Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 72 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 429979 от 14.06.2018 г., постановено по гр. д. № 70098/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, е осъден ответникът „З.Д. Б.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на Ц.Н.Д. ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1, КЗ /отм./ сумата от 1000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически болки и психически стрес, претърпени от пътен инцидент настъпил на 13.02.2015 г. около 09:35 часа на пътя между гр. Козлодуй и с. Долни Цибър, при който водачът на л.а. „Мазда Премаци”, с ДК № ********, вследствие на неспазване на необходимата дистанция ударил отзад л.а. „Опел Вектра“ ********, в който пътувал ищецът, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. С решението „З.Д. Б.И.” АД да заплати на Адвокатско Д. „В.,У.и П.“, БУЛСТАТ********сумата от 127.50 лева – разноски за производството. Осъден е и Ц.Н.Д. да заплати на„З.Д. Б.И.” АД сумата от 675 лв. – разноски. Също така с решението е осъден ответникът „З.Д. Б.И.” АД да заплати на Софийски районен съд сумата от 115 лева разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ц.Н.Д., чрез адв. Г.Ч., в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 1000 лева до сумата от 4000 лева, в която жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че съдът не се бил съобразил критериите по прилагане на чл. 52 от ЗЗД с конкретните факти по делото, като не били взети предвид характера и вида на уврежданията. Била доказана вината на застрахования в ответното Д. по застраховка „гражданска отговорност“, като било налице нарушение на чл. 20 от ЗДвП, причинените увреждания били в причинна връзка с процесното ПТП. Пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

Въззиваемата страна З. „Б.И.“ АД, чрез адв. М.Г.изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че съдът присъждал обезщетението по чл. 52 от ЗЗД се определяло от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити. Претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Ц.Н.Д., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 26 състав, решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на решението намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за дължимост на З.обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.  2015 г.

С прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно - обезпечителна. Правният интерес от предевяването на иска на увредения ще е обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният интерес се презюмира. За да се ангажира отговорността на Д.то- ответник е необходимо да са налице предпоставките на чл. 226 КЗ /отм./, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП; вредоносен резултат, в случая причиняване на имуществени вреди на ищeца; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. В тежест на жалбоподателя, ищец е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства протокол за ПТП № 1339287 от 13.02.2015 г. се установява, че на 13.02.2015 г., около 09.35 часа, на път II-11 между гр. Козлодуй и с. Долни Цибър е настъпило пътно транспортно произшествие между ППС рег. №*******, марка „Мазда“, модел „Премаци“, собственост на В.А.П., управлявано от С.С.Д. и ППС с рег. № ********, марка „Опел”, модел „Вектра”, собственост на М.Т.К.и управлявано от Р.П.Б.. В протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй като ППС рег. №*******, марка „Мазда“, модел „Премаци“ не спазва дистанцията от движещото се пред него ППС с рег. № ********, марка „Опел”, модел „Вектра”. В протокола изрично е направено отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР, направена е схема на ПТП, посочени са щетите по автомобилите.

По делото е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на ПТП лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“, с рег. №******* и имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД.

Представено е удостоверение от 10.03.2015 г., издадено от началника на РУ „Полиция“ Козлодуй, за обстоятелството, че лицата Ц.Н.Д., И.К.И., Б. Б.К.са участници в ПТП, като пътници в МПС марка „Опел”, модел „Вектра” с рег. № ********, което ПТП било настъпило на 13.02.2015 г. на територията на РУП- Козлодуй с МПС управлявано от Р.П.Б..

По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 44/2015 г., затова, че на 23.02.2015 г. е бил извършен преглед на Ц.Н.Д., като при прегледа и от медицинската документация е установено, че ищецът бил получил оток и повърхностна разкъсно контузна рана по типа на аркада в областта на дясната вежда с кръвоизлив под външната обвивка на дясната очна ябълка. Посочено, че по механизъм уврежданията е можело да бъдат получени по време и начин посочени от освидетелствания – ПТП-травма в купето на лек автомобил.

