Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 543
гр. Пловдив, 09.04.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на пети март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието
на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5353/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 117/15.04.2019г., издадено от
Началник на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на С.В.К., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно наказание
"Глоба" в
размер на 50.00 лева за
извършено административно нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Жалбоподателят, С.В.К., лично оспорва
цитираното наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност и неправилност, поради
което моли същото да бъде отменено.
Редовно и своевременно призована, не се явява в съдебно
заседание и се представлява от адв. Л.М., който оспорва издаденото НП като
излага конкретни съображения за това и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – РУ Стомболийски при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
От фактическа
страна се установява следното:
На 25.04.2019г.
св. П.Х.С.,***, съставил на
жалбоподателката К., Акт за установяване на административно нарушение за това
че на посочената дата, на път I-8, гр. Пловдив –
гр. Пазарджик, 212км., + 757, не изпълнила полицейско разпореждане направено в
изпълнение на ЗМВР – след като й е направено такова. В съставения акт е
отразено че Разпореждането е с № …. и същата не го изпълнява. Като пълнолетно
трудоспособно лице продължава да проституира, като по този начин получава
нетрудови доходи по неморален и непозволен начин. Отразено е че с посоченото е
нарушил разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Акта бил съставен в присъствието
на жалбоподателката, като същата го разписала без възражения, и изрично
отразила в графата за това „Не“.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното НП,
с което С.В.К. била санкционирана с глоба в
размер на 50 лева. Извършеното нарушение било описано и квалифицирано по
сходен начин, на описанието в съставения АУАН.
Като свидетел
по делото е бил разпитан актосъставителят П.С., който изцяло е потвърдил отразените в АУАН и в НП
констатации, като свидетелства че познава жалбоподателката от
работата си и знае че същата проституира и многократно е била предупреждавана
за това. Относно нарушението за което е съставил АУАН, същия заявява че нарушението е установено при извършена
полицейска проверка, при която е установено че не изпълнява направеното
предупреждение да не предлага секс услуги срещу пари. Свидетелят заявява че не
е бил на мястото на проверката и не той е констатирал нарушението. Свидетелят
по акта също не бил установил нарушението, а бил свидетел на съставянето на
акта. За нарушението за което е съставил акта, заявява че никой не го е
установил и нямало съставена докладна записка. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват
последователни, обективни и неопровергани от останалия доказателствен материал.
По делото е изискано от възиваемата страна да представи
копие на издаденото спрямо жалбоподателя К. полицейско разпореждане с № ...,
видно от което същата е предупредена на 12.06.2018г. като пълнолетно
работоспособно лице да не получава нетрудови доходи по неморалев и непозволен
начин, като проституира в района на главен път I-8, гр. Пловдив – гр. Пазарджик. В писмото не е отразено дали издаденото
полицейско разпореждане е влязло в сила или е било обжалвано.
Горната
фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
При извършена
служебна проверка на обжалваното НП и АУАН, и във връзка с наведените в жалбата
основания, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта и при издаване на НП, които обуславят
незаконосъобразността на последното. Констатираните от съда процесуални
нарушения се изразяват в неспазване на императивните изисквания на разпоредбите
на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
В конкретния случай съдът приема че не е установено безспорно че на посочената дата, жалбоподателката
е извършила описаното нарушение. В разпита си актосъставителя заяви че не той е
установил нарушението, като посочи че никой не бил установил нарушението и
нямало съставена докладна записка за случая. Заяви че е имало полицейска
проверка, при която са установили нарушението, но не посочи кой всъщност го е
установил. Действително по делото се установява че спрямо жалбоподателката е
било изаддено полицейско разпореждане, но не е установено безспорно че на
посочената дата тя е извършила нарушение на същото, както и по какъв начин го е
сторила. Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР вменява в
задължение на лицата, към които са отправени разпорежданията на оправомощените
служители, да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение. Неизпълнението на тази разпоредба действително представлява административно нарушение, което може да бъде санкционирано по реда на ЗМВР, но само
ако нарушението е безспорно доказано, а по делото това не бе сторено.
Наред с това следва да се отбележи че при издадавено на
обжалваното наказателно постановление е допуснато процесуално нарушение от
катеорията на съществените водещо до отмяна на същото. Обжалваното НП е
издадено на 15.04.2019г., за нарушение извършено на 25.04.2019г., т.е. 9 дни
преди извършеното нарушение. Посоченото е недопустимо тъй като поставя под
съмнение от една стврана извършването на твърдяното нарушение, а от друга
датата на която е издадено обжалваното НП, която е задължителен реквизит
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН.
Друг съществен
недостатък, опорочаващ проведеното производство се явява и обстоятелството, че като санкционна норма която е съответна на извършеното
нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР е посочен чл. 257, ал. 2 от ЗМВР. Посочената
разпоредба указва че за маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба от 50
лв. При словното описание на нарушението обаче липсва описание че нарушението
се явява маловажно, което е недопустимо. Отделно от това следва да се отбележи
че разпоредбата на ал. 2, на чл. 257 от ЗМВР е обвързана с разпоредбата на ал.
1 на посочения член, който предвижда наказание за неизпълнение на разпореждания
на полицейските органи направени при изпълнение на функциите им. Следователно
превилната санкционна норма която е съответна на нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР е чл. 257, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР, която обаче не е отразена в
издаденото НП.
Предвид изложените съображения съдът намира, че
допуснатите процесуални нарушения са съществени, доколкото са нарушили правото
на защита на наказаното лице, наказателното постановление следва да се отмени
като незаконосъобразно.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски в полза на наказания за направените от него разноски, и
с оглед очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното
наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН „В съдебните
производство по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК“, а споредчл. 143, ал. 1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания акт или
отказва да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателя на жалбата е
имал такъв, се възстановават от бюджета на органа издал отменения акт или
отказ“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, като съгласно приложения на
л. 10 от съдебното производство Договор за правна защита и съдействие от
14.09.2019г. е било договорено възнаграждение в размер на 300 лв., изплатено
според изричното отбелязване в договора в брой. Този размер от 300 лв. е съобразен
с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид отмяната на обжалваното НП и наличните
доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя К. за
адвокатско възнаграждение по процесуално представителство в размер на 300лв.,
платени в брой от жалбоподателя, съдът следва да възложи тези разноски в тежест
на юридическото лице в чиято структера е административния орган издал
процесното наказателно постановление – в тежест на ОДМВР Пловдив /по аргумент
от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, доколкото и РУ Стамболийски не е самостоятелно
юридическо лице. ОДМВР Пловдив не е страна по делото, но присъждането на
разноски именно на ЮЛ следва от закона – в отсъствие с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. параграф 1, т. 6 от ДР на АПК.
Мотивиран от
горното ПРС, XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 117/15.04.2019г., издадено от
Началник на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на С.В.К., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати на С.В.К., ЕГН **********,***, сумата от 300
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.