Решение по дело №10427/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ..................../23.05.2025г., гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

 

при участието на секретаря Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10427 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.М.Н., чрез пълномощника му адв. Д., с която са предявени: иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу Д.Г.Д. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 180 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП от 03.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ срещу „ЗК О.– клон България“ КЧТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 180 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие ПТП от 03.08.2014г., настъпило по вина на водача л.а.“Ауди А4“ с рег.№ Т ****СТ, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Уточнението относно начина на съединяване на исковете е направено от пълномощника на ищеца с молба вх.№ 57423/22.06.2020г., като е счетено от съда за допустимо, при съобразяване с решение № 91/17.08.2011г. по т.д. № 404/2010г. на ВКС, II т.о.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2014г. на главен път I-9 гр. Бургас – гр. Варна, между с. Старо село, обл. Варненска и с. Рудник, обл. Варненска, водачът на л.а.“Ауди А4“ с рег.№ Т **** СТ Д.Г.Д., в който пътували съпругата и дъщеря му, нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП, в резултат на което на ищеца били причинени множество увреждания, придружени с болки и страдания. Трафикът в двете посоки бил изключително натоварен. В участъка между с. Старо село и с. Рудник при непрекъсната разделителна линия на пътното платно и навлизане в десен завой, Д. предприел маневра изпреварване на движещ се пред него лек автомобил с рег.№ В **** КА, управляван от М.В., която пътувала заедно с Е.М.. При прибирането на л.а.“Ауди“ след извършване на маневрата в дясната пътна лента, водачът му задействал спирачната система, след което последвал удар на л.а.“БМВ“ в задната лява част на л.а.“Ауди“. От удара се задействала въздушната възглавница пред водача на л.а.“БМВ“ М.В., поради което същата загубила видимост и контрол над автомобила, с който навлязла в насрещната лента. Веднага последвал удар с движещ се там в посока гр. Бургас л.а.“Рено Меган“, управляван от ищеца, чийто автомобил се завъртял и паднал със задната си лява част върху пътната мантинела. Едновременно с това предната част се ударила с асфалта, като от ударите автомобилът получил допълнително завъртане и паднал на колелата си зад мантинелата, без ищецът да е имал техническа възможност да избегне удара. След удара между л.а.“Ауди“ и л.а.“БМВ“ Д. продължил движението си, като спрял след известно време и заедно със съпругата си констатирали пораженията по автомобила в задната му част, след което продължили към гр. Варна.

Образувано е досъдебно производство/ДП/ № 3165/2014г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, по което е назначена съдебно-медицинска експертиза. Съгласно заключението, ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на корема, контузия на гръден кош, разкъсване на слезка, разкъсване на диафрагма, контузия на черен дроб, контузия на ляв бъбрек, контузия на мозъка, контузия на бял дроб, охлузвания на гръдния кош, както и травматични увреждания в областта на коремните органи, които преценени в своята съвкупност, отговарят да са получени при т.нар. „воланна травма“ при внезапно преустановяване на движението на МПС. При проведеното по спешност оперативно лечение са установени разкъсвания на слезката, развитие на хеморагичен шок, като била отстранена слезката, за да се избегне възможността от смъртен изход, каквато опасност имало, предвид травмата на корема, до отстраняването на слезката, което причинило на ищеца постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Сами по себе си контузиите на черния дроб и на левия бъбрек са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Получената гръдна травма – контузия на бял дроб, излив на кръв в лявата плеврална кухина /левостранен хемоторакс 700 мл/, разкъсването на диафрагмата с развитие на дихателна недостатъчност, са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, а останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Излага се, че ищецът бил в реанимация десет дни след инцидента с опасност за живота, извършени му били оперативни и други интервенции, като около шест месеца прекарал на легло, изпитвал неописуеми болки, можел да лежи само на една страна, след което около месец и половина - два се придвижвал с патерици. След подобряване на общото му състояние останали болките в гърба, като първите три години спял по около два часа през нощта, защото изпитвал силни болки в гърба, трябвало да става и да се раздвижва, да събужда близките си, за да му масажират гърба, а по-късно закупил уреди за масаж. Към датата на подаване на исковата молба болките в гърба не били толкова силни, но не били изчезнали, все още го болял гърба, фигурата му се изкривила, като продължавал да изпитва болки в ходилата, в областта на петите. Останали му множество белези от катастрофата – по главата, ръцете, краката и най-вече глезените. Към датата на катастрофата ищецът бил земеделски производител, като обработвал над 3000 дка земеделска земя под аренда, бил си закупил зърнокомбайн на изплащане, притежавал изключителна физическа издръжливост, като нормален мъж в разцвета на силите си можел и полагал физически труд по обработване на почвата, засяване и поддържане на земеделските култури и тяхното прибиране.

