№ 17537
гр. С.., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110149741 по
описа за 2022 година
Т.С.“ ЕАД е предявило срещу Р. С. Д., Й. С. Д. и Д. С. Д. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: 165,20 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода 07.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане
на вземането, 24,88 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020 г., 22,21
лева – сума за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на
4,46 лева за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2020 г. за топлоснабден имот в гр. С.., ж. к. „... аб.
№ 138283. Сумите се разпределят както следва: за Р. С. Д. – 1/3, а именно: 55,06 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
07.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на
вземането, 8,29 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020 г., 7,40 лева –
сума за дялово разпределение за периода 10.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва
от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 1,48 лева за
периода 01.12.2017 г. – 23.10.2020 г.; за Й. С. Д. – 1/3, а именно: 55,06 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 07.2017 г. - 04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, 8,29 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020 г., 7,40 лева – сума за дялово разпределение за
периода 10.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 1,48 лева за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2020 г.;
за Д. С. Д. – 1/3, а именно: 55,06 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 07.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от
13.09.2022 г. до изплащане на вземането, 8,29 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018
1
г. – 23.10.2020 г., 7,40 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2017 г. – 04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в
размер на 1,48 лева за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост таксите се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 не са постъпили отговори исковата молба.Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот в гр. С.., ж. к. „.. 2“, бл. 203, вх. Б, ап. 30. От представените по делото
доказателства обаче не се установява ответниците да са собственици или вещни ползватели
на процесния имот. От нотариален акт 14 от 05.03.2014 г. е видно, че Д. М. Д. се е
разпоредил със собствеността върху имот в гр. С.., ж. к. „.. 2“, бл. 203, вх. Б, ап. 30 в полза
на М.Д.С. Продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
върху продавания недвижим имот. С решение от 26.02.2018 г. по гр. д. № 18821/2015 г. на
СРС е отхвърлен предявеният от Д. М. Д. срещу М.Д.С.иск с правно основание чл. 31, ал. 1
ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба от 05.03.2014 г. на ап. 30 в гр. С.., ж.
к. „.. 2“, бл. 203, вх. Б, ет. 3. С решение от 28.02.2022 г. по гр. д. № 39166/2021 г. е обявена
смъртта на Д. М. Д., като за ден на смъртта е определен 29.03.2015 г. Видно от
удостоверение за наследници на Д. М. Д., негови наследници са Р. С. Д. (съпруга), Й. С. Д.
(син) и Д. С. Д. (дъщеря). Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС правото на ползване се погасява със
смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период
2
ответниците са били собственици или ползватели на топлоснабдения имот, посочен в
исковата молба, доколкото техният наследодател се е разпоредил със собствеността върху
него още през 2014 г., следва да бъде прието, че същите не притежават качеството на
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и не са задължена страна по
договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия,
предвид на което и предявените срещу тях искове за заплащане на продажната цена на
доставена топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва за имот в
гр. С.., ж. к. „.. 2“, бл. 203, вх. Б, ап. 30 за периода 07.2017 г. – 04.2019 г. са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски има ответниците, които претендират
разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 750 лева, които следва да бъдат
намалени на общата сума от 400 лева с оглед направеното възражение за прекомерност,
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, като съдът съобрази и
обемът от извършените процесуални действия и обстоятелството, че те са едни и същи за
всички ответници.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу Р. С. Д., ЕГН **********, Й.
С. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на слените суми,
претендирани по 1/3 от всеки от ответниците: 165,20 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 07.2017 г. - 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, 24,88 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020 г., 22,21 лева – сума за дялово разпределение за периода
01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 4,46 лева за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2020 г. за
топлоснабден имот в гр. С.., ж. к. „... аб. № 138283
Решението е постановено при участието на „..” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3