Р Е Ш Е Н И Е
№1995 15.12.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2132 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на “Сине Рентал Сървисис“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Бургас, ул.Патриарх Евтимий №59, представлявано от управителя Д. А. М.,
против ревизионен
акт (РА) № Р-02000220006459-091-001/22.04.2021г., издаден от Василка Христова
Радева на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Й. Р. В. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение №
101/23.07.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДОДОП), за установената солидарна
отговорност по чл.177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за
данъчния период м.02.2019г., за дължим и невнесен ДДС по фактура № 1/01.02.2019г.,
издадена от „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, ЕИК-*********, за покупко-продажба на два поземлени
имота в гр.София, р-н Илинден, в размер на 145`000,00 лева и лихва за забава от
31`016,37 лева.
Жалбоподателят
счита, че в случая не са изпълнени кумулативно предпоставките на чл.177, ал.3,
т.1 и 2 от ЗДДС, тъй като сделката не е привидна или заобикаляща закона –
налице е реално извършена доставка на недвижимия имот. Също, липсват
доказателства на невнасяне на дължимия данък от доставчика „Ей Ес Ем 2018“ЕАД,
или че са положени усилия за събиране на дължимата сума от това дружество. Намира, че не е изследвана
поредицата от сделки, тъй като след процесната сделка “Сине Рентал
Сървисис“ЕООД е прехвърлило имота на „Синема гид“ЕООД, което не е регистрирано
по ЗДДС и не е ползвал право на данъчен кредит. Поради това не е налице
увреждане на бюджета. Освен това счита, че не са установени субективните
предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл.177 от ЗДДС. Липсва
условието за „знание“, защото дружествата по процесната сделка не са свързани
лица, а това че поредицата от сделки са извършени в един и същи ден и при един
и същи нотариус, не могат да обосноват наличие на „знание“. Жалбоподателят
заявява, че липсват обстоятелства, обуславящи презумпцията за знание по чл.177,
ал.3 от ЗДДС, като за първи път в решението на директора на ДОДОП е прието, че
продажната цена по сделката се отличава значително от цената на имотите при
апортирането им. При извършване на апорта, имотът е бил с множество обезпечения
и това е оказало влияние върху цената, поради което същата не може да се ползва
за пазарен аналог. Счита също, че ползването на оценката от апортирането е в
нарушение на процесуалните правила. От съда се иска отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Ю.Б.
***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва като основание
възражението, че дружеството-жалбоподател не е отговорно за начислените в
ревизионния доклад лихви за забава върху търсения от него ДДС. Пледира за
отмяна на РА и присъждане на съдебно-деловодните разноски по представен нарочен
списък. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.
Ответникът
по жалбата – директор на ДОДОП, чрез процесуалните си представители юрисконсулти
Веселин М. и Тонка Ж., оспорва жалбата като неоснователна и пледира за
отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 4291 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас пледира за отхвърляне на жабата като
неоснователна и недоказана.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени твърденията на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Ревизионното
производство започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000220006459-020-001/27.10.2020г.
(л.255), издадена от заместник на В. Х. Р. на длъжност началник-сектор при ТД
на НАП-Бургас. Със същата на основание чл.112-113 от ДОПК е възложено
извършването на ревизия на “Сине Рентал Сървисис“ЕООД, с предмет: отговорност за
ДДС по доставки, извършени от „Ей Ес Ем 2018“ЕАД за периодите от 01.02.2019г.
до 28.02.2019г. и от 01.05.2019г. до 31.05.2019г., с уточнението, че се касае
за установяване на отговорност по чл.177 от ЗДДС за задължения на това
дружество, по доставки документирани с фактура № 1/01.02.2019г. Заповедта е
подписана с електронен подпис и е връчена редовно на дружеството по електронен
път на 10.11.2020г., както и по реда на чл.32 от ДОПК, съгласно представените
протоколи и съобщение (л.251-253 от делото). Срокът на ревизията е двумесечен
от датата на връчване на заповедта и определено да бъде осъществена от Й. Р. В.,
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и Р. Д.
В.-С., главен инспектор по приходите.
По
преписката е представена заповед за изменение на ЗВР № Р-02000220006459-020-002/11.01.2021г.
