№ 187 / 5.5.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
05.05.2017
година
гр.Монтана
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на пети април през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря С.С.,
като разгледа докладваното от съдията
МЛАДЕНОВА гр.д. № 2258 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявените искове са
с правно основание чл.236 ал.2 във връзка с чл.232 ал.2 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ОБЩИНА МОНТАНА, представлявана от Кмета З. С. Ж. поддържа в исковата
си молба, че ответницата е била настанена в общинско жилище в град Монтана, ул.”Иван
Хаджийски” № 7 ет.2 с настанителна заповед № 20/13.05.1985 година на Кмета на
Община Монтана. Поддържа, че въз основа на тази настанителна заповед с
ответницата бил сключен договор за наем от 01.06.1985 година, по силата на
който й било предоставено под наем общинско жилище, находящо се на посочения
по-горе адрес. Ищецът твърди, че съгласно договора наемателят е длъжен да
заплаща всички разходи по използването на имота, включително и консумираната от
него вода. Поддържа, че със заповед № 601/20.04.2012 година на Кмета на Община
Монтана е прекратено наемното правоотношение с наемателя за отдаденото под наем
общинско жилище, находящо се в град Монтана, ул.”Иван Хаджийски” № 7, ет.2 и
със заповед № 602/20.04.2012 година ответницата била настанена в друго общинско
жилище. Ищецът твърди, че с констативен протокол № 39/01.07.2013 година било
установено, че ответницата не е освободила общинското жилище, находящо се в
град Монтана, ул.”Иван Хаджийски” № 7, ет.2 и същата продължавала да го ползва.
Поддържа, че със заповед № 1632/08.07.2013 година била отменена настанителната
заповед № 602/20.04.2012 година, с която ответницата била настанена в общинска
жилище, намиращо се в град Монтана, ж.к.”Младост”, блок 5, вход Г. Ищецът
твърди и това, че съгласно разпоредбата на чл.232 ал.2 ЗЗД и т.2 от сключения
между страните договор за отдаване под наем на общинско жилище, намиращо се в
град Монтана, ул.”Иван Хаджийски” № 7, ет.2, освен задължението за заплащане на
наемните вноски в уговорения срок на наемателят възниква и задължението да
заплаща и всички разходи, свързани с ползването на отдадения под наем недвижим
имот, а именно разходи към ВиК, разходи за потребена ел.енергия, както и такса
смет за съответната година. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила
задълженията си към ВиК Монтаназа периода от 19.03.2015 година до 01.01.2016
година в размер на 168,11 лева. Въпреки, че договорът за наем по отношение на
жилището, находящо се в град Монтана, ул.”Иван Хаджийски” № 7, ет.2 е
прекратен, ответницата продължава да ползва същото и в периода след
прекратяване на договорните отношения със заповед № 601/20.04.2012 година, а
именно от 20.04.2012 годинадо момента на подаване на настоящата искова молба.
Твърди и това, че през този период ответницата продължава да изразходва вода,
която не заплаща.С покана изх.№ 94-3-46/15.03.2016 година била поканена
доброволно да заплати задълженията си към ВиК Монтана в размер на 168,11 лева
за периода от 19.03.2015 година до 01.01.2016 година, изразходвана от нея по
фактури № **********/18.09.2015 година – на стойност 1,19 лева, №
**********/18.09.2015 година – на стойност 4,73 лева, № **********/14.12.2015
година – на стойност 2,36 лева, № **********/20.05.2015 година – на стойност
14,18 лева и № **********/19.03.2015 година – на стойност 134,75 лева, или общо
на стойност за всичките фактури – 168,11 лева, като тези суми са заплатени от
Община Монтана. Ищецът твърди и това, че върху тази сума е изтекла и мораторна
лихва за забавено плащане за периода от 20.03.2015 година до момента да
предявяване на исковете в размер на 20 лева. Предвид гореизложеното моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 168,11
лева – представляваща неизплатено задължение към ВиК Монтана за периода от 19.03.2015
година до 01.01.2016 година по описаните по – горе данъчни фактури, мораторната
лихва върху тази сума за периода от 20.03.2015 година до предявяване на иска в
размер на 20 лева, законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска пред съда до окончателното му изплащане, както и направените по делото
разноски.
Ответницата З.А.Р. xxx
е представила в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответницата
твърди и не отрича, че на 17.05.2015 година й е поставен водомер, както и че
продължава да ползва жилището, находящо се в град Монтана, ул.”Иван Хаджийски”
№ 7, ет.2.
Доказателствата по
делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като
прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение
и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото и няма спор между страните, че ответницата е настанена в общинско жилище
в град Монтана, ул.”Иван Хаджийски” № 7 ет.2 с настанителна заповед № 20/13.05.1985
година на Кмета на Община Монтана. Въз основа на тази настанителна заповед с нея
е сключен договор за наем от 01.06.1985 година, по силата на който й е
предоставено под наем общинско жилище, находящо се на посочения по-горе адрес. Съгласно
договора наемателят се е задължил да заплаща всички разходи по използването на
имота, включително и консумираната от него вода. Със заповед № 601/20.04.2012
година на Кмета на Община Монтана е прекратено наемното правоотношение с
наемателя за отдаденото под наем общинско жилище, находящо се в град Монтана,
ул.”Иван Хаджийски” № 7, ет.2 и със заповед № 602/20.04.2012 година ответницата
е настанена в друго общинско жилище. С констативен протокол № 39/01.07.2013
година е установено, че ответницата не е освободила общинското жилище, находящо
се в град Монтана, ул.”Иван Хаджийски” № 7, ет.2 и същата продължава да го
ползва. Със заповед № 1632/08.07.2013 година е отменена настанителната заповед
№ 602/20.04.2012 година, с която ответницата е настанена в общинска жилище,
намиращо се в град Монтана, ж.к.”Младост”, блок 5, вход Г. С покана изх.№
94-3-46/15.03.2016 година ответницата е поканена да заплати задължения към ВиК Монтана
в размер на 168,11 лева за периода от 19.03.2015 година до 01.01.2016 година,
по фактури № **********/18.09.2015 година – на стойност 1,19 лева, №
**********/18.09.2015 година – на стойност 4,73 лева, № **********/14.12.2015
година – на стойност 2,36 лева, № **********/20.05.2015 година – на стойност
14,18 лева и № **********/19.03.2015 година – на стойност 134,75 лева, или общо
на стойност за всичките фактури – 168,11 лева, като тези суми са заплатени от
Община Монтана.
От заключението на
вещото лице В.П.Т. xxx е заплатила на „В и К” ООД – Монтана по процесните
фактури сумата от 168,11 лева, на 01.03.2016 година. Вещото лице е посочило в
заключението си, че размерът на мораторната лихва на горната сума е 24,53 лева.
В проведеното на 05.04.2017 година открито съдебно заседание вещото лице
Виотета П.Т. заявява, че след извършена проверка във „В и К” ООД – Монтана е
установила, че с протокол № 1463209 от 26.05.2015 година в банята на етажа,
който ползва ответницата в жилището, находящо се в град Монтана, ул.”Иван
Хаджийски” № 7, ет.2, е монтиран водомер. Вещото лице твърди също така, че до
поставянето на този водомер в карнет – книгата по партидата на ответницата З.Р.
е записвано, че няма водомер.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен
състав приема, че между страните по делото е имало сключен договор за наем,
който в последствие е прекратен. Безспорно е също така, че наемателят по този
договор – ответницата З.А. продължава да ползва този имот, въпреки
противопоставянето на наемодателя – Община Монтана. Ето защо ответницата следва
да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Същата следва да заплаща т.нар. консумативни разходи, в случая изразходеното от
нея количество питейна вода. Видно е от приетите като доказателства по делото
фактури и заключението на вещото лице, че размерът на направените консумативни
разходи за консумирана вода за процесния период от 19.03.2015 година до
01.01.2016 година е в размер на 168,11 лева. Тъй като ищецът твърди наличието
на неизпълнение, тоест позовава се на отрицателен факт, в тежест на ответницата
е да установи при условията на пълно и главно доказване /орг. Чл.154 ал.1 от ГПК/, че е заплатила дължимата сума за консумирана вода за процесния период.
Още с отговора на исковата молба и в последствие в писмени становища по делото,
ответницата е оспорила иска с възражение, че едва на 27.05.2015 година й е поставен
отделен водомер. Действително ответницата не твърди, че изобщо не е ползвала
вода, но това не означава, че искът е доказан по основание, тъй като е оспорено
ползваната вода да е именно в количествата, фактурирани с представените по
делото фактури. В случая на установяване при условията на пълно и главно
доказване подлежи именно ползването на точно определено количество вода, а не
общо отчетената на общия водомер вода. От твърденията на вещото лице В.П.Т. се
установява, че с протокол № 1463209 от 26.05.2015 година в банята на етажа,
който ползва ответницата в жилището, находящо се в град Монтана, ул.”Иван
Хаджийски” № 7, ет.2, е монтиран водомер. Ето защо от тази дата – 26.05.2015
година следва да се приеме, че на ответницата й е доставено точно определено
количество вода, което да е основание за възникване на задължение за нея за
насрещна парична престация. От заключението на вещото лице е видно, че в този
период от 26.05.2015 година до 01.01.2016
година попадат три от процесните фактури, а именно фактура №
**********/18.09.2015 година – на стойност 1,19 лева, № **********/18.09.2015
година – на стойност 4,73 лева и № **********/14.12.2015 година – на стойност
2,36 лева. Общо стойността на трите фактури е 8,28 лева.
Ето защо съдът намира,
че ищецът е доказал основанието и размера на дължимата сума за период от
26.05.2015 година до 01.01.2016 година в общ размер на 8,28 лева. От друга
страна ответницата не е ангажирала никакви доказателства, че е извършила
плащане на дължимите разходи – в случая консумирана вода. Ето защо тази искова
претенция следва да бъде уважена в размер на 8, 28 лева, като за разликата над
уважения до заявения размер от 168,11 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на
делото по главия иск, се явява и частично основателен и заявеният иск с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД. Видно от заключението на вещото лице е, че
размерът на мораторната лихва по отношение на посочените главници по изброените
фактури по-горе, а именно фактура № **********/18.09.2015 година – на стойност
1,19 лева, № **********/18.09.2015 година – на стойност 4,73 лева и №
**********/14.12.2015 година – на стойност 2,36 лева, са както следва: 0,13
лева, 0,53 лева и 0,20 лева. Или общият размер на мораторната лихва, който
следва да се присъди е 0,85 лева. За разликата над уважения до заявения размер
от 20 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход
на делото ответницата следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от
исковете сумата от 33,02 лева - реализирани в производството разноски.
По горните
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Р. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx, представлявана от Кмета З.
С. Ж., сумата от 8,28 /осем лева и двадесет и осем стотинки/ лева -
представляваща размера на неизплатена и консумирана вода за периода от 26.05.2015
година до 01.01.2016 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 27.10.2016 година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в
останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 168,11
/сто шестдесдет и осем лева и единадесет стотинки/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Р. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx, представлявана от Кмета З.
С. Ж., сумата от 0,85 /осемдесет и пет стотинки/ лева–представляваща лихва за
забавено плащане на незаплатената питейна вода, като отхвърля иска в останалата
му част – за разликата над уважения до заявения размер от 20,00 /двадесет/
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Р. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx, представлявана от Кмета З.
С. Ж., сумата от 33,02 /тридесет и три лева и две стотинки/ лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :