Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 24.11.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………………………………………………………………………..… в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА
ИВАНОВА
при секретаря Десислава А. - Стефанова..…...........……и в присъствието
на прокурора………………………………....…………като разгледа докладваното от съдия И В А
Н О В А ……………т.д.№ 112 по описа за 2016
год., взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД –
гр.София твърди, че на 28.03.2016 год. с ответника – „Ниани
- 2006“ ООД – гр.Хасково сключили договор, съгласно който на последния е било
предоставено ПОС терминално устройство с цел заплащане цената на предоставяните
от него хотелиерски услуги в собствения на дружеството хотел, находящ се в ****, като на търговеца е била предоставена и
допълнителна възможност да извършва транзакции тип „Без присъствие на карта“ –
чрез ръчно набиране на номера на картата на клавиатурата на терминалното устройство,
чрез използването на която функционалност в периода от 04.05.2016 год. до
01.06.2016 год., от страна на ответника били извършени три транзакции с три
банкови карти, собственост на Т.Р.С., на обща стойност 139 100 лева.
Транзакциите били осъществени в режим на „оф – лайн“, като за всяка от тях била направена предварителна
авторизация от Банките – издатели на картите, а именно - Банка ДСК ЕАД, Централна
кооперативна банка АД и Сосиете Женерал
Румъния, за суми значително по-ниски от реално извършените. С извършване на
посочените транзакции в размери, многократно надвишаващи сумите, за които са
получени авторизации от банките – издатели на картите, ответникът нарушил
чл.3.1, б. Б от Приложение № 2 към
договора, като сметката на търговеца неправомерно била заверена със сума
в общ размер на 136 318 лева, с част от която – в размер общо на
122 000 лева същият се разпоредил в полза на К.Ч.А., в периода от
19.05.2016 год. до 02.06.2016 год., а остатъкът – в размер на 14 000 лева
е изтеглен в брой на 05.05.2016 год. В резултат на
оспорване на извършените транзакции от страна на банките – издатели на трите
карти и отправени от тях претенции, ищецът им възстановил дължимите суми в общ
размер на 138 974.20 лева. За извършените три транзакции на ПОС терминала,
инсталиран в хотела, собственост на търговеца, на 22.06.2016 год. ищецът подал
жалба до Главна Дирекция Национална полиция. С нотариална покана, връчена на
ответника на 30.06.2016 год., ищецът го поканил да възстанови дължимата сума,
което не било сторено в предоставения му за това 7 – дневен срок. Твърди още,
че на 04.07.2016 год. – 4 дни след получаване на поканата за доброволно плащане,
ответникът „Ниани - 2006“ ООД се е разпоредил в полза
на ответника „Арамис 2016“ ЕООД с притежавания от
него недвижим имот, съгласно договор за покупко –
продажба, поддържайки, че сделката е извършена с цел увреждане на интересите
му, както и това, че страните по сделката са свързани лица и съгласно чл.135,
ал.2 от ЗЗД, знанието за увреждане се презюмира по
силата на закона, обосновано с твърдения за това, че едноличен собственик на
капитала и управител на приобретателя по сделката – К.А.
е била съдружник в дружеството – прехвърлител,
прехвърляйки дяловете на сина си М.М., който и към
момента на подаване на исковата молба бил управител и съдружник заедно със
сестра си Д.М.. Поддържа, че семейният хотел е бил единствения недвижим имот,
собственост на ответника – „Ниани - 2006“ ЕООД –
гр.Хасково, учредената върху който договорна ипотека била заличена на 15.06.2016 год., което
предполагало, че задълженията по ипотеката са погасени със средствата,
неправомерно получени от търговеца и приведени от него на К.А.. Приобретателят
по сделката – „Арамис 2016“ ЕООД е бил вписан в ТР на
10.06.2016 год., с едноличен собственик на капитала и управител в лицето на К.Ч.
А., вписана като съдружник и в „Ниани - 2006“ за
периода от 07.07.2010 год. до 14.01.2010 год., когато
прехвърлила дяловете на сина си М.Н.М.,
който и към момента на подаване на исковата молба е бил управител и съдружник
заедно със сестра си Д.Н.М.. Седалищата и адресите на управление на двете
дружества били в ****, където бил и административния адрес на хотела. С оглед
на изложеното моли за решение, с което съдът да прогласи за недействителен
договора за покупко - продажба, обективиран
в нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот с № 156, том 3, рег.№ 2692, дело № 348 от 2016
год., сключен между двамата ответници, имащ за
предмет следния недвижим имот, а именно – Сграда с идентификатор 77195.734.55.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в ***, със застроена
площ от 394 кв.м., брой етажи: 4, представляваща хотел, построена в поземлен
имот с идентификатор 77195.734.55, с площ от 554 кв.м., находящ
се в ***, номер по предходен план: 392, квартал 189, парцел 8, при съседи:
поземлени имоти с идентификатор № 77195.734.56; № 77195.734.54; №
77195.734.283; № 77195.734.53. Претендира присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „НИАНИ - 2006“ ЕООД –
гр.Хасково – оспорва иска.
С
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2023
год., производството по делото в частта относно иска, предявен против ОТВЕТНИКА – „АРАМИС 2016“ ЕООД – гр.Хасково
е прекратено и дружеството – заличено като страна в процеса, поради настъпила в
хода на разглеждане на делото, загуба на правосубектност
- с Решение № 9 от 24.02.2022 год. постановено по т.д.№ 5 / 2022 год. по описа
на Окръжен съд – Хасково, влязло в законна сила на 04.03.2022 год. е обявена
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Арамис 2016“ ЕООД – гр.Хасково, с определена начална дата –
05.07.2020 год., и е открито производство по несъстоятелност спрямо „Арамис 2016“ ЕООД – гр.Хасково, като е постановена обща
възбрана и запор върху имуществото на несъстоятелния длъжник; с Определение №
103 от 20.04.2022 год., влязло в законна сила на 05.07.2022 год.,
производството по несъстоятелност е спряно, а с Решение № 51 от 01.06.2023
год., влязло в законна сила на 19.06.2023 год. е прекратено производството по
дело по несъстоятелност № 5 / 2022 год. на Окръжен съд – Хасково, водено против
длъжника „Арамис 2016“ ЕООД – гр.Хасково, като е
постановено заличаването му от Търговския регистър.
ТРЕТИ
ЛИЦА – ПОМАГАЧИ – Д.Н. М. и К.Ч. А. – оспорват иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
28.03.2016 год. между ищеца „Юробанк България“ АД /Банката/ и ответника „Ниани – 2006“ ООД – гр.Хасково /търговеца/, представляван
от Д.Н.М. е сключен договор със следния предмет – уреждане на отношенията между
Банката като издател на кредитни и дебитни карти от една страна и търговеца от
друга страна, който за целите на заплащане на цената на предлагани от него
стоки и/или услуги приема плащанията с посочените в договора карти, издавани от
банката или от друга оправомощена местна или
чуждестранна финансова организация.
Като
писмено доказателство по делото е приет НА № 156, том 3, рег.№ 2692, дело № 348
/ 2016 год., вписан в Служба по вписванията на 04.07.2016 год., с вх.№ 4661, дв.вх.Рег.№ 4453 от 2016 год., акт № 9, том 14, дело № 1941
/ 2016 год., обективиращ договор за покупко продажба, сключен на 04.07.2016 год., по силата на
който ответникът - „Ниани – 2006“ ООД – гр.Хасково,
представляван от управителите Д.Н.М. и М.Н.М.
е продал на конституирания с исковата молба ответник - „Арамис
2016“ ЕООД – гр.Хасково, представляван от управителя и едноличен собственик на
капитала К.Ч. А., следния, собствен на дружеството недвижим имот, а именно –
Сграда с идентификатор № 77195.734.55.1, със застроена площ от 394 кв.м., с
административен адрес – ***, построена с отстъпено право на строеж в Поземлен
имот с идентификатор № 77195.734.55, с предназначение на сградата – хотел на четири етажа, състоящ се от три етажа и
сутерен съгласно одобрен архитектурен проект, представляващ „Семеен хотел с
ресторант“ – пристройка съм съществуваща сграда в УПИ VIII – 392
в кв.189 по РП на гр.Хасково, ведно със съответните идеални части от
правото на строеж, за сумата от 400 000 лева, за която е договорено, че ще бъде
изплатена от дружеството купувач на дружеството – продавач изцяло по банков път
в срок до три години от подписване на нотариалния акт.
