№ 1038
гр. Стара Загора , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Антония Тонева
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20205530103271 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора твърди в
исковата си молба, че осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация,
пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград.
Заявява, че е потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТН 2939032 -
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, Община Тополовград, който обект е
присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение.
Заявява, че ответникът притежава Лицензия за разпределение на електрическа
енергия №140-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществява дейност по разпределение
на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му
електрическа енергия.
1
Ищецът твърди също, че през периода 01.08.2015г. до 31.08.2015г. е заплатил на
ответника сумата от 61,42лв. по фактура №**********/31.08.2015г., представляваща такса
достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца
– Помпена станция „Орешник”, намираща се в община Тополовград.
Ищецът сочи, че по посочената по-горе фактура е заплатил на ответника и други
начислени суми, за които към момента няма претенции и същите не са предмет на
настоящата искова молба.
Посочените по-горе суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа
енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник". Счита, че
измерването по този начин и конкретно на това място е незаконосъобразно и води до
начисляване за заплащане на недължими суми.
Сочи, че считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР цената,
която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Заявява, че съгласно действащата нормативна уредба относима за процесния период,
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други
мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от
последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се
заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава
трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29 ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост
на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
2
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия
се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
Заявява, че в конкретния случай за помпена станция „Орешник” границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е
Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца
Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км,
започва от Подстанцията и достига до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан
Петко Войвода", като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра,
достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропровода
„Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените
станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение,
в самото ЗРУ на ПС „Орешник".
Сочи, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло
няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование „ЕВН
България ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на
измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от първия ответник
писмо, ищецът е изпратил писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложените
документи, за следните обекти: Подстанция „Тополовград - извод „Венеция” /т.е. за
електропровод Венеция/, Извод „Рила", Вик-Зимница, ПС Ханчето.
След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
писмото, е извършена промяната на мястото и нивото на измерване, като енергията се
измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция” това не е
сторено.
Във връзка с това ищецът е изпратил и следващо Писмо изх.№2013/05.12.2008г., с
което отново изрично посочва, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от
ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград,
като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква
промяната:
-ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
3
-ИТН 2939033 „ВиК" с.Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/ с.Кап. Петко Войвода.
На това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо
изх. №01/09.01.2009г., с което уведомява ищеца, че следва да му предостави документи за
собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция", което искане ищецът счита за
необосновано, тъй като още с Писмо изх.№1748/23.10.2008г. е изпратил по отношение на
електропровод „Венеция" всички необходими документи.
Заявява, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник и на намиращите се в
обекта ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи
собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че ищецът е
собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се
промени от НН на СН, ответникът не изпълнява задълженията си и продължава за измерва
ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно
напрежение.
Уточнява, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА" и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала
на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед
№135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД Стара Загора и на Акт за
приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на
дружеството-ищец. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за
ползване №261/09.09.1995г.
Поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и на ответника ищеца не дължи заплащане на такса
достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането за достъп на ел. енергия има за
цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази
мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща
загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в
началото й. Тогава ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие няма
разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод Венеция и няма
основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел енергия на ниво средно напрежение
през електропровод Венеция. Дори и измервателната група да е монтирана на страна средно
напрежение в ЗРУ, то ответника няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп през
ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена станция ОРЕШНИК
и/или след нея няма ел. разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя
не е собственост на ответника. Границата на собствеността са изводите на електропровод
4
Венеция в ЗРУ на подстанция Тополовград на ниво средно напрежение, но това не
изключва факта, че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулира
недобросъвестно. Ответника притежава лицензия, но не притежава собствеността върху
мрежата, а тя е собственост на „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от това, тъй като
през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия
не е извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването
на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
мрежи. Поради това като не е изпълнило задължението си за правилно определяне
местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие е допуснало
нарушение на закона и не е осигурило възможност за точност на данните от тях, което води
до неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на
електроенергия. Ищецът излага подробен анализ на относимата нормативна уредба.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, сумата 61,42 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТН 2939032, за периода 01.08.2015г. – 31.08.2015г. по
фактура №**********/31.08.2015г., ведно със законната лихва от датата завеждане на иска
до окончателно плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск
както по основание, така и по размер.
Счита, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно
начислена по сметката на ищеца.
Заявява, че за процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" АД и ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на
услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се
уреждат с договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, т.27.4. и 1.2.1.1 от Лицензията за разпределение на електрическа
енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД, Правила за управление на
електроразпределителните мрежи, Правила за управление на електроенергийната система и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлява предоставяне на
правото за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия
до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни
актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи, които
мрежовият оператор извършва за всеки един клиент. Цените, по които
5
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД предоставя услугата достъп до електроразпределителната
мрежа са регулирани цени и се определят и регулират с решения на Комисията за енергийно
и водно регулиране въз основа на приложимата нормативна уредба.
