Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 611/20.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и в присъствието на прокурор Паун Савов, като разгледа докладваното от
съдия Шотева адм.дело №1090/20г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр.
с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Производството е по реда на ЗИНЗС и е образувано по
искова молба от К.Д.И. с ЕГН **********,***,
против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София. Твърди нанесени неимуществени
щети от бездействието на администрацията на Затвора Бобов дол, поради морално
остаряла литература в библиотеката на затвора и отказ да му бъде доставена на
лавка правна литература, заявена от него. Твърди и отказ на затворническата
администрация да му предостави Държавен вестник. Искът е в размер на 10 000 лв.
за периода от 14.03.2018 г. до 27.06.2019 г.
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез
процесуалния представител, изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е за недоказаност на исковете и
отхвърляне на същите.
Пазарджишкият административен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Ищецът К.И. търпи наказание „лишаване от свобода“ при
„специален“ режим на изтърпяване на наказанието.
За периода 14.03.2018 г. до 27.06.2019 г. ищецът е
пребивавал в Затвора Бобов дол.
От справка вх. № 1037/02.02.2021 г., изготвена от Затвора
Бобов дол, се установява, че ищецът е подавал три молби с № 181/27.02.2019 г.; №
191/05.03.2019 г. и № 319/22.04.2019 г. Представена е и извадка от книгата с
„Молби и затворени писма на л.св. за 2019 г.“. В първата молба се иска доставка
на лавката на правна литература, с втората отново се иска да се зарежда лавката
с правна литература и с третата – няма данни да е поискана правна литература.
По делото са приети и копия от молби подавани от ищеца до началника на Затвора
– молба-жалба от 30.03.2018 г. В молбата ищецът е посочил, че не бил разрешен
проблемът с достъпа до библиотека. Поставена е резолюция от ИСДВР, където
изрично е посочено, че на л.св. многократно е разяснявано, че ползването на
затворническата библиотека от настанените в първа група става след заявка за
определена книга по предоставения от отговорника на библиотеката списък.
Изрично е посочено, че л.свобода има книги, които му се водят в библиотеката
като „невърнати“, поради което библиотекарите отказват да му доставят нови. С
молба от 11.04.2018 г. отново ищецът иска да се преразгледа случаят с
библиотеката, като иска да му се предоставят стари броеве на ДВ, ако има
такива. Резолюцията отново е, че ищецът има невърнати книги, което
възпрепятства ползването на библиотеката. С жалба до окръжния прокурор на
Кюстендил ищецът е посочил, че няма достъп до библиотеката. Представени са в
оригинал от ищеца молби – молба с вх. № 318/22.04.2019 г., където е дописано „И
правна литература – семеен кодекс“, молба с вх. № 319/22.04.2019 г. до
Началника на Затвора, където отново е дописано „Правна литература-ЗИДНК, семеен
кодекс“. Двете молби са за доставка на лавката на посочените кодекси.
По делото е разпитан свидетеля Д.. Същият заявява, че
познава ищеца от Затвора в Бобов дол. Твърди, че той също търсил семеен кодекс,
но го нямало. Твърди, че имало правна литература, но била стара. Можело да се
достави такава литература отвън и да му я доставят. Твърди, че ищецът се
оплаквал, че има нужда от такава правна литература, но не му доставяли и това
го карало да не се чувства добре психически. Разпита се и свидетелят Н., който
е работил в библиотеката на затвора от 2016 г. до 2018 г. Той твърди, че ако
има невърнати книги, други книги не се дават на съответния лишен от свобода.
Твърди, че може да те абонират отвън и да получаваш вестниците и списанията в
затвора. Знае, че има правна литература, като същата се ползва в библиотеката,
тъй като е ограничен брой. Не си спомня ищецът да е заявявал за четене такава.
С писмо с вх. № 5673/17.06.2021 г. Затвора Бобов дол ни
уведомяват за установеният ред за получаване на книги, съответно правна
литература от библиотеката в Затвора Бобов дол – при заявяване на желание за
ползване на библиотечния фонд от осъдено лице, настанено в 1-ва група, където е
обособена зона с повишена сигурност, му се предоставя каталог на наличните
книги по жанрове. Избраните книги се предоставят от библиотекаря на място.
Връщането на прочетената книга става по обратния ред. Представени са и приети
фактури за закупена правна литература през 2017 г. и 2018 г. Правната
литература, която е искал ищецът, е семеен кодекс и ЗИДНК – през 2018 г. е
закупен НК.
По делото са предоставени медицински справки, от които се
вижда, че ищецът страда от определени заболявания много преди 2018 г., няма
данни за влошаване на психическото състояние на ищеца, именно през 2018 г. и
2019 г. Не се установи ищецът да е употребявал амфетамини.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът
намира исковете за допустими, като предявени от активно легитимиран субект
срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд (по
арг. от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС). Разгледани по същество са неоснователни, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3, т. е. отговорността се ангажира при доказано подлагане на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Основателността на иска за вреди с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките – акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното
(чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда. Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото,
исковете с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явяват недоказани.
Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл. 3 от ЕКПЧ налага на
държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при
условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на
изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на
законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия
колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като
уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага,
че са опасни – да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред
затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е
приел в националното законодателство чл. 3 от ЗИНЗС, с който забранява
жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“.
Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗИНЗС във всеки затвор,
затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека, до която се
осигурява достъп на всички лишени от свобода, а според нормата на 154, ал. 1 от
ППЗИНЗС библиотеки се поддържат съгласно установения ред и практика на
гражданските библиотеки. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е имал
осигурен достъп до библиотеката на затвора, тъй като е получавал книги –
обстоятелство, доказващо се с поставените и неоспорени резолюции върху молбите
на ищеца, че има невърнати книги. Същевременно обаче се доказва и факта, че
част от заетите книги не са върнати от лишения от свобода, поради което нови
книги не са му предоставени. Освен това искът в конкретният случай е за липса
на правна литература. Видно е, че такава правна литература не е заявявана за
ползване от библиотеката, същата е заявявана за доставка на „лавка“ – семеен
кодекс и ЗИДНК. Установи се, че правна литература, с изключение на ДВ, е била
налична в библиотеката, но същата няма данни да е била поискана по съответния
ред, а освен това се установи, че ищецът не получава книги, в частност и правна
литература, тъй като не е върнал получени от него преди това книги. Освен това
законодателят не задължава библиотеките в затворите да разполагат с всякаква
права литература, като семеен кодекс, а само с правна литература, която е
свързана с наказание и изпълнение на наказанията. Видно е, че библиотеката е
разполагала с НК и НПК. Следователно анализът на установените факти и
обстоятелства чрез съответните доказателствени средства обуславя извод за липса
на незаконосъобразно действие/бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанието лишаване от свобода спрямо ищеца, респ. за
недоказване на нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС в аспекта, който се твърди от
ищеца. Освен това затворническата администрация няма задължение да доставя на
„лавка“ правна литература. Относно твърдението за отказ да бъде абониран за ДВ
се установи, че с молбата си до началника на Затвора Бобов дол, ищецът е искал
да му бъдат предоставени стари броеве на ДВ, ако е възможно и има такива. Няма
данни да е поискал да бъде абониран за ДВ и да е налице отказ за това. Освен
това от показанията на разпитания св. Н. се установи, че всеки може да се
абонира, чрез близките си, за вестник и списание и да ги получава в затвора. Липсата
на първата предпоставка по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС води до неоснователност на
иска. Съдът счита за недоказани и втората, и третата такива, доколкото не са
установени настъпили вреди от неимуществен характер в правната сфера на ищеца,
нито причинно-следствена връзка между вреда и незаконосъобразно
действие/бездействие – състоянията на тревожност не са свързани по време на
описаните от ищеца психотравми – лишаване от право да ползва правна литература
и ДВ от библиотеката на затвора. Това води до извод за отхвърляне на предявения
иск като неоснователен.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.Д.И. с ЕГН **********,***,
искове в размер на 10 000 лв. за периода от 14.03.2018 г. до
27.06.2019 г., против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за твърдени
нанесени неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора Бобов
дол, поради морално остаряла литература в библиотеката на затвора и отказ да му
бъде доставена на лавка правна литература, заявена от него, както и отказ на
затворническата администрация да му предостави Държавен вестник.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен
съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: (П)
Р Е Ш Е
Н И Е №
80/9.2.2022г. гр. Пазарджик, Административен
съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
611/20.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1090/2020 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА К. Д. И. с ЕГН ***********, понастоящем в Затвора
гр. Враца да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.