РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. Благоевград, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100569 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. П. М., ЕГН **********, против
Г. П. М., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че ищеца Е. М. и ответникът Г. М. са брат и сестра, като техни
родители са баща им *** Г.ов М. и майка им *** Д.а М.. Твърди се, че на 03.04.2023 г. ***
Г.ов М. е починал, като негови наследници останали само двете му деца Е. и Г. М.и, а
съпругата му не го наследява, тъй като същите са прекратили гражданския си брак с развод
през 2008 г..
Твърди се, че наследодателят преди смъртта си бил собственик на недвижим имот,
находящ се в с. ***, общ. ****, както и на МПС - лек автомобил ***. Освен горното
имущество същият притежавал и банкова сметка в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД
/правоприемник "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД/ с *****, с титуляр *** Г.ов М..
Навежда се, че по сметката за периода от 01.04.2023 г. до 28.04.2023 г. и към датата на
неговата смърт: 03.04.2023 г. наличността по сметката била в размер на 14 048,68 лв..
Поддържа се, че съвкупността от правата и задълженията на един правен субект
образуват неговото имущество. Със смъртта на физическото лице, неговото наследство
преминава като цяло върху неговите наследници, които с приемането му (чл. 48 ЗН) стават
титуляри на всички имуществени права на починалия и отговарят за всички негови
задължения (чл. 60 ЗН). Поради това, с откриване на наследството за наследниците се е
породило правото да приемат наследственото имущество, а съгласно чл. 48 ЗН, произвежда
действие от момента на откриването му. Така като наследници по закон, по пътя на
наследственото правоприемство, в правната сфера на страните са преминали, както правата,
1
така и задълженията на наследодателя им, притежавани към датата на откриване на
наследството. Имущественото право - вземането за 14 048, 68 лв. налични по банковата му
сметка, което наследодателят е притежавал към датата на откриване на наследството, също е
елемент от състава на наследството, и същото по пътя на наследственото правоприемство е
преминало към наследниците по закон, и в частност за 1/2 в полза на ищцата и 1/2 в полза на
ответника.
Прави се довод, че сумата, която е била налична по банковата му сметка при
откриване на наследството в размер на 14 048,68 лв. е следвало да се раздели на две равни
части между двамата наследници, като ищцата и ответника да получат по 7 024,34 лв..
Твърди се, че видно от извлечението по сметката още на същият ден /03.04.2023г./
след смъртта на наследодателят е била изтеглена сумата от 800 лева от банковата сметка на
починалото лице на банкомат чрез дебитната карта свързана с банкова сметка. Впоследствие
от дата 03.04.2023 г. до дата 26.04.2023 г. включително има множество други тегления от
банкомат чрез дебитната карта свързана с банковата сметка на наследодателя, както следва:
на дата 03.04.2023 г. – 800 лв., на дата 04.04.2023 г. - 800 лв., на 04.04.2023 г. - 200 лв., на
05.04.2023 г. - 800 лв., 05.04.2023 г. - 200 лв., на 06.04.2023 г. - 600 лв., на 06.04.2023 г. -
600 лв., на 11.04.2023 г. - 1 000 лв., на 12.04.2023 г. - 1 000лв., на 13.04.2023 г. - 800
лв., на 18.04.2023 г. - 1 000 лв., на 19.04.2023 г. - 1 000 лв., на 20.04.2023 г. - 800 лв.,
на 25.04.2023 г.- 1 000 лв.. Сборът на всички изтеглени суми възлиза на общата сума в
размер на 10 200 лева, които са изтеглени от банковата сметка на наследодателя.
Твърди се, че за всички тези тегления ищеца нито е знаела, нито е получила пари.
Твърди се, че на 26.04.2023 г. ищеца съвсем случайно установила, че починалия й баща бил
титуляр на банкова сметка в ОББ АД. С оглед на това в качеството й на наследник
направила справка, от която разбрала, че по сметката имало налични парични средства в
размер на около 3 000 лв., а също така и че са направени множество тегления чрез дебитна
карта от банкомат. С оглед на това веднага подала сигнал до РП Благоевград и до банката.