Съгласно чл.29 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ от
26.07.2013 г., Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно решение на ДКЕВР №Ц-
16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп се определят при прилагане на
втората хипотеза - върху предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не
променя предоставената мощност, т.е. не е от значение!
Дължимите суми за достъп до електроразределителната мрежа се формират като
определената при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена
мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена
за достъп за процесния период. Това е и причината дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на което става
измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на страна ниско напрежение, и
при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква. Пак това е и причината
цената за достъп да не зависи и от мястото на измерване на електрическата енергия.
Ответникът твърди, че мястото на измервателните уреди за процесния период е било
определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба. Независимо
дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско
напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на
мрежовия оператор - било то „Електроразпределение ЮГ" ЕАД или „ ECO" ЕАД.
Твърди, че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се
определят и утвърждават от Комисията на база предоставена от „Електроразпределение Юг"
ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Моли при постановяване на решението да се има предвид ЗЕ и решенията на КЕВР,
съгласно които „цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява
разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч.
6
разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната мрежа".
Счита, че ако не е съгласен с изложеното, ищецът трябва да посочи правните норми,
които му дават основание да твърди посочената зависимост между начина на измерване на
количеството електрическа енергия и формирането на цената за достъп. Твърди, че
посочената в раздел II, т.5 от исковата молба норма, а именно: „чл.18г от Правилата" не
съществува, а в случай, че се касае за чл.18 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, то следва да се отбележи, че текстът е отменен, вкл. и за процесния период и е
съответно неприложим към процесното правоотношение. Същото се отнасяло и за решение
№ 227/11.02.2013г., постановено по т.д.№ 1054/2011г. , на което се позовавал ищеца.
Сочи, че до 12.11.2013г. ищецът е бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (оператор на разпределителната мрежа). Като
такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Сочи, че „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. и дружеството
извършва дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от
Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия се издава само една
лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто, по силата на
цитираната по-горе лицензия, се явява ответника в настоящото производство. Договорните
отношения между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също са уредени с
договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 98б (1) от ЗЕ
„Потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са
присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия член -
„Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане."
Съгласно нормата на чл. 28, ал.2 от Правила за търговия с електрическа енергия
(обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.)
Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна
инстанция количество електрическа енергия. Съгласно нормата на чл. 28 от предишните
Правила за търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. бб от 2013 г., в сила от
26.07.2013 г.) битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
7
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител(ал.1), крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна
инстанция количество електрическа енергия (ал.2), операторът на електроразпределителна
мрежа заплаща на независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими към
електропреносната мрежа, за цялото количество пренесена електрическа енергия от
електропреносната в електроразпределителната мрежа (ал.З), независимият преносен
оператор събира и разпределя по методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от
производители цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи
(ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от тези правила потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, които не са регистрирани по чл. б , заплащат утвърдени от
ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по
електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за
пренос по електроразпределителната мрежа. Тези цени се заплащат на крайния снабдител.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване''ЕАД е фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване,
пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът е дължал заплащане на цена
"пренос" и цена „достъп", тъй като е бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал е
електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Фактурите са издавани от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.
Относно процесния период заявява, че на 01.09.2014 ищецът е сменил доставчикът си
на електрическа енергия. Негов доставчик и координатор на балансираща група става „Мост
Енерджи" АД. Негов мрежов оператор обаче остава и е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД. За процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и
ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугата
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат
с договор, сключен на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
Като всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД дължи цена освен за потребената електрическа енергия и цена за получените мрежови
услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения
са неотносими факти и обстоятелства свързани със собствеността на описаните
присъединителни съоръжения, чрез които се извършва доставката на електрическа енергия
към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на електрическата енергия,
ползвана в обекта. Счита, че ако твърди обратното, ищецът трябва да докаже в кой момент и
кога е отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и
към мрежата на кой друг мрежови оператор се е присъединил, както и кой му предоставя
услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплаща. Подобни твърдения в исковата
8
молба липсват.
Сочи, че съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията
на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на
работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и
потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система е
електрически централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и
електрическите уредби на потребителите. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД е
притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа
енергия на обособена територия, съгласно чл.39, ал.1, т.З от ЗЕ. Съгласно лицензията
Дружеството извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти
услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и
Правилата за търговия с електрическа.
Обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД са присъединени изначално към
електроразпределителната мрежа и то независимо от факта кой е собственикът на
елементите й. Съгласно легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ -
„електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия. Легалното определение на „електропреносна мрежа" е в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ -
"Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които
служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и
преразпределение на електроенергийни потоци. Легална дефиниция на термина „средно
напрежение" се съдържа в § 1, т. 15 от ДР на Правилата за управление на
електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-6 от 18.06.2007 г. на ДКЕВР и
обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като текстът гласи, че "средно напрежение" е напрежение, чиято
номинална ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV."
Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа е нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи.
Този критерий е инкорпориран в националното законодателство от Директива 2003/54/ЕО и
Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, (§.1а от ДР на ЗЕ). В т.10 от
Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично е упоменато, че „директивата не разглежда
въпроси, свързани със собствеността" и собствеността не е критерий при разделянето на
дейността по пренос от разпределение" /чл.10,т.1, чл.15,т.1 от Директивата/. Разпоредби в
този дух се съдържат и в Директива 2007/72/ЕО.
За да бъде разрешен спора в съответствие с Общностното право, се налага тълкуване
на разпоредбите на Директива 2009/72/ЕО, с цел изясняване на съотношението между
9
дейностите „пренос" и „разпределение" на електрическа енергия, съответно между
електропреносна и електроразпределителна мрежа. Заявява, че от справка на страницата на
Съда на ЕС се констатира, че на него е обявено Решение С-31/18 на V състав на съда, като
решението е от 17.10.2019г. С него по повод преюдициално запитване от Административен
съд София-град е дадено тълкувание на чл.2, т.З и т.5 от Директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета на Европа от 13.07.2009г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Съгласно
решението на Съда на ЕС Директивата в чл.2, т.З и т.5 дава легална дефиниция на понятията
„пренос на електроенергия", „разпределение на електроенергия", „оператор на
разпределителна система", като съдът е приел, че единственият критерий за определяне на
това дали дадена мрежа е преносна или разпределителна е този, посочен в Директивата, а
именно видът на напрежението и крайния клиент. По повод преюдициалните запитвания в
решението съдът посочва, че противоречи на цитираната директива, която се прилага
директно като част от националното право на всяка държава-членка, въвеждане на друг
критерий за определяне на електропреносната и електроразпределителната мрежа, различен
от напрежението и от крайните клиенти, а именно въвеждането на допълнителен критерий
като граница на собствеността и собственици на съоръженията. По-конкретно съдът
изрично е постановил в диспозитива на решението си, че при тълкуване на чл.2, т.3 и т.5 от
Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такава правна /национална/
уредба, която определя понятието за електропреносна и за електроразпределителна мрежа,
като се основава не само на критерия за ниво на напрежение, но и на критерия за
собствеността върху активите, използвани за осъществяване на дейности, свързани
съответно с пренос и разпределение. Също така, в мотивите на решението е посочено, че
когато се преценява дали даден клиент е такъв на преносното или на разпределителното
предприятие, следва да вземе предвид дали уредбите, с които е присъединен, действително
са част от електропреносната мрежа и дали не представляват външен за нея елемент, който е
част от електроразпределителната мрежа.
Сочи, че за европейския законодател и Съда на ЕО собствеността върху
съоръженията, чрез които се транспортира електроенергията, не е критерий за определяне
нито за вида лицензионна дейност, която се осъществява чрез тях, нито за вида на мрежата,
от която са част тези съоръжения. С други думи, видът и предназначението на съоръженията
(за транспортиране на ел. енергия на съответното ниво на напрежение до клиенти или
разпределители), а не собствеността, са определящи за разграничаване на принадлежността
на съответните съоръжения към електропреносна или електроразпределителна мрежа.
Счита, че ключов за решаване на настоящия спор е въпроса за функционалната
принадлежност на уредбата, чрез която обекта на ищеца е присъединен към съответната
мрежа - разпределителна или преносна. И по конкретно: безспорно установено е, че обекта
на ищеца с ИТН 2939032 е присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени
съоръжения, но не е установено и не става ясно като част от коя мрежа функционално
принадлежат и функционират уредбите, чрез които в обекта се получават доставки на
10
електрическа енергия и мрежови услуги, т.е. следва да се изследва въпроса дали процесната
уредба действително е част от електрическа подстанция, която е част от електропреносната
мрежа и следователно не представлява външен за нея елемент, който е част от
електроразпределителната мрежа. Ответникът излага кратка ретроспекция. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2939032
- ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, Община Тополовград, присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, както и че
измерването на консумираната ел. енергия на този обект през процесния период 01.08.2015г.