Като
писмено доказателство е прието удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки с изх.№ 69 от 09.02.2017 год., от което
се установява, че К.Ч. А. е майка на Д.Н.М., двете конституирани като трети
лица помагачи на ответника, и на М.Н.М., посочен като получател на нотариалната
покана, изпратена от ищеца до ответника „Ниани 2006“
ЕООД – гр.Хасково.
Като
писмено доказателство е приета представена от ищеца с исковата молба, нотариална
покана, изпратена до ответника „Ниани – 2006“ ООД – гр.Хасково, с която последният е
уведомен, че Банката прекратява действието на договора, като на основание
чл.3.1 от подписания на 08.03.2016 год., Анекс за поемане на отговорност при
оспорени транзакции е поканен в 7 – дневен срок за възстанови сумата по
извършени транзакции в общ размер на 139 100 лева, включваща 14 400
лева от кредитна карта, издадена от „Банка ДСК“ с основание – „90 нощувки“,
съгласно транзакция от 04.05.2016 год.; 28 700 лева от кредитна карта,
издадена от „Сосиете Женерал
Румъния“ АД – с основание „продажби на фигури по договор“, съгласно транзакция
от 18.05.2016 год. и 96 000 лева от дебитна карта, издадена от „Централна
кооперативна банка“ с основание – „продажба на фигури по договор“, съгласно
транзакция от 01.06.2016 год., сумите по които транзакции били усвоени по
банкова сметка ***, открита при ищеца, като банките – издатели на платежните
карти не одобрили операциите в извършените размери, поради което в тежест на
ищеца било да им възстанови сумите, платени над одобрените размери за
съответните операции. От съдържанието и вида, в който е представена
нотариалната покана не се установяват обстоятелства по връчването й – дата,
получател и връчител. В тази връзка от страна на
ответника е представена разписка от 30.06.2016 год., в която като получател на
поканата е посочен М.М.. Разписката, приета като
писмено доказателство е оспорена от ответника, като в откритото на основание
чл.193 от ГПК, производство по оспорване на документа от страна на ищеца е
представена нотариалната покана в оригинал, и заверено от нотариуса копие от
разписка № 41 от 30.06.2016 год., а от страна на ответника – амбулаторен лист,
видно от който е, че М.М. е бил приет на лечение в
Отделение Хирургия на 28.06.2016 год., и е изписан на 08.07.2016 год., и епикриза на Факултетска Болница – Търнава, оспорени от
ищеца, като е назначена и съдебно – графологична
експертиза, от представеното по която заключение се установява, че подписът за
получател в разписка № 41 / 2016 год. не е изпълнен от М.Н.М.. В устния си
доклад вещото лице М. пояснява, че при изготвяне на заключението е ползвал като
сравнителен материал автографски лист, снет в негово
присъствие от лицето, чийто подпис е бил обект на изследването – М.М., оригинала от разписката, намиращ се при нотариуса и в
приетата като писмено доказателство, декларация, изходяща от М.. Поради
направено от ищеца оспорване на заключението по делото е назначена допълнителна
графологична експертиза, от представеното по която
заключение се установява, че подписът срещу получател в разписка № 41 от
30.06.2016 год. и ръкописния текст „М.М.“ са изпълнени от М.Н.М.. Във връзка с направено от ответниците оспорване на заключението, представено от
вещото лице К. е представен протокол № 23/ИСПЕ – 017 за извършена извънсъдебна почеркова експертиза, от който се установява, че подписът и
ръкописния текст в разписката не са изпълнени от М.Н.М..
С
Решение № 43 от 19.07.2017 год., постановено по т.д. № 96 / 2016 год. по описа
на Окръжен съд – Хасково, „Ниани 2006“ ООД –
гр.Хасково е осъден да заплати на „Юробанк България“
АД – гр.София, сумата от 28 657 лева, представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор от 28.03.2016 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.07.2016 год. до окончателното й изплащане.
С
Решение № 214 от 28.06.2019 год., постановено по т.д. № 646 / 2017 год. по
описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено Решение № 43 от 19.07.2017 год.,
постановено по т.д. № 96 / 2016 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.
С
определение № 189 от 02.04.2020 год., постановено по т.д. № 2432 / 2019 год. по
описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване Решение № 214 от 28.06.2019
год., постановено по т.д. № 646 / 2017 год. по описа на Апелативен съд –
Пловдив.
С
решение № 50185 от 27.03.2023 год., постановено по т.д. № 1670 / 2022 год. по
описа на ВКС е оставена без уважение молбата на „Ниани
– 2006“ ЕООД – гр.Хасково за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на
влязлото в сила Решение № 43 от 19.07.2017 год., постановено по т.д. № 96 /
2016 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.
С
Решение № 54 от 22.08.2017 год., постановено по т.д. № 113 / 2016 год. по описа
на Окръжен съд – Хасково, „Ниани 2006“ ООД –
гр.Хасково е осъден да заплати на „Юробанк България“
АД – гр.София сумата от 110 317.20 лева, представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор от 28.03.2016 год., по оспорени две транзакции,
извършени на 04.05.2016 год. и на 01.06.2016 год., чрез терминално устройство
ПОС, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2016 год. до окончателното й
изплащане.
С
Решение № 212 от 28.06.2019 год., постановено по в.т.д. № 638 / 2017 год. по
описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено Решение № 54 от 22.08.2017 год.,
постановено по т.д. № 113 / 2016 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.
С
определение № 60442 от 26.07.2021 год., постановено по т.д. № 2446 / 2019 год.
по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване Решение № 212 от
28.06.2019 год., постановено по в.т.д. № 638 / 2017 год. по описа на Апелативен
съд – Пловдив.
С
решение № 50187 от 09.02.2023 год., постановено по т.д. № 1689 / 2022 год. по
описа на ВКС е оставена без уважение молбата на „Ниани
– 2006“ ЕООД – гр.Хасково за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на
влязлото в сила Решение № 54 от 22.08.2017 год., постановено по т.д. № 113 /
2016 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.
С
решение № 216 от 15.06.2017 год., постановено по гр.д. № 734 / 2016 год. по
описа на Окръжен съд – Хасково е признато за установено по отношение на ответниците „Ниани 2006“ ЕООД –
гр.Хасково и „Арамис 2016“ ЕООД – гр.Хасково, че К.Ч.
А. и Д.Н.М. са собственици на 643.80 / 1 483.10 ид.ч.
от сграда с идентификатор 77195.734.55.1 по КККР на гр.Хасково, с
административен адрес – ****, в поземлен имот с идентификатор 77195.734.55, с
предназначение на сградата – хотел на четири етажа, състоящ се от три етажа и
сутерен съгласно одобрен архитектурен проект, представляващ семеен хотел с
ресторант /пристройка към съществуваща в имота сграда в УПИ VIII – 392, кв.189 по РП на гр.Хасково, ведно със съответните идеални
части от общите части и от правото на строеж върху мястото. С решението са
отменени НА от 06.03.2007 год., с № 252, том 2, рег.№ 1694, дело № 180 / 2007
год.; НА № 156, том 3, рег.№ 2692, дело № 348 / 2016 год. и НА № 94, том 5,
рег. № 4054, дело № 528 / 2016 год. за поправка на НА № 156 / 2016 год.
Решението е влязло в законна сила на 07.07.2017 год.
Като
писмено доказателство по делото е прието писмо от 01.12.2021 год. на Марш Айрланд Брокърс Лимитид / Marsh Ireland Brokers Limited/, с бланка на „Марш Джей Ел Ти Спешълти“ в превод от английски на български език,
представено от ищеца, от съдържанието на което се установява, че същият действа
като застрахователен брокер на Юробанк Ергасиас Сървисис енд Холдинггс СА и всички дъщерни дружества, включително, но не
само „Юробанк България“ АД, потвърждавайки, че е била
сключена застраховка за периода от 19 юни 2015 год. до 19 юни 2016 год., с
покритие – Застраховка за гражданска отговорност и универсална застраховка срещу престъпления, по полица № B0509FINR1500203, с притежател на полицата Юробанк Ергасиас С.А. и неговите дъщерни дружества, със
застраховател HCC Internatifnal /Ейч Си Си Интернешънъл/ и други,
с първичен лимит на обезщетението – 10 000 000 евро. От страна на
ответника е представено същото писмо, но в превода на документа от английски на
български език в частта относно покритието е посочено – Гражданска отговорност“
и застраховка „Всеобхватна престъпност“.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от 18.03.2022 год.,
изпратено от Tokio Marine HCC, по
повод издадено на ответниците съдебно удостоверение,
от съдържанието на което се установява, че по процесните
три транзакции, за неправомерното извършване на които е ангажирана гражданската
отговорност на ответника „Ниани – 2006“ ЕООД по
силата на цитираните по-горе съдебни решения, са изплатени застрахователни
обезщетения по посочената по-горе полица. В тази насока е и представеното по
делото писмо от 10.04.2022 год. – в копие и в оригинал на английски език. От
страна на ищеца е заявено оспорване на двата документа и в тази връзка е
представено писмо от 05.04.2022 год. на Марш Лимитед,
от съдържанието на което се установява, че към 24.03.2022 год. записите на Марш Лимитед не
свидетелствали за искове, предявени от Банката във връзка с цитираната по-горе
полица. Като писмено доказателство е прието и разпореждане от 27.02.2015 год.
на Върховен съд, Фирмен регистър, за сливане между Международна застрахователна
компания НСС АД и Токио марин НСС, считано от
31.03.2015 год.
От
заключението, представено по допусната съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че при документална справка, извършена при ищеца, на експерта не е
била предоставена застрахователна полица № B0509FINR1500203,
нито договор за застраховка и общи условия, поради несъхраняването им при
ищеца, пред това, че полицата не била сключена директно с него. Доколкото
ищецът е дъщерно дружество на притежателя на полицата, по отношение на него самоучастието било в размер на 4 000 000 евро от
всяка отделна загуба, което означавало, че застрахованото лице се съгласява при
сключване на договора за застраховка, че за част от размера на вредите няма да
получи обезщетение. В конкретния случай по посочената по-горе застрахователна
полица е било уговорено безусловно самоучастие, което
означавало, че понесени вреди на стойност под размера на самоучастието,
поотделно за всеки отделен случай остават извън пределите на застрахователното покритие и не подлежат
на обезщетяване. От страна от ищеца не била предявена застрахователна претенция
във връзка с извършените три неправомерни транзакции на ПОС терминала в хотела на „Ниани
– 2006“ ЕООД, понеже стойностите на тези транзакции поотделно и в тяхната
съвкупност са под размера на определеното в полицата самоучастие.
Поради незаведена щета, нямало и получено обезщетение по цитираната по-горе
полица. Вещото лице посочва, че от предоставените й от ответниците
документи – отговор от застрахователя TOKIO MARINE HCC, се
установявало, че срещу застрахователя са били предявени искове за заплащане на
застрахователни обезщетения по процесните три
транзакции и такива са били изплатени, но в предоставената информация нямало
данни за това кога са изплатени застрахователните обезщетения и по коя сметка
са постъпили сумите.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за основателен
иска, предявен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, по следните съображения:
Предмет на конститутивния иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД
е потестативното субективно материално гражданско
право на ищеца – кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна
правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника – длъжник,
с които последният го уврежда. За да възникне потестативното
право, съответно за да е основателен иска следва да се установяват следните
материално правни предпоставки: 1. Ищецът да е кредитор на ответника – длъжник,
т.е ищецът да е титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника – длъжник; 2. Извършеното от
последния действие / сделка да уврежда интереса на ищеца – кредитор, т.е да
осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо
ответника – дължник; 3. Длъжникът да е знаел за
увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие. Когато
тя е възмездна – и договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането.
Презумпцията за знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети
лица – съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника – чл.135, ал.2
от ЗЗД.
Събраните
по делото доказателства обосновават извод за наличието на елементите от
фактическия състав на основанието по чл.135 от ЗЗД – ищецът – „Юробанк България“ АД – гр.София притежава качеството на
кредитор по отношение на ответното дружество – „Ниани
- 2006“ ЕООД – гр.Хасково, предвид вземанията му, признати с влезли в сила
Решения № 43 от 19.07.2017 год. по т.д. № 96 / 2016 год. и № 54 от 22.08.2017 год. по т.д.№ 113 / 2016 год., двете по описа на
Окръжен съд – Хасково, с които е ангажирана
отговорността на ответното дружество „Ниани
2006“ ЕООД – гр.Хасково, на основание неизпълнение на сключен с Банката, договор
от 28.03.2016 год., допуснато от страна на ответника и изразяващо се в
извършени от него неправомерни три броя банкови транзакции, осъществени на
04.05.2016 год., на 18.05.2016 год. и на 01.06.2016 год., с осъществяването на които е
причинена вреда на Банката, за репарирането на която ответникът е осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 138 974.20 лева – общо по
трите банкови транзакции, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2016 год.
– по отношение на вземането за 28 657 лева и считано от 04.08.2016 год. –
по отношение на сумата от 110 317.20 лева, които дати се свързват с тези
на подаване на исковите молби, въз основа на които са образувани цитираните
по-горе две дела.
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответника оспорване качеството на
кредитор на Банката – ищец, обосновано с доводи за липса на действително
вземане и твърдения за това, че вземането на банката е погасено с извършено от
страна на застрахователя HCC Internatifnal /Ейч Си Си
Интернешънъл/ изплащане на застрахователно обезщетение по Застраховка за
гражданска отговорност и универсална
застраховка срещу престъпления, по полица № B0509FINR1500203,
с притежател на полицата Юробанк Ергасиас
С.А. и неговите дъщерни дружества, по следните съображения: Действително,
правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо и ликвидно; не е необходимо и предварително да
бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти
/предмет на делото по чл.135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда.
Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на
присъдено нещо. Напротив, в разглеждания казус вземането на ищеца за
обезщетение от виновно неизпълнение на сключен с ответника договор, в резултат
на извършени от последния три неправомерни банкови транзакции, е установено със
сила на присъдено нещо, която следва да бъде зачетена на основание чл.298, ал.1
от ГПК. От друга страна, дори и условно да приемем, че в полза на Банката –
ищец е изплатено застрахователно обезщетение за причинени й от ответника
имуществени вреди в резултат на неправомерно извършените три банкови
транзакции, то това плащане няма за последица погасяване на вземането на ищеца
към ответника, доколкото двете вземания произхождат от различни по вид правоотношения
и страни. В този смисъл съдът не цени събраните по делото писмени доказателства
и заключението по счетоводната експертиза, като такива, подкрепящи тезата на
ответника, че в полза на ищеца е било
изплатено застрахователно обезщетение, репариращо претърпените от Банката вреди
от допуснато от ответника неизпълнение на сключен с ищеца договор от 28.03.2016
год., поради тяхната неотносимост.
Безспорно е още, че вземанията на
ищеца за обезщетение от неизпълнен договор, допуснато от ответника „Ниани 2006“ ЕООД – гр.Хасково са възникнали на 04.05.2016
год., на 18.05.2016 год. и на 01.06.2016 год., т. е преди датата на извършване
на правното действие – 04.07.2016 год.
от страна на длъжника – „Ниани 2006“ ЕООД –
гр.Хасково – продавач и заличения в хода на разглеждане на делото ответник – „Арамис 2016“ ЕООД – гр.Хасково - купувач, обективирано в сключения между тях договор за покупко - продажба, оформен
с НА № 156 / 2016 год., атакуван с предявения от ищеца, Павлов иск. За
успешното провеждане на иска по чл.135 от ЗЗД, не е необходимо вземането на кредиторите
да изискуемо и ликвидно, което произтича от целта на иска да възпрепятства
недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора. Постановените
впоследствие съдебни решения само констатират качеството на ищеца на кредитор по отношение
на вземанията за обезщетения по договор от 28.03.2016 год., сключен с ответното
дружество и възникнали преди извършване на атакуваната сделка. В този смисъл
съдът не цени събраните по делото писмени доказателства и заключенията по графологичните експертизи, поради тяхната неотносимост, предвид това, че момента на връчване на
нотариалната покана следва да се свързва единствено с момента на настъпване на
изискуемостта на вземанията на Банката към ответника – длъжник – „Ниани – 2006“ ЕООД, породени от допуснатото от последния
неточното изпълнение на сключения помежду им договор, в резултат на което
ищецът е претърпял вреда, а не с момента на настъпването й.
Безспорно
е, че с извършването на атакуваната възмездна сделка, попадаща в кръга от
правни действия, които могат да бъдат атакувани по реда на чл.135 от ЗЗД, се е
стигнало до увреждане интересите на кредитора, с оглед намаляване имуществото
на длъжника, а от тук и на възможността ищецът да удовлетвори вземанията си. От
страна на ответното дружество не бяха представени доказателства, установяващи
наличието на възможност за погасяване на паричните задължения, възникнали преди
изповядване на атакуваната с Павловия иск, сделка. Напротив, от приложените по
делото справки от имотния регистър се установява, че дружество не разполага с
имущество, осребряването на което да послужи за погасяване на задълженията му
към ищеца.
Изхождайки
от възмездния характер на договора за продажба е необходимо да се установи и
знанието за увреждане, както от страна на длъжника, така и от приобретателя
по сделката, който елемент от фактическия състав на основанието по чл.135, ал.1
от ЗЗД, съдът намира за доказан. В разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД е
установена оборимата презумпция за знание на
увреждането, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника, като тази презумпция намира приложение и по отношение на юридическите
лица, чиито собственици и управители са от кръга на посочените лица.
Юридическите лица се управляват от определени органи. Чрез тях участват в
гражданския оборот. Органите винаги се състоят от физически лица, които са
носители на волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим състав от
лица или едно лице, които по силата на закона образуват и изявяват волята на
юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на юридическото
лице да се счита изявената воля на определени физически лица. Когато тези
физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за себе
си, а за юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически
лица, чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления. Безспорно в
тази насока по делото се установи, че към момента на изповядване на атакуваната
сделка – 04.07.2016 год., управител на заличения ответник – „Арамис 2016“ ЕООД – гр.Хасково – купувач по договора, е
била К.Ч. А. - майка на Д.Н.М. и М.Н.М. - управители на ответника „Ниани - 2006“ ЕООД – гр.Хасково – продавач по сделката и
длъжник на ищеца, към момента на сключване на сделката. Адресът на управление
на двете дружества е идентичен. Т.е законните представители на двете търговски
дружества – страни по увреждащата сделка – продажба са майка и двете й деца. С
оглед и на това се прилага презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД за знание на
увреждане от всеки от ответниците. Тази презумпция за
знание не е оборена, като тежестта на доказване е на ответниците
– последните следа да докажат незнание, което в случая не е сторено. В подкрепа
на изложеното следва да се посочи и наличието на семейни и търговски връзки между
двете дружества, обосновано от близка
родствена връзка между управителите на двете дружества – страни по атакувания
договор. От друга страна, отложеното с три години плащане на цената по
атакувания договор и липсата на всякакви обезпечения за изпълнение на това
задължение в размер на 400 000 лева, противоречат на нормалната търговска
дейност и сочат, че предназначението на
сделката е да увреди кредитора. Не без значение в тази насока е и
обстоятелството, че от страна на длъжника - ответника „Ниани
- 2006“ ЕООД – гр.Хасково, след извършване на трите увреждащи Банката
транзакции и след заверяване на сметката му със сумите по същите, се е
разпоредил с постъпилите суми в полза на управителя на заличения понастоящем
ответник „Арамис 2016“ ЕООД – гр. Хасково, а именно К.Ч.
А. – майка на управителите на дружеството - наредител,
на 02.06.2016 год. и на 19.05.2016 год., привеждайки в полза на последната суми
в размер на 96 000 лева и на 19.05.2016 год.
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответника „Ниани
- 2006“ ЕООД – гр.Хасково възражение за недопустимост на процеса, обосновано с
настъпилата в хода на разглеждане на делото загуба на правосубектност
на конституирания с исковата молба като ответник „Арамис
2016“ ЕООД – гр.Хасково, поради заличаването му в Търговския регистър, на
основание влязло в законна сила Решение № 51 от 01.06.2023 год., постановено по
дело по несъстоятелност № 5 / 2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково,
образувано по молба на посочения ответник за откриване на производство по несъстоятелност.
От момента на заличаването му в Търговския регистър, дружеството престава да
съществува в правния мир, като изгубва и процесуалното си качество на страна по
делото. Искът с правно основание чл.135 от ЗЗД няма вещно правно действие. Интересът
от провеждането на иска по чл.135 от ЗЗД е обусловен от възможността за
насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора.
Уважаването на Павловия иск не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на паричното задължение,
легитимиращо ищеца като кредитор. При липса на солидарна отговорност,
прекратяването на производството по отношение на ответника „Арамис
2016“ ЕООД – гр.Хасково не интервенира неблагоприятно
в правната сфера на ответника „Ниани - 2006“ ЕООД –
гр.Хасково. Правният интерес на ищеца от продължаване на производството по
делото само по отношение на ответника „Ниани - 2006“
ЕООД – гр.Хасково се обосновава и с това, че имуществото, от което той може да
се удовлетвори – съществува.
В
настоящата хипотеза – на прекратена правосубектност
на задължителния и необходим другар, настъпила в хода на производството и при
липса на процесуално основание за конституиране на правоприемник на заличения
търговец, не намира приложение нормата на чл.227 от ГПК, с оглед
характеристиката на спорното право.
Визираната
в чл.135 от ЗЗД нищожност, като противопоставима не
по отношение на всички трети лица, а единствено по отношение на кредитора,
разкрива спецификата, присъща на относителната недействителност, предявена с конститутивния иск. Задължителното конституиране на
страните по атакуваната сделка изхожда от необходимостта да бъде постановено
еднакво спрямо всяка от тях решение. При прекратяване съществуването на едната от
тях, без наличие на универсални правоприемници и след като не е налице хипотеза
на частно правоприемство на „спорното право“,
приемането на противното, а именно – наличие на предпоставки за прекратяване на
производството по делото и по отношение на ответника „Ниани
2006“ ЕООД – гр.Хасково, е обективно изключено.
Като
ирелевантни за спора съдът намира заявените от
третите лица – помагачи на страната на ответника, възражения за недопустимост
на иска, обосновани с твърдения за притежавани от тях собственически права
върху имота, предмет на атакуваната с Павловия иск, сделка, признати им с
Решение № 216 от 15.06.2017 год., постановено по гр.д. № 734 / 2016 год. по
описа на Окръжен съд – Хасково, предвид това, че посоченият съдебен акт не
формира сила на присъдено нещо по отношение на ищеца в настоящото производство
– „Юробанк България“ АД – гр.София, доколкото същият
не е бил страна по посоченото дело, поставеното по което дело решение не може
да му бъде противопоставено и предвид това, че същото е постановено по искова
молба, вписана на 31.03.2017 год., видно от приложената по делото справка №
1148462 от 23.09.2021 год., т.е след изповядване на атакуваната в настоящото
производство сделка – 04.07.2016 год. Действията по поправка на НА № 156 / 2016
год., обективирана в НА № 94 / 2016 год. се явяват непротивопоставими по отношение на ищеца, доколкото същите
са извършени на 12.10.2016 год., т.е след вписване на исковата молба, предмет
на разглеждане в настоящото производство – 03.10.2016 год.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът намира предявеният на основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД, иск за основателен, поради което следва да бъде уважен и обявен за
недействителен спрямо ищеца договора за продажба, оформен с НА № 156 / 2016
год.
С
оглед изхода спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски в размер общо на 20 895.79 лева, включващи 5 532.99
лева – държавна такса за образуване на делото; 250 лева – възнаграждение за
вещо лице по допуснатата повторна съдебно графологична
експертиза и 15 112.80 лева – възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА
на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за недействителен по отношение
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – ***, с адрес за призоваване – ***– адвокат Г.С.,
договор
за покупко – продажба от 04.07.2016 год., обективиран в Нотариален акт № 156, том 3, рег.№ 2692, дело
№ 348 / 2016 год. по описа на Х.К. – Нотариус с № 081 по регистъра на Нотариалната
камара на Република България, вписан в Служба по вписванията с вх.№ 4461, дв.вх.Рег.№ 4453 от 2016 год., Акт 9, том 14, с който „Ниани – 2006“ ООД, ЕИК Х.К., със седалище и адрес на
управление – ***, представляван от управителите Д.Н.М. и М.Н.М. е продал на „Арамис 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ***, представляван от управителя и едноличен собственик на
капитала К.Ч. А., следния собствен на дружеството недвижими имот, а именно:
Сграда с идентификатор № 77195.734.55.1 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед
№ РД – 18 – 63 от 05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК – София, със застроена площ от 394
кв.м., с административен адрес – ***, построена с отстъпено право на строеж в
Поземлен имот с идентификатор № 77195.734.55, с предназначение на сградата –
Хотел на четири етажа, състоящ се от три етажа и сутерен, съгласно одобрен
архитектурен проект, представляващ „Семеен хотел с ресторант“ – пристройка към
съществуваща сграда в УПИ VIII – 392, в кв.189 по РП на
гр.Хасково, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, за сумата от 400 000 лева.
ОСЪЖДА „НИАНИ – 2006“ ЕООД, ЕИК Х.К.,
със седалище и адрес на управление – Х.К.да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, с адрес за призоваване – ***–
адвокат Г.С., сумата в размер на 20 895.79 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено с участието на трети лица – помагачи - Д.Н.М. – П.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** *** и с посочен по делото адрес
за призоваване – *** и К.Ч. А., ЕГН ********** ***.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд - Пловдив съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: