявало дейност през 2019, 2020 и 2021 г. Поради неизпълнението на това условие заявлението е отхвърлено като недопустимо и на кандидата е отказана безвъзмездна финансова помощ. Ответникът се позовава на практика на съдилищата по сходни казуси, според която липсата на оборот означава липса на извършвана изобщо дейност. Счита, че проверката за осъществяване на дейност по съответния код не е можело да бъде извършена съобразно указанията на съда, тъй като правомощията на административния орган са ограничени от Указанията и даденото от кандидата съгласие до проверка в НСИ. Тъй като данните от НСИ показват липса на нетни приходи от дейност по код 15100 за 2020 г., определянето на основна икономическа дейност по код 55.10 е било невъзможно и заявлението е било недопустимо. В допълнение изтъква, че схемата за държавна помощ е изтекла, а процедурата по предоставяне на безвъзмездна държавна помощ не е административно производство по смисъла на чл. 24 и следващите от АПК. Поради това е изтекло основанието за предоставяне на помощта, същата не може да се приема повече за съвместима и не е възможно да се издават нови индивидуални актове за предоставянето й. Моли жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Заповед № Т-РД-27-12/20.02.2024 г. на Заместник-министъра на туризма. Заповедта е издадена във връзка с подаденото от „Алианс тур“ ООД Заявление вх. № BG-*********-2021-06-1061 за подпомагане по ПМС № 405/2021 г. и в изпълнение на Решение № 1177/04.10.2022 г. по адм.д. № 904/2022 г. на Административен съд – Варна.

Съгласно диспозитива на обжалваната заповед с нея се отхвърля подаденото от дружеството заявление вх. № BG-*********-2021-06-1016 и му се отказва предоставянето на безвъзмездни финансови средства по Схема BG-*********-2021-06.

В мотивите на обжалваната заповед се посочва, че по ПМС № 405/2021 г. безвъзмездни средства за компенсиране на загуби вследствие ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки се предоставят на предприятията от туристическия сектор, чиято дейност попада в класове по КИД 2008 на НСИ 55.10, 55.20, 55.90, 56.10, 56.21, 56.29, 56.30, 79.11, 79.12, 79.90, 82.30, 86.90, 93.19, 93.21, 93.29 и 96.04. Помощта представлява схема за държавна помощ в подкрепа на икономиката, приета на 19 март 2020 г. и нотифицирана на Европейската комисия, с последващи изменения, чийто срок на действие е до 30 юни 2022 г.

Условията и реда за кандидатстване и правилата за предоставяне на помощта са уредени съответно в Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по Схема BG-*********-2021-06, утвърдени със заповед на министъра на туризма № Т-РД-16-29/28.01.2022 г. Допустими кандидати са предприятия, чиято основна и/или допълнителна дейност попада в допустимите кодове по КИД 2008. В Указанията за кандидатстване и правилата за предоставяне на безвъзмездни средства по схемата е посочено, че осъществяваната дейност, основна и/или допълнителна, трябва да е през 2019, 2020 и 2021 г., тоест процедурата касае предприятия, които са осъществявали дейност през посочения период и имат реализиран оборот от дейността. От справка в НСИ, извършена в хода на първата процедура, е установено, че дружеството няма посочени нетни приходи от продажби в код 15100 в ОПР за 2020 г., което означава, че няма осъществявана дейност и реализиран оборот за 2020 г. в допустим код, следователно не е допустим кандидат в процедурата. В обжалваната заповед е отразено, че е налице разминаване между декларираните от кандидата данни и информацията от НСИ, като за достоверни на основание чл. 11, ал. 2, изр. второ от ПМС № 405/2021 г. са взети данните от НСИ. По тези съображения заявлението на кандидата е отхвърлено.

Като доказателства в подкрепа на твърденията си за осъществяване на икономическа дейност в код 55.10 (Хотели и подобни места за настаняване), с жалбата дружеството представя справка за актуално състояние на трудовите договори към различни дати през 2020 г., декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ като доказателство, че дружеството е имало дейност през 2020 г., дневници продажби за период 01-12.2020 г. и анекс към хотелски договор, допълнителни споразумения към договори с контрагенти, сключени през 2020 г., сключени през 2020 г. договори за сезон 2021 г., удостоверение за декларирани в НАП данни.