(л.159) на същия орган по приходите, подписана като електронен документ, с
която срокът на ревизията е продължен до 10.02.2021г. За тази заповед е връчена
по електронен път на 20.01.2021г.
По делото
са приложени заповед №РД-360/29.06.2020г. и №РД-7/04.01.2021г. (л.29 и сл.),
двете на директора на ТД на НАП-Бургас, издадени на основание чл.11 от ЗНАП,
като същите вменяват правомощия на органа по издаване на заповеди за възлагане
на ревизии.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000220006459-092-001/25.02.2021г.
(л.57), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със
ЗВР. РД също е подписан с електронни подписи от неговите съставители и е връчен
по електронен път на “Сине Рентал Сървисис“ЕООД на 01.03.2021г., заедно с
цялата преписка по издаването му. Срещу доклада дружеството е подало възражение,
след като по негово искане е бил удължен срокът за това. Във възражението на
направени сходни твърдения на тези изложени в съзиращата съда жалба.
Ревизията
приключила с издаване на РА № Р-02000220006459-091-001/22.04.2021г. (л.64),
издаден от В. Х. Р. на
длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Й. Р. В. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА в тежест на “Сине Рентал Сървисис“ЕООД са установени
задължения по реда на чл.177 от ЗДДС, за периода м.02.2019г. за дължим и
невнесен ДДС по фактура № 1/01.02.2019г., издадена от „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, ЕИК-*********,
за покупко-продажба на два поземлени имота в гр.София, р-н Илинден, в размер на
145`000,00 лева и лихва за забава от 31`016,37 лева. Актът е подписан с
електронни подписи от издателите си и е връчен на ревизираното лице на 11.05.2021г.,
съгласно представена разпечатка (л.69). Връчването на РА не се оспорва от
дружеството, като то, недоволно от констатациите в РА, е оспорило същия на
основание чл.152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок на
21.05.2021г. (съгл. входящия индекс на жалбата – л.55) с твърденията направени
и във възражението.
С решение
№ 101/23.07.2021г. (л.24) директорът на ДОДОП-Бургас потвърдил ревизионния акт.
За да постанови решението си решаващият орган приел въз основа на установената
в хода на ревизията фактическа обстановка, че са изпълнени кумулативно
предвидените елементи на фактическия състав на чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и
отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана правомерно. Обсъдил е
както установените факти и основанията за реализиране на тази отговорност, така
и възраженията на жалбоподателя, като намерил същите за неоснователни. Допълнил
е, че освен доказаното от ревизиращия екип знание у получателя, че ДДС няма да
бъде внесен, налице е и хипотезата на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДДС, защото има
разлика между продажната и пазарната цена – първата е по-ниска с приблизително
46,5 %. Този извод е направен на основание оценката изготвена при апортиране на
имотите, седем месеца преди процесната сделка. Решението е подписано с
електронен подпис от директора на ДОДОП-Бургас. Връчено е по електронен път на 10.08.2021г.
Жалбата срещу него е подадена на 20.08.2021г., видно от входящия индекс, т.е. при
спазване на срока за обжалване.
Във връзка
с предмета на спора, в хода на извършената ревизия е установено, че „Сине
Рентал Сървисис“ ЕООД в проверявания период извършвало търговска дейност,
свързана с прожектиране на филми, като стопанисвало търговски обект под наем –
кино бар, находящ се в гр.Пазарджик,
ул.Екзарх Йосиф №15. Съгласно информацията в търговския регистър, дружеството е
учредено на 04.10.2013г., като е регистрирано по ЗДДС на 01.11.2013г. с
регистрация по избор, независимо от оборота.
С
нотариален акт № 44, том I, рег.№ 1094, дело № 37 от 31.01.2019г. на нотариус №
065 Стилиян Тютюнджиев, с район РС-София (л.229), „Сине Рентал Сървисис“ЕООД е
закупило от „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, ЕИК-*********, два недвижими имота, а именно:1.Поземлен
имот с идентификатор 68134.1203.925, в гр.София, район Илинден, местност
Илинден, с площ 3512 кв.м., срещу продажната цена от 277`000,00 лева без ДДС; 2.Поземлен имот с
идентификатор 68134.1203.708, в гр.София, район Илинден, местност Илинден, с
площ 6179 кв.м. и продажна цена от 488 000,00 лева без ДДС. По отношение на продажната
цена между страните било договорено, че сумата ще бъде изплатена от купувача по
банкова сметка ***а нотариалния акт. Не е спорно между страните, че „Сине
Рентал Сървисис“ЕООД не е извършвало плащания по тази сделка.
За нея
продавачът „Ей Ес Ем 2018“ЕАД издал фактура № 1/01.02.2019г. (л.220) с данъчна
основа в общ размер 725`000,00 лева и начислен ДДС в размер на 145`000,00 лева.
В нея предметът на продажбата е описан като: УПИ с паркинг с идентификатор
68134.1203.925 и УПИ с паркинг с идентификатор 68134.1203.708 по нотариален акт
№ 44, том I, рег.№ 1094, дело № 37/2019г. Въз основа на издадената фактура „Ей
Ес Ем 2018“ЕАД подало справка-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период –
м.02/2019г. с вх.№ 24002132970/ 14.03.2019г. с деклариран резултат ДДС за
внасяне в размер на 145`000,00 лева. В дневника му за продажби за периода била
отразена единствено тази продажба. Декларираното задължение за ДДС по
справката-декларация за данъчния период м.02/2019г. в размер на 145`000,00 лева
не е внесено.
Жалбоподателят
оспорва това задължение на „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, но неговото наличие е установено
надлежно в хода на ревизионното производство, съгласно изготвената справка
(л.97), видно от която дружеството е дължало сумата от 145`000,00 лева за данъчния
период м.02/2019г., със съответната лихва към 23.02.2021г. Наличието му е
потвърдено и в хода на съдебното производство с писмо изх.№ С210024-178-0026915/22.10.2021г.
на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора (л.275), съгласно което за
принудителното събиране на публично задължение на „Ей Ес Ем 2018“ЕАД – ДДС по справка-декларация
вх.№ 24002132970/14.03.2019г. е образувано изпълнително дело № *********/2019г.
Връчени са съобщения за доброволно изпълнение и искания. Няма запор на банкови
сметки, поради липса на такива. Няма наложени и обезпечителни мерки, защото
дружеството не притежава имущество. С решение № 261/22.05.2019г. на
Старозагорският окръжен съд „Ей Ес Ем 2018“ЕАД е обявено в неплатежоспособност
и е открито производство по несъстоятелност. Изпълнителното производство
понастоящем не е прекратено, а дългът е категоризиран като несъбираем.
От
последното следва, че компетентните органи по принудително събиране са положили
дължимите усилия за събиране на сумата от „Ей Ес Ем 2018“ЕАД. Същите обаче, не
са се увенчали с успех заради деятелността на дружеството да не получи реално
уговорената продажна цена по покупко-продажбата, ведно с включения в нея ДДС в
размер на 145`000,00 лева, разсрочването й за дългия период от 10 години, издаването
на фактура с начислен ДДС в този размер в полза на получателя и липсата на пари
и имущество с което да се покрие поетото публично задължение по издадената
фактура. Освен това без значение за ангажиране на солидарната отговорност по
чл.177 от ЗДДС е дали органите са положили или не усилия за събиране на данъка,
тъй като ал.1 на този член изисква единствено този данък да е дължим и да не е
ефективно внесен от доставчика – както е в случая, без да държи сметка за
причините за невнасянето му.
Независимо
от неплащането на данъка от страна на доставчика „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, дружеството-получател
„Сине Рентал Сървисис“ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по
тази доставка, като е включило фактура № 1/01.02.2019г., в дневника си за
покупки за данъчен период м.02/2019г. При отразяването на фактурата в дневника
е допусната техническа грешка, изразяваща се в посочването на ЕИК и името на „Ей
Ес Ем Бпс“ЕООД, вместо тези на доставчика „Ей Ес Ем 2018“ЕАД., но тя е била
коригирана от задълженото лице през данъчен период м.05/2019г.
В хода на
ревизията е установено, че веднага след сключването на сделката по нотариален
акт № 44, том I, рег.№ 1094, дело № 37 от 31.01.2019г., двата недвижими имота
са били продадени от „Сине Рентал Сървисис“ЕООД на третото лице „Синема гид“ЕООД, ЕИК-*********, с
нотариален акт № 45, том I, рег.№1095, дело № 38 от 31.01.2019г. на същия
нотариус № 065 Стилиян Тютюнджиев (л.232). Фактът, че двете сделки са били
сключени непосредствено една след друга, следва от поредността на техните
идентификационни номера. За тази сделка била издадена фактура № 37/01.02.2019г.
