О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№262 21.04.2023г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на двадесет
и първи април през
две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева ч.к.адм. дело
№197
по описа за 2023,
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на §4б
ал.4 от ДР на ЗИНЗС вр. с чл.160 вр. с чл. 229 от АПК, образувано по частна
жалба на И.Г.П. против Определение №131/23.02.2023г, постановено по
адм.д.№72/23г по описа на АС Стара Загора, с което е оставено без разглеждане искането
да бъде осъдена ГД «ИН» да извърши действие по предоставяне на копие от личната
карта на жалбоподателя, поради не изпълнение указанията на съда да уточни дали
оспорва изричен отказ на Началник на затвора в град Стара Загора да му
предостави копие от личната карта, или
оспорва бездействието на същия орган по изпълнение на наказанието и иска
осъждането му да извърши действието по предоставяне на копие от личната карта.
В зависимост от уточнението на искането и в случай, че поддържа искане за
преустановяване на незаконосъобразно бездействие да уточни твърди ли, че същото
го поставя в положение на жертва по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Жалбоподателя е
предупреден, че в случай на не изпълнение на указанията на съда в 3-дневен
срок, в който с писмена молба да посочи какво точно иска от съда и кой акт или
бездействие счита за незаконосъобразни, жалбата ще бъде оставена без
разглеждане. В срок от 7-дни, считано от деня, следващ 16.02.2023г не е
постъпила писмена молба лично от жалбоподателя, нито от назначения му
процесуален представител, поради което и съдът на 23.02.2023г е прекратил
производството по делото, след оставяне на жалбата без разглеждане.
С частната жалба се иска от съда да бъде
отменено определението като постановено в нарушение на материалния закон –
липса на основание за преценяване на жалбата като нередовна.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Частната касационна жалба е неоснователна.
Съгласно диспозитивното начало
на административното съдебно производство, съдът предоставя тази защита, която
е предмет на упражненото пред съда публично потестативно право на иск. За да
изпълни задължението си за правна квалификация на искането -установително,
осъдително, отменително, охранително и неговото правно основание, съдът
съобразява предмета му – заявеното за упражняване право и посочените фактически,
а не правни основания, които го пораждат. Правната квалификация се дължи от
съда, но при спазване на правилата за безпристрастност и не оказване на правна
помощ на страната. Съдът указва на жалбоподателя в какво се състои
противоречието между искането, фактите на които е основано, наведените
твърдения и посочения ответник, но не може да замести волята на
жалбопаделя/ищеца, нито да предостави защита, различна от поисканата или в
по-голям обем, съответно да допусне насочване на претенция спрямо ответник,
който не е страна в твърдяното материално административно правоотношение. В настоящия случай между искането да бъде
постановен съдебен акт, по силата на който да бъде осъдена ГД «Изпълнение на
наказанията» да предостави копие от личната карта на ищеца и твърденията, че
искането за извършване на действието е насочено към Началника на затвора в град
Стара Загора, е налице противоречие, чието отстраняване е било ясно и конкретно
указано на жалбоподателя. Следвало е да посочи онзи орган по изпълнение на
наказанието, до който е отправил искане за извършване на действие – Началника
на затвора в град Стара Загора и да уточни дали претендира да е в ситуация на
жертва на чл.3 от ЗИНЗС, или твърди, че по силата на конкретна разпоредба –
която се посочва, му се дължи предоставяне на ксекорокопие на личната карта. В
настоящия случай съдът е могъл да остави без разглеждане искането и само на
основание не насочването му към административен орган, който единствено дължи
издаване на актове, извършване на действия или въздържание от бездействия, не
само по силата на общия АПК и специалния ЗИНЗС, но и защото ГД «ИН» е
юридическо лице на бюджетна издръжка, носещо като процесуален и материално
правен субституент на държавата, отговорността по чл.284 от ЗИНЗС, но не е
надлежен ответник по искания с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, чл.250 и сл.
от АПК.
Като е оставил жалбата без движение съдът е
оказал нужното съдействие на жалбоподателя да уточни искането си и да посочи
надлежния ответник, за да е възможно да се разреши по същество предмета на
съдебна защита – дължи ли се предоставяне на ксерокопие от личната карта на
лишен от свобода от органа по изпълнение на наказанията, след изричното й
поискване. Не отстраняването на нередовността – противоречие между факти,
искане и насочването му към ненадлежен ответник, води до недопустимост на
искането да бъде разгледано по същество отправеното до съда искане за съдебна
защита.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 във връзка с чл.236
от АПК, Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №131/23.02.2023г постановено по адм.д.№72/23г по описа на АС
Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.