След инцидента всичко се променило – вече не притежавал предишната физическа издръжливост. Катастрофата се случила в разгара на земеделската работа, като след нея ищецът не можел не само лично да полага труд, но и да я ръководи, не успял да плати ренти, както и да изплати зърнокомбайна. Арендодателите развалили договорите си с него, а зърнокомбайна бил продаден от частен съдебен изпълнител. Катастрофата променила коренно живота на ищеца – травмите, болките, страданията и ужасът, които изпитал, оставили неизличими следи, бизнесът му се провалил. Вследствие на ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силна уплаха и стрес, нервно напрежение, продължително безпокойство и безсъние, стряскане по време на сън, страх и безпокойство по време на шофиране, които не били отшумели до датата на предявяване на иска.

С Присъда № 15/23.01.2018г. по НОХД № 5305/2016г. по описа на РС – Варна подсъдимият Д. бил признат за виновен за това, че на 03.08.2014г. на главен път I-9 гр. Бургас – гр. Варна, между с. Старо село, обл. Варненска и с. Рудник, обл. Варненска, при управление на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ Т **** СТ, нарушил правилата за движение от ЗДвП – чл.42 ал.1 и чл.44 ал.1 от ППЗДвП и с това  причинил по непредпазливост пътно-транспортно произшествие, в което на ищеца са нанесени две тежки телесни повреди, изразяващи се в разкъсване на слезката, с излив на значително количество кръв в обем около 1 л в коремната кухина и кървене от съдовете на слезката, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и загуба на слезка и три средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на черен дроб, контузия на левия бъбрек, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, гръдна травма – контузия на бял дроб, излив на кръв в лявата плеврална кухина /левостранен хемоторакс 700мл/, разкъсана диафрагма с развитие на дихателна недостатъчност, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и контузия на мозъка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и редица други наранявания, като деецът е избягал от местопроизшествието. На основание чл.343 ал.3 пр.4, пр.6 б.“А“ пр.1 и пр.2 вр. ал.1 б.“Б“ вр.чл.342 ал.1 и чл.54 ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено за срок от четири години, като на основание чл.343г от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година. С Решение № 326/17.12.2018г. по ВНОХД № 494/2018г. по описа на ОС – Варна, е изменена присъдата, като е увеличено наложеното наказание на основание чл.343г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, а в останалата част присъдата е потвърдена, като присъдата и решението на въззивния съд са влезли в сила на 17.12.2018г. Твърди се, че по отношение на автомобила, управляван от виновния водач, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗК О.– Клон България“ КЧТ на 12.03.2014г. за периода от 16.03.2014г. до 16.03.2015г. застрахователна полица № 28114000805845. Прави се искане за уважаване на предявените в условията на евентуалност искове.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от отв. Д., подаден чрез пълномощника му, като предявения иск се оспорва с твърдения, че не е осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Направено е възражение, че вина за произшествието има водачът на л.а.“БМВ“ с рег.№ В **** КА М.В., която навлязла в насрещната лента за движение. Поддържа се, че причинените телесни увреждания на ищеца не са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника, а в резултат на действия на друго лице. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение, като се твърди, че същото е прекомерно и не съответства на чл.52 от ЗЗД.

Постъпил е отговор на исковата молба и от „ЗК О.– клон България“ КЧТ, в който се оспорва предявения иск, като са наведени възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадалия, доколкото същият не е бил с поставен предпазен колан, както и възражение за погасяване на вземането по давност и относно началния момент, от който се претендира присъждането на лихва.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Установява се по делото, че с Присъда № 15/23.01.2018г. по НОХД № 5305/2016г. по описа на РС – Варна, влязла в сила на 17.12.2018г., ответникът Д.Г.Д. бил признат за виновен за това, че на 03.08.2014г. на главен път I-9 гр. Бургас – гр. Варна, между с. Старо село, обл. Варненска и с. Рудник, обл. Варненска, при управление на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ Т **** СТ, е нарушил правилата за движение – чл.42 ал.1 от ЗДвП – „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво; 2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“ и чл.44 ал.1 от ППЗДвП – „Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневра, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“ и с това е причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице - на Е.М.Н. две тежки телесни повреди, изразяващи се в разкъсване на слезката, с излив на значително количество кръв в обем около 1 л в коремната кухина и кървене от съдовете на слезката, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и загуба на слезка и три средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на черен дроб, контузия на левия бъбрек, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, гръдна травма – контузия на бял дроб, излив на кръв в лявата плеврална кухина /левостранен хемоторакс 700мл/, разкъсана диафрагма с развитие на дихателна недостатъчност, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и контузия на мозъка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, гръдна травма – контузия на бял дроб, излив на кръв в лявата плеврална кухина/левостранен хемоторакс 700 мл/, разкъсана диафрагма с развитие на дихателна недостатъчност, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и контузия на мозъка, обусловили  разстройство на здравето, временно опасно за живота и на М.Й.В.- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от три месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието На основание чл.343 ал.3 пр.4, пр.6 б.“А“ пр.1 и пр.2 вр. ал.1 б.“Б“ вр.чл.342 ал.1 и чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от четири години, а на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. С Решение № 326/17.12.2018г. по ВНОХД № 494/2018г. по описа на ОС – Варна, е изменена присъдата, като е увеличено наложеното наказание на основание чл.343г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като в останалата част присъдата е потвърдена.

От заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум със снимки на произшествието, ИЗ № 12859 и Епикриза , където е отразено, че Е.М.Н. на 29 години, е бил приет по спешност в първо ХО на МБАЛ“Света Анна – Варна“ АД на 03.08.2014г. в 20,13 ч. и след лечение е изписан на 22.08.2014г. в 13,00 часа с диагноза: контузия на гръдния кош и корема, разкъсване на слезката, излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален хематом, излив на кръв в лявата гръдна кухина, разкъсване на диафрагмата, контузия на белите дробове, хеморагичен шок, като е опериран: отваряне на коремната кухина, ревизия на коремната кухина и ретроперитонеалното пространство, оперативно отстраняване на слезката, промиване на коремната кухина, поставени дренове.

Видно от заключението, процесният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници включително и на задната седалка. Съгласно Директива на ЕИО - 81/576/ от 20.07.1981 г. на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите - членки по отношение на обезопасителните колани и на системите за задържане на моторните превозни сре­дства, за задните седалки /задните места/ на автомобила е задължително да има надбедрени колани или триточкови, съоръжени или не с прибиращи устрой­ства за всички места на пътниците, включително и на задната седалка.

По данни от Протокола за оглед, процесното ПТП е настъпило на път гр. Варна - гр. Бургас, в района на десен завой в посока гр. Варна. Пострадалият Е.М. е бил водач на л.а.“ Рено Меган“, който се е движел в посока от гр. Варна към гр. Бургас. В участъка между с. Старо Оряхово и с. Рудник е настъпило ПТП между л.а.“Рено Меган“ и движещ се срещу него л.а. „БМВ“, който е навля­зъл в неговата пътна лента. Настъпил е удар между двата автомобила, който е бил между предните леви части, челно.