(л.213) с обща данъчна основа 788`000,00
лева и начислен ДДС в размер на 157`600,00 лева, съответстващи на продажната
цена по сделката. По отношение на нея страните също договорили, че сумата ще
бъде изплатена от купувача по банкова сметка ***а нотариалния акт.
Не е
спорно между страните и видно от дадените обяснения от Даниел Манджуков в хода
на ревизията (л.224) и заявеното в жалбата, по втората сделка е било извършено
плащане от „Синема гид“ЕООД в размер на 34`000 лева. Не е спорно също, че „Синема
гид“ЕООД не е било регистрирано по ЗДДС, поради което не е ползвало право на
данъчен кредит по тази доставка. От това обаче не може да бъде направен
автоматично извода, че липсва увреждане на бюджета. Както вярно е отбелязал
решаващият орган, разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗДДС дава право на лицата да
приспадат данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или
внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на
регистрацията им. Следователно за „Синема гид“ ЕООД все още съществува
възможност на приспадане на данъчен кредит при последваща регистрация по ЗДДС.
Освен това чл.177, ал.1 от ЗДДС не поставя изискване за изследване на извършените
последващи доставки с предмета на доставките за които се търси отговорност от
лицата. В случая отговорността е насочена към прекия получател по сделката с дължимия
и невнесен данък от „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, а именно „Сине Рентал Сървисис“ЕООД, а
ал.5 на чл.177 предвижда отговорност на предходните доставчици, но не и на
последващите, като такива предходни други няма.
Според ревизираното
дружество, остатъкът от продажната цена по втората сделка е била платена чрез
договор за цесия от 01.04.2019г. (л.201). С него, цедентът „Сине Рентал
Сървисис“ЕООД е прехвърлил на цесионера „Либра 2020“ЕООД вземането си от
„Синема гид“ЕООД, в размер на 911`600 лева, представляващо дължимата продажна
цена на недвижимите имоти по нотариален акт № 45, том I, рег.№1095, дело №
38/2019г. и декларирал, че няма каквито и да е претенции спрямо третото лице – купувач.
Вземанията предмет на договора преминават върху цесионера в пълен обем,
включително с лихвите по тях от момента на подписването му. Относно цената по
договора, страните са се съгласили, че цесионерът заплаща за така прехвърлените
вземания на цедента цена в размер на 870`000 лева, платима по начин
допълнително уговорена между тях. Представен e и протокол за прихващане от
същата дата – 01.04.2019г. (л.200) между „Сине Рентал Сървисис“ ЕООД и „Либра
2020“ ЕООД, съгласно който към датата на подписването му двете страни се
споразумяват да прихванат двете насрещни и изискуеми вземания, посочени в т.2.1 и.т.2.2 , като в резултат същите се
считат изцяло погасени. Съгласно т.2.1, „Либра 2020“ЕООД има вземане от „Сине
Рентал Сървисис“ЕООД в размер на 870`000 лева, представляващо дължима продажна
цена за недвижими имоти по нотариален акт № 44, том I, рег.№ 1094, дело №37/2019г.
и по договор за цесия от 01.04.2019г. подписна между „Ей Ес Ем 2018“ЕАД и
„Либра 2020“ЕООД, а насрещното вземане на жалбоподателя по т.2.2. е в размер на
870`000 лева, представляваща дължима продажна цена съгласно по договор за цесия
от 01.04.20219г., посочен по-горе с индивидуализиращите клаузи. Не е представен
посочения в протокола за прихващане, договор за цесия отново от същата дата –
01.04.2019г., подписан между „Ей Ес Ем 2018“ЕАД
и „Либра 2020“ЕООД от който произтича вземането на „Либра 2020“ЕООД към „Сине
Рентал Сървисис“ЕООД, но въпреки това от съдържанието на представените и
описани до тук писмени доказателства явства намерението между четирите
дружества – „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, „Сине Рентал Сървисис“ЕООД, „Синема гид“ЕООД и „Либра
2020“ЕООД да не бъдат разплащани суми за продажбата на имотите над 870`000 лева,
което е продажната цена по първия договор за покупко-продажба. От това се
налага извода, че трансформацията на правото на собственост за имотите, върху
които има значителни вещни тежести, има за цел ползването на данъчен кредит
върху обявената продажна цена, която не е заплащана.
При така
установените факти ревизиращият екип приел, че е налице хипотезата на чл.177 от ЗДДС за ангажиране отговорност на „Сине Рентал Сървисис“ЕООД като получател по
облагаема доставка на поземлени имоти за дължимия и невнесен ДДС от „Ей Ес Ем
2018“ЕАД в размер на 145`000,00 лева за данъчен период м.02.2019г. Прието е
наличие на знание от страна на получателя по доставката „Сине Рентал
Сървисис“ЕООД, че декларирания и невнесен ДДС във връзка с извършената сделка
по покупко-продажба на недвижимите имоти, няма да бъде внесен от доставчика.
Като основен мотив за това е изтъкната липсата на реално плащане по доставката
от датата на сделката до сега, което предполага и липсата на заплащане на
дължимия ДДС по нея, вземайки предвид големия размер на данъчната основа и
произтичащия от сделката данък.
Обсъждайки
направените пред него възражения от дружеството-жалбоподател, директорът на
ДОДОП приел, че по надлежен ред е било установено, че дължимият ДДС не е внесен
от доставчика „Ей Ес Ем 2018“ЕАД към момента, в който е станал изискуем, нито
към момента на издаване на ревизионния акт. В ТД на НАП-Пловдив, офис Стара
Загора е образувано производство по принудително изпълнение от 07.05.2019г. за
събиране на това задължение, но липсват постъпили средства за погасяването му.
По отношение твърдението, че последващото прехвърляне на имотите от „Сине
Рентал Сървисис“ЕООД на неползвалото данъчен кредит „Синема гид“ЕООД, не е
довело до липса на увреждане на бюджета, е посочено, че чл.177 от ЗДДС не поставя
такова условие и би било налице право на приспадане на данъчен кредит за
„Синема гид“ЕООД при последваща регистрация на дружеството по ЗДДС.
Досежно знанието
на „Сине Рентал Сървисис“ЕООД, че данъкът няма да бъде внесен, е обсъдена
липсата на свързаност между доставчика и получателя по сделката, съгласно § 1,
т.3 от ДР на ДОПК. Акцентирано е обаче, че всички установени в хода на
ревизията факти сочат, че договорът за покупко-продажба с нотариален акт № 44,
том I, рег.№ 1094, дело №37/2019г. е сключен от страните с минималното
изискуемо съдържание, без да предвидят клаузи, които съобразно значителния му
материален интерес, да обезпечат изпълнение на задължението на „Сине Рентал Сървисис“ЕООД за уговорената
цена с ДДС в пълен размер. Липсата на плащане към момента на сключването на
договора, на уговорени адекватни юридически гаранции за последващото му
получаване и на липсата на реализация на договорната отговорност на „Сине
Рентал Сървисис“ЕООД към „Ей Ес Ем
2018“ЕАД за неплатената сума от 870`000,00
лева по фактура № 1/01.02.2019г., в т.ч. посочения в нея данък, не са в унисон
с икономическата логика на търговския оборот, изискваща кредиторът „Ей Ес Ем 2018“ЕАД с изискуеми
притежания към „Сине Рентал Сървисис“ЕООД максимално да ги гарантира и да
претендира цялостното тяхно изпълнение. Според решаващия орган очертаните
отклонения от тази дължима грижа на добър търговец разкриват икономическа
обвързаност между „Сине Рентал Сървисис“ЕООД към „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, която
надхвърля обичайните отношения между доставчик и получател по доставка по чл.6,
ал.1 от ЗДДС и обосновават наличие на субективния елемент по чл.177, ал.2, пр.1
от ЗДДС. Поредицата от сделки с процесните недвижими имоти и извършените
действия от участниците ясно свидетелстват, че се касае за преднамерено
подготвени и реализирани в синхронизирана схема от доставки за постигане на общ
краен резултат – невнасяне на дължимия ДДС от доставчика в републиканския
бюджет. В подкрепа на това са и сключените договори за цесия, с които
дружествата взаимно опрощават задълженията си. Освен това, продажбите на
имотите съвпадат по време с подадени в НАП уведомления по чл.78 от ДОПК за
откриване на производства по несъстоятелност срещу „Ей Ес Ем 2018“ЕАД – на
17.12.2018г. и на 11.01.2019г. и възложените в тази връзка в проверки за
установяване на факти и обстоятелства.
Допълнително
решаващият орган е изложил, че независимо от доказаното от страна на приходните
органи на знание у получателя по доставката, че ДДС няма да бъде внесен, в
случая е налице и хипотезата на т.2 от ал.3 от чл.177. По данни от търговския
регистър по партидата на „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, двата процесни имота са били
внесени като непарична вноска в капитала му, по изготвена оценка по чл.72 от
Търговския закон от три независими вещни лица. Същата е извършена на 19.06.2018г.,
т.е. седем месеца преди процесната продажба и общата пазарната стойност на
двата поземлени имота възлиза на 1`557`100 лева без ДДС. При сравнение с
продажната цена за която са придобити имотите от жалбоподателя – 725`000 лева
без ДДС е видно, че същата е многократно по-ниска – приблизително 46,5 % или повече
от два пъти по-ниска от пазарната, съгласно заключението на вещите лица. В случая въз основа на така установените
обстоятелства може да се приеме, че разликата между продажната и пазарната цена
на имота представлява „значително отклонение“, което е основание да бъде
приложена и втората хипотеза за презумирано знание по смисъла на чл.177, ал.2
от ЗДДС.
В хода на
съдебното производство жалбоподателят представя нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 038, т.І, рег.№ 328, д.№ 33/15.02.2007г. и вписана на
07.02.2017г. молба от кредитора за подновяване на ипотеката, с които цели да
обоснове, че върху процесните два недвижими имота, като част от ипотекирания
имот – Комплекс кино „Арена ІІ“, има вещни тежести.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на РА в оспорената му част,
съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна
страна следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
В
настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите, като доказателство в тази насока са заповеди №РД-360/29.06.2020г.
и №РД-7/04.01.2021г., двете на директора на ТД на НАП-Бургас, с които са
определени органите по приходите, които могат да издават заповеди за възлагане
на ревизии. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК.
Ето защо при постановяването на ревизионния акт не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила. Той е издаден и при спазване на материалния закон.
Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано
лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от
друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан
пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба в
глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за
предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за
плащане от регистрираното лице – получател по облагаема доставка за дължимия,
но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит,
свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен
с чл.177, ал.6 от ЗДДС е, че
отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък.
Нормата на ал.2 от същия чл.177 определя, че отговорността по ал.1 се
реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че
данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на
чл.117-120 от ДОПК.
В конкретния случай в хода на ревизионното
производство са установени всички елементи на състава:
1. Налице е облагаема доставка на двата
поземлени имота по нотариален акт № 44, том I, рег.№ 1094, дело № 37/2019г., с
доставчик „Ей Ес Ем 2018“ЕАД и получател „Сине Рентал Сървисис“ЕООД,
документирана с фактура № 1/01.02.2019г. с данъчна основа 725`000,00 лева и ДДС
145`000,00 лева.
2. Приспаднат e данъчен кредит от
получателя по доставката „Сине Рентал Сървисис“ ООД за данъчен период м.02.2019г.
в размер на 145`000,00 лева, т.е. по същата доставка.
3. Налице е невнесен данък от доставчика „Ей
Ес Ем 2018“ЕАД за данъчния период от м.02.2019г. в размер на 145 000,00 лв. по
справка-декларация за ДДС с вх.№ 24002132970/14.03.2019г., т.е. по същата
доставка.
Съдът вече изложи аргументи при
обсъждането на фактите защо не приема възраженията на жалбоподателя, че липсват доказателства на невнасяне на дължимия данък от доставчика „Ей Ес
Ем 2018“ЕАД и не е нужно да ги преповтаря.
Следователно основният спор в случая се
свежда до това трябва ли да се приеме, че при ревизираното дружество е налице
знание за невнасяне на дължимия данък по смисъла на чл.177, ал.2 от ЗДДС и доказано ли е това от
приходния орган при условията на чл.117-120 ДОПК.
В
нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС са дадени две възможни хипотези по отношение на
знанието – регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът
няма да бъде внесен. Изложените мотиви за първи път в производството от решаващия
орган по отношение на втората хипотеза – регистрираното лице е било длъжно да
знае, че данъкът няма да бъде внесен не се споделят от настоящата съдебна
инстанция. Презумпцията за знание е формулирана в разпоредбата на чл.177, ал.3
от ЗДДС и с оглед липсата на извършена експертиза на пазарната цена в хода на
административното производство по предвидения способ в § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС
вр. § 1, т. 8 и т.10 от ДР на ДОПК, в случая тази презумпция не може да се
приложи.
Налице е обаче първата хипотеза на чл.177, ал.2 от ЗДДС, защото от доказателствата по делото се потвърждава
верността на извода на ревизиращия екип, че „Сине Рентал Сървисис“ЕООД чрез
представляващото го лице е знаело, че данъкът няма
да бъде внесен. Правилно органите по приходите са приели, че щом „Сине Рентал
Сървисис“ЕООД не е платило на „Ей Ес Ем 2018“ЕАД дължимия ДДС по процесната
фактура, то съгласно чл.177, ал.2, пр.1 от ЗДДС по ревизионен ред съгласно
чл.117-120 от ДОПК е доказано, че дружеството- получател по доставката е
знаело, че този данък няма бъде внесен от дружеството – доставчик по нея. Индиция
за това знание е последващата продажба на имота в един и същи ден и при един и същи нотариус, сключването на договорите за
цесия и опрощаване на взаимните задължения, от които следва единствения извод,
че се касае за преднамерено подготвени и реализирани в синхронизирана схема
доставки за постигане на общ краен резултат – невнасяне на дължимия ДДС от
доставчика.
Следователно фактическият състав на
солидарната отговорност е осъществен в изискуемата от закона кумулативност на
обективните елементи по чл.177, ал.1, ал. 4 и ал.6 от ЗДДС и на субективните
елементи по чл.177, ал.2, пр.1 от ЗДДС.
Принципът на допустимост на солидарната
отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена
с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, в което Съдът посочва, че чл.21, ал.3 от
Шестата директива (отм.), сега чл.205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО,
позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са
доставени стоки или услуги и което е знаело или е имало разумни причини да
подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка
предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за
неплатения данък.
По отношение възражението на дружеството-жалбоподател,
че то не е отговорно за начислените в ревизионния доклад лихви за забава върху
търсения от него ДДС, този въпрос наистина беше спорен дълго време в съдебната
практика. Той обаче, намери своето разрешение след отправено преюдициално
запитване от Върховния административен съд и постановеното по него Решение на
Съда ЕО по дело C‑4/20 (вж. https://curia.europa.eu/juris/document/
document.jsf;jsessionid=278197A6A55FE24DD71A4E9E304AF335?text=&docid=241467&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=7079546),
в което Съдът посочва, че чл.205 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципа на
пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член
трябва да плати не само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този
данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер,
когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен
кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма
плати този данък. Подобно разбиране е проявил и Върховният административен съд
в тълкувателно решение №5 от 29.03.2021г. по тълкувателно дело № 7/2019г. по
сходен казус. Поради това правилно ревизиращият екип е вменил на „Сине Рентал
Сървисис“ЕООД и задължение за лихви.
По
изложените съображения съдът намира оспорването за неоснователно.
С оглед изхода
на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 4290,16 лева, при установения материален интерес от 176`016,37 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми
състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на “Сине Рентал Сървисис“ЕООД,
ЕИК-**********, гр.Бургас, ул.Патриарх Евтимий №59, против ревизионен акт №
Р-02000220006459-091-001/22.04.2021г., издаден от В. Х. Р. на длъжност началник-сектор,
възложил ревизията и Йордан Русинов Василев на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 101/23.07.2021г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите, за установената
солидарна отговорност по чл.177 от Закона за данък върху добавената стойност,
за данъчния период м.02.2019г., за дължим и невнесен ДДС по фактура №
1/01.02.2019г., издадена от „Ей Ес Ем 2018“ЕАД, ЕИК-*********, за
покупко-продажба на два поземлени имота в гр.София, р-н Илинден, в размер на
145`000,00 лева и лихва за забава от 31`016,37 лева.
ОСЪЖДА “Сине Рентал Сървисис“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас,
ул.Патриарх Евтимий №59, да заплати на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата от 4290,16
лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: