Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1128 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата
несъстоятелност /ЗБН/ вр. чл. 240, ал. 2 от
Търговския закон /ТЗ/.
Ищецът - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърди, че ответниците О.Н.Р., И.А.З. и Г.П.Х., имат качеството на администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН, тъй като към 2012 г. са били членове на управителния съвет на банката. Посочва, че на 30.03.2012 г. ответниците като членове на посочения колективен орган взели решение „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност да сключи с дружеството „Б.М.“ ЕООД договор за кредит, по силата на който на последното да бъде предоставен кредит в размер на 4 100 000 евро, чиято левова равностойност възлиза на 8 018 903 лв., както и да бъде изискано кредитополучателят да учреди обезпечение, представляващо ипотека върху закупения с кредита недвижим имот в срок до 31.05.2012 г. Въз основа на това решение между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „Б.М.“ ЕООД, на 30.03.2012 г. е сключен договор за кредит, с който на дружеството е предоставено за временно и възмездно ползване парична сума в размер на 4 100 000 евро. Ищецът твърди, че решението на управителния съвет от 30.03.2012 г. е прието, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, който представлява вътрешен акт на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и създава задължения за членовете на управителния съвет и на други служители на банката за извършване на определени дейности, които имат за цел да бъде анализирана способността на лицето, подало искане за кредит, да изпълнява задълженията си към банката, ако такъв бъде отпуснат, както и да бъде направен анализ и оценка на обезпечението, което ще се изиска от кредитополучателя да представи, за да бъде гарантирана възможността на банката да събере задълженията си по договора за кредит, който ще бъде сключен. Ищецът заявява, че ответниците, като членове на управителния съвет, са взели решение за отпускане на кредит на „Б.М.“ ЕООД, без да бъде извършено нито едно от описаните действия и без да са изискани и представени от него каквито и да е документи, от които да се установи финансово—икономическото му състояние и да бъде определен риска от сключване на договора за кредит. Счита, че като са взели решение поискания от „Б.М.“ ЕООД кредит да бъде отпуснат, като в договора бъде уговорен срок, в който кредитополучателят да учреди обезпечение, който срок е след момента на предоставяне в заем на уговорената парична сума, ответниците са създали условия кредитът да остане необезпечен, както е станало – кредитополучателят не е учредил ипотека върху собствен имот за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит, както е уговорено между страните. Ищецът твърди, че ответниците са били длъжни да установят, че след сключване на договора за кредит кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си по тази сделка и да предприемат действия за защита на интересите на кредитора.
Ищецът посочва, че с описаните действия ответниците са нарушили задължението, което е възникнало за всеки един от тях по силата на сключените договори за управление, а именно: задължението да изпълняват функциите си като членове на управителния орган на банката с грижата на добрия търговец и на добрия банкер, в интерес на банката с оглед нейното усъвършенстване, повишаване на нейните финансови резултати и стабилност. Твърди, че в резултат на това тяхно поведение вземанията на банката към дружеството „Б.М.“ ЕООД по сключения договор за кредит са останали необезпечени и са несъбираеми, тъй като то няма имущество, с което да ги погаси, като към момента по отношение на него е открито и производство по несъстоятелност.
Ищецът твърди,
че с това свое поведение ответниците са нанесли вреди
на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност в размер на 3 608 506, 35 лв., представляваща
несъбрани вземания на банката по договор за кредит, сключен на 30.03.2012 г.,
между банката и „Б.М.“ ЕООД, които не могат и да бъдат събрани поради това, че
длъжникът не притежава имущество, към което да се насочи изпълнението. Поради
изложеното моли съдът да осъди ответниците да му
заплатят солидарно посочената сума. Претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът О.Н.Р.
оспорва предявения иск. Твърди, че с решение на общото събрание на акционерите
на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е освободен от отговорност на основание чл.
221, ал. 1, т. 10 ТЗ за дейността си през процесния
период, поради което неговата договорна отговорност като член на управителния
съвет не може да бъде ангажирана. Посочва, че той не е сключвал договора за
банков кредит, посочен в исковата молба, поради което и не следва да носи
отговорност за условията, при които той е подписан. Заявява, че решението на
управителния съвет е кредитът по този договор да бъде усвоен от
кредитополучателя след учредяването на обезпечение. Твърди, че банката не е
претърпяла вреди, както и че липсва причинна връзка между тях и неговите действия
като член на управителния съвет.
Ответникът И.А.З. оспорва предявения иск. Твърди, че управителният съвет е приел решение за отпускане на кредит на „Б.М.“ ЕООД въз основа на представена пред него информация, че това дружество е дългогодишен клиент на банката и редовно и в срок е изпълнявало задълженията си по сключени преди това договори за кредит. Посочва, че в тежест на служители на банката е възложенo задължението да осъществяват контрол за изпълнение на сключените договори за кредит, като такова задължение нямат членовете на управителните органи. С оглед на това тези служители е трябвало да установят, че е налице неизпълнение и да предложат предприемане на конкретни действия, което те не са направили. Заявява, че производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя „Б.М.“ ЕООД е откритo след като той е отстранен от длъжност. Твърди, че кредитът е отпуснат за закупуване на недвижим имот, поради което е било необходимо първо той да се придобие като се плати цената по сделката чрез отпуснатия кредит, и едва след това е било възможно кредитополучателят, вече в качеството си на собственик, да учреди ипотека върху него за обезпечаване на вземанията на банката.