Не би следвало да е имало възможност дебитната карта да се използва след смъртта на
лицето, на което е била издадена и което е било титуляр по сметката. Макар това от банката
не е била блокирана дебитната карта и видно от извлечението е, че със същата от името на
починало лице са се теглили парични суми. Едва след подадения сигнал от ищеца до РП
Благоевград и случайното посещение в банката на 26.04.2023 г. дебитната карта била
блокирана. Във връзка с подадения сигнал до РП Благоевград е извършено разследване, от
което се е установило, че парите са били теглени от ответника и от *** /сестра на починалия
*** Митов/, на която ответникът предоставял дебитната карта с цел да извършва тегленията
по негово желание и знание. За това същите признават в своите обяснения.
Навежда се, че ответникът е получил и се е обогатил със сумата от общо 10 200 лева,
която сума е била собственост на наследодателя и е била налична по банковата му сметка.
Ответникът се е разпоредил с паричните средства, включени в наследствената маса от
момента на смъртта на наследодателя, наследена от страните като негови наследници по
закон при равни квоти (чл. 9, ал. 1 ЗН). Навежда се, че сумата, която се полага на ищеца
следва да получи от паричните средства по банковата сметка на починалия й баща е в
размер на 7 024,34 лв.. а именно 1/2 от цялата налична сума в размер на 14 048, 68 лв..
Твърди се, че след като разбрала за това ищеца се свързала с ответника и потърсила
половината от изтеглените пари. Същият обаче категорично отказал да й даде полагащата й
се част от изтегленото от сметката. Ищеца изтеглила на каса в банка половината пари /1
2
985,59 лв./, които й се полагат спрямо дела й от останалите пари по сметката след
направените тегления в размер на 3 971,18 лв..
Навежда се, че сумата, която се полагала на ищеца от банковата сметка на
наследодателя й е 1/2 от общата и е в размер на 7 024,34 лв.. От тази сума обаче следва да се
приспадане сумата, която е получила в размер на 1 985,59 лв.. С оглед на това дължащата й
се сума е в размер на 5 038,75 лв., с която сума ответникът се е неоснователно обогатил за
сметката на ищцата, която е обедняла с тази сума.
Поддържа се, че последователно, както в доктрината, така и в практиката, ВКС
приема, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД предполага установеност на следните
обстоятелства: увеличаване имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго
лице; липса на основание за това; липса на друга възможност за защита на обеднелия;
обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт или обща група факти.
Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е
обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по малката от двете
стойности при разлика между тях.
Сумата е получена от ответника без основание, в резултат на разместване на блага, с
равностойността на които той се е обогатил за сметка на ищцата. Налице е връзка между
обедняването на ищцата и обогатяването на ответника, защото и двете произтичат от общ
факт. Сумата в размер на 5 038,75 лв., която е била налична в разплащателната сметка на
наследодателя е сумата, с която ответникът се е обогатил в качеството си на законен
наследник, а ищцата е обедняла, тъй като е лишена от същата, макар и да има качеството на
универсален правоприемник.
Навежда се, че разпореждайки се е визираните суми, незачитайки наследствената
квота на ищеца, ответникът се е обогатил, увеличавайки своето имущество. В резултат на
това, имуществения актив на ищеца е намалял - същият се е обеднил. При спазване
правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН, всяко от децата на починалото лице наследява при равни части.
Доколкото сумата от 5 038,75 лв. е част от наследствената маса, то ищеца, съобразно
безспорния дял, който притежава от наследството има право да я получи.
Твърди се, че обогатяването е от т. нар. непрестационен тип, при който обогатяването е
посредством действия на обогатилия се, които представляват вмешателство, посегателство в
чужда правна сфера. Спорното право по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква от фактически състав,
включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. В случая патримониума на ищеца е
накърнен, като в корелативна връзка е това е увеличен актива в имуществото на ответника,
без да е налице правно основание за такова разместване на материални блага.
Не всяко увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на друго може да се
приеме за неоснователно. По принцип законодателството не е против обогатяването изобщо,
а само срещу това, което е постигнато за чужда сметка и е лишено от основание, какъвто е
именно настоящият случай.
Прави искане пред съда да осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на
5 038,75 лв., е която се е обогатил без основание за сметка на ищеца от разплащателната
сметка на общия им наследодател *** Г.ов М. е ****в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД
/правоприемник "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД/ и е част от наследството
оставено й от покойния й баща *** Г.ов М., починал на 03.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на този иск – 11.03.2024 г. до окончателното й
изплащане.
3
Претендира ищецът и сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва редовността на исковата молба, както и основателността на иска. Твърди се от
ответникът, че бащата на страните е бил болен, страдал от онкологично заболяване и
приживе споделил волята си и пред неговата сестра ****, която го посещавало редовно, ако
се случи най-лошото с него, от средствата му да се платят задълженията му и да се поемат
необходимите разходи. Твърди се, ч в тази връзка бащата предоставил дебитната карта на
своята сестра с цел да извърши тегления за закупуване на това, което му необхоД., като й
имал пълно доверие, с което тя не злоупотребила. Навежда се, че задължението, което имал
бащата било заем, в размер на 6 500 лв., взет от дядо *****, който му върнал ответника на
две части, в присъствието на лелята ****, както следва: - на 08.04.2023 г. върната сумата от
3 600 лв. и на 19.04.2023 г. върната сумата от 2 900 лв..
Навежда се, че разходите, свързани и с тъжните ритуали са в значителен размер, като
заедно с връщането на заема надхвърлили над 11 000 лв., които включва заплащане на
изкопаване на гробното място, заплащане на траурна агенция, закупуване на паметник,
разходи за материали за поставянето му, за майстори, за организиране на помени и други.
Твърди се, че с цел спестяване на разходите, ответника с помощта на приятели положили
труд за подготовка на мястото за поставяне на паметника. Твърди се, че ищеца не е взела
участие никакво участие, нито е давала средства за това.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира надлежен процесуален
представител.
Ответникът, явява се законния представител, делегира надлежен представител, който
оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от извлечение от сметка, по сметка на *** М. е налице начално салдо в размер
на 14 048.68 лв., като крайното салдо е 3 971.18 лв., като през периода от 03.04.2023 г. до
28.04.2023 г. са правени тегления на суми от банкомат.
Видно от постановление на РП – Благоевград, е отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление от общ характер.
Видно от удостоверение за наследници, *** М. е починал на 03.04.2023 г. и е оставил
за свои наследници Е. М. и Г. М., които са съответно дъщеря и син.
Видно от писмени доказателства – фактури и стокови разписки, разходите, свързани с
тъжните ритуали - заплащане на изкопаване на гробното място, заплащане на траурна
агенция, закупуване на паметник, разходи за материали за поставянето му, за майстори, за
организиране на помени и други, са в размер на 11 000 лв..
От разписка от 08.04.2023 г. за предадена сума е видно, че **** е получил на
4
08.04.2023 г. сумата в размер на 3600 лв. от Г. М., което сума е по договор за заем, сключен с
*** М..
От разписка от 19.04.2023 г. за предадена сума е видно, че Райчо Стоименов е
получил на 08.04.2023 г. сумата в размер на 2900 лв. от Г. М., което сума е по договор за
заем, сключен с *** М..
В хода на производството на основание чл. 193 от ГПК ищецът оспори
автентичността на подписа на разписка за получена сума от 08.04.2023 г. и разписка за
получена сума от 19.04.2023 г..
От приетото по делото заключение на вещото лице, което е логично и обосновано,
поради което съдът приема, се установява, че подписът за **** върху разписка за получена
сума от 08.04.2023 г. и разписка за получена сума от 19.04.2023 г., не може категорично да се
установи, дали са на ****.
С оглед тежестта на доказване, ищецът установи неистинността на разписка за
получена сума от 08.04.2023 г. и разписка за получена сума от 19.04.2023 г., поради което
оспорването неистинността на тези доказателства е основателно, поради което следва да се
уважи.
Свидетеля ****, сочи, че познава Е. и Г. от 3-4 години. Познава *** Г.ов от близо 2
години. Той починал на 03.04.2023 година. Докато бил жив, страдал от онкозаболяване. За
заболяването разбрал някъде в началото на 2023 години или в края на 2022 година. Той
работел до последно, като спрял да работи някъде 2 месеца преди да почине, защото вече
бил зле човекът. През тези 2 месеца, когато бил зле, за него се грижели Е. и свидетеля.
Грижите се изразявали в това, че ходели по София двамата, даже го прибрали преди да
почине, ходили да го прибират с личния автомобил и с кислородна бутилка и кислородна
маска, Е. била намерила, отишли и го прибрали от София. Предполага свидетеля, че Г. се е
грижил за него, те живеели заедно в апартамента. Е. е давала пари, когато е бил болен.
Последно за погребението на няколко пъти давала на брат й – по 200, по 300, даже
последният път, ****а е била свидетел, е дала 400 лева. Доколкото знае свидетеля, след като
го прибрали от София, оставили го да си почине и на другия ден сутринта с Е. му закарали
храна и той тогава на нея й показал под мушамата в кухнята и това му били думите „ако
стане нещо там съм оставил пари“. Не е видял свидетеля колко пари има, но доколкото знае
от Е. са били около 2000 лева. Не може да каже за тези пари Г. дали е знаел. Доколкото знае
свидетеля, паметника е изграден от Г. и негови приятели. И двамата са давали пари, защото
Е. е давала пари на няколко пъти. Изразява предположение, че общият им наследодател не е
имало нужда да взима пари назаем отнякъде, той си бил стабилен човек, който не ще търси
пари на знаем. Разбрал свидетеля, че е имал спестявания по банкови сметки след като е
починал.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля ****, съобразявайки обстоятелството,
че е изключително близки отношения с ищеца Е. М., на страна по делото и предвид
разпоредбата на чл. 172 ГПК, още повече показанията на свидетеля са общи, липсва
5
конкретизация, не кореспондират с други доказателства по делото.
Свидетеля ***** сочи, че познава Е. от 3 години, а Г. от година и половина, две най-
много. С Е. са много близки приятелки, абсолютно всичко знаят една за друга, споделят си
всичко и знае общо взето нещата какви са. Познава бащата на Е. – ***, който починал
миналата година на 03-и април. Той е имал заболяване година преди това, онкологично
заболяване. Работел на прегледите при ****, като е спрял работа месец или два преди да
почине. Докато бил болен тези два месеца, Е. се грижела за него. Лично свидетеля е
констатирал, как тя пуснала пост във „Фейсбук“, с който търсела въздух за него. След това
отишла на София и тя ходела с него в болницата****. Винаги била и до „***при него. Е.
доста време ходела с баща си в болницата в София, никой друг не ходел освен тя. Полагала и
други грижи – ходела да носи храна, п интересувала от него най-много. Погребението било
организирано от брат й, но и от нея, тя давала пари на брат й. Също така, знае свидетеля от
ищеца, че баща й имал пари, които е оставил – 2000 лева за погребението на някакво
шкафче. Казано е пред Е., пред **** и пред Г., че тези пари са за погребението му. Знае, че
помените са организирани и от двамата, Е. също е давала пари, и за помените, и за всичко, тя
се включвала винаги във всичко. Знае, че нейният баща е имал спестени пари, като месец по-
късно, Е. заявила, че баща й е имал солидна сума пари в банката, която е била изтеглена от
сестра му ***. Е. изобщо не знаела за тези пари. След това се разбира, че тези пари са били
за Г. и за Е., но Е. не получава нито лев буквално. Бащата на Е., докато бил жив не е имал
финансови проблеми, даже имал спестени пари, не е имал към никой длъжност.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля ****, съобразявайки обстоятелството,
че е близък приятел на ищеца по делото и предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, още повече
показанията на свидетеля са общи, липсва конкретизация, не кореспондират с други
доказателства по делото.
Свидетелят **** сочи, че брат й – *** М., имал заболяването от 5 години, но една
година, може би две години преди да почине нещата се влошили поради лични проблеми, по
отношение на дъщеря му, и ходел на терапия. Обикновено през тези две години тя почти не
се е грижила за него, те били в лоши отношения. Или свидетеля ходел обикновено, когато в
събота-неделя имала възможност му приготвяла храна, синът му също се грижел за него.
Имало периоди, когато пътувал извън града и тогава обикновено ходил свидетеля, дори на
обедните почивки, защото жена му също не живеела в жилището. Сочи се, че Е. не е носила
храна на баща си, дори на няколко пъти е влизала в спор с нея, че трябва да се грижи за него,
но въпреки всичко тя казвала, че е ангажирана и трябва да си гледа детето и не може да се
занимава с баща й. Сочи се, че веднъж го е водила на лекар, за тези две години го е закарала
до *** и то било за последната терапия. Преди това няма спомен да го е водила, просто чрез
нейна приятелка направи връзка между брат й и доктора, при който ходел на терапия.
Свидетеля е ходила с брат си, дъщеря й го е возила също, защото той имал моменти, в които
от силните лекарства не можел да шофира. Това е за последните 3-4 месеца от заболяването
му, защото той първо бил на химиотерапия, след това нещата тръгнали още по[1]назад, след
което му препоръчали имунотерапия и пиел много силни лекарства, обезболяващи приемал,
6
просто заспивал на волана. За лекарствата и другите необходимите неща племенникът ходел
в онкологията да му ги взима или в повечето случаи ги взимали от ****. Аз когато е била с
него изчаквали в аптеката в самото лечебно заведение – Болница **** и той си получавал
лекарствата от там. Брата на свидетеля е предоставял неговата дебитна карта. В повече
случай свидетеля е ходила да му тегли пари, когато е бил на лечение. В периодите, в които
не е била при свидетеля банковата му карта той я оставял при баща им на вилата, тай като се
притеснявал, имало периоди, в които са теглени пари от картата. След смъртта на брат на
свидетеля е теглила пари от картата. Точно в деня преди смъртта е изтеглила една сума,
която брат й изпратил да изтегли, въпреки че бившата жена, синът му се беше върнал от
работа, били вкъщи, той дал картата на свидетеля, да отида да му изтегли пари за следващия
ден, когато трябвало да пътува за ****. Имало период, в който са разговаряли и той бил
получил едни пари от близък роднина – *****. Той живеел в една стая, която стая била
наследствен имот, тъй като този човек е брат на майката на свидетеля, той не бил женен,
живеел сам и решил да дойде в Благоевград да живее в това помещение. Свидетеля и брат й
трябвало да се грижат за него, но впоследствие след като така се случили нещата, брат й
нямал възможност да се грижи и само свидетеля се грижил, но пък когато дойде в началото
брат й бил малко по-добре, година и половина преди това той оставил при брат й на
съхранение едни пари. Това били пари около 6500 лева. Тези пари първият път, когато той
оставил при брат й в нейно присъствие и в присъствие на племенника, оставил 5000 лева
като казал, че това са пари, които евентуално да ги използват при нужда, ако се наложи
някакво лечение, тъй като неговият личен лекар бил в *** впоследствие му сменили личния
лекар, но се налагало да ходят и на София. След това дал още около 1500 лева, които
свидетеля също ги оставил при брат й с надеждата, че той ще се оправи и тези пари да
останат при него, но след като се влошили нещата, брат й във връзка с тези пътувания бил
похарчил голяма част от парите. Бил ги похарчил във връзка с пътуването на ***, отопление
си бил купил от тези пари. Сочи се, че в август месец миналата година той си счупил крака
и трябвало да го водят на лекар, трябвало да му се прави рехабилитация за раздвижване и
голяма част от парите, които са изтеглили, около 6500 лева, племенникът ги върнал, за да
може да посрещнат разходите на този човек, а впоследствие декември месец починал и
разходите за всички тези тъжни ритуали трябвало да ги платят от тези пари. Парите, които
свидетеля е изтеглила от карата - около 6500 лева, Г. ги върнал на вуйчото на свидетеля в
нейно присъствие, дори вуйчото се разписал ръчно.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля ****, съобразявайки обстоятелството,
че е в роднински отношения със страните по делото и в изострени отношения с ищеца Е. М.,
която е страна по делото и предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, още повече показанията на
свидетеля са общи, липсва конкретизация, не кореспондират с други доказателства по
делото.
Свидетеля ****, сочи, че познава Е. и Г., и техните родители от 24 – 25 години, че са
приятелски семейства. Сочи свидетеля, родителите им били колеги и покрай тяхната работа
са приятели. Знае и кога е починал баща им – февруари месец 2023 година. Баща им бил
7
болен преди това, синът му живеел при него и се грижел за него и сестрата на покойния –
***. Помагал във връзка с изграждане на паметника и оформяне на гроба. Свидетеля бил
един от първите хора, които се отзовали след като починал. Свидетеля се обадил на
гробарите и сумата която казали била 800 лева и Г. я платил. С приятели и общи усилия са
полагали труд за изграждането на гроба. Терена на гроба бил доста труден и се налагало да
се прави подпорна стена, за която се изисквало и труд и средства. За помена на три месеца
или шест месеца, Е. е дала някаква сума от 300 лева. Информацията е от Г., дала е 300 лева за
курбан, за някакво животно. Свидетеля не е виждал Е. в „Грамада“ да се грижи за баща си,
да посещава баща си. Последно време може да е ходила да го вижда, но тя не е живяла там,
за да се грижи за него. Снежана не живее в „Грамада“. Снежана редовно е ходила там.
Виждал е Снежана да ходи в „Грамада“, почти всеки ден, защото там имало и друг болен
човек, за който също тя се грижела и била ежедневно на този адрес.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля ***, тъй като показанията на свидетеля
са общи, липсва конкретизация, лишени са от достоверност и не кореспондират с други
доказателства по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета на делото – спорното материално право е правото да се иска връщане на вземане
от трето лице, което се е обогатило без основание за сметка на другиго, до размера на
обедняването, която правна квалификация е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
По делото се проведе доказване на наведените твърдения в исковата молба, че ищеца
Е. М. и ответникът Г. М. са брат и сестра, като техни родители са баща им *** Г.ов М. и
майка им *** Д.а М.. Не е спорно по делото, че на 03.04.2023 г. *** Г.ов М. е починал, като
негови наследници останали само двете му деца Е. и Г. М.и, а съпругата му не го наследява,
тъй като същите са прекратили гражданския си брак с развод през 2008 г.. По делото не е
спорно, че наследодателят преди смъртта си бил собственик на недвижим имот, находящ се
в с. ***, общ. ****, както и на МПС - лек автомобил ***, както и е притежавал и банкова
сметка в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /правоприемник "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД/ с *****, с титуляр *** Г.ов М..
Ищецът не проведе доказване, че по сметката на наследодателя *** М. за периода от
01.04.2023 г. до 28.04.2023 г. и към датата на неговата смърт: 03.04.2023 г. наличността е
била в размер на 14 048,68 лв., както и не се установи кой е извършвал тегления от сметката
– на 03.04.2023 г. – 800 лв., на дата 04.04.2023 г. - 800 лв., на 04.04.2023 г. - 200 лв., на
05.04.2023 г. - 800 лв., 05.04.2023 г. - 200 лв., на 06.04.2023 г. - 600 лв., на 06.04.2023 г.
- 600 лв., на 11.04.2023 г. - 1 000 лв., на 12.04.2023 г. - 1 000лв., на 13.04.2023 г. -
800 лв., на 18.04.2023 г. - 1 000 лв., на 19.04.2023 г. - 1 000 лв., на 20.04.2023 г. - 800
лв., на 25.04.2023 г.- 1 000 лв.. Тези обстоятелства не се установяват и от разпитаните по
делото свидетели, тъй като съдът не кредитира показанията им, поради липса на
достоверност и изложените съображения за това.
8
Следователно не се установи по надлежен начин наследодателят да е притежавал по
банковата сметка сума пари в размер на 14 048.68 лв., която сума изцяло е усвоена от другия
наследник – брат, както и не се установиха действия на обогатилия се ответник, които
представляват вмешателство, посегателство в правната сфера на ищеца, чрез използване на
парични средства от банкова сметка на бащата без овластяване - налично обедняване на
ищеца и обогатяване на ответника и разликата между тях.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. Липсата на ангажирани
доказателства за наличие на действия на обогатилия се ответник, които представляват
вмешателство, посегателство в правната сфера на ищеца, чрез използване на парични
средства от банкова сметка на бащата без овластяване, обосновават извода за липса на
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от иска, тъй като липсва друга
възможност за правна защита за ищците, тъй като е интервенирано върху наследственото
имущество. Това е фактически състав на неоснователното обогатяване, при който едно лице
получава без правно основание по друг начин- това означава обогатяване посредством
действия на обогатилия се, които представляват вмешателство, посегателство в чужда
правна сфера- чрез използване на парични средства от банкова сметка на бащата без
овластяване, като обогатяването следва от обстоятелството, че е присвоил и наследството на
другия наследник, т.е. получил е имуществена облага, която може да се оцени в пари. В този
случай липсва престация от друго лице, обогатяването не се дължи на това, че наследникът е
използвал парични средства от банкова сметка на бащата без правно основание, а на това,
че е плащал разходи по тъжни ритуали и е възстановявал заети от наследодателя суми, чрез
които се е обогатило, като обогатяването е станало за сметка на обеднелия. При тези
обстоятелства, на основание чл. 59 от ЗЗД, възниква правото да се иска онова, с което
другото лице се е обогатило, но до размера на обедняването.
Предмет на предявения иск са извършени от ответника действия, изразяващи се в
ползване на чужд имот.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на тази разпоредба изисква наличието на следния сложен
фактически състав: 1. Ищецът да е обеднял- да е намаляло имуществото му; 2. обогатяване
на друго лице- ответник-наличие на имотно облагодетелстване 3. генетична връзка между
обогатяването и обедняването- обогатяването и обедняването да са настъпили в резултат на
едни и същи действия или факти; 4. липса на основание- придобиване по друг начин-
обогатяване посредством действия на обогатилия се, които представляват вмешателство,
посегателство в чужда правна сфера; 5. да няма друг иск, с който обеднелият да може да се
защити.
9
Не се установява от доказателствата по делото фактическите твърдения, че
наследодателят е притежавал по банковата сметка сума пари в размер на 14 048.68 лв., която
сума изцяло е усвоена от другия наследник – брат, действия на обогатилия се ответник,
които представляват вмешателство, посегателство в правната сфера на ищеца, чрез
използване на парични средства от банкова сметка на бащата без овластяване, не
предоставяне на наследствено имущество съобразно наследствения дял - налично
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и разликата между тях, предвид правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При липса на предпоставката обедняване, то съдът намира, че не следва да проверява
наличието на останалите предпоставки.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, искането за
присъждане на направените от ответника разноски се явява основателно.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, че писмените доказателства - разписка за получена сума от 08.04.2023
г. и разписка за получена сума от 19.04.2023 г., са неистински.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. М., ЕГН **********, против Г. П. М., ЕГН
**********, да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на 5 038,75 лв., е
която се е обогатил без основание за сметка на ищеца от разплащателната сметка на общия
им наследодател *** Г.ов М. е ***** в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /правоприемник
"ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД/ и е част от наследството оставено й от покойния
й баща *** Г.ов М., починал на 03.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на този иск – 11.03.2024 г. до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. П. М., ЕГН **********, да заплати на Г. П. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 700.00 лв. (седемстотин лева), представляващи разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10