При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, и като съобрази фактите от значение за делото, настъпили след издаване на акта до приключване на устните състезания, съдът приема от правна страна следното:

Заповедта е издадена от Заместник-министъра на туризма, на когото със Заповед № Т-РД-16-366/14.11.2023 г. са делегирани правомощията на министъра да одобрява или отхвърля докладите на комисията за преразглеждане на заявления по конкретната схема, както и да издава и подписва заповедите за отпускане или отказ от предоставяне на държавна помощ в процедура за предоставяне на безвъзмездни средства по Постановление № 405/2021 г.

Заповедта е издадена в законоустановения писмен вид и със съдържание, което излага фактическите констатации и правните изводи на административния орган в достатъчна степен, за да направи възможен съдебния контрол за законосъобразност.

Издадена е след проведено производство за преразглеждане на проектните предложения (заявления) по програми, схеми и мерки за безвъзмездна, държавна или минимална помощ, администрирани от Министерството на туризма, които след влязло в сила решение на съда са върнати на административния орган за ново произнасяне. Производството за преразглеждане е образувано с Доклад № 19/06.02.2024 г. на председателя на постоянно действащата оценителна комисия 2, в който е определен срок за работа на комисията до 22.02.2024 г. Комисията се произнася с доклад изх. № Т-93-00-394/15.02.2024 г., с който предлага заявлението да се отхвърли и да се издаде заповед за отказ. Предложението е обосновано с оценителен лист от 13.02.2024 г., според който кандидатът не отговаря на критериите по т. 6, подточка 6.1. от Указанията за кандидатстване, тъй като през 2020 г. няма реализиран оборот и съответно не е осъществявал дейност в един от допустимите кодове по схемата. Подготвящите крайния акт документи са съставени от надлежно оправомощени за извършване на оценяването служители на МТ, като не се твърди и при служебната проверка не се установяват нарушения на правилата за разглеждане на формулярите за кандидатстване, предвидени в утвърдените със заповед за министъра Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства.

Спор по фактите няма.

Жалбоподателят в настоящото производство е кандидатствал по обявената схема за подпомагане, като е подал в СУНИ Формуляр за кандидатстване (заявление) № BG-*********-2021-06-1016, в който в раздел 6 е посочил, че дружеството извършва дейност в код 55.10 Хотели и подобни места за настаняване, и е собственик на хотел „С.“ в к.к. „Златни пясъци“, притежаващ удостоверение за категоризация 4 звезди от 19.10.2017 г. В раздел 7 е декларирал, че има реализиран оборот от дейности по допустим код по схемата за 2018 г. 2 962 000 лева, за 2019 г. – 2 824 000 лева и за 2020 г. 0 (нула) лева. Обстоятелството, че дружеството няма реализирани приходи от продажби през 2020 г. по код 55.10, е декларирано във формуляра за кандидатстване от самия кандидат и е установено по справката в НСИ, събрана при първото разглеждане на заявлението. Това обстоятелство не е спорно между страните и е взето предвид както в първата отменена заповед, така и в съдебното решение за отмяната й.

Спорът е правен и засяга въпроса дали при новото разглеждане на заявлението административният орган се е произнесъл в противоречие с влязлото в сила Решение № 1177/04.10.2022 г. по адм.д. № 904/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, влязло в сила на 17.01.2023 г.

Както се установява непосредствено от мотивите на обжалваната заповед, отказът е обоснован единствено с обстоятелството, че жалбоподателят не е осъществявал дейност в един от допустимите кодове и няма реализиран оборот за 2020 г., поради което попада сред недопустимите кандидати по схемата по смисъла на т. 6, подточка 6.1. от Указанията за кандидатстване.

Осъществяването на дейност от определен вид в случая не е факт от действителността, а представлява правен извод на административния орган, основан на факти, удостоверени в получената справка от НСИ, а именно, че дружеството няма деклариран оборот за 2020 г. от допустима дейност. Този извод на административния орган е бил направен и при първото разглеждане на заявлението, завършило със Заповед № Т-РД-27-701/29.03.2022 г. на Министъра на туризма, обжалвана по адм.д. № 904/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и отменена с Решение № 1177/04.10.2022 г., влязло в сила на 17.01.2023 г.

Според мотивите на това решение, основани на установените в съдебното производство факти, през 2020 г. дружеството е възстановило на контрагенти аванси за ранни записвания, сключило е анекси към договори за туристически услуги във връзка с решения на Народното събрание на Република България за обявяване на извънредно положение в страната, сключило е договори за туристически услуги за сезон 2021 г. Наетите в рамките на 2020 г. работници са получавали трудови възнаграждения и за тях са били начислявани осигурителни вноски, регистрирани в НАП по код 5510 „хотелиерство“. Ето защо съдът е приел, че дружеството е осъществявало дейност по поддръжка на материалната база и персонала във връзка с летен сезон 2020 г., но не е реализирало оборот за 2020 г. поради издадената Заповед № Т-РД-16-76/17.03.2020 г. на Министъра на туризма. Като краен резултат административният съд приема, че изводът на административния орган за недопустимост на кандидата не съответства на фактите и на посочените от самия него начини за установяването на съответствието с предварително обявените критерии и е неправилен. Приел е изрично и че „Кандидатът отговаря изцяло на горепосочения критерий, предварително обявен в законовите и подзаконови нормативни актове, включително и в т. 6, подточка 6.1: „Допустими кандидати" от т. 6, подт. 6.1. от „Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства" (Указанията)“.

Така в решението по адм.д. № 904/2022 г. съдът е направил обвързващ административния орган правен извод, че дружеството е извършвало през 2020 г. дейност от кръга на допустимите за подпомагане по схемата и отговаря на критерия по т. 6, подточка 6.1 от Указанията, и не е разпоредил да се установяват нови факти и обстоятелства.

При новото разглеждане на заявлението административният орган не е събирал нови доказателства, върху които да обоснове нови правни изводи относно осъществяването на дейност от вида на допустимите. Въз основа на същата информация от НСИ, която е събрана при първото разглеждане на заявлението, е направил същия погрешен извод за неизвършвана допустима дейност от жалбоподателя през 2020 г. само въз основа на липсата на реализиран оборот от тази дейност по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 405/2021 г., а именно нетни приходи от продажби на съответните стоки или услуги. Така е смесил понятията „оборот“ и „дейност“, и данните от НСИ за нулев оборот на дружеството по съответния код неправилно е приравнил на липса на дейност по този код през 2020 г. В действителност, както съдът е приел в решението по адм.д. № 904/2022 г., дружеството е осъществявало дейност по код 55.10 без да реализира приходи от продажби, като е поддържало материална база и персонал във връзка с летния сезон на 2020 г., но не е извършило продажби като последица от извънредното положение.

При това положение настоящият състав приема, че правният извод на административния орган, че е налице основание за недопустимост на кандидата по смисъла на т. 6, подточка 6.1. от Указанията за кандидатстване, пряко противоречи на правните изводи в Решение № 1177/04.10.2022 г. по адм.д. № 904/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, и обжалваната заповед е нищожна.

Допълнителният мотив в писменото становище, че заявлението за подпомагане следва да бъде отхвърлено, тъй като е изтекъл срокът на схемата за държавна помощ, не се съдържа в самата заповед и не е изложен като основание за отказа. Изтичането на срока на схемата и следващата от него невъзможност за отпускане на безвъзмездна помощ по ПМС № 405/2021 г. е обстоятелство, което следва да бъде взето предвид съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК като пречка за връщане на преписката за ново произнасяне.

При този изход от производството в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 2850 лева съгласно представен списък.

По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ състав

Прогласява нищожността на Заповед № Т-РД-27-12/20.02.2024 г. на Заместник-министъра на туризма.

Осъжда Министерството на туризма да заплати на „Алианс тур“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 2850 (Две хиляди осемстотин и петдесет) лева, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.