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение № 38 от 13.02.2015 г. съставен против С.С.Д., както и наказателно постановление № 15-0288-000034 от 09.03.2015 г., съгласно което на С.С.Д. е наложено наказание глоба във връзка с процесното ПТП. На наказателното постановление има направено изрично отбелязване, че същото е влязло в сила на 20.03.2015 г.

По делото е разпитан свидетелят М.М.в качеството му на служител на полицията посетил процесното местопроизшествие. Свидетелят посочва, че бил съставен протокол за ПТП от този тип, тъй като впоследствие била извършена проверка в болница за състоянието на заведените там граждани участвали в процесното ПТП, откъдето получили информация за липса на травми или наличие на леки травми. Свидетелят посочва, че „Маздата“ била по-сериозно пострадала, като този автомобил бил ударил движещият се пред него автомобил „Вектра“.

По делото е разпитван и свидетелят С.Д., в качеството му на водач на МПС рег. №*******, марка „Мазда“, модел „Премаци“, който посочва, че на процесната дата се движел по посока Козлодуй-Лом, когато бил изпреварен от свидетеляР.Б., които се опитал да завие и бил ударен от свидетеля Д.. Свидетелят Д. се движел с 80-90 км./ч., а другият автомобил се е движел по-бързо, като посочва, че за процесното ПТП имал съставен акт за установяване на административно нарушение.

От показанията на свидетеля И.И.се установявало, че свидетелят бил участник в процесното ПТП, в качеството си на пътник на задната седалка зад шофьора, като на процесната дата били тръгнали за вилата. Посочва, че при опит да завият надясно били ударени отзад от автомобил „Мазда“, като ищецът бил с предпазен колан. Свидетелят твърди, че след ударът всички били изгубили съзнание за около 45 секунди, след което забелязал, че ищецът имал кръв от дясната вежда и се оплаквал от удар в гърдите, като била извикана бърза помощ, която взела трима души, включително и ищеца, но свидетелят останал, тъй като бил по-добре, като дори не му бил извършван и преглед. Посочва, че ищецът се оплаквал от болки в гърдите и главата за около две седмици.

По делото е приета и съдебно автотехническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на 13.02.2015 г., лек автомобил „Мазда“, модел „Премаци“ с рег. №******* се движи по път II-11 и на кръстовище между гр. Козлодуй и с. Долни Цибър, поради неспазване на безопасна дистанцията, водачът реализирал ПТП с намиращия се пред него, лек автомобил „Опел”, модел „Вектра” с рег. № ********. Вещото лице е посочило, че по делото нямало никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства, в момента преди настъпване на удара, като съгласно заключението МПС марка „Опел”, модел „Вектра” с рег. № ******** е оборудван с два предпазни колана на предните две седалки и три предпазни колана на задната седалка.

По делото е приета и съдебно медицинска експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че при станалото ПТП ищецът е претърпял следните травматични увреждания: контузия на главата, оток и повърхностна разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда. Характерът на уврежданията е с временно разстройство на здравето не опасно за живота, като раната на дясната вежда била обработен хирургично и бил направен противотетъчен серум. Вещото лице е посочило, че получените травматични увреждания се намирали с причинна връзка с ПТП, описано в исковата молба. Съгласно експертизата ищецът бил претърпял болки и страдания около 20 дни, от които през първите 7 дни болките са били с по-интензивен характер. Вещото лице е посочило, че нямало медицински данни ищецът да е бил с предпазен колан по време на инцидента, като предпазният колан предпазвал само от челен удар, а в случая ударът бил отзад и механизмът напълно отговаря на контузията на главата, най-вероятно горно дясна част на автомобила. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че в случая нямало значение дали ищецът е бил с предпазен колан или не при този вид удар.

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ при застраховка „Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1 и по чл. 226, ал. 2, изр. 2 и 3 КЗ /отм./.

Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума – чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./. Застрахователят отговаря за всички преки и непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да постави увредения в състоянието, което той е бил преди деликта.