до 31.08.2015г. се осъществявало на ниво ниско напрежение.
Към настоящия момент не е спорно между страните и се установява от представените
писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за
приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на
ДМА - трафопост „Орешник", акт обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена
станция „Орешник" с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода", разрешение за
ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в
тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със
собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене,
съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с писмо изх. № 6053-
30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД Стара Загора, че съгласно решение №Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от
влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България
Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В
отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за собственост,
обсъдени по-горе. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх.
№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско
напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Тополовград на
11
ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко
Войвода, като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”,
собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени
всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР
отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че
след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско
напрежение на средно напрежение.
По делото е представена за периода 01.08.2015г. до 31.08.2015г. фактура
№**********/31.08.2015г. с преводно нареждане от 08.09.2015г. за заплатени задължения на
ищеца към ответника за м.08.2015г., в т.ч. и такса достъп, което не се оспорва от ответника.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначени и изслушани съдебно-
икономическа и съдебно-техническа експертизи.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че начислената „такса достъп до разпределителната мрежа” до обект
на ниско напрежение – Помпена станция „Орешник” ИТН 2939032 за периода 01.08.2015г.
до 31.08.2015г. по фактура №**********/31.08.2015г. е в размер на 61,42лв. и е заплатена от
ищеца. Вещото лице сочи, че цена за достъп до електроразпределителната мрежа се формира
на база предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи от
консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на напрежение, на
което е присъединен обектът.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че през периода 01.08.2015г. до 31.08.2015г. измерването на
потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „Орешник”, ИТ №
2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в ПС „Орешник”, собственост на ищеца. Вещото сочи, че ако се
приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение;
ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице сочи също,
че процесния обект не попада в обхвата на договор от 19.06.2013г., сключен между ищеца и
ответника /представен по делото от ответника/, няма никакъв достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР, като той се захранвана ниво средно
напрежение по собствен електропровод директно от подстанция ЕСО ЕАД. Дължимите
суми за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД в подстанция
12
„Тополовград“ се формират, като количеството на потребената ел.енергия от ищеца се
умножи по цената, определената от КЕВР за процесния период. Те са начислени по всяка
фактура за процесния период, платени от ищеца и съответно преведени на ЕСО АД от
ответника. В останалата част заключението съдържа изводи и анализи относно дължимостта
на такса пренос от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца
е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на
ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата,
респ. за задържането й.
Ответникът счита, че следва да задържи платената сума, позовавайки се на
нормативната уредба и договорните отношения между страните и твърдението за правилно
определяне на мястото на измервателните уреди.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г.
на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките, при които се дължи цена за достъп до и цена за
пренос по електроразпределителната мрежа, дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на
количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно
приносът на всеки потребител за тяхното настъпване, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно
приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се
явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената
за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват
неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.
В настоящия случай както беше посочено и по-горе не е спорно, че ищецът е
собственик на Помпена станция „Орешник", на намиращото се в нея ЗРУ и на
електропровод „Венеция" 20kV. По цялата верига на електрозахранването на процесния
обект ПС „Орешник", ЕВН ЕР няма никакви собствени електропроводи и
електросъоръжения. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е
13
съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение,
която служи за разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по
достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН
ЕР, когато тези дружества са собственици на такава мрежа на обособена
територия. Следователно, основанието за получаване на такси за посочените услуги е тези
две дружества да бъдат собственици на мрежата, в противен случай платените суми са
недължими и на основание чл. 55 от ЗЗД подлежат на връщане.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на сумата
от 61,42лв. недължимо начислена и платена за такса достъп до ел.разпределителната мрежа
до обект помпена станция „Орешник”, ИТ № 2939032, за периода 01.08.2015г. до
31.08.2015г. се явява основателен и доказан.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, за
които представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца.
От представения по делото списък по чл.80 ГПК на ищеца се установява, че същия е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 468лв. с ДДС.
Съдът намира, че искането на ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, е неоснователно по следните съображения:
Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат,
се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по
искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения
размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено
възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от
размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определено съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. при цена на иска 61,42лв.
възлиза на 360,00лв. с ДДС. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК общо в размер на 820лв.
Водим от горните мотиви, съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА против ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД Пловдив, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Антон
Граматиков, Гочо Чешмиров, Карл Денк и Костадин Величков, ЕИК *********, да заплати
на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62,
представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, сумата от 61,42лв., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „Орешник ", ИТ №2939032, за периода 01.08.2015г. до
31.08.2015г., ведно със законната лихва считано от завеждане на иска – 27.08.2020г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на
820,00лв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN
BG96STSA9300002002601, „БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15