Ответникът Г.П.Х. оспорва предявения иск. Твърди, че от общото събрание на акционерите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е прието решение за освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет за дейността им през 2012 г. и 2013 г., поради което неговата договорна отговорност за вреди в това му качество не може да бъде ангажирана. Заявява, че решението на управителния съвет за сключване на договора за кредит с „Б.М.“ ЕООД е прието въз основа на становище, изготвено и подписано от кредитния специалист и юрист на банката. Посочва, че в тежест на служители на банката е възложенo задължението да осъществяват контрол за изпълнение на сключените договори за кредит, като такова задължение нямат членовете на управителните органи. С оглед на това тези служители е трябвало да установят, че е налице неизпълнение и да предложат предприемане на конкретни действия, което те не са направили. Твърди, че кредитополучателят е учредил обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит като е учредил особен залог на вземания. Заявява, че ищецът не е претърпял вреда, тъй като не се установява вземането да е несъбираемо, напротив то може да бъде събрано от кредитополучателя „Б.М.“ ЕООД, който кредит е бил погасяван редовно от кредитополучателя, който е спрял да изпълнява в срок задълженията си чак след 20.06.2014 г. С оглед на това ответникът счита, че през времето, през което е бил член на управителния орган, не са били налице основания за упражняване от банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, нито е имало необходимост да се предприемат действия по събиране или други способи за удовлетворяване на вземанията на кредитора по тази сделка. Твърди, че не е налице причинна връзка между поведението на ответника по вземане решение за отпускане на кредита на „Б.М.“ ЕООД и вредите, които ищецът твърди, че са настъпили, тъй като дори и да се приеме, че такива са претърпени от банката, то те са в резултат на поведението на назначените квестори и синдици на банката, които са лицата, които са били длъжни да предприемат действия по събиране на вземанията по договора за кредит, сключен с „Б.М.“ ЕООД, включително чрез реализиране на учредени обезпечения, тъй като към датата на допускане на просрочие в изпълнението на задълженията по тази сделка те са били администратори на банката. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Третите лица помагачи А.М.П. и Г.К.З. оспорват предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В чл. 57, ал. 3 ЗБН е предвидено задължение на синдика на банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност да извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред съда по несъстоятелността искове за обезщетяване на вредите срещу виновните лица. В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено легално определение на понятието администратор, като е посочено, че това е всеки член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка, всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
В производството не е спорно, а и се установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, че към 30.03.2012 г., когато се твърди, че са извършени действия, от които са произтекли вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, ответниците О.Н.Р., И.А.З. и Г.П.Х. са били вписани като членове на управителния съвет на „К.т.б.” АД – в несъстоятелност / „КТБ” АД /н//. С оглед на това, се налага извода, че и тримата ответници имат качеството на бивши администратори на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадено в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав счита, че в чл. 57, ал. 3 ЗБН не е предвиден някакъв отделен фактически състав на специална имуществена отговорност на бившите администратори на банката, каквото качество има всеки един от ответниците, а с нея се цели да се уреди в закона единствено конкретно задължение за синдика да извърши проверка на действията на тези лица по управление и сключване на сделки за сметка на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, и в случай че установи, че са налице определени действия или бездействия на посочената специална категория лица, които са извършени виновно и в резултат на които са произтекли вреди за банката, да се предприемат действия за ангажиране на тяхната отговорност пред съда. Това какъв е вида на отговорността на тези лица, обаче, трябва да се определи от направените в исковата молба твърдения за това какво е поведението на бившите администратори, от което се сочи, че са произтекли вреди за банката.
Ето защо и за да даде правилна правна квалификация на предявените искове, съдът следва да съобрази какви са твърдените от ищеца правопораждащи факти на вземанията на „КТБ” АД /н/ срещу ответниците за получаване на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Първото важно обстоятелство в тази връзка е това, че в исковата молба се посочва, че и тримата ответници са причинили вреди на банката при извършване на действия по приемане на решение за сключване на договор за кредит, които са осъществени в качеството им на членове от състава на един от управителните органи на банката, а именно като членове на управителния съвет. Предвид това съдът намира, че исковете за търсене на отговорност от тези лица следва да се квалифицират по чл. 240, ал. 2 ТЗ, в която норма е уредена специалната имуществена отговорност на членове на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите на акционерно дружество, в каквато форма извършва търговска дейност и всяка една банка, която съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се учредява като акционерно дружество и за която се прилагат нормите на ТЗ, доколкото в специалния закон не е предвидено друго /в ЗКИ липсват специални норми, уреждащи отговорността за вреди на членовете на съветите на банката, които да изключват приложението на общите правила за акционерното дружество, уредени в ТЗ/. Тази отговорност произтича от съществуващите между члена на съответния управителен орган на акционерното дружество и самото дружество два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решението за избора на това лице за член на управителния съвет, което се приема от компетентния орган на дружеството. Отговорността на члена на управителния съвет на дружество с правноорганизационна форма АД по чл. 240, ал. 2 ТЗ възниква при следния фактически състав: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.
В чл. 237, ал.
2 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на членовете на всеки от органите на
управление на едно търговско дружество с правноорганизационна
форма АД, както при избрана едностепенна система за управление, така и при
двустепенна система за управление, като е посочено, че те са длъжни да изпълняват функциите си с
грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. При
тълкуване на тази правна норма се налага извода, че за да е налице неизпълнение
от член на управителния съвет на едно акционерно дружество на негови задължения
по осъществяване на управлението на това дружество, което да представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е
извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си
задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството
с грижата на добрия търговец, в интерес на дружеството и акционерите му, като
запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед на
която то е създадено и съществува, или че той е извършил действие, което няма
за цел осъществяване на търговската дейността на дружеството, а с него се цели
само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума
му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество.
Неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет, което е основание
за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, би било налице
и тогава, когато се установи, че от върховния орган на дружеството е взето
решение, с което се дават конкретни указания за това в каква насока да бъдат
управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат
осъществявани в тази връзка, с което решение членът на управителния съвет не се
е съобразил или когато се установи, че е налице приет от съответния компетентен
орган вътрешно нормативен акт, в който са регламентирани определени правила,
които трябва да бъдат спазвани от членовете на управителния съвет при
извършване от тях на конкретни действия по управление на търговската дейност на
дружеството, които членът на управителния съвет е нарушил.
Съдът ще разгледа общо въпроса дали от събраните в производството доказателства се установява, че от О.Н.Р., И.А.З. и Г.П.Х. са извършени тези действия, които се твърди, че са в пряка причинна връзка с претърпените от банката имуществени вреди, както и дали те са противоправни, тъй като ищецът се позовава на едно и също поведение на посочените лица, като членове на управителния съвет на банката и твърди, че с него са нарушени едни и същи задължения, които възникват и за тримата ответници по съществувалото между тях и „КТБ” АД правоотношение. Това поведение се изразява в извършени действия по приемане от тези лица като членове на един от колективните органи за управление на банката на решение да се сключи договор за банков кредит, между „КТБ” АД и „Б.М.“ ЕООД, като кредитополучател, за предоставяне на кредит в размер на 4 100 000 евро, без да е спазена предвидената в Правилника за кредитна дейност процедура за извършване на анализ на способността на дружеството, подало искане за кредит, да изпълнява задълженията си към банката, ако такъв бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на обезпечението, което ще се изиска от кредитополучателя, както и в извършване на действия по определяне с посоченото решение на срок, до който кредитополучателят по одобрената сделка следва да предостави уговореното обезпечение, който е след момента на сключване на договора за кредит и усвояване на уговорената парична сума. В исковата молба като правопораждащи вземането на „КТБ” АД /н/ за обезщетение за вреди факти се сочи и друго поведение на ответниците, което се изразява в непредприемане от тези лица на действия, които те са бил длъжни да извършат в изпълнение на задълженията си произтичащи от закона, устава и договора за възлагане на управление, по установяване на допуснато след сключване на договора за кредит от кредитополучателя неизпълнение в срок на задълженията му по тази сделка и по предприемане на действия за защита на интересите на кредитора.
Съдът първо ще
се произнесе по това дали от представените в производството доказателства се
установява, че от ответниците е извършено действието
по приемане на решение като членове на управителния съвет на „КТБ” АД с
описаното в исковата молба съдържание.
От
представения по делото протокол от 30.03.2012 г. от проведено заседание на
управителния съвет на „КТБ” АД се доказва, че на посочената дата от този орган
е прието решение да се сключи договор за банков кредит с „Б.М.“ ЕООД за сумата
от 4 100 000 евро, в левова равностойност към текуща дата от 8 018 903 лв. и с дата
на падеж 10.03.2015 г., както и решение този договор да бъде обезпечен с
ипотека върху закупения с кредита недвижим имот, което трябва да бъде учредено
в срок до 31.05.2012 г. При приемане на това решение управителният съвет е бил
в състав О.Р., И.З. и Г.Х.. Тези три физически лица са положили подписи върху
протокола, с което са удостоверили както факта на участието си на заседанието
на управителния съвет на банката, проведено на 30.03.2012 г., така и изразяването
на съгласие с решенията, които са обективирани в
протокола относно сключването на договора за кредит между банката и
кредитополучателя „Б.М.“ ЕООД. Това означава, че в производството се доказва,
че ответниците са извършили посоченото в исковата
молба действие като членове на управителния съвет на „КТБ” АД по приемане на
решение от този орган за сключване от банката на договор за кредит с
дружеството „Б.М.“ ЕООД, с който на последното да се предостави в заем парична
сума в размер на 4 100 000 евро за закупуване на недвижим имот, който да бъде
обезпечен с учредена до 31.05.2012 г. от кредитополучателя ипотека върху този
имот.
На следващо място настоящият съдебен състав трябва да отговори на въпроса дали при приемане на решението от 30.03.2012 г. членовете на управителния съвет на „КТБ” АД са имали такова поведение, което да представлява неизпълнение на възникналото в тяхна тежест задължение съгласно закона и сключените с банката договори за управление да организират и ръководят търговската й дейност с грижата на добрия търговец и в интерес на акционерите й.
Между страните по спора е безспорно, че сключването на сделката за банков кредит, която е взето решение да бъде подписана с постановеното на 30.03.2012 г. решението на управителния съвет на „КТБ” АД /н/, води до формиране на голяма експозиция по смисъла на това понятие в Закона за кредитните институции /ЗКИ/. В чл. 44, ал. 3 ЗКИ, в редакцията на тази разпоредба към датата на подписване на договора, е предвидено, че в тази хипотеза от управителния съвет на банката трябва да се приеме изрично решение за формиране на такава експозиция, което включва в себе си и вземане на решение за сключване на самия договор за банков кредит с конкретно посочен правен субект и с конкретно посочен предмет, тъй в резултат на осъществяването на сделка с точно тези параметри се стига до формиране на голяма експозиция. Следователно вземането на решение „КТБ” АД да сключи договор за кредит с дружеството „Б.М.“ ЕООД, с който на последното да се предостави в заем парична сума в размер на 4 100 000 евро, с което да се формира голяма експозиция, е в компетентността на управителния съвет на банката, чиито членове към релевантния момент са тримата ответници. Ето защо и извършвайки действията по приемане на това решение последните не са нарушили закона и свои задължения, произтичащи от него. За да се произнесе по това дали тези действия, въпреки че са в компетентността на членовете на управителния съвет, са противоправни, съдът трябва да даде отговор и на въпроса дали при тяхното осъществяване ответниците Р., З. и Х. са нарушили конкретни правила, установени в закона, устава, решение на общото събрание на банката или вътрешен акт на банката, които създават за тях определени задължения при осъществяване управлението на търговската дейност на банката.
От събраните в производството доказателства се установява, че към 30.03.2012 г. са съществували вътрешно служебни актове на „КТБ” АД, с които са регламентирани конкретни права и задължения както за лицата, които са в трудови правоотношения с банката, така и за лицата, които по силата на закона, устава, както и на сключени договори за възлагане на управление, са избрани в управителните органи на банката или са избрани за лица, които имат правото да представляват банката пред трети лица. Такъв акт е Правилника за кредитната дейност /Правилника/, ведно с всички методики за извършване на определени дейности и общи условия за сключвани кредитни сделки, представляващи приложения към него.
В Правилника се съдържат разпоредби, с които са предвидени правила, при които се осъществява кредитна дейност на банката, които включват: - правила относно разглеждане и проучване на направени искания от правни субекти за отпускане на кредит, - правила за определяне на кредитен рейтинг на клиенти и оттам на степента на кредитния риск, - правила относно изисквания, на които следва да отговарят обезпеченията, които се дават от кредитополучателя, който е отправил искане до банката за отпускане на кредит, - правила за документите, въз основа на които се анализират предложените обезпечения, - правила, касаещи реда за приемане на решение от компетентния орган на банката за сключване на конкретен договор за кредит, реда за усвояване и издължаване на кредита, както и реда за извършване на контрол на вече предоставените кредити. При тълкуване на разпоредбите от съдържанието на Правилника се установява, че изпълнението на процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, включително определянето на кредитния му рейтинг, на кредитния риск от сключване на сделката, анализът и оценката на предлаганото обезпечение и изготвянето на становище относно сключване на кредитната сделка и изготвянето на проекто-договор, са действия, които са възложени в тежест на определена категория служители в „КТБ” АД /н/, за които възникват и редица конкретни задължения в тази връзка, но те са различни от членовете на управителния съвет на банката. Това са служителите от Управление „Кредитиране“ в Централно управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на Банката, юрисконсултите от Управление „Правно“, служителите от Дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол на риска“, служителите, които са част от Кредитния комитет на банката. За тези служители възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи, да определят кредитния рейтинг на кандидат-кедитополучателите и оттам кредитния риск, да анализират предлаганото обезпечение и да формулитрат изводите си в съставени от тях становища, анализи, както и да изготвят проект на договора, който се предлага да бъде сключен между банката и лицето, подало искането за отпускане на кредит. С оглед на това и тези служители, а не членовете на органите на управление на банката, са тези, които носят отговорност за неизпълнение на някое от посочените задължения, изразяващо се в допуснато бездействие при изискване на конкретни документи от лицата, които са отправили искане за сключване на договор за кредит с банката, както и допуснато бездействие при анализ на представените документи и изготвяне на мотивирани становища относно кредитния риск от сключване на конкретната сделка и относно достатъчността и ликвидността на предлаганите обезпечения, както и изготвяне на правен анализ на предлаганата сделка.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от Правилника в тежест на членовете на управителния съвет на „КТБ” АД също възникват определени задължения в процедурата по отпускане на кредит на лицето, направило искане за това. Те са да обсъдят предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за постановяване на отказ същата да бъде сключена. За да се приеме, че при произнасянето по искането за отпускане на кредит от банката членовете на управителния съвет не са допуснали противоправно неизпълнение на тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили грижата на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура за разглеждане на искания за сключване на договори за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените по тях факти са достигнали до мотивиран извода, че тази сделка с оглед предлаганите параметри, при които следва да бъде сключена, е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума й парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка.
От приетите като доказателства по делото писмени документи е видно, че към датата на приемане на решението от управителния съвет на „КТБ” АД за сключване на договор за кредит с „Б.М.“ ЕООД за предоставяне на кредит в размер на 4 100 000 евро, са съставени част от изискуемите съгласно разпоредбите на Правилника документи, които са необходими на управителния съвет, за да вземе решение за одобряване отпускането на искания кредит. Доказва се, че е от компетентните за това служители на банката е направен анализ и определяне на кредитния рейтинг на „Б.М.“ ЕООД към месец март 2012 г. Установява се и това, че от служител в Управление „Кредитиране“ е изготвено становище, в което е направен анализ на финансовото състояние на дружеството-кредитоискател, на поведението му по изпълнение на задълженията му по сключени преди това с банката договори за кредит и е формулирано предложение до управителния съвет на банката да се обсъди сключването на договор за предоставяне на „Б.М.“ ЕООД на кредит в размер на 4 100 000 евро, при размер на годишната възнаградителна лихва от 9 %, който следва да бъде издължен на 20 броя месечни вноски в периода от 10.08.2013 г. до 10.03.2015 г. и при учредяване на ипотека за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя върху имот в с. М., който ще бъде закупен с предоставения кредит. От приетите писмени доказателства обаче не се доказва към датата на приемане на процесното решение от управителния съвет на банката от служителите, на които е възложено това, да е направена оценка на предлаганото от „Б.М.“ ЕООД обезпечение по кредита и такава да е предоставена на членовете на управителния орган за обсъждане – липсва изготвена от компетентен да стори това оценител оценка на имота, върху който се предлага да бъде учредена ипотека; в изготвеното от служител от Управление „Кредитиране“ становище също не е направен анализ на степента, до която би бил обезпечен кредита с учредяването на ипотека, тъй като в него изобщо не е посочена пазарната стойност на имота съгласно изготвена оценка, не е анализирано на кого принадлежи правото на собственост върху имота съгласно представени документи и до каква степен банката би могла да се удовлетвори от неговата продажба при допуснато от кредитополучателя неизпълнение на негови задължения по кредитната сделка. В производството от нито един от ответниците не се твърди, че преди приемане на решението от управителния съвет те са се запознали с изготвена оценка и анализ на предлаганото обезпечение, които да са изготвени по предвидения в Правилника ред, като не се представят и доказателства за това. Ето защо съдът приема за доказан по делото факта, че решението на управителния съвет от 30.03.2012 г. за сключване на договор за кредит с „Б.М.“ ЕООД е прието при липса на оценка и анализ на предлаганото от дружеството обезпечение на задълженията, които ще поеме по силата на тази сделка, което е в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на тези документи прави невъзможно за членовете на управителния съвет да вземат решение за отпускане на искания кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. За да се приеме, че ответниците са изпълнили задълженията си като членове на управителния орган на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза, те е следвало при обсъждане на искането за отпускане на кредит на заседанието на управителния съвет, проведено на 30.03.2012 г., да констатират, че към това искане не са представени всички необходими документи от лицето, което го е подало, както и че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на баката в процедурата по проучване на искането, установена с Правилника и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може решението за сключване на договор за кредит, формиращ голяма експозиция, което те трябва да вземат като членове на управителния съвет, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката и на нейните акционери. Доколкото ответниците не са предприели това поведение, се налага извода, че при вземане на решение от управителния съвет на 30.03.2012 г. за сключване на процесния договор за кредит с „Б.М.“ ЕООД, те не са положили грижата на добрия търговец и са нарушили общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълняват функциите си като членове на управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея. Така допуснатото от тях неизпълнение представлява противоправно поведение и е основание за ангажиране на договорната им отговорност съгласно чл. 240, ал. 2 ТЗ, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма.
В исковата молба като основание на предявените искове за заплащане на обезщетение са посочени и други действия на ответниците, които се твърди, че представляват противоправно неизпълнение на задълженията им да ръководят и организират дейността на „КТБ” АД, а именно определяне в приетото от управителния съвет на 30.03.2012 г. решение на срок за учредяване на обезпечение от кредитополучателя, който срок е до дата, която е по-късна от датата на сключване на договора за кредит, с което се създават условия той да остане необезпечен.
В тази връзка на първо място следва да бъде посочено, че на заседанието на управителния съвет, проведено на 30.03.2012 г. е прието решение, с което е определен вида на обезпечението, което кредитополучателят „Б.М.“ ЕООД трябва да учреди за обезпечаване на задълженията си по договора за кредит, чието сключване се одобрява, а именно ипотека върху недвижимия имот, който ще се закупи със средствата, получени по този договор, както и е определен срока, до който кредитополучателят трябва да направи това, който е до 31.05.2012 г., която дата е по-късна от тази на подписване на договора за кредит.
За да бъде надлежно учредена ипотека върху недвижим имот, трябва да бъде спазено правилото, регламентирано в чл. 167, ал. 3 ЗЗД, в която разпоредба е предвидено, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. С оглед на това и доколкото имотът, който е одобрено да бъде предмет на ипотеката, която кредитополучателят „Б.М.“ ЕООД се задължава да учреди за обезпечаване на задълженията си по договора за кредит, не е собственост на това дружество към датата на сключване на кредитната сделка, а се предвижда да се придобие чрез средствата отпуснати от банката в изпълнение на тази сделка, т.е. след това, то трябва да се приеме, че е невъзможно одобреното от управителния съвет обезпечение да бъде учредено преди или към момента на подписване на договора за кредит. Това може да стане само след като „Б.М.“ ЕООД придобие вещното право на собственост върху имота, което следва по време сключването на договора за кредит, защото само след сключване на този договор дружеството ще има осигурено финансиране за заплащане на покупната цена за придобиване на недвижимия имот, върху който се задължава да учреди ипотека. Ето защо и определянето в решението на управителния съвет на срок, до който кредитополучателят се задължава да учреди ипотека върху придобития с отпуснатия кредит недвижим имот, който е след датата на подписване на договора за кредит, само по себе си не просто не представлява противоправно поведение и не създава условия предоставеният от банката кредит да остане необезпечен, а напротив то е съобразено с правилото на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, което забранява на несобственик на един недвижим имот да учредява ипотека върху него. Следователно при вземане на описаното решение на управителния съвет за определяне на срок за учредяване на обезпечение от кредитополучателя „Б.М.“ ЕООД ответниците са действали съгласно закона и не са създали предпоставки да бъдат засегнати интересите на банката и на нейните акционери.
Трябва да се посочи и това, че в производството не се установява, че ответниците или някой от тях е извършил и някакво друго конкретно действие, с което да са нарушили свои задължения и така да са позволили усвояването на кредита, предоставен на „Б.М.“ ЕООД, да стане преди изпълнение на поетото от това дружество задължение да учреди ипотека върху негов собствен недвижим имот за обезпечаване на задълженията му по кредитната сделка.
От съдържанието на приетото от управителния съвет решение е видно, че в него не са предвидени някакви допълнителни условия, при които трябва да бъде сключен одобрения договор за банков кредит, включително не е предвидено, че в съдържанието на сделката следва да бъде включено условие за усвояване на кредита, което да може да стане само след учредяване на одобреното обезпечение, представляващо ипотека върху недвижим имот. В тази връзка трябва да се отбележи, че в закона липсва разпоредба, с която да е установено задължително съдържание на договора за банков кредит и по-конкретно включване в него на задължение за кредитополучателя да учреди обезпечение преди да усвои отпуснатия му кредит. В ЗКИ също няма норма, която да разрешава сключването на договор за кредит и неговото усвояване само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени с учредяване на обезпечения върху негово имущество, дори и в случаите, когато отпуснатият кредит формира голяма експозиция. Това какво имущество ще бъде предоставено от кредитополучателя за обезпечаване на задълженията му към банката, които ще възникнат по сделката за банков кредит, кога ще бъде сключен договорът, с който то се учредява – преди, след или едновременно с главния договор, както и кога уговорените парични средства ще бъдат предоставени за ползване от банката на кредитополучателя – преди или след учредяване на обезпечението, са въпроси, които се решават по обща воля на двете страни по това облигационно отношение, които са банката и кредитополучателя, а не са регламентирани в императивни правни норми, с които да се създават и определени задължения в тази връзка за лицата, които са избрани за членове на управителния съвет на банката и като такива имат правомощието да организират и ръководят търговската й дейност. След като в производството не се установява, че в тежест на членовете на управителния съвет на „КТБ” АД е възникнало задължение да приемат решение за одобряване сключването на договор за кредит с „Б.М.“ ЕООД само, когато в неговото съдържание е предвидено, че усвояването от кредитополучателя на отпуснатия кредит ще става след учредяване на уговореното по общо съгласие на страните обезпечение – ипотека върху закупения с кредита недвижим имот, то и обстоятелството, че в приетото на 30.03.2012 г. от ответниците решение на управителния орган на банката липсва посочване на такова условие, на което трябва да отговаря одобрената сделка, не представлява неизпълнение на тяхното задължение да ръководят дейността на банката с грижата на добрия търговец и не е основание за ангажиране на договорната отговорност на тези лица за причинени на банката имуществени вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ.
Освен горното, следва да се отбележи, че по делото не се доказва ответниците да са дали разрешение, без значение дали устно или писмено, отпуснатите в заем парични средства да бъдат преведени по сметка на кредитополучателя преди учредяване на уговореното обезпечение, или да са извършили фактически действия по отправяне на нареждане до служители на банката за извършване на този превод преди учредяване на уговореното обезпечение. Настъпването на този факт, освен, че не се доказва в процеса, се и опровергава от съдържанието на Правилника за кредитната дейност, тъй като в чл. 51 от него е предвидено, че всички задължения във връзка с фактическото предоставяне на паричните средства, уговорени в сключения договор за кредит, за ползване от кредитополучателя, възникват за определена категория служители в „КТБ” АД /н/, които обаче са различни от лицата, които са членове на управителния съвет на банката, и това е съответният кредитен специалист, който е длъжен да изготви нареждане до счетоводството за осчетоводяване на ангажимента на банката по кредита, както и да прегледа представените с искането на клиента документи и да установи дали са спазени условията на договора и в случай че е така да парафира искането за усвояване на кредита за изпълнение. Лицата, които са членове на управителния съвет на банката и като такива организират и ръководят дейността й, нямат никакви задължения при разглеждане на искането, подадено от кредитополучателя за получаване на предоставените в заем парични средства, на тях не е възложено да се произнасят по него и да дават нареждане то да бъде изпълнено чрез превеждане на средства от заемната сметка по разплащателна сметка на кредитополучателя, което задължение съгласно Правилника е възложено на лицата, които заемат длъжността „кредитен специалист” по силата на възникнало трудово правоотношение между тях и банката.
С оглед изложеното следва да се заключи, че по делото изобщо не се доказа, че от страна на ответниците са извършени някакви действия, с които да са нарушени конкретни правила и които да са създали предпоставки предоставеният на „Б.М.“ ЕООД кредит да остане необезпечен, като такова действие не представлява и приемането от тях на решение на управителния съвет на банката за определяне на срок за учредяване на обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, който се предлага да бъде сключен с това търговско дружество. Това означава, че отговорността на ответниците за причинени на банката имуществени вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ не може да бъде ангажирана за извършване на посоченото действие.
Следващите действия, които ищецът твърди, че ответниците са били длъжни да извършат в качеството им на членове на управителния съвет на „КТБ” АД са да установят, че от кредитополучателя „Б.М.“ ЕООД е допуснато неизпълнение на задължението му, поето със сключения между него и банката на 30.03.2012 г. договор за кредит, да учреди уговореното обезпечение и да предприемат конкретни действия за ангажиране на договорната му отговорност за това.
От събраните по делото доказателства не се установява, че в тежест на ответниците като членове на управителния съвет на „КТБ” АД е възникнало задължение да извършват контрол относно точното изпълнение от кредитополучателите, на които от банката е отпуснат кредит по сключени между тях договори, на задълженията им, поети по силата на тези договори. Напротив от приетия като доказателство по делото Правилник за кредитната дейност е видно, че такова задължение възниква не за членовете на управителните органи на банката, а за други лица, които са служители в „КТБ” АД /н/ - съгласно чл. 57 от Правилника извършването на текущ контрол по сключените кредитни сделки, включително събиране на информация за изменения във физическото и правно състояние на обезпеченията, както и на пазарната им стойност, е възложено за изпълнение на кредитните специалисти във финансовите центрове съответно на съответните служители в Управление „Кредитиране“, като определени действия по контрол изпълнението на договора, както и анализ на начините за предприемане на действия по принудително изпълнение срещу кредитополучателите са възложени за извършване и на служители от Управление „Правно“. Тези лица в изпълнение на възложената им работа са длъжни да съберат информация и да констатират допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателите по сключени договори за кредит на всяко едно от задълженията, които са възникнали в тяхна тежест по силата на банковите сделки, включително и на поетите от тях задължения да учредят конкретно определени по вид в сключените договори обезпечения и да направят предложения за предприемане на конкретни действия от страна на банката за ангажиране на договорната отговорност на длъжниците. Членовете на управителния съвет на банката нямат задължения да извършват непосредствен контрол за изпълнение на задълженията на кредитополучателите, на които от „КТБ” АД са отпуснати кредити, като това е закономерно, доколкото не може да се очаква, че три физически лица, на които е вменено задължение да организират и ръководят търговската дейност на една банка, са способни да извършват контрол на всеки един от многото договори за банков кредит, които тази банка сключва, особено предвид това, че във всяка една банка, включително и процесната, работят по трудови правоотношения редица служители, които са експерти в съответната област и в чиято трудова функция е включена дейността по анализ и контрол за изпълнение на задълженията на кредитополучателите по сключени с банката договори за кредит. За членовете на изпълнителния съвет възниква задължение да одобрят предприемане на определени действия за ангажиране на договорната отговорност за неизпълнение на кредитополучателите тогава, когато от съответния служител на банката е извършена констатация за допуснато неизпълнение и е направено предложение за предприемане на конкретни действия. В случая обаче нито се твърди, нито се представят доказателства, че до момента, до който ответниците са заемали длъжността на членове на управителния съвет на „КТБ“ АД, служители от Управление „Кредитиране“ и Управление „Правно“ са направили констатация за това, че кредитополучателят „Б.М.“ ЕООД не е изпълнил задължението си да учреди в срок уговореното в договора за кредит от 30.03.2012 г. обезпечение, представляващо ипотека върху закупения с отпуснатия кредит недвижим имот и са уведомили управителния съвет за това, което означава, че не се установява, че за ответниците са възникнали задължения да приемат решение за предприемане на някакви конкретни действия спрямо посоченото юридическо лице за ангажиране на договорната му отговорност за това неизпълнение по извънсъдебен или по съдебен ред. След като ответниците не са били длъжни да извършат тези действия от името на „КТБ” АД /н/, то тяхното бездействие да сторят това не е противоправно и не представлява неизпълнение на поети от тях задължения и като такова не може да бъде основание за ангажиране на отговорността им за вреди.
Доколкото по делото се доказа, че ответниците О.Н.Р., И.А.З. и Г.П.Х. със своето бездействие да констатират, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото обезпечение по кредитната сделка, която е одобрена да бъде сключена с „Б.М.“ ЕООД, са допуснали противоправно неизпълнение на задълженията си по осъществяване на управлението на баката като членове на управителния съвет, съдът следва да отговори на въпроса дали от събраните в производството доказателства се установява да са осъществени останалите елементи от фактическия състав на чл. 240, ал. 2 ТЗ, а именно, че „КТБ” АД е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в несъбрани задължения по договор за кредит в размер на 3 608 506, 35 лв., както и дали че е налице пряка причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и претърпените от банката вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказва твърдението на „КТБ” АД /н/, че за това юридическо лице са настъпили имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, изразяващи се в несъбрани задължения по договора за кредит от 30.03.2012 г. в размер на 3 608 506, 35 лв.
Претърпяната загуба е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение за вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ, като тя представлява вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на актива на имуществото на увреденото лице. При съобразяване на това, както и на фактите, на които се основават предявените осъдителни искове, следва да се заключи, че за да се приеме, че в случая банката е претърпяла загуба в размер на 3 608 506, 35 лв., трябва да се докаже, че имуществото й реално е намаляло с активи на тази стойност. Доколкото тази сума се твърди, че представлява несъбрани вземания на „КТБ” АД /н/, то за да е налице реално намаляване на имуществото на банката, трябва да бъде установено, че възникналите в нейна полза вземания за получаване на суми в общ размер от 3 608 506, 35 лв. не могат да бъдат събрани по никакъв начин към момента. Ако вземанията са събираеми, включително със средствата на държавната принуда, то тогава не може да се говори за претърпяна вреда, тъй като те представляват актив за дружеството-кредитор и с тяхната стойност се увеличава неговото имущество. Едно вземане може да се квалифицира като несъбираемо тогава, когато не може да бъде трансформирано в парични средства, с които да се увеличи патримониума на кредитора, което би било налице ако длъжникът по него не притежава никакво имущество, нито краткотрайни, нито дълготрайни активи, от които кредиторът да се удовлетвори. В случая не може да се направи извод, че вземанията на „КТБ” АД /н/ от „Б.М.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 3 608 506, 35 лв. са несъбираеми, тъй като се установява, че дружеството-длъжник притежава имущество, което може да бъде превърнато в парични средства, с които да бъдат погасени задълженията му по договора за кредит. Този извод следва, на първо място, от представените справки от Агенция по вписванията, от които е видно, че „Б.М.“ ЕООД притежава два недвижими имота, находящи се в с. Долно Ябълково и в с. Дебелт, с които не се е разпоредил към 16.10.2017 г. и към които може да бъде насочено изпълнението за принудително събиране на дължимите от кредитополучателя суми по договора от 30.03.2012 г., което в случая следва да бъде осъществено в хода на производството по несъстоятелност, което е образуваното по отношение на това юридическо лице с постановеното на 10.07.2015 г. съдебно решение.
Обстоятелството по откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника само по себе си не означава, че вземанията, които са възникнали за кредиторите към него са несъбираеми. Те биха могли да се квалифицират като такива само тогава, когато се установи, че несъстоятелното дружество няма никакво имущество, което да може да бъде осребрено в хода на образуваното производство по несъстоятелност, което по своя характер е такова по универсално принудително изпълнение. От извършена от съда справка за хода на образуваното по отношение на „Б.М.“ ЕООД производство по несъстоятелност съгласно обявените в търговския регистър актове е видно, че към момента то е все още висящо, като по него е постановено решение по чл. 711 ТЗ, с което съдът е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. След като съдът по несъстоятелността е постановил да започне осребряването и разпределянето на имуществото, представляващо част от масата на несъстоятелността на „Б.М.“ ЕООД, то това означава, че от синдика е установено, че длъжникът притежава имущество, което следва да бъде осребрено и от осребряването на което да бъдат удовлетворени кредиторите на несъстоятелността, един от които, видно от публикуваните списъци на приети вземания, е именно ищецът „КТБ“ АД /н/. От обявените в търговския регистър актове на съда по несъстоятелността се установява и това, че към момента не е свикано заключително събрание на кредиторите и не е постановено решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, което означава, че масата на несъстоятелността все още не е изчерпана, а в нея има продаваемо имущество, което може да бъде превърнато в парични средства и с тях да бъдат удовлетворени вземанията на кредитора „КТБ“ АД /н/, включително тези, възникнали по договора за кредит, сключен въз основа на приетото на 30.03.2012 г. решение на управителния съвет на банката. Трябва да се приеме, че от одобрените от съда списъци на приети вземания на кредиторите на „Б.М.“ ЕООД е видно, че длъжникът има само двама кредитори, които са НАП и ищеца, което означава, че възможността за удовлетворяване на последния в хода на образуваното производство по несъстоятелност е реална, особено предвид наличните данни за притежавано от длъжника имущество, което може да бъде осребрено, ако синдикът, който е посочен от самата банка, изпълни добросъвестно правомощията си да издири, оцени и продаде това имущество. Освен това от събраните в производството доказателства е видно и това, че синдикът на „Б.М.“ ЕООД е предприел действия за връщане в масата на несъстоятелността на имущество, с което длъжникът се е разпоредил, представляващо движими вещи, като е предявил пред съда отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и съединените с тях осъдителни искове за връщане на тези вещи. Съдебните производства по разглеждане на тези искове са приключили с влезли в сила съдебни решения, с които са уважени специалните отменителни искове и с оглед на това в масата на несъстоятелността на „Б.М.“ ЕООД са върнати следните вещи: товарен автомобил „Форд Транзит 350 Л“, с номер на рама ******** и специален автомобил марка „Форд Транзит 350 Л, с номер на рама ******** /Решение от 08.03.2019 г., постановено по т.д. № 2260/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав/, както и товарен автомобил марка „Волво ФМ 7” и товарен автомобил марка „Волво ФМ 62Р“ /Решение от 19.03.2018 г., постановено по т.д. № 5734/ 2016 г. по описа на СГС, VI-9 състав/. Така установените факти също водят до заключението, че кредитополучателят по процесния договор за кредит, чието сключване е разрешено с приетото от ответниците като членове на управителния съвет на „КТБ“ АД /н/ на 30.03.2012 г. решение, притежава имущество, което може да бъде осребрено в откритото по отношение на него производство по несъстоятелност и с получените от това парични средства да бъдат удовлетворени кредиторите на несъстоятелността, един от които е ищцовата банка. С оглед на това съдът не може да направи извод, че вземанията на „КТБ“ АД /н/, възникнали от договора за кредит, сключен на 30.03.2012 г., с „Б.М.“ ЕООД, са несъбираеми поради липса на каквото и да е имущество на длъжника по тях.
След като от събраните доказателства е видно, че вземанията на ищеца за получаване от „Б.М.“ ЕООД на сума в размер на 3 608 506, 35 лв. са събираеми, то следва да се заключи, че не е налице имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, което също е основание да се приеме, че в полза на „КТБ” АД не са възникнали вземания срещу тримата ответници за получаване на обезщетение за вреди и предявените в процеса искове като неоснователни следва да се отхвърлят.
Дори и по делото да беше доказано, че твърдените от ищеца вреди са настъпили, това не променя извода за това, че предявените искове по чл. 240, ал. 1 ТЗ са неоснователни, защото в производството не се установява да е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и вредите, представляващи несъбрани вземания по договор за кредит в размер на 3 608 506, 35 лв.
Както беше посочено по делото се доказа, че неизпълнението от ответниците, което е основание за ангажиране на тяхната отговорност за вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ, представлява допуснато от тях при разглеждане на документите за одобряване на предложението за отпускане на кредит от банката на „Б.М.“ ЕООД бездействие да констатират, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото по кредитната сделка обезпечение. Следователно за да съществува пряка причинна връзка между това поведение на ответниците и твърдените в исковата молба вреди, следва да бъде доказано, че единствената причина, поради която кредиторът „КТБ” АД /н/ не е получил дължимите по договора за кредит от 30.03.2012 г. парични суми от „Б.М.“ ЕООД, е липсата на поискани и анализирани в процедурата по проучване и разглеждане на искането за отпускане на кредит документи, касаещи учредяването на ипотека върху недвижим имот, който дружеството-кредитополучател ще придобие с кредита, каквито са документи за собственост на имота, такива, свързани с осъществяване на сделката за прехвърляне на правото на собственост върху този имот и документи, установяващи пазарната му оценка. Ето защо и тази причинна връзка би била налице в случай, че се установи например, че ипотеката не е учредена от кредитополучателя, защото той не е придобил право на собственост върху имота, тъй като е договарял с несобственик, което е могло да бъде установено от членовете на управителния съвет, ако са изискали документи за анализ на предлаганото обезпечение, но и при кумулативно наличие и на следния факт – липса на друго имущество на кредитополучателя, от което банката да може да се удовлетвори при принудително изпълнение срещу него. Такава причинна връзка ще има и ако се установи, че стойността на недвижимия имот, върху който е одобрено да бъде учредена ипотека за обезпечаване на задълженията по сключения между „КТБ” АД /н/ и „Б.М.“ ЕООД договор за кредит, има пазарна стойност, която е много по-ниска от обезпечените задължения по кредитната сделка и отново ако наред с това се установи и факта, че правото на собственост върху този имот е единственото притежавано от кредитополучателя имуществено право, от което банката би могла да събере своите вземания в производството по принудително изпълнение. Ако кредитополучателят притежава наред с имота, върху който е постигнато съгласие да бъде учредена ипотека, и друго имущество, при осребряване на което банката да може да удовлетвори своето вземане, допуснатото от ответниците неизпълнение на задълженията им като членове на управителния съвет не би било единствена причина за кредитора да получи дължимите по договора за кредит от 30.03.2012 г. парични суми, защото той може да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението към друго имущество на длъжника в образувано срещу него универсално или индивидуално производство по принудително изпълнение. По делото не се твърди и не са представят доказателства за това каква е била пазарната стойност на недвижимия имот, находящ се в с. М., върху който в решението на управителния съвет на „КТБ” АД от 30.03.2012 г. е посочено, че следва да се учреди ипотека, поради което няма как да се направи извод, че тя е много по-ниска от задълженията, които е предвидено, че ипотеката ще обезпечава. В производството не са представени доказателства и за това, че „Б.М.“ ЕООД не е успял да придобие правото на собственост върху имота, върху който се е задължил да учреди ипотека. Напротив от събраните по делото доказателства се установява обратното – че той е придобил този недвижим имот на 02.04.2012 г., на която дата е съставен нотариален акт, обективиращ сключения договор за покупко-продажба, поради което ако е имал воля за това, е било възможно да учреди уговорената ипотека в полза на банката. Освен това, както беше посочено, по делото е доказано, че дружеството „Б.М.“ ЕООД притежава и друго имущество, от което банката може да се удовлетвори. Това означава, че доказаното по делото неизпълнение на задълженията на ответниците, като членове на управителния съвет, не е причината за това, че към момента вземанията на „КТБ” АД по договора за кредит от 30.03.2012 г. не са събрани. Причината посочените вземания да са несъбрани към момента е непредприемане на надлежните действия за осребряване на притежаваното от длъжника имущество, чието извършване обаче не е задължение на ответниците, които считано от 20.06.2014 г., когато „КТБ” АД /н/ е поставена под специален надзор с решение на Управителния съвет на БНБ, са отстранени от длъжност като членове на управителния съвет и на банката са назначени квестори, а след тях в хода на откритото производство по несъстоятелност и синдици. Това също е основание за крайния извод, че в полза на „КТБ” АД не са възникнали вземания срещу тримата ответници за получаване на обезщетение за причинените на банката вреди.
В обобщение на всичко изложено, трябва да се посочи, че по делото не се доказа, че са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 240, ал. 2 ТЗ, за ангажиране на отговорността на ответниците О.Н.Р., И.А.З. и Г.П.Х. за претърпените от ищцовата банка вреди за което и да е от деянията им, описани в исковата молба, които се сочи, че представляват виновно и противоправно неизпълнение на съществуващи в тяхна тежест задължения по осъществяване на управлението на „КТБ” АД /н/. Ето защо и предявените в процеса осъдителни искове срещу тези лица са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника Г.П.Х. е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива му се следват. В производството обаче от това лице не са представени доказателства за реално заплащане на каквито и да е разходи по водене на делото, поради което не са налице предпоставките за възлагане на направени от него разноски в тежест на ищеца.
Предвид изхода на делото ищецът „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която е освободена съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН. Тя възлиза на сумата от 144 340, 25 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу О.Н.Р., с ЕГН: **********, И.А.З., с ЕГН: **********, и Г.П.Х., с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ за осъждане на О.Н.Р., И.А.З. и Г.П.Х. да заплатят солидарно на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност сума в размер на 3 608 506, 35 лв. /три милиона шестстотин и осем хиляди петстотин и шест лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договор за кредит, сключен на 30.03.2012 г., между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „Б.М.“ ЕООД, за предоставяне на кредит в размер на 4 100 000 евро, които вреди са причинени в резултат от неизпълнение от О.Н.Р., И.А.З. и Г.П.Х. на задълженията им по осъществяване на управление на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали за тях в качеството им на членове на управителния съвет, което неизпълнение се изразява в следните деяния на тези лица: 1) извършване на действия по приемане от тези лица като членове на управителния съвет на „КТБ” АД на решение да се сключи договор за банков кредит с „Б.М.“ ЕООД, като кредитополучател, за предоставяне на кредит в размер на 4 100 000 евро, без да е спазена предвидената в Правилника за кредитна дейност процедура за извършване на анализ на способността на дружеството, подало искане за кредит, да изпълнява задълженията си към банката, ако такъв бъде отпуснат, както и процедурата за извършване на анализ и оценка на обезпечението, което ще се изиска от кредитополучателя, 2) извършване на действия по определяне в приетото от управителния съвет на 30.03.2012 г. решение на срок за учредяване от кредитополучателя „Б.М.“ ЕООД на ипотека върху недвижимия имот, който ще се закупи със средствата, получени по одобрения за сключване договор за кредит, за обезпечаване на задълженията по този договор, който срок е до 31.05.2012 г., която дата е по-късна от датата на сключване на кредитната сделка, с което се създават условия кредитът да остане необезпечен, 3) непредприемане на действия, които тези лица са бил длъжни да извършат, по установяване на допуснато след сключване на договора за кредит от 30.03.2012 г. с „Б.М.“ ЕООД неизпълнение в срок на задължението на това дружество да учреди ипотека за обезпечаване на задълженията си по тази сделка в уговорения срок и по ангажиране на договорната му отговорност за това.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 144 340, 25 лв. /сто четиридесет и четири хиляди триста и четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен.
Решението е постановено при участие в процеса като трети лица помагачи на страната на ответника Г.П.Х. на лицата А.М.П. и Г.К.З..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: