Решение по дело №4466/2017 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 606
Дата: 4 юни 2018 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20175530104466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2017 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..........                       04.06.2018 г.            Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 24 април                                                         2018 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: М.Й.

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 4466 по описа за 2017 година.

 

 

Предявени са два обективно съединени иска  с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата З.Б.Б. твърди в исковата си молба, че е собственик на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор 68850.501.320 по КККР, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Железник, ул. Ген.Иван Пашинов, № 9, целият с площ 726 кв.м; с номер по предходен план 11316, кв. 651з, парцел I, при съседни имоти с идентификатори: 68850.501.709, 68850.501.620, 68850.501.618. Ищцата твърди, че е собственик и на ½ ид. ч. от построената в имота имот сграда, представляваща месопреработвателно предприятие,  което е построено в резултат на преустройство на съществуваща сграда със застроена площ 68.40 кв.м и изграждане на пристройка към нея със застроена площ от 355.03 кв.м или сградата е с обща площ 423.43 кв.м, състояща се от хладилни помещения за суровини и разфасовки и съхраняване на готова продукция, работни помещения за машинна обработка, пълначно, термична обработка, охлаждане и опаковане на продукция, складове за подправки, амбалаж и спомагателни материали, помещения за почистване и дезинфекциране на инвентар и амбалаж, помещения за експедиция, технолог и ДВСК, санитарно-битови помещения за персонала и стая за почивка, помещения за чистачен инвентар, детергенти и дезинфектанти. Ищцата твърди, че правото й на собственост върху половината от ПИ е на основание наследство от баща й, а върху половината от описаната сграда -  на основание влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 740/2008г, по описа на районен съд Стара Загора, с което е обявен за нищожен договор /нот. акт № 121, т.2, per. № 4096, дело № 275 от 27.06.2005г. на нотариус Пламен Иванов/ за учредяване на право на строеж върху 1/2 ид.ч. част от сградата и приращение. Твърди, че сградата се ползва изцяло от ответника, който ползва и цялото дворно място. По този начин тя била лишена от ползване на дела й от поземления имот и сградата в него. С нотариална покана поискала от ответното дружество заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв. месечно, считано от получаването й. Поканата била получена от ответното дружество на 21.09.2016 г. Освен това, с тази покана тя прекратила действащия до този момент договор за наем между нея и ответника относно дворното място, поради виновно неизпълнение от негова страна, а именно неплащане на повече от три месечни наема. Твърди, че независимо, че договорът за наем бил прекратен, ответното дружество не е преустановило ползването на дворното място, с което спестявал разходите, които дължи за това ползване, и я лишава от ползите, произтичащи от собствеността й.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за периода от 22.09.2016 г. до 30.09.2016 г. в размер на 300 лв.; за периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2017 г. - по 1000 лв. месечно; за периода от 01.08.2017 г. до 09.08.2017 г. - 300 лв., или общо обезщетение в размер на 10600 лв., както и лихва за забава върху всяка от дължимите главници общо в размер на 431,94 лв., подробно описани в исковата молба по периоди и размери;  обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в лишаването й от ползване на собствената й ½ ид.ч. от описаното дворно място за периода от 22.09.2016 г до 30.09.2016 г. - 45 лв.; за периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2017г. - по 150 лв. месечно и за периода от 01.08.2017 г. до 09.08.2017г. - 45 лв. или общо обезщетение в размер на 1590 лв., както и лихва за забава върху всяка от дължимите главици общо в размер на 64,79 лв., подробно описани в исковата молба по периоди и размери.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Амброзия” ЕООД гр. Стара Загора, в който признава, че между дружеството и физическите лица З.Б.Б. (ищца по делото) и Константин Борисов Ботев е имало сключен договор за наем от 20.03.2003 г. По силата на този договор посочените две лица били предоставили на дружеството за временно и възмездно ползване недвижимия имот описан в договора, а дружеството се е задължило да заплаща съответната наемна цена за това ползване на този имот. Признава, че е ползвал имота и че договорът е действал между страните до 21.09.2016 г. Признава, че договорът е прекратен от наемодателите с уведомление-покана. Твърди, че ползва описаната сграда, представляваща месопреработвателно предприятие с обща застроена площ от 423.43 кв.м на основание, че е неин собственик. Твърди, че на 27.06.2005 г. между дружеството от една страна и физическите лица собственици на земята от друга страна бил сключен договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт №121, том.2, рег.№4096, дело №275 от 2005г. по описа на нотариус Пламен Иванов с рег. №308 на НК. По силата на този договор за суперфиция физическите лица З. и Константин Ботеви в качеството си на учредители на право на строеж са отстъпили на „АМБРОЗИЯ” ООД в качеството му на суперфициар правото да построи сграда – месопреработвателно предприятиес обща застроена площ от 423.43 кв.м, като сградата ставала негова собственост. Твърди, че за това отстъпено право на строеж дружеството е заплатило на учредителите договорената цена. Сградата била построена и въведена в експлоатация. Твърди, че владее, ползва и свои посочената сграда като изключителен собственик. Това своене, ползване и владеене дружеството осъществява на правно основание, което е годно да го направи собственик - нотариалния акт за суперфиция. Построяването на сграда в съответствие с одобрените строителни книжа и е въведена в експлоатация. Твърди, че от момента на построяването й и нейното въвеждане в експлоатация  до настоящия момент не били предявявани каквито и да било претенции към собствеността върху сградата от трети лица, в т.ч. и от ищцата. През целия този период дружеството осъществявало трайно, спокойно и несмущавано владение, ползване и своене на посочената сграда. През целия посочен период на дружеството не се налагало да отблъсква претенции на трети лица, в т.ч. и на ищцата, по отношение собствеността върху сградата. Твърди, че е подало съответните декларации по ЗМДТ пред Община Стара Загора и от момента на въвеждане на сградата в експлоатация и до настоящия момент единствено и само дружеството фигурира в регистрите на община Стара Загора като данъчно задължено лице по отношение на процесната сграда. През целия този период дължимите местни данъци и такси, свързани с правото на собственост върху процесната сграда, били начислявани като задължение на дружеството и съответно са били заплащани само и единствено от същото. Същото се отнася и до договорите за доставка на електроенергия, доставка и отвеждане на вода и т.н. Твърди, че дружеството е упражнявало фактическата власт върху имота в продължение на повече от 10 години. Поведението на дружеството е било такова, че със същото е демонстрирало пред всички останали трети лица вкл. и ищеца, че владее този имот като свой собствен, и ищеца е знаел този факт но не се е противопоставил. Твърди, че е придобило изцяло и неоспоримо собствеността върху процесната сграда, като придобиването е станало на основание сделка - суперфиция, построяване на сградата и въвеждането й в експлоатация, и давностно владение върху сградата за период по-дълъг от 10 години. По отношение на дворното място твърди, че площта му е по-малка, защото от нея следвало да се извади застроената площ на постройката от 74,22 кв.м собственост на наемателя. Счита, че за периода от сключването на договора до 2005-2006 г. дружеството е следвало да заплаща наем за ползването на дворно място с площ за ползване 605.78 кв.м - чистата площ, която е могла да се ползва реално. Счита, че след построяването на сградата и към настоящия момент в имота оставали само 227.57 кв.м незастроена площ и за него по силата на закона възниквало право да се ползва от земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. Твърди, че е ползвал самостоятелно целия парцел /неговата незастроена част/ за периода на действие на договора за наем от 2003 г. Това самостоятелно ползване на целия парцел е продължило до момента на прекратяване на договора за наем от страна на наемодателите. След прекратяване на договора за наем, представляваното от мен дружество е продължило да ползва незастроената част от парцела в рамките на необходимото за обслужване на притежаваната от него сграда и съобразно дейността осъществявана в тази сграда. Твърди, че след прекратяване на договора за наем дружеството не е ограничило по никакъв начин двете физически лица да ползват имота, но нито един от собствениците на земята не е предявил претенции да го ползва. Твърди, че ищцата  не живее в България. Счита, че, след като пълната стойност на претендираното обезщетение надхвърля законово ограничение за плащане на ръка и ищцата не е посочила банкова сметка, ***ни обезщетения, дори и да се приемат претенциите за основателни, то това непосочване на банкова сметка ***аща точно и навреме претендираните обезщетения. Претендира за направените по делото разноски.

          Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

         

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Борис Костадинов Ботев е починал на 2.08.2017 г. и е оставил за свои законни наследници: Константин Борисов Ботев – син и З.Б.Б. – дъщеря.

          По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по закона за собствеността и ползването на зем. земи № 83, т.ІV, дело № 3955/1996 г., с който Борис Костадинов Ботев е признат за собственик по наследство от Костадин Ботев Събев, съгласно влязло в законна сила решение на ОбПК Стара Загора № 52689 от 01.02.1996 г., издадено по чл. 18”ж”, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 50-17/19.09.1002 г.  по чл. 18г, № 50-2 от 19.09.1992 г. по чл. 18д и № 50-3/19.09.1992 г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО /бивша земеделска земя/ от 0.680 кв.м., девета категория, находящо се в строителните граници на гр. Стара Загора, кв. Абаджийската чешма, съставляващ имот № 999, парцел 1000 от кадастралния план от 1951 г., а по новия план парцел 1000, в кв. 651, съставляващ незастроената част на парцела, целия от 1478 кв.м. кадастрална основа на имот пл. № 11316, утвърден със заповед № 1120 от 28.06.1996 г. на Кмета на гр. Стара Загора.

 

          По делото е представено разрешение за ползване  № 300 от 8.09.1997 г., с което е разрешено за ползване на строеж – временен павилион за хранителни стоки и тренажорна на ЕТ „АМБРОЗИЯ Д-50 – Димитър Узунов”.

          Видно от акт за узаконяване № 220 е узаконен временен павилион за хранителни стоки и транжорна за месо в кв. 654 по плана на гр. Стара Загора, съгласно утвърден архитектурен проект, конструкции, застроена площ 137.35 кв.м.  върху собствен терен  на Борис Костадинов Ботев.

 

          С нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 121 т.ІІ, рег. № 4096, дело № 275 от 2005 г.  З.Б.Б., представлявана от пълномощника си Г.Б. Бонева и Константин Борисов Ботев  учредяват право на строеж „Амброзия” да извърши  строителство, съгласно утвърден архитектурен  проект на Община Стара Загора и да стане изключителен собственик на постройка – МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ, а именно да извърши преустройство на съществуваща сграда със застроена площ 68.40 кв.м. и изграждане на пристройка към нея с застроена площ от 355.03 кв.м. и обща площ на суперфицията 423.43 кв.м., подробно описана в нотариалния акт.

 

          По делото е представено удостоверение № УВЕ-11 450 от 27.12.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория на „МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ”.

 

          С решение № 8 от 16.01.2009 г. е обявен ЗА НИЩОЖЕН договор, обективиран в нотариален акт № 121/27.06.2005 г., т.ІІ, рег. № 4096, дело № 275/2005 г. на нотариус Пламен Иванов, в частта, с която З.Б.Б. ***. Отец Паисий 85, вх.0, ет.5, представлявана от пълномощника си Г.Б.Б., като собственик на ½ идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Ген Иван Пашинов 33, съставляващо УПИ І-11316, в кв.651-„З”, целия имот от 659 кв.м., при граници на същия: от четири страни – улици, е учредила на „АМБРОЗИЯ” ООД, гр.Стара Загора, ул.Ген. Иван Пашинов 33, ЕИК *********, право на строеж върху 1/2 идеална част от недвижимия имот, по силата на което АМБРОЗИЯ” ООД, гр.Стара Загора да стане изключителен собственик на постройка МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ, а именно: да извърши преустройство на съществуваща сграда със застроена площ 68,40 кв.м. и изграждане на пристройка към нея със застроена площ от 355,03 кв.м. и обща площ за суперфиция от 423,43 кв.м., състоящо се от: хладилни помещения за суровини и разфасовки и съхраняване на готова продукция; работни помещения за машинна обработка, пълначно, термична обработка, охлаждане и опаковане на продукция;  складове за подправки, амбалаж и спомагателни материали; помещения за почистване и дезинфекциране на инвентар и амбалаж; помещения за експедиция, технолог и ДВСК; санитарно-битови помещения за персонала и стая за почивка; помещения за чистачен инвентар, детергенти и дезифектанти, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие от страна на З.Б.Б..

 

          По делото е представено копие на уведомление-покана от З.Б.Б. и Константин Борисов Ботев, връчена на ответника на 21.09.2016 г., с която ответникът е уведомен, че поради неплащане на повече от три месечни наемни вноски договора за наем да се счита за прекратен от получаване  на поканата. С поканата ответникът  е поканен да заплати на З.Б. обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ½ ид.ч. от посочената сграда в размер на 1000 лв. месечно.

 

По делото са събрани гласни доказателства.  От показанията на свидетелката Е.И.Е. – съпруга на управителя на ответното дружество сочи, че работи от 2002 г. във фирмата на съпруга си по трудов договор, а преди това е била представител на фирмата. Сочи, че от създаването си през 1998 г. до момента ответното дружество осъществява дейност в кв. Железник, ул. Ген.Иван Пашинов 33. При създаването си фирмата започнала дейност в бившата сграда на единия от собствениците, на Димитър Узунов, след това решили да преустроят сградата, сега в момента осъществява дейност на същия адрес, в преустроената сграда. Димитър Узунов излязъл от дружеството  през 2007 г. Бившата сграда била транажорна. При образуване на ООД, Амброзия ЕТ – фирмата на Димитър Узунов, с договор за покупко-продажба я продал на „Амброзия“ ООД. Сградата била около 60-70 кв.м. След това решили да я разширят. Разширили сградата и тя станала 470 кв.м. „Амброзия“ ООД. След като преустроили сградата, „Амброзия“ я ползвала. Всички разрешителни, които имали от Агенцията по храните и институциите са основани на собственост на сградата, не можели да функционират ако нямали собственост на сградата. Досега никой не е предявявал претенции за собственост на старата и новата сграда, никой не е предявявал претенции за ползване на сградата. Дворното място е със свободен достъп. Ползвали дворното място единствено за да влезе колата да товари и да влезнат клиентите. Имали договор за ползване на дворното място. Никога не били препятствали собствениците да ползват дворното място. З.Б. е собственик на дворното място. Твърди, че е имало един хранителен магазин, който Амброзия ООД закупили и след това съборили, за да осъществи разширението. От собствениците на сградата, които са различни от собствениците на земята закупили магазина.  Сочи, че от както е деклариран имота, плащат данъци за сградата. Разширили сградата на основание издадени строителни документи. „Амброзия“ имала всички необходими документи за строителството на тази сграда.  Сочи, че заключването на двора е свързано с охраната на сградата, а не да препятстват собствениците на имота.

          Свидетелката Х.П.В. сочи, че работи във Фирма Амброзия ООД от 1999 г. като касиер. Фирмата осъществявала дейност в Стара Загора, базата била в Стара Загора, кв. Железник, ул.Иван Пашинов 33. Преди години, когато започнала работа било една барака, като временна постройка. Някъде през 2004 г. – 2005 г. почнало строителство на този цех, който е в момента. Строителството се извършило от собствениците на фирмата. От 1999 г. досега, никой освен „Амброзия“, не е ползвал тази сграда. Сочи, че никой не ползва свободната част от двора.  Твърди, че никога не е ставало въпрос, З. да е собственик на сградата, пред нея никой не е предявявал претенции за ползване на земята.  Никой – Константин, З. или майка й, никой не е предявявал претенции да ползва двора. Твърди,  че за последните 5 години фирмата е плащала данъци за сградата.

 

          Свидетелят С.Г.С. твърди, че работи във Фирма „Амброзия“ ООД от 1994 г. като обезкостител.  В началото цеха бил барака, може би около 100 кв.м. Около 2000 г. почнали да се преоформят нещата, като цеха се превърнал в колбасарски цех. Имало два входа, които вечер се заключвали. Около сградата имало празно място, целия имот бил ограден с ламарина.  Сочи, че  никой не е имал претенции да ползва празното място и сградата. Сочи, че почнал работа в началото в ЕТ на Димитър Узунов, а през 1998 г. почнал при Евгени, в тази барака и след това се преоформила сградата. „Амброзия“ ООД изградила сградата. Когато не работел цеха, се заключвали вратите. Имало човек, който да отваря и да затваря вратите. Вратите стоели отворени през деня.

 

          Свидетелката Г.Б.Б. сочи, че двете й деца – З. и синът й притежават имот на ул.Иван Пашинов № 33 от 680 кв.м.Сочи, че са го дали под наем на „Амброзия“ за колбасарския цех, нейният мъж сключил договор с тях. След 2013 г. не са сключвали нов договор. Сочи, че се е подписала за отстъпено право на строеж пред нотариус може би 2005-2006 г. Те цяла година го строили това място, след това при нотариус Пламен Иванов и ги накарали да се подпишат, за да могат да влезнат и да работи колбасарския цех. Твърди, че нищо не е получила, подписала се за да могат да работят, заради някакви европейски изисквания. Твърди, че преди е имало една постройка малка, мъжът й я давал под наем за една друга фирма, било магазинче. Твърди, че земята е на децата й, половината сграда владеела З. на основание, че строежа е незаконен и е построен на нейното място. Сочи, че  двете й деца и тя си искат цялото място, за да си вземат земята, която им била от 150 години.

 

          Свидетелката М.С.К. сочи, че познава ищцата като съседка. Знае, че З.  има парцел, наследствен от баща й в кв. Железник. В мястото имало сграда, имало и метална ограда отвън и не може да се види вътре от пътя. З. й споделяла, че плащали наем, но в последствие спрели. Водели дела за собственост от 10 години. З. й споделяла, че иска да прави нещо на това място. Знаела от З., че е собственик на сградата. Сочи, че целия имот има висока метална ограда и метална врата и когато е минавала събота и неделя било затворено.

 

   По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно техническата експертиза, които съдът възприема изцяло като добросъвестно изготвени. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на наема на 1 / 2 ид. част от МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ цялото с площ от 423,43 кв.м. е  508 лева / месечно . Размера на Наема за периода 22.09.2016г. до 09.08.2017 год. е в размер на : 5312,80 лева. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на наема на 1 / 2 ид. част от незастроената част на Поземлен имот 68850.501.320 - с площ от 131,79 кв.м. е : 37 лева / месечно . Размера на Наема за периода 22.09.2016г. до 09.08.2017 год. е в размер на : 390,00 лева

В допълнителното си заключение, вещото лице сочи, че  пазарната стойност на наема на ½ ид.ч. от Месопреработвателно предприятие, която представлява площ от 211.72 кв. м. е 791 лева месечно. Размера на наема за периода 22.09.2016 г. до 09.08.2017 г. е в размер на 8389.04 лв. Пазарната стойност на наема на 1/2 ид. част от Поземлен имот 68850.501.320, която е с площ от 343,50 кв.м., като е отчетено обстоятелството , че 131,79 кв.м. е незастроената част, а 211,72 кв.м.е застроената част, е в размер на 68,75 лева / месечно. Размерът на наема за периода 22.09.2016г. до 09.08.2017 год. е в размер на : 728,75 лева.

При така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

        Не се спори, че между ответното дружество "АМБРОЗИЯ" ЕООД и физическите лица З.Б.Б. (ищец по настоящото дело) и Константин Борисов Ботев е имало сключен Договор за наем от 20.03.2003г., представен по настоящото дело. По силата на този договор ищцата Б. и Константин Ботев са предоставили на ответното дружество за временно и възмездно ползване недвижимия имот описан в договора, а дружеството се е задължило да заплаща съответната наемна цена ползването на този имот. Този договор е действал между страните до 21.09.2016г., видно от уведомление-покана на Нотариус Чавдарова от 21.09.2016 г.

       По делото е безспорно също, че ответното дружество "АМБРОЗИЯ" ЕООД е построило сградата, предмет на първата искова претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищцата ½ ид.ч. от сградата в размер на 10600 лв. за периода 22.09.2016 г. до 09.08.2017 г. Строежът е осъществен на основание договор за учредяване на право на строеж /във формата на нотариален акт/ от 27.06.2005г. и съответните одобрени строителни книжа. Страните не спорят относно обстоятелството, че строежът е изпълнен изцяло от ответното дружество - с негови средства. За въвеждането в експлоатация е издаден съответния изискващ се от закона документ - Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория №Уве-И- 450/27.12.2006г. Ползването на сградата /както и на старата сграда, видно от свидетелските показания/ се осъществява от ответното дружество самостоятелно, без участието на собствениците на земята /в т.ч. и ищцата/. Ползването на сградата се осъществява съобразно нейното предназначение и с оглед дейността на дружеството.

 Не се спори също, че ответното дружество "АМБРОЗИЯ" ЕООД ползва процесната сграда"МЕСОПРЕРАБОТВЛТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ" с обща застроена площ от 423.43 кв.м. Това ползване дружеството осъществява на основание факта, че същото е индивидуален собственик на посочената сграда.

Съдът намира, че по отношение на тази сграда не е налице съсобственост и съответно няма как да бъде налице и лишаване от право на ползване за друго лице различно от собственика "АМБРОЗИЯ" ЕООД. Дружеството се легитимира като собственик на сграда въз основа на сключен договор за учредяване на право на строеж от  27.06.2005г. между дружеството от една страна и физическите лица собственици на земята от друга страна. Този договор е сключен в писмена форма под формата на нотариален акт  - Hoт.акт №121, том. ІІ, рег.№4096, дело №275 от 2005г. по описа на Нотариус Пламен Иванов с рег.№308 на Нотамара, с район на действие - района на РС-Стара Загора. По силата на този договор за суперфиция собствениците на земята, в качеството си на учредители на право на строеж /суперфициенти/, са отстъпили на "АМБРОЗИЯ" ООД, в качеството му н"МЕСОПРЕРАБОТВЛТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ" с обща застроена площ от 423.43 кв.м.а суперфициар, правото да построи следната сграда, а именно: като в нотариалният акт е описано, че „“АМБРОЗИЯ“ ООД става изключителен собственик на постройка "МЕСОПРЕРАБОТВЛТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ“, със застроена площ от 68.40 кв.м. и изграждане на пристройка към нея със застроена площ от 355.03 кв.м.“. За това отстъпено право на строеж дружеството е заплатило на учредителите (сред които и ищеца в настоящото производство) съответната договорена за това цена. Този факт е изрично отбелязан в посочения по-горе нотариален акт, с който е учредено правото на строеж. Посочената сграда "МЕСОПРЕРАБОТВЛТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ" е построена и въведена в експлоатация съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория №Уве-И- 450/27.12.2006г. От посоченото по-горе съдът направи извод, че "АМБРОЗИЯ" ЕООД владее, ползва и свои посочената сграда като изключителен собственик. Това своене, ползване и владеене дружеството осъществява на правно основание, което е годно да го направи собственик - нотариалния акт за суперфиция, построяването на сграда в съответствие с одобрените строителни книжа /в т.ч. и одобрените проекти/ и въвеждането на сградата в експлоатация по съответния законово предвиден за това ред. По делото не се събраха безспорни и категорични доказателства, че от момента на построяването на сградата и нейното въвеждане в експлоатация /съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория №Уве-И- 450/27.12.2006г./ до настоящия момент, да са предявявани каквито и да било претенции към собствеността на тази сграда от трети лица /в т.ч. и от ищцата З.Б./. Съдът приема, че през целия този период ответното дружество е осъществявало трайно, спокойно и несмущавано владение, ползване и своене на посочената сграда. Не се установи, че през този период на дружеството да се е налагало да отблъсква претенции на трети лица /в т.ч. и от ищеца З.Б./ по отношение собствеността върху сградата. По делото бяха представени писмени доказателства, от които е видно, че ответникът е подал съответните декларации по ЗМДТ пред Община Стара Загора и той фигурира в регистрите на община Стара Загора като данъчно задължено лице по отношение на процесната сграда. През целия този период дължимите местни данъци и такси свързани с правото на собственост върху процесната сграда, са били начислявани като задължение на дружеството и съответно са били заплащани само и единствено от същото.

            От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че процесната сграда "МЕСОПPEPАБОТВЛТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ" е построена и въведена в експлоатация, същата е декларирана в Община Стара Загора, Отдел «Местни данъци и такси» като изключителна собственост на "АМБРОЗИЯ" ООД с Декларация вх.№788/08.09.2008г., като след промяната на ЗМДТ за имота е подадена и Декларация с вх.№4727/15.06.2010г. От декларирането на сградата в Община Стара Загора и до настоящия момент местните данъци и такси за същата се заплащат само и единствено от ответника "АМБРОЗИЯ" ООД. Съдът приема, че ответното дружество "АМБРОЗИЯ" ЕООД е придобило по давност твърдяната от ищеца идеална част от правото на собственост върху процесната сграда, и към момента се явява единствен и пълноправен собственик на процесната сграда, независимо от нищожността на част от договора за суперфиция, тъй като за периода от учредяване на суперфицията до настоящия момент дружеството е осъществявало непрекъснато и несмущавано владение и държане на имота /сградата/ и е придобило собствеността върху цялата сграда след изтичане на предвидения в закона срок /придобивна давност/.

Предвид гореизложените съображения, съдът приема за установено, че ответното дружество "АМБРОЗИЯ" ЕООД е придобило собствеността върху процесната сграда - т.е. е упражнявало е фактическата власт върху имота в продължение на повече от 10 години /респ. 5 години при добросъвестното владение/. Поведението на дружеството е било такова, че със същото е демонстрирало пред всички останали трети лица вкл. и ищеца, че владее този имот като свой собствен, и ищцата е знаела този факт, но не се е противопоставила. Налице са и двете предпоставки на фактическия състав на придобивната давност. Показанията на свидетелите посочени от ищцата, не опровергаха фактите и обстоятелствата изложени в отговора исковата молба, не опровергаха твърденията за несмущаваното владение и ползване на имота, както и не опровергаха депозираните показания от страна на свидетелите посочени от ответника за тези факти и обстоятелства. При ценене на показанията на св.Б. следва да се има предвид факта, че същата е майка на ищцата и по този начин се явява заинтересована от изхода на делото. Следва също така да се отбележи, че недобросъвестното поведението на същата тази свидетелка, е станало причина за разваляне на договора за суперфиция в една част.

Ето защо, съдът намира, че исковата претенция за обезщетение за лишаване от право на ползване за ½ ид.ч. от сграда, представляваща месопреработвателно предприятие и съответните лихви за забава за периода от 22.09.2016 г. до 30.09.2016 г. в размер на 300 лв.; за периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2017 г. - по 1000 лв. месечно; за периода от 01.08.2017 г. до 09.08.2017 г. - 300 лв., или общо обезщетение в размер на 10600 лв., както и лихва за забава върху всяка от дължимите главници общо в размер на 431,94 лв., се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Исковата претенция за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в лишаването от ползване на собствената на ищцата Б. ½ ид.ч. от описаното дворно място за периода от 22.09.2016 г до 30.09.2016 г. - 45 лв.;         за периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2017г. - по 150 лв. месечно и за периода от 01.08.2017 г. до 09.08.2017г. - 45 лв. или общо обезщетение в размер на 1590 лв., както и лихва за забава върху всяка от дължимите главици общо в размер на 64,79 лв., следва да бъде уважена в размера посочен от вещото лице, а именно 728,75 лв. Следва да бъде присъдена и лихва за забава върху това обезщетение в размер на 65.31 лв. /служебно изчислено от съда/, но тъй като в исковата молба ищцата претендира размер на мораторната лихва в размер на 64.79 лв., искът следва да бъде уважен в този размер.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в размер на 128.35 лв., съобразно уважената част на исковете.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 1499.10 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСЪЖДА „АМБРОЗИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. Железник, ул. „Ген.Иван Пашинов” № 33, да заплати на            З.Б.Б., ЕГН ********** *** /съдебен адрес – адв. М.Г.:***/ сумата 728.75 лв., представляваща  обезщетение за лишаването от ползване на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68850.501.320 по КККР, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Железник, ул. Ген.Иван Пашинов, № 9, целият с площ 726 кв.м; с номер по предходен план 11316, кв. 651з, парцел I, при съседни имоти с идентификатори: 68850.501.709, 68850.501.620, 68850.501.618 за периода 22.09.2016 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г., до окончателното изплащане на същата, както и сумата в размер на 64.79 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 22.09.2016 г. до 09.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ претенция в останалата част до размера на 1590 лв. за главница.

          ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Б.Б., ЕГН ********** *** /съдебен адрес – адв. М.Г.:***/ против „АМБРОЗИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. Железник, ул. „Ген.Иван Пашинов” № 33 искове за сумата от 10600 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от сграда - месопреработвателно предприятие,  което е построено в резултат на преустройство на съществуваща сграда със застроена площ 68.40 кв.м и изграждане на пристройка към нея със застроена площ от 355.03 кв.м., или сграда с обща площ 423.43 кв.м, състояща се от хладилни помещения за суровини и разфасовки и съхраняване на готова продукция, работни помещения за машинна обработка, пълначно, термична обработка, охлаждане и опаковане на продукция, складове за подправки, амбалаж и спомагателни материали, помещения за почистване и дезинфекциране на инвентар и амбалаж, помещения за експедиция, технолог и ДВСК, санитарно-битови помещения за персонала и стая за почивка, помещения за чистачен инвентар, детергенти и дезинфектанти и за мораторна лихва общо в размер на 431.94 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

         ОСЪЖДА „АМБРОЗИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. Железник, ул. „Ген.Иван Пашинов” № 33, да заплати на            З.Б.Б., ЕГН ********** *** /съдебен адрес – адв. М.Г.:***/ сумата 128.35 лв., представляваща направени по делото разноски.

      ОСЪЖДА З.Б.Б., ЕГН ********** *** /съдебен адрес – адв. М.Г.:***/ да заплати на „АМБРОЗИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. Железник, ул. „Ген.Иван Пашинов” № 33, сумата в размер на 1499.10 лв., представляваща направени по делото разноски.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: