№ 534
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201033 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №35-0000558 от 13.05.2021г *** на РД
“АА” - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр на Ж. БЛ. Т. от с. Буковлък, обл.Плевен, ул.*** административно
наказание глоба в размер на 2000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Ж. БЛ. Т., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. М.Л., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
1
процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна РД “ АА ” - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия А-2020 №289123 от 27.04.2021г за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата около 13,00 часа по път І-3
Бяла-Ботевград км 97+814 в посока гр.Ботевград, жалбоподателят Т., като
водач на „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ *** собственост на Б. Т. М. извършва
обществен международен превоз на пътници – срещу заплащане по маршрут
България-Германия, видно от обяснения на пътничка ЕЛ. В. Д. с ЕГН *** и
АН. ХР. АН. с ЕГН *** и извършил следното нарушение: Водачът извършва
превоза без да притежава лиценз за извършване на международен превоз на
пътници.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител
АТ. АНЧ. Д. и свидетелите О. ИВ. К., Л.. Д. ИВ. и И.В. О., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – разпечатка от дигитален
тахограф от 30.11.2018г. И актосъставителят Д. и свидетелите К., И. и О. са категорични, че
при извършената проверка на жалбоподателя Т., последният като водач на „Ситроен
Джъмпер“ с рег.№ *** собственост на Б. Т. М. е извършвал обществен международен
превоз на пътници – срещу заплащане по маршрут България-Германия, видно от обяснения
на пътничките ЕЛ. В. Д. с ЕГН *** и АН. ХР. АН. с ЕГН ***, без да притежава лиценз за
извършване на международен превоз на пътници. От показанията на актосъставителя Д. и от
показанията на свидетелите К., И. и О. се установява, че при извършената проверка
пътничките в МПС ЕЛ. В. Д. и АН. ХР. АН. са заявили, че за извършвания от жалбоподателя
Т. превоз от България до Германия са заплатили парични суми. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя Д. и свидетелите К., И. и О., тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях извършване на международен превоз на пътници от
жалбоподателя Т., без да притежава лиценз за тази дейност. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Т. в нарушение,
което не е извършил. Като писмени доказателства по делото са приобщени на л.8 и л.9
2
дадените от ЕЛ. В. Д. и АН. ХР. АН. обяснения. Заключение за възмездност на превоза
административнонаказващият орган е направил от дадените обяснения от двама от
пътниците , приложени на л.8 и л.9 от делото. Едно от лицата, дали сведения-Е.В. е посочила
- „за ПЪТЯ дадох на шофьора 50 евро“ а да доплати мъжът ми в Германия“. Другото дало
сведения лице -А.А. е посочила, че за ПЪТЯ до Германия ще плати 120 евро. Само тези
обяснения са недостатъчни, за да изяснят дали плащането покрива само разходите по
пътуването (гориво, пътни такси) или включва и цена за предоставена транспортни услуга.
За да изясни тези обстоятелства, административнонаказващият орган е могъл например да
извърши проверка и да приложи по административнонаказателната преписка доказателства
относно стойността на билет от България до съответното местоназначение в Германия
(което впрочем също не е изяснено, единствено е посочено, че се пътува до Германия, без да
е изяснено до кое населено място). По този начин обективно може да се установи дали
дадените/обещани пари покриват единствено разходите по пътуването (гориво, пътни такси)
или включва и цена за предоставена транспортна услуга. Освен това размерът на разходите
за посочения маршрут би могъл лесно да се прецени с оглед на километрите и нормата на
разход на горивото на автомобила. Такава проверка обаче от страна на
административнонаказващия орган също не е извършвана. Ето защо съдът намира, че не е
доказано наличието на възмездна транспортна услуга, за да е налице "обществен превоз" на
пътници. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на
обществен превоз на пътници, административнонаказващият орган е длъжен да докаже, че
превозът се извършва срещу заплащане и икономическа облага, или има уговорка за
извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не е установено по
делото. Независимо от горното обаче, в снетите от двете пътували на процесната дата лица
обяснения на л.8 и л.9 от делото се установява, че тези обяснения не са оформени надлежно
по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК. Според този текст от закона, сведенията се дават
писмено, подписват от лицата, които са ги дали, и се преподписват от административния
орган или от определен от него служител. В случая издателят на наказателното
постановление е *** на РД "АА" - Плевен, но писмените обяснения, дадени от В. и А., не са
преподписани от , административнонаказващият орган или лица, които са служители на
"АА" - Плевен, нито от полицейските служители, които се твърди от ответника, че са ги
снели при проверката. Впрочем остава неясно кои длъжностни лица са снели тези сведения
от пътувалите в МПС лица. Допуснатото нарушение е съществено, още повече, че на лицата,
дали сведения, не е разяснено по реда на чл. 44, ал. 4 от АПК, респ. няма доказателства да е
разяснено, че пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели /Решение № 4178 от
11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г. /. Поради изложеното, сведенията на Е.В. и
на А.А. са негодни за установяване на отразените в тях обстоятелства. Въпреки проявената
от съда активност, обективно не беше възможно да се извърши разпит в качеството на
свидетели на лицата ЕЛ. В. Д. и АН. ХР. АН., тъй като първата се намира в чужбина на
неустановен адрес, а за втората е изготвена справка, че не съществува лице с такива имена.
При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и
3
необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Т. е извършил нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАвтПр и незаконосъобразно му е
наложил административно наказание на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр. Съобразно
разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗАвтПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
"Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.
Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК,
адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой
копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. Безспорно по
делото е установено, че за процесното МПС –„Ситроен Джъмпер“ с рег.№ *** собственост
на Б. Т. М., управлявано от жалбоподателя Т. няма издаден лиценз за извършване на
международен превоз на пътници. Но както бе посочено по-горе снетите от двете пътували
на процесната дата лица обяснения на л.8 и л.9 от делото не са оформени надлежно по реда,
визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК, и са негодни за установяване на отразените в тях
обстоятелства. Поради това съдът приема за недоказано отразеното в обжалваното
наказателно постановление, че с процесния автомобил е осъществен обществен превоз на
пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр. Следователно незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т. на основание чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвтПр.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото
производство. Обжалваното НП е издадено в рамките на давностния срок по чл.34 ал.3 от
ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.52 ал.2 от ЗАНН от компетентния
административно наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗАП и
приложената по делото Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.93 ал.1
т.1 от ЗАвПр, като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
Ж. БЛ. Т. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По
силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
4
чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по
неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А
съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
случая жаллбоподателят е направил разноски в размер на 400 лева,
представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба
срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
А според чл.18, ал.3 от същата наредба за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън
случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. В случая се касае за
административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във
връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание глоба в размер 2000 лева. При това положение
разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че
във всички оставали случаи извън изброените в предходните алинеи по
административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева е приложима. Изложеното обосновава
извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се
определи съобразно разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от
7.09.2004г. Договореното и заплатено от молителя адвокатско
възнаграждение е 400 лв, т.е. над минимално определения размер от 300 лв. С
оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска
5
намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер,
предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското
възнаграждение, заплатен от жалбоподателя Т., е прекомерен и следва да се
намали на 300 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в
настоящото производство на основание чл.144 АПК „Заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска.“. В конкретния случай се касае за адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв. Тази сума съдът счита за доказана и обоснована.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000558 от 13.05.2021г., с
което *** на РД “АА” - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр на Ж. БЛ. Т. от с. Буковлък, обл.Плевен, ул.***
административно наказание глоба в размер на 2000лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА РД “АА” - Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Ж. БЛ. Т. от с.
Буковлък адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6