В медицинската документация няма описани увреждания, от които да може да се направи извод дали ищецът - водач на л.а.“ Рено Меган“, е бил с или без поставен предпазен колан.

След ПТП той е бил заклещен между шофьорската седалка и волана и е бил изваден с помощта на гражданска защита.

Експертите са категорични, че и с поставен предпазен колан, и без поставен предпазен колан, ищецът би получил същите увреждания.

При всяка промяна на скоростта на автомобила, той се движи с т.н. уско­рение. Когато скоростта му се увеличава, ускорението е положително, когато се намалява е отрицателно. Колкото времето за промяна на скоростта е по-малко и разликата между началната и крайна скорост е по-голяма, толкова ускоре­нието е по-голямо. Ускорението от своя страна предизвиква инерционна сила в пътуващите пътници в автомобила, която зависи и от техните маси. При по-го­лямо ускорение пътниците понасят по-големи инерционни сили.

В конкретния случай автомобилът, удряйки се челно в насрещно движещ се автомобил, в момента на удара, неговата скорост се е намалила рязко, без да е достигнала до 0 км/ч. След удара задната част на л.а. „Рено“ се е завъртяла надясно спрямо посоката му, като автомобилът е продължил движението си напред и под ъгъл надясно и е напуснал платното за движение вдясно.

Тялото на пострадалият водач на л.а. „Рено“, вследствие на възникна­лата инерционна сила, е политнало напред и под малък ъгъл вдясно, тъй като удара в насрещно движещия се автомобил е бил ексцентричен.

Предпазните колани, които се монтират в превозните средства са от инер­ционен тип. Когато автомобилът се движи с равномерна скорост или с относите­лно малко ускорение, тялото на пътника има възможност да се движи с известно ограничение в пространството около мястото на седалката, на която е седнал. Предпазният колан при това движение на автомобила осигурява свободно дви­жение на пътника. Когато автомобилът промени за кратко време скоростта си, което се реализира при удар с други предмети, се получават големи инерционни сили, които въздействат върху телата на пътниците. Те продължават движението си по първоначалната посока на автомобила. Това движение спрямо автомо­била предизвиква рязко опъване на предпазния колан, който е конструиран по начин, който блокира и престава да осигурява свободното движение на пътника, като го придържа към седалката.

В конкретния случай поставен предпазен колан от водача на л.а.“Рено“ би бил ефективен и би намалил натиска върху тялото му от инерционните сили, но пострадалият с или без поставен предпазен колан при ПТП като процесното би получил същите увреждания.

Преглед на ищеца към датата на изготвяне на експертизата не е извършван.

Съгласно отразеното в заключението, при постъпването в болницата на пострадалия Е.Н. е било установено разкъсване на далака/слезката/, който е бил оперативно отстранен.

Независимо, че човек може да живее с отстранен далак, трябва да се има предвид, че същият е орган на имунната система.

Не са изяснени всички функции на далака, но едната е да филтрира кръвта и подменя остарелите и увредени червени кръвни клетки. Далакът също така е депо на тях.

Далакът има голямо значение за борбата с инфекции. Липсата му прави индивида по-податлив на тях. Затова са необходими ваксинации за всички детски ваксини (при деца), ваксинация срещу пневмококи, ежегодна ваксина срещу грип, ваксина срещу хемофилус инфлуенца „В“, ваксина срещу менингит„С“.

Счита се, че пациенти с премахнат далак имат намаление на 40% от работоспособността при физически труд.

На пациента с оперативно отстранен далак се дават и препоръки по отношение:

Антибиотична профилактика за 2 години. Доживотна препоръка за избягване на географски райони с разпространена малария. При ухапвания от животни/инсекти да се търси консултация с ОПЛ и преценка нуждата от допълнителна антибиотична терапия.

От оперативната интервенция остава ръбец (белег) на коремната стена (с оглед описаната оперативна интервенция- от гръдната кост до пъпа), както и ръбеци (белези) от поставените дренове в ляво и гръдния кош в ляво. Тези белези имат траен, постоянен характер и ще останат за цял живот, като с времето ще избледнеят.

Всички тези последици от отстраняването на далака ще останат за цял живот.

От излива на кръв в гръдната кухина могат да останат плеврални сраствания, които да се усещат като придърпвания, особено при дълбоко вдишване.

От показанията на свид. Е.Н. – брат на ищеца, се установява, че през 2014г. брат му пострадал при ПТП. Тогава свидетелят бил на плаж и когато погледнал телефона си, след като излязъл от водата, видял, че има около 15 пропуснати повиквания от телефона на брат му и от други номера. Веднага звъннал на брат си, но вместо него се обадил човек, представил се за полицай, който го уведомил, че брат му е пострадал в катастрофа. Разбрал, че ще го откарат в Окръжна болница и свидетелят го уведомил, че с близките си ще отиде направо там, но впоследствие разбрал, че не могат да го изкарат от автомобила и веднага тръгнал към мястото на произшествието по пътя за Бургас до Старо Оряхово. Видял, че брат му бил затиснат, предпазният колан бил срязан и колата била смачкана, прилепена до гърдите и краката му. С помощта на пожарни екипи и доброволци, след около час, чрез използване на хидравлични ножици, ползвайки теглича на пожарната и след като завързали брат му със стоманено въже, успели да го извадят от автомобила, който разрязали. Брат му бил в шок, макар и в съзнание, не знаел какво е станало, бил вир вода, имал наранявания, цялото му лице било в кръв, а ръката била обгоряла. Веднага бил откаран в интензивно отделение, с опасност за живота по сведения от лекарите, като там престоял девет дни. От медиците свидетелят и близките на ищеца разбрали, че има множество вътрешни наранявания, разкъсвания. Ищецът бил поставен в изкуствена кома, за да може да се възстанови, а след като излязъл от кома, бил в отделение за вътрешни болести, в хирургично отделение, като в болницата стоял още 20 дни, а свидетелят бил неотлъчно до него, защото ищецът не можел да се движи, да става, да мърда и абсолютно всичко правел с помощта на брат си. Изписали го от болницата с много травми и белези по тялото, като свидетелят го придвижвал в продължение на шест месеца с инвалидна количка. За всичките му нужди, вкл.за тоалетна, свидетелят помагал на брат си, грижел се за него, защото той не можел да прави сам нищо. Непрекъснато имал болки, вечер се събуждал с кошмари, изпитвал силни болки в гърба и краката. Постоянно трябвало да му правят масажи, за да може да заспи, спял само по два часа, само на  една страна, защото гърба го болял. В началото кинезитерапевти идвали в дома им, а след втория месец с инвалидната количка свидетелят го водел при тях. Около шест месеца се придвижвал с инвалидната количка, след това още шест месеца с патерици, а към момента не ползвал такива, макар и все още да имал болки в гърба, краката и кръста. Вследствие катастрофата ищецът получил изкривяване на гръбначния стълб. Бил и психически травмиран, не искал да говори за катастрофата, не бил се консултирал с психиатри и психолози, но се опитвал да преодолее психическа травма, като разговарял с близките си. Преди катастрофата ищецът бил земеделски производител, но към момента, макар също да бил такъв, не можел да вдига тежко и да върши физическа работа.

Видно от показанията на свид. С.е, че същият е съсед на ищеца – живее през две къщи от него. Същият знаел, че Е. е пострадал при катастрофа и бил в интензивно отделение в болница във Варна за около седмица. След като го преместили от интензивното ходил да го види в болницата и два-три пъти в дома му след изписването му. Докато бил в интензивното ищецът бил поставен в кома, но и след преместването му в друго отделение бил в тежко състояние, а след изписването от болницата се придвижвал с инвалидна количка, известно време ходел и с патерици. Свидетелят знаел, че преди катастрофата ищецът се занимавал със земеделие, като към датата на разпита му отново го правел. Свидетелят знаел, че ищецът има операция на корема и че му е премахнат далака, защото бил разкъсан при произшествието, имал наранявания на краката и белези по корема и гърба., изпитвал силни болки в гърба, като доста време в дома на ищеца ходел рехабилитатор. След операцията гърба и краката, в областта на петите,  дълго време го болели. Купил си масажори за облекчаване на болките. В момента работел, но не извършвал тежък физически труд, като шофирал много внимателно.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За уважаване на иска по чл.45 ал.1 от ЗЗД е необходимо да са налице всички кумулативни предпоставки на фактическия състав на посочената правна норма, а именно: противоправно деяние, вреди, причинна връзка между тях и деянието и вина, която се предполага – чл.45 ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в исковата молба дата – 03.08.2014г., е настъпило ПТП, при което ищецът е получил следните увреждания: контузия на гръдния кош и корема, разкъсване на слезката, излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален хематом, излив на кръв в лявата гръдна кухина, разкъсване на диафрагмата, контузия на белите дробове, хеморагичен шок, като е бил опериран: отваряне на коремната кухина, ревизия на коремната кухина и ретроперитонеалното пространство, оперативно отстраняване на слезката, промиване на коремната кухина, поставени дренове.

Установи се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ Т **** СТ – ответникът Д.Г.Д.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установиха, както от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключенията на вещите лица по допуснататата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

В случая е налице и влязла в сила на 17.12.2018г. присъда № 15/23.01.2018г., постановена по НОХД № 5305/2016г. по описа на ВРС, с която ответникът Д. е признат за виновен за това, че на 03.08.2014г. на главен път I-9 гр. Бургас – гр. Варна, между с. Старо село, обл. Варненска и с. Рудник, обл. Варненска, при управление на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ Т **** СТ, е нарушил правилата за движение – чл.42 ал.1 от ЗДвП и чл.44 ал.1 от ППЗДвП и с това е причинил по непредпазливост следните телесни повреди на ищеца Е.М.Н.: две тежки телесни повреди, изразяващи се в разкъсване на слезката, с излив на значително количество кръв в обем около 1 л в коремната кухина и кървене от съдовете на слезката, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и загуба на слезка и три средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на черен дроб, контузия на левия бъбрек, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, гръдна травма – контузия на бял дроб, излив на кръв в лявата плеврална кухина /левостранен хемоторакс 700мл/, разкъсана диафрагма с развитие на дихателна недостатъчност, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и контузия на мозъка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, гръдна травма – контузия на бял дроб, излив на кръв в лявата плеврална кухина/левостранен хемоторакс 700 мл/, разкъсана диафрагма с развитие на дихателна недостатъчност, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и контузия на мозъка, обусловили  разстройство на здравето, временно опасно за живота.

 Предвид влязлата в сила присъда на наказателния съд и с оглед приетото, че вина за ПТП има ответникът Д., съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че вина за настъпилото произшествие има друго лице, тъй като с присъдата ответникът е признат за виновен за причиняване на вреди от същото ПТП, както на ищеца, така и на лицето, за което твърди, че е виновно – М.В..

С присъдата по горепосоченото наказателно дело са установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача на  „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ Т **** СТ – ответникът Д.Г.Д., който е нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните последици за ищеца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК, поради което съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован с валиден към датата на ПТП договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, спрямо ищеца за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди.

 Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск е доказан по основание, като възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия се явява неоснователно, доколкото експертите са категорични и че без поставен предпазен колан ищецът би получил същите увреждания, макар в наличната медицинска документация да няма описани увреждания, от които да може да се направи извод дали ищецът - водач на л.а.“ Рено Меган“, е бил с или без поставен предпазен колан. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, като в случая това не бе установено.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, като при определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се установи, че ищецът, който към датата на произшествието е бил на 29 години, е получил следните увреждания: контузия на гръдния кош и корема, разкъсване на слезката, излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален хематом, излив на кръв в лявата гръдна кухина, разкъсване на диафрагмата, контузия на белите дробове, хеморагичен шок, като е опериран: отваряне на коремната кухина, ревизия на коремната кухина и ретроперитонеалното пространство, оперативно отстраняване на слезката/далака/, промиване на коремната кухина, поставени дренове. Независимо, че човек може да живее с отстранен далак, от значение е, че същият е орган на имунната система и има голямо значение за борбата с инфекции, като липсата му прави индивида по-податлив на тях. Съгласно експертното заключение, пациенти с премахнат далак имат намаление на 40% от работоспособността при физически труд, а в случая, посредством свидетелските показания се установи, че ищецът бил земеделски производител, като след произшествието вече не можел да вдига тежко и да върши физическа работа. От операцията остава ръбец (белег) на коремната стена (с оглед описаната оперативна интервенция - от гръдната кост до пъпа), както и ръбеци (белези) от поставените дренове в ляво и гръдния кош в ляво, като белезите имат траен, постоянен характер и ще останат за цял живот, но с времето ще избледнеят. След преместването му  от интензивно отделение, където ищецът престоял девет дни и бил поставен в изкуствена кома, предвид множеството вътрешни наранявания и разкъсвания, за да може да се възстанови, същият останал в МБАЛ“Св. Анна“ гр. Варна още 20 дни, като неотлъчно до него бил брат му, който се грижел за него, тъй като ищецът не можел да се движи, да става, да мърда, като всичко, както в болницата, така и след изписването му, в дома си, правел с помощта на брат свид. Е.Н.. Установи се от показанията на разпитаните свидетели, че катастрофата променила коренно живота на ищеца – травмите, болките, страданията и ужасът, които изпитал, оставили неизличими следи. Събраха се гласни доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силна уплаха и стрес, нервно напрежение, продължително безпокойство и безсъние, стряскане по време на сън, страх и безпокойство по време на шофиране, като физическата му издръжливост намаляла и вече не можел да полага физически труд. Установи се по делото, че около шест месеца се придвижвал с инвалидна количка, а след това с патирици, като не можел да се обслужва сам и се наложило брат му да му помага, както и че все още ищецът имал болки в гърба, краката и кръста.

Съдът, като взе предвид вида на уврежданията, времетраенето на оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес и обстоятелството, че и към момента ищецът изпитва болки, като взе предвид и възрастта му, датата но произшествието – 03.08.2014г., по справедливост, при съобразяване на чл.52 от ЗЗД намира, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 60 000лв., като предявения иск за разликата над тази сумата до претендираната сума в размер на 180 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Не е спорно между страните по делото наличието на сключен между „ЗК О.– клон България“ КЧТ и собственика на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ Т **** СТ, договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", действаща към датата на ПТП, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача на лекия автомобил вреди при управлението му, но в случая това обстоятелство е ирелевантно за спора, тъй като иска срещу застрахователя е предявен при условията на евентуалност, а главния иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД срещу ответника Д. – виновния за ПТП водач, се явява частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане, като с оглед диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира присъждането на лихва от по-късен момент, то и върху сумата от 60 000лв. се дължи законна лихва, считано от 03.08.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

 С оглед изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 2267лв., съобразно уважената част от иска, от които 2167лв. – адвокатско възнаграждение и 100лв. внесен депозит за възнаграждения на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Предвид частичната неоснователност на иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 6533лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Доколкото ищецът е освободен от внасянето на държавна такса, на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, и с оглед частичната основателност на иска, ответникът Д. следва да бъде осъден да заплати сумата от 2400лв. по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на Е.М.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. Г.Г.Д., сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП от 03.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 60 000лв. до 180 000лв.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Е.М.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. Г.Г.Д., сумата от 2267лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.М.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. Г.Г.Д., да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата в размер на 6533лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

 ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер на 2400лв., представляваща държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: