Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД /нa 25.10.2023г. е вписана промяна в правната форма от ЕООД на ООД/, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „Република“, представлявано от управителя С. В. И. против Решение № 28/25.01.2024г., постановено по АНД № 1860/2023 година по описа на Районен съд- Перник, с което е изменено Наказателно постановление № ПК - 20 - ДНСК - 53 от 11.10.2023 г., издадено от началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на „***“ ЕООД, на основание чл.237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.137, ал.3, предложение второ от ЗУТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като е намален размера на така наложената санкция на сумата от 7000 /седем хиляди/ лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че НП е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Посочените СМР не представлявали строеж по смисъла на ЗУТ, доколкото инсталацията, на която са извършени, е съществуваща и въведена в експлоатация с разрешение за ползване, издадено от ДНСК. В АУАН не била посочена дата на извършване на нарушението, което ограничавало правото на защита. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени изцяло Наказателно постановление № ПК - 20 - ДНСК - 53 от 11.10.2023 г., издадено от началник на Дирекция за национален строителен контрол.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, началник на Дирекция за национален строителен контрол, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт К. И., която пледира решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на районния съд и предлага да бъде оставено в сила.

А. съд – Перник, касационен състав, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

С НП № ПК - 20 - ДНСК - 53 от 11.10.2023г., началника на ДНСК – [населено място] е наложил на „***“ ЕООД, с [ЕИК], в качеството му на възложител /съгласно нотариален акт за възмездно учредяване на вещно право на строеж № 2/23.06.2015г./ административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, за това, че без строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж от главния архитект на община Перник в нарушение на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ е изградил незаконен строеж, представляващ: „Реконструкция на съществуващия сушилен барабан 1 от „Инсталация за сушене на въглища“, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/1 „за Топлофикация Перник“, кв.239 по плана на [населено място] - [жк], поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], в нарушение на чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.137, ал.3, предложение второ от ЗУТ, като както в АУАН, така и в НП, е посочено, че: За строеж „Инсталация за сушене на въглища“, находящ се в УПИ I „за Топлофикация Перник“, кв.239 по плана на [населено място] - [жк], ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], от главния архитект на община Перник са издадени Разрешение за строеж № 334/15.06.2014г. и заповеди за допълването му с № 72/29.12.2015г., № 35/19.09.2016г., № 09/05.02.2018г. и № 28/09.04.2019г. Строеж „Инсталация за сушене на въглища“, находящ се в УПИ I „за Топлофикация Перник“, кв.239 по плана на [населено място] - [жк], ПИ с [идентификатор] по КККР [населено място], е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-175/04.03.2021г. дадено от началника на ДНСК. След въвеждането в експлоатация на строеж „Инсталация за сушене на въглища“ са били извършени следните строителни и монтажни работи /СМР/: западно от сушилен барабан № 1, извън сградата на сушилната инсталация на 7, 13м от оста му се извършвали строителни и монтажни работи по реконструкцията му, като върху съществуващи на място стоманобетонови колони са били монтирани метални греди от двойно Т профил и върху тях е бил монтиран метален топлообменник. Служителите, които извършвали проверката, инж. Р. Л. С., на длъжност главен инспектор в Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Перник, която съставила впоследствие и АУАН на дружеството за констатираното нарушение и свидетелят по акта, също очевидец – Д. Т., старши инспектор в Регионална дирекция за национален строителен надзор /РДНСК/ Перник, установили на място гореописаните СМР и че същите са били изпълнени без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Резултатите от проверката същите отразили в констативен протокол № П 177/2016- 2/09.06.2023г., констативен акт № П177/16- 3/09.06.2023г. /Обр.1/ и констативен акт № П177/16- 4/09.06.2023г. /Обр.2/ съставени от служители в РДНСК Перник. Въз основа на констативен акт № П177/16-3/09.06.2023г. и констативен акт № П177/16- 4/09.06.2023г. е било образувано административно производство по реда на чл.224, ал.5 от ЗУТ - за спиране на изпълнението на незаконния строеж. От началника на РДНСК Перник е била издадена заповед № ДК-09-ПК-2/22.06.2023г. за спиране изпълнението на всички видове СМР на строеж: „Реконструкция на съществуващия сушилен барабан 1 от „Инсталация за сушене на въглища“.

Като дата на нарушението във всички документи е описано, че е извършено на 23.05.2023г., съгласно констативен протокол № ККФОСМС-10/23.05.2023г. на РИОСВ София, в този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба за непосочване дата на нарушението. Строежът е I-ва категория съгласно чл.137, ал.1, буква „и“ във връзка с буква „з“ от ЗУТ и чл.3, във връзка с чл.2, ал.8 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е изменил като е намалил размера на наложената имуществена санкция. Приел е, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на установените към съдържанието на АУАН императивни изисквания в чл. 42, от ЗАНН, респ. към съдържанието на наказателното постановление такива, по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – за описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено. Не са допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

Районният съд е изследвал подробно всички релевантни за спора обстоятелства, като е изложил пространни и задълбочени мотиви. Съдът подробно е обсъдил възраженията в жалбата, с която е бил сезиран, и аргументирано ги е преценил като неоснователни. Изложените мотиви и направените от ПРС изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав, който, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, пр. последно АПК, препраща към тях.

Правилна е преценката на въззивния съд, че "***“ ООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Правилен е изводът, че обектът – предмет на административното производство, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "и“ във връзка с б.“з" ЗУТ и за който се изисква разрешение за строеж и одобрен проект. В случая такива не са представени, поради което, съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, строежът е незаконен. Възраженията на касатора, че извършените строителни дейности не са строеж по смисъла на ЗУТ, доколкото инсталацията, на която са извършени, е съществуваща и въведена в експлоатация с разрешение за ползване, са неоснователни тъй като съгласно чл. 137, ал.1, т.1, б. „н“ от ЗУТ строеж от първа категория е и реконструкцията на строежите от тази категория, което в случая е извършено. Не се отрича авторството на деянието, напротив – за същите строително-монтажни работи от главния архитект има последващо издадено разрешение за строеж № 254/22.06.2023г. с възложител „***“ ООД.

Въз основа на тези изводи и съобразявайки липсата на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а също и при преценка на вида и тежестта на извършеното нарушение, по същество съдът е приел, че санкция следва да бъде наложена, но в размер по-близък до минималния като е съобразил обществената опасност на дееца и деянието. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание настоящият съдебен състав счита следното: изискването издаването на строителни книжа да предхожда изпълнението на строежа е предвидено като гаранция за защита на обществения интерес; случаят касае строеж първа категория, поради което е необосновано да се приеме по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение. ПРС е изменил размера на наложената санкция като е намалил същата от 15000 лв. [рег. номер]., каквото наказание касационният състав счита за съразмерно.

В заключение съдът приема, че по отношение на обжалваното Решение № 28/25.01.2024г., постановено по АНД № 1860/2023 на Районен съд – Перник не се констатират твърдяните с жалбата касационни отменителни основания. Същото следва да се остави в сила, като разноски от ответника по касация не се претендират, поради което и съдът не присъжда такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 28/25.01.2024г., постановено по АНД № 1860/2023 на Районен съд – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.