В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че са налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на третото лице С.С.Д., управляващо МПС рег. №*******, марка „Мазда“, модел „Премаци“, собственост на В.А.П. за причинените на ищеца вреди при процесното ПТП от 13.02.2015 г., също така се установи и наличието на валидно З.правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, покриваща отговорността на деликвента, поради което можем да заключим, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаването на иска по чл. 226 КЗ /отм./.

Основният спорен по делото въпрос е досежно размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата. По отношение на изложените доводи във въззивната жалба на Ц.Н.Д. за неправилно определяне на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като ищецът въззивник претендира, че същите са определени в занижен размер, настоящият въззивен състав намира доводите във въззивната жалба за неоснователни. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в страната.

Съгласно приетата по делото СМЕ ищеца вследствие на инцидента е получил травматични увреждания контузия на главата: оток и повърхностна разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, като характерът на уврежданията бил с временно разстройство на здравето не опасно за живота, като ищецът не е имал главоболие, гадене, повръщане и е бил с негативен неврологичен статус, без данни за комоцио на мозъка. Съгласно експертизата последиците от диагностицираната след ПТП травма- оток и повърхностна разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда е довела до страдания около 20 дни, от които през първите 7 дни болките са били с по-интензивен характер. В тази връзка са показанията на свидетеля И., който посочва, че ищецът се оплаквал от болки в главата за около две седмици, като показанията на свидетеля в тази им част напълно кореспондират с приетата по делото СМЕ, като съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта им, в която посочва, че ищецът след инцидента за около две седмици се е оплаквал от болки и в гърдите, както и в частта, в която посочва, че след удара всички били изгубили съзнание за около 45 секунди. На първо място за двете обстоятелства няма никакви доказателства в т. ч. и медицински, които да установят както травма на гръден кош, въпреки че на ищеца видно от СМЕ е правена рьо графия на гръден кош, така и загуба на съзнание. Също така следва да бъде посочено, че в случай на загуба на съзнание от страна свидетеля И., същият е нямало обективна възможност да възприеме обстоятелството, че ищецът също е загубил съзнание и то за сравнително кратък времеви период от около 45 секунди. Още повече, че съгласно показанията на свидетеля на мястото на процесното ПТП била пристигнала линейка, която взела трима души от участниците в процесното ПТП, но свидетелят И. не бил взет, като дори не му бил извършен и преглед тъй като бил добре, което твърдение е в противоречие с показанията на самия свидетеля за загуба на съзнание. Причинените телесни увреждания са довели да негативните психически изживявания. Настоящият състав взе предвид и проведеното лечение, което се свеждало до хирургично обработване на раната на дясната вежда и поставянето на противотетъчен серум. При определяне на размера на обезщетението е съобразено и, че към момента на инцидента ищцата е билa на 47 години и съгласно доказателствата по делото следва да се приеме, че няма сигурни, обективни данни за възникнали трайни и персистиращи и към момента посттравматични последици възникнали във връзка с преживяната травма при ПТП на 13.02.2015 г. Не на последно място са взети предвид социално-икономическите условия в страната, индиция за които съгласно константната съдебна практика /решение № 2/21.03.2018г. на т.д.№ 1089/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 242/12.01.2017г. по т.д.№ 3319/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 233/20.12.2016г. по т.д.№ 3586/2015г. на ВКС, ІІ т.о./ са лимитите на З.покритие, без те да имат самостоятелно значение (§ 27 ПЗР на КЗ /отм./., както при причиняване на телесни увреждания и негативните психически изживявания, след инцидента, така и при постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1000 лева, заедно със законна лихва върху нея от деня на увреждането - 13.02.2015 г., е в състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.

При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора и с оглед отхвърлянето на въззивната жалба съответно на въззивникът не следва да бъдат присъждани разноски. С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски в настоящото производство разноски в размер на 420 лв. с ДДС, която сума представлява заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 420219 от 31.05.2018 г., постановено по гр. д. № 81425/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 54 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ц.Н.Д. ЕГН ********** да заплати на„З.Д. Б.И.” АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 420 лв. с ДДС, представляваща направените разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: 1                                